Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Ваканцията след ОСМИ клас - част 3!

  • 22 226
  • 757
  •   1
Отговори
# 750
  • Някъде в Европа...
  • Мнения: 2 957
Сърдечно ви благодаря, момичета! Нека пожеланията ви да се връщат и на вас! ❤️
Пътувам в момента 😃, на Стара Загора съм,  още малко и ще съм при баба и синковеца. Как ще отпразнуваме деня, ще решавам в движение..Въртят ми се едни идеи да "взема" набора и привечер да отпрашим за Пловдив. Ще видим!
Трябва едно форумско пътуване до Истанбул да си спретнем, когато тая гадост отмине!


Те това е приказка!  На мен даже и забележителности не ми се зяпат,а просто да си се разхождам там....

Ето , това е..Аз се наемам да бъда екскурзовод. Доня ще помага 😁

Бебоците ни са най-яките в целия форум ❤️❤️❤️

Последна редакция: ср, 28 юли 2021, 09:46 от AIR

# 751
  • София
  • Мнения: 1 000
Странно е как понякога в живота се случват съвпадения. Не пиша често, но понякога тия съвпадения, как всички накуп минават през някаква емоция, ме изненадват.

Преди да прочета за носталгичната тема слушах една песен, която винаги много силно ми въздейства. https://youtu.be/2a6viOdDf9w

А от няколко дни преглеждам стари снимки от телефона си и разчиствам.
Така е то с рождените дни, навяват равносметки. Особено когато е 42, отговорът на големия въпрос за живота, вселената и всичко останало. Simple Smile Понеже и аз този месец ги навърших.
AIR, честити 42, най-доброто предстои, знам го!

Когато моето момиченце се роди, плаках цяла нощ, до зори, без прекъсване. Защото ми се струваше най-грозното бебе на света. Мислех си колко ли ще ѝ е трудно в живота, момиченце е все пак.
Сега гледам снимките и се чудя как е възможно толкова да се изкриви преценката на една родилка. Луда работа.
Слагам любимата ми снимка от следбебешкия период, която свалих от ФБ, съвсем бебешките са нейде из дигиталните дебри на старите харддискове.

Скрит текст:

Няма шанс да има скорошна снимка, не дава изобщо да я снимам, камо ли пък да я показвам.😒

Сигурно и това ще мине. Но дотогава все ще се "изплъзва мъжду пръстите ми"...

... Do I really see what's in her mind
Each time I think I'm close to knowing
She keeps on growing
Slipping through my fingers all the time all the time...
That funny little girl...

# 752
  • Мнения: 4 865
Илит, много красиво - и детето, и написаното!

# 753
  • София
  • Мнения: 1 000
Abba, и линкът е към същата песен, но от мюзикъла Мамма миа. Simple Smile
Предупреждавам, че е разплакващо като си помислиш колко бързо растат. Simple Smile

# 754
  • Мнения: 4 865
Да, голям рев, но е много красиво! Що не предупреждаваш навреме! Simple Smile

# 755
  • Между гори и планини
  • Мнения: 7 910
Като родих големия син бях в пълна упойка, а той 24 часа в кувиоз и кислород... След усукването и възлите. На другия ден акошерката носи 3 бебета, изстреля някакви номера, аз казах че няма такъв номер и тя се врътна да си ходи. Та се усетих да си видя хубаво номера и бягай по коридорите да си взема бебето . Заради упойката и кърмата слезе по късно, а бебето гладно ( не ги хранеха във Варна преди 20 години), момичето от моята стая го кърми, беше като дойка, можеше да храни още 5 бебета. Нейното беше на лампи с жълтеница, хранеше го на 3 часа и в другото време само цедеше мляко и даваше на млечна кухня. Не ѝ помня името и никога повече не се видяхме. А съм ѝ много благодарна.
Със Стивън раждането беше леко и не сме били разделени от тогава, дори си гушках мекото розово вързопче веднага след като се роди. Как ми липсва това време, може ли да се върна пак в 2006 година....

# 756
  • Мнения: 4 865
Баткото също ми го кърми момиче от стаята. Беше умрял от глад! Виждаме се всяка година около рождените дни, нейното момче е три дни по-голямо.

# 757
  • София
  • Мнения: 7 934
Момичета, заповядайте в новата тема :
https://m.bg-mamma.com/?topic=1356343

Общи условия

Активация на акаунт