Вагинално раждане след секцио

  • 42 997
  • 318
  •   1
Отговори
# 30
  • на брега на Дунав
  • Мнения: 1 571
Това което описваш при възстановяването ти все едно аз съм го писала, но при мен проблема беше пълната упойка (кашлица от тръбата) и страх от раздвижване, за де не ми стане нещо на операцията от толкоз кашляне. Исках втория път да родя нормално. Говорих с лекаря си и той ме увери, че ако толкова искам и всичко върви по ноти ще ме изроди нормално. НО!!! Това по ноти има много ако... Бебето да не е голямо, да започне нормална родова дейност, да е в добро положение и т.н. и т.н. Истината е ,че наистина малко лекари рискуват нормално раждане след секцио освен ако бебето не тръгне неочаквано и всичко върви супер добре. Иначе секциото е почти в кърпа вързано. Имам позната която след първо секцио търси доктор от друг град, който да се навие да я изроди нормално, че в нейния такъв не се е намерил. Е, роди нормално, ама с ходене по мъките да намерят доктор. Тъй, пък аз родих втория път почти 4 години след първото секцио пак със секцио. Пак се намериха причини за да стане така 5 дни преди термина. Не съжалявам обаче защото бебо се роди големичък почти 4 килограма, а аз изрично исках епидурална упойка, сто пъти по-добре. раздвижих се веднага на другия ден не се страхувах и се възстанових супер бързо защото вече имах опит и знаех какво е добе и кое зле за мен. Нямаше нищо общо с първия път. Дълго стана ама ще ме прощавате.

# 31
  • ville de Quebec
  • Мнения: 509
Незнам, но нямам и лист/документ относно първото раждане и как точно е протекло то и в какво състояние  е матката. Къде се прави проследяване на стените на матката и други подобни изследвания? Моля ви, кажете ми.

За съжаление едва ли ще можеш да намериш документ за раждането ти, за да се види как е била срязана матката. Иначе, мисля, че гледат колко е изтъняла раната на видеозон, както гледат бебчето, а дали пък и по същият начин не може да се види посоката на рязане newsm78, незнам....

Аз лично не искам да се навивам сега за каквото и да е раждане. Много ми се иска да е нормално, но и първият път ми се искаше нормално, пък то не се получи и може би заради настройката ми, останах леко разочарована. Затова сега съм си казала, че няма да се настройвам и както дойде...

# 32
  • Мнения: 4 399
Емем, аз живея в Австрия и тук често се практикува второто раждане след секцио да е нормално. Имам колежка която има 3 деца като първото е родено със секцио, следващите 2 естествено. Това което лекарите са ми казвали е, че второто раждане се налага да е със секцио само ако между първото и второто раждане времето е под 2 години. В останалите случаи се опитва с естествено раждане. Тук на секциото се гледа като на една от най-сериозните коремни операции, а не като на начин да се избегне болката на естественото раждане.
Аз самата родих със секцио, като моето си беше съвсем спешно. Главата на бебето беше застанала напряко, водите ми бяха изтекли 43 часа преди това, и след като опитаха всичко което се сетиха, лекарите казаха, че това бебе няма да излезне по традиционния начин. Възстановяването при мен мина доста леко, тук те вдигат 10 часа след операцията и не те питат искаш ли или не, но това помага за бързото възстановяване. Бебето ми го връчиха 1 час след операцията. 1 час ги държат в инкубатори ако се родят със секцио. Не бях още в състояние да си го пренеса до леглото и аз да се кача с него, но пък беше с мен 24 часа в денонощието. Малко трудна ситуация. И въпреки това възстановяването не беше голям проблем. По време на раждането, обаче успяха да ми лепнат страшна инфекция. За една бройка не ме хоспитализираха, пих антибиотици почти 3 седмици, истински кошмар. Не твърдя че е било от секциото, защото мен ме мъчиха много време за естествено раждане. Но по принцип рискът от инфекции е по-голям когато раждането е оперативно. След всичко това нормално е да ми се иска да родя естествено втория път. Но честно казано съм малко раздвоена. Хем ми се иска, хем не ми стиска. Страх ме е и не знам дали ще успея да преодолея страха си. Но така или иначе детето ми е още малко, така че все още имам време да се боря със страховете си. Засега гледам да не мисля по този въпрос, защото забременях трудно първия път и не знам дали втори изобщо ще ми се случи. А ако се случи при всички случаи ще говоря с повечко лекари.

# 33
  • София
  • Мнения: 2 118
Аз съм фен на секциото, защото ми бяха наговорили какво ли не, а за мен мина учудващо леко и се възстанових много, ама много бъзо и лесно. Познатите ми и тези, които видях в болницата, родили вагинално се мъкнеха превити на две, оплакваха се с месеци не можеха да сядат сума ти време, мислех че грешката е в моя телевизор, ама май не е точно така.

Истината е, че всичко си е до жена - ето аз съм с тесен таз, цяла нощ с разкритие и бебето не слиза и не слиза, е как да го напъвам да го раждам нормално, като то изобщо не ще да слезе в таза, камо ли да мине от там. И какво - трябва да се правя не знам и аз какво и да настоявам за нормално, ако ще това да струва и моя и на детето живота, ли?

Мисля, че е много важно всяка жена да е добре информирана за рисковете и от едното и от другото раждане, да се следи от компетентен лекар и той да и даде препоръки, съобразени точно с нейната физиология, а не с това и онова правило/принцип.

Но е хубаво, че всяка майка може да направи избор как да роди, мисля, че това е много, много важно.

аз пък родих нормално и се възстанових супербързо, а майките със секциото едва едва кретаха пак превити на 2. така че- всичко си е до жена. като имам второ, пак искам нормално раждане Peace

# 34
  • Мнения: 3 161
Аз лично не искам да се навивам сега за каквото и да е раждане. Много ми се иска да е нормално, но и първият път ми се искаше нормално, пък то не се получи и може би заради настройката ми, останах леко разочарована. Затова сега съм си казала, че няма да се настройвам и както дойде...

Dalala, ще си позволя да цитирам една мисъл, която много ме впечатли и я премислям от вчера, ти знаеш откъде е Simple Smile :
Цитат
Големият извод, който си вадя досега е, че всичко е в главата и не трябва да има никакъв страх. Дори, авторката на книгата (Hypnobirthing) е на мнение, че пренасянето и намаляването или спирането на родовата дейност, когато вече е започнала, също са последствия от страха.

Иска ми се да вярвам, че е точно така. И аз като теб исках първия път естествено, но не бях чела и не бях готова за него - мислех, че лекарите знаят какво се прави, оставих нещата в техни ръце (макар че доста време прекарах в избор на лекар), а те, оказва се, имат процедури, които са до голяма степен в разрез с естествения ход на нещата (системите за ускоряване, легналото положение, постоянното следене на монитор и връзване с колани в моя случай. Колкото повече чета, се убеждавам, че именно тези процедури при мен доведоха до забавяне на родовата дейност, падане на тоновете на бебето и секцио). Но колкото и да ми искаше да родя естествено, в главата си си оставях една вратичка - бяха ми казали нещо за тесен таз и аз си мислех: какво пък, ако се стигне до секцио - поне ще ми е по-леко и ще избегна болките. И какво се оказа - най-гадното и от двете раждания изживях.

Затова мисля изцяло да се настроя за естествено, и ясно да заявя това на лекарския екип. Те също се колебаят, предполагам; знаят, че повечето жени у нас нямат нищо против секциото, особено пък след първо такова - и при първите проблеми избират по-лесното. Смятам, че ако и аз проявя колебание, ако те усетят страха ми - ще ме резнат веднага. Затова мисля да не си позволявам да приемам варианта "секцио". Е, ако наистина се наложи, естествено е, че ще се стигне до рязане - но бих искала това да е крайната мярка, както е било при Vjara, а не поредното рутинно секцио тип "какво пък толкова, да не е по-добре да се цепнеш отдолу".

# 35
  • Мнения: 3 161
Ето какво казва д-р Сиърс за VBAC във The Birth Book (стр. 117):

"Страховете от руптура на матката датират от времето, когато срезът се е правил в горната част на матката вертикално. Днес този срез се прави ниско долу хоризонтално (по бикини линията) и вероятността от руптура е минимална - рискът се оценява на около 0.2%, т.е. жена със секцио има 99.8% шанс да роди, без да се получи руптура на матката. В изследване на 36 000 жени опитващи VBAC  никоя не е починала от руптура, независимо от типа срез . Учените, изследвали литературата за VBAC през последните 40 години, установяват, че няма майка, починала от руптура или наранена матка (но има майки, починали от усложнения при повторно секцио). В изследване на 17 000 жени с  VBAC няма деца, починали вследствие на руптура. А и руптурата не означава, че майката изведнъж ще "експлоадира"; по-скоро, в редките случаи, когато раната се разтваря, това става бавно и непълно. Като се сметне и че рискът от смърт вседствие на секцио е около едно на 1000 (два до четири повече от риска при нормално раждане), няма причини да се съветват майките за повтроно секцио поради риск от руптура. Според цифрите, рискът от смърт или увреждане при майката или бебето е по-висок при цезарово сечение, отколкото при повторно вагинално раждане след секцио. Експертите по VBAC, подкрепени от задълбочени медицински изследвания, не смятат VBAC за високорисково начинание, така че вие също не бива да го приемат еза такова."

Това е за всички, които се интересуват от естествено раждане след секцио и имат нужда от подобен тип информация и подкрепа. Отново казвам, нека не превръщаме темата в за и против секциото; предполагам, че и смъртни случаи ще се намерят (вече ме предупредиха на лични за такива), но и от другия вид ще се намерят, ако човек реши да се разрови, така че - не това е целта, да се плашим. Страхът е най-големият враг на естественото раждане (чувала съм, че матката побелява, обезкървява се, води до недостиг на кислород за бебето, падане на тоновете и пр), а и си имам достатъчно собствени страхове, с които трябва да се боря. Все пак ще раждам в болница и никой няма да ме остави да застрашавам собствения си живот или този на бебето, не се безпокойте  Wink. Успех на всички, които смятат да приемат предизвикателството!

# 36
  • Мнения: 3 477
Големият извод, който си вадя досега е, че всичко е в главата и не трябва да има никакъв страх. Дори, авторката на книгата (Hypnobirthing) е на мнение, че пренасянето и намаляването или спирането на родовата дейност, когато вече е започнала, също са последствия от страха.

Иска ми се да вярвам, че е точно така. И аз като теб исках първия път естествено, но не бях чела и не бях готова за него - мислех, че лекарите знаят какво се прави, оставих нещата в техни ръце (макар че доста време прекарах в избор на лекар), а те, оказва се, имат процедури, които са до голяма степен в разрез с естествения ход на нещата (системите за ускоряване, легналото положение, постоянното следене на монитор и връзване с колани в моя случай. ...

За да продължа хубавата насока на темата - аз вече съм убедена, че е така. Същото мога да кажа за моето първо раждане. Бях чела много, но медицинска теория - етапи на ражданато, колко траят, такива работи. Исках да говорим с доктора за раждането, той все казваше, че е рано. Накрая се оплескаха нещата, а докторът обяви, че "сигурно ми е дефектен тазът".
Първите месеци на втората бременност прекарах в страх и ужас от това, което ми предстои. След това, не без помощта на някои мами, пишещи тук (Деси bouquet), се взех в ръце и си казах, че нещата не са предрешени. През следващите месеци се посветих изцяло на четене на материали за естествено раждане, позиции, препоръки какво да правиш и да не правиш по време на бремеността и по време на раждането с цел бебето да е винаги в най-благоприятна позиция, преодоляване на травмата от трудно раждане, ей такива неща. С все "дефектния" си таз имах най-страхотното раждане на земята при непознат (дежурен) екип. Вярвам, че 99,9999999999999% от ражданията могат да бъдат такива. Пожелавам го на всички, на които им предстои Hug

# 37
  • Мнения: 334
Преди повече от десет години се роди големият ми син с планово секцио заради т.н."колянно" предлежание - обърна се в началото на 9 месец с коленете напред. Възстановяването беше кошмарно.... не искам и да си спомням за този период - повече от месец бях абсолютен парцал, а трябваше да се грижа за бебо.
След 6 години се роди малкият ми син по абсолютно естествен път и по абсолютно канален ред, без никакви уговорки,  имам в предвид постъпих в болница с пукнат мехур седмица преди термина и имах невероятния късмет да попадна на страхотен ЛЕКАР и екип. Бебо се роди за около 30 минути, наложи се епизиотомия защото беше с двойно усукана пъпна връв, но въпреки това имам най-топли спомени за раждането. След не повече от 5 дни бяхабсолютно възстановена и в състояние без ничия помощ да се грижа за моите момчета.
Тези дни очаквам появата на третия ми син и за сега ще раждам по естествен път.
Желая ви спокойна бременност и леко и безпроблемно раждане   bouquet

# 38
  • Мнения: 2 292
емем , американския лекар добре го е написал, само където има случаи на пострадали деца от усложнения и не е съвсем безопасна тази минала операция. НАскоро четох статия за грижите , които оказва болницата на родители преживели загуба. Описваха случка жена родила 2 деца със секцио се жени повторно, няколко години по -късно искат дете и то да се роди нормални. Почват контракции, докато се намота да иде до болницата започва кървене, получило се разкъсване, докато отидат до болницата бебето умряло. Та за това ти писах преди  ,че към края трябва човек да е особено вниматлен и да е готов по най-бързя начин да стигне до болницата.
Вяра и при мен раждането протече по подобен начин и горе долу по същите причини се налага операция. Ти писа, че акушерката не била много опитна , но била внимателна (мисля, че ти го писа). При мен също беше така. Сега се чудя, дали ако акушерката беше опитна , раждането нямаше да протече по-добре

# 39
  • Мнения: 3 161
Да, има и много случаи на пострадали деца и майки при секцио. И какво правим, да не раждаме ли? Рискът е част от живота - загиналите при катастрофа са хиляди, но ако мислим само за това, не излизаме на улицата и спираме да живеем нормално, а? Така че айде без horror stories, моля! Темата е за подкрепа и окуражаване.

# 40
  • Мнения: 2 292
хм. реакцията ти е доста пресилена, ако си пуснала темата с цел информация. ако си я пуснала с цел да си затваряш очите , ми да го беше написалав заглавието.  а и може би не четеш внимателно, какво съм написала. как да е. Успех.

# 41
  • Мнения: 545
..................Тези дни очаквам появата на третия ми син и за сега ще раждам по естествен път.
Желая ви спокойна бременност и леко и безпроблемно раждане   bouquet
И на теб, Дил, леко и безпроблемно раждане!

Аз подкрепям Емем. Имам 2 нормални раждания, така че не мога да се броя към групата нормално след секцио. И двата пъти раждането беше без усложнения, така че съм твърдо "ЗА" раждане по естествен път, като смятам, че това е по-добрият вариант за появата на бебето (нали в крайна сметка природата го е заложила да става по този начин).

# 42
  • Мнения: 3 456
emem, ако е само заради възстановяването- не си струва да рискуваш. Жената, с която раждахме заедно се възстанови за месец и половина след нормално раждане, а аз за 8 дни след секциото, при това се водеше, че нейното раждане е било много леко и с 1 шев  Crazy индивидуално е и дори 2 раждания при една и съща жена пак са различни  Grinning второто може да е по-лесно  Hug

Аз минах през контракциите преди да вземат решение за секцио и никога не бих се навила да ги мина втори път  Tired
Подкрепям!!! Аз родих "нормално" . Бебето беше 4 кг. , а аз съм с много тесен таз, получих хематом, ужасен кръвоизлив, заради който след това 3 пъти ми преливаха кръв, рязана съм 6 см( дълбочина), закърпена съм като терлик. И на всичко това трябваше да съм благодарна, защото са успели да ми спасят живота. Възстановявах се около 2 месеца, като имаш предвид , че по време на бремеността правих йога упражнения за бременни и това значително улесни възстановяването ми. Лекарите твърдяха , че ще ми трябват 6 месеца. Никога, ама никога не бих се навила да имам 2 дете, по какъвто и начин да е раждането. Само се моля всеки ден - да ми е живо и здраво ангелчето!!!

Няма нужда от излишен героизъм!

# 43
  • Мнения: 499
emem, ако е само заради възстановяването- не си струва да рискуваш. Жената, с която раждахме заедно се възстанови за месец и половина след нормално раждане, а аз за 8 дни след секциото, при това се водеше, че нейното раждане е било много леко и с 1 шев  Crazy индивидуално е и дори 2 раждания при една и съща жена пак са различни  Grinning второто може да е по-лесно  Hug

Аз минах през контракциите преди да вземат решение за секцио и никога не бих се навила да ги мина втори път  Tired
Подкрепям!!! Аз родих "нормално" . Бебето беше 4 кг. , а аз съм с много тесен таз, получих хематом, ужасен кръвоизлив, заради който след това 3 пъти ми преливаха кръв, рязана съм 6 см( дълбочина), закърпена съм като терлик. И на всичко това трябваше да съм благодарна, защото са успели да ми спасят живота. Възстановявах се около 2 месеца, като имаш предвид , че по време на бремеността правих йога упражнения за бременни и това значително улесни възстановяването ми. Лекарите твърдяха , че ще ми трябват 6 месеца. Никога, ама никога не бих се навила да имам 2 дете, по какъвто и начин да е раждането. Само се моля всеки ден - да ми е живо и здраво ангелчето!!!

Няма нужда от излишен героизъм!

Струва ми се, че емем вече няколко пъти съвсем учтиво помоли, да не се превръща темата в "за" и "против" естественото раждане след секцио, както и че няма нужда да се пишат повече ужасни истории. Очевидно това за вас няма значение.
Тежки раждания има - и естествени, и секцио. Аз колко случаи знам на майки, които са се въстановили едвам след секцио, които по 6 месеца след раждането не са можели да си вдигнат дори бебето (реален случай на позната), камо ли нещо по-тежко... Колко случаи знам на бебета, срязани по поргешка по време на секциото от някой много "кадърен" лекар... НО когато някой пусне тема, примерно, "Ще раждам планирано секцио", не влизам там да му пиша такива неща!!!! МОЛЯ, нека си имаме уважението, и тази тема да е само за мнения на майки, които са преживели И естествено ражане, И секцио, и да е тема за спокойни дискусии и подкрепа!!!
Предварително благодаря!  bowuu

# 44
  • Мнения: 3 477
хм. реакцията ти е доста пресилена, ако си пуснала темата с цел информация. ако си я пуснала с цел да си затваряш очите , ми да го беше написалав заглавието.  а и може би не четеш внимателно, какво съм написала. как да е. Успех.

Сигурно защото защото и се налага да реагира за пети път.........

Момичета, само заглавието ли е важно? Не четете ли поне първото и последните 2-3 мнения преди да се разпишете в някоя тема? Или вие да си кажете, пък какво питат - друг въпрос............

Общи условия

Активация на акаунт