Ваканцията след ОСМИ клас - част 3!

  • 31 747
  • 757
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 457
Ред, дали няма да свърши работа една от тези сгъваеми скари за пълзящи растения, като клематисите . От дървени летви, на шарнири и се Сгъват се на размер. Дупките може да са големи за новобранеца, но може да добавиш нещо за пълнеж. Евтини са. Има ги и в левчето и в Джъмбо
Ама как ще се закрепва??!!??
Или някаква мрежа от строителството . Да я закрепиш с въже и ластици или летвички??
Спирам с идеите (като мишлето, което предложило да закачат звънче на опашката на котката, за да не ги изненадва Simple Smile )

Последна редакция: пн, 26 юли 2021, 20:56 от citron

# 556
  • София
  • Мнения: 7 675
О, ми всъщност идеална работа може да свърши. Само трябва да е по-широко от 80 см и ще се облегне на касата на вратата, пък ние ще сме там така или иначе (та ще подпираме ако трябва).
Много благодаря за идеята, Citron! ❤️
То и без това ще ходим до Джъмбо за драскалки и ще проверим този вид изделия.

# 557
  • Мнения: 3 491
Red, много са хубави тези вълнения.
Много ми е мъчно, че не можем да вземем Карльо с нас на почивката. Сигурно ще се почувства ужасно, когато ни види, че тръгваме всички без него. Но наистина няма място   Големият ми син беше категоричен,че не иска да идва с нас на море към момента на резервацията. И взехме само едно бунгало .Ще ни бъде тесничко на четиримата с Джинджър, а с още едно куче
съвсем. Притеснено ми е майка и татко как ще се справят с кучето до неделя. Надали ще го водят по разходки, защото мама не може, а татко не е много ок с такива неща. После сестра ми и племенниците ще поемат грижата, за тях съм сигурна, че ще се справят. Малките непрекъснато искат да разхождат кучетата. Голяма радост са животните, но си е като да си имаш повечко деца.

# 558
  • София
  • Мнения: 7 675
Ама, Аманда, съвсем ли не може да го вземете? Ще му стане много мъчно.
Не искам да наливам масло в огъня, само малко ми стана тъжно за Карльо. Аз на всякакви гимнастики съм готова заради  вече двете ми души златни. Просто са котки и гимнастиките са от друг, домашен вид, та вероятно е по-лесно.
Извън това отбелязвам, че детето ни е страшно възторжено и грижовно в новата ситуация, не че съм очаквала друго, де. Тя се разтапя от умиление само като види животинче.
Подозирам, че Уинстън ще стане главно нейн. 😁

Последна редакция: пн, 26 юли 2021, 21:29 от Red

# 559
  • Мнения: 51 156
Някаква мрежа за балкон вземи и опъни Simple Smile

# 560
  • Мнения: 3 491
Red, не виждам как - той е голям. А и не знам дали се е возил някога в кола, как ще се държи на плажа. Доста трудности има.

# 561
  • Мнения: 5 905
Amanda, не може ли да оставите и двете кучета? Така поне глутницата ще е заедно..

# 562
  • Мнения: 3 491
Скарида, не, не става. Джинджър сме я оставяли само за една нощ при големия ни син. Не е спала изобщо, стояла е на стълбите и е виела. Тя е страшно привързана към мен.
Живее вътре в къщата, Карльо е дворно куче.

# 563
  • София
  • Мнения: 7 675
Хепи, като каза "мрежа", тръгнах да търся и телескопична "стойка" и попаднах на чудна подпора за плот в Баухаус с подходящи размери, която може да се опакова с мрежа. Опция е и онова чудо на шарнири за цветя по идея на Citron. Ей това тук в темата се нарича "брейнсторминг". 😃
Чувала съм - не знам дали е вярно - че така е измислено велкрото. Някой от участниците в брейнсторминг казал "тичам и се закачам на тръни".
Аманда, вие си познавате кучетата. Понякога най-добрите решения са компромисни, няма как.
ПП: Биси, ще пусна снимка веднага щом успея да произведа смислена такава. Уинстън страшно много мърда. 😃

Последна редакция: пн, 26 юли 2021, 21:55 от Red

# 564
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 393
Много си обичам животните, но сме като крепостни селяни заради тях.
Във Варна с 2 котки, майка ми ходеше да ги храни всеки ден. Но сега са котки, куче, кокошки... Екскурзите станаха еднодневни, или аз отивам за по - дълго някъде с детето, или мъжът ми. Голяма отговорност е.

# 565
  • Мнения: 3 491
Доня, като бяхме деца всички почивки завършваха по-рано от предвиденото, защото татко изведнъж решаваше, че на кокошките ще им стане нещо без него и градината ще загине:grinning: Знам за какво говориш. Той и сега никога не почива.

# 566
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 393
При нас го дават 41° тия дни, ако не поливам нищо няма да оцелее. Кокошките сутринта отварям да излязат и храня, следобед пак храня, сменям вода , вечер затварям. Кучето е дворно и на синджир, но сутрин и вечер се разхожда, не искам да си прави нуждите по двора, и на него храна и вода. Котките сутринта и вечерта храня само у дома. Съседите могат да се погрижат за кокошките, но за нищо друго. Нямам капково напояване и поливам цветя и зеленчуци през ден. Миналата година отидохме за седмица с детето във Варна. Мъжът ми не беше брал нищо повече от 3 домата за седмица. Като се прибрах и се хванах за главата, влязох в градината и излязох с 6 касети домати и 4 кофи пипер, тиквички, боб, краставици въобще не броя.

# 567
  • Мнения: 2 137
Red,  като студентка нямерих едно бебе сиамче в общежитието пред вратата ни, една шепа коте. Оказа се, че не мога да го гледам там предвид студентския живот и след няколко месеца го занесох в Бургас на нашите, а вече си имахме прекрасна сиамка с характер. Първата вечер се съскаха, ръмжаха, особено шефката на дома - всяка под различен стол и не смееха да мръднат.  Чакахме доста време и си легнахме. На сутринта бяха и двете разположени на дивана една до друга и си съжителстваха до дълбока старост. Но винаги шефката беше с предимство, тя се нахранва сама, като свърши чак тогава освобождаваше паничката.

Последна редакция: пн, 26 юли 2021, 23:25 от Cygnus

# 568
  • София
  • Мнения: 7 675
Cygnus, това което пишеш е илюстрация на контраста между живота тогава и сега.
В наши дни всички се стремим към нулев риск. Ну-лев. Просто на моменти ме втриса като си дам сметка как ние, хората, сме я подкарали.
Социализацията между нашите две котки е само някакъв периферен и съвършено незначителен частен случай. А всъщност с всичко е така.
Ето го твоя пример от близкото минало, че нещата са се случвали и без особен напън. Но не, аз се изтрепах да чета. Единственото, което ме успокоява е, че все пак финалното ми решение е не точно да изпълнявам дадени стъпки, а интуитивно да следвам котките и техните усещания.
Но иначе, глобално, хич не сме добре, да знаете. 😁

# 569
  • Мнения: 51 156
Ми аз се радвам, че родих много млада. То ако е сега...четене,мислене, изобщо...

Общи условия

Активация на акаунт