Паническо разстройство - 50

  • 42 223
  • 756
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 740
Нормално е да бие, като сме гладни или преяли. На мен все ми тупка нещо, а и вените на краката взеха да изпъкват и болят. Опитвам се да мисля, че е защото съм много слаба и е топло, но хипохондрията ми нашепва: “ не, това е някакво тежко заболяване, ще умреш”. Изобщо, веселбата не спира! Прегръдки на всички:)

Вените са от топлото.. на мен на ръцете ми изпъкват ,а стъпалата ми се подуват.Не е тежка болест, но и аз съм хипохондричка знам какво е🤨

# 151
  • Мнения: 167
Roxxy  на мен комбинацията есобел и флуанксол много ми помага. Оказа се мн добра за мен. Точно Саян ми я даде.
Какво ти предписва на теб Саян? Защо не иска да пиеш лекарства?

# 152
  • Мнения: X
Хипохондрията е нещо ужасно. Чудя се, дали има лек за нея?

# 153
  • Мнения: 97
Roxxy  на мен комбинацията есобел и флуанксол много ми помага. Оказа се мн добра за мен. Точно Саян ми я даде.
Какво ти предписва на теб Саян? Защо не иска да пиеш лекарства?
Не можа да ми намери правилното лекарство и комбинация. Последно като се чухме и му казах, че ще полудея от тези лекарства (вече 2 месеца, през които ми казваше, че чакаме подобрение) и той ми каза: Ами какво да направим, не ги пий тогава. За мен това е много непрофесионално отношение. Търся си нов пси.

# 154
  • Мнения: X
А, този флуанксол как го спирате после?

# 155
  • Мнения: 56
Здравейте, за първи път пиша тук, за да споделя с вас какво ми се случва. Преди 3 месеца за първи път получих паник атака, бях в банята получих сърцебиене и започнах да се задушавам. Естествено първата мисъл беше, че умирам, след като сърцебиенето и задушаването се повтори поне още 7-8 пъти за цялата нощ с леки прекъсвания и от тогава всеки ден почти получавах паник атака. Тръгнах по лекари, като никой не откри здравословен проблем, пулса ми постоянно беше над 100 за който ми дадоха "Иневика". Започнах да се затварям вкъщи, получавам гадене, световъртеж, болки в тялото, много силна умора. Останах 39 килограма. Започнах психотерапия, засега без успех, като първите пъти ходех на място, но след постоянния страх да излизам и паник атаките вече дори нея провеждаме онлайн. Не мога да изляза от вкъщи, дори в кола не мога да пътувам. Всяка сутрин се събуждам с пулс 120-130, треперене и потене.Трябва ми около час, за да се успокоя и раздвижа. От 12 дни пия антидепресант Дуксет, от който първата седмица се чувствах много зле. Много съм объркана и всичко това, което ми се случва доста ме плаши. Не знам как да си помогна... Някой от вас пил ли е Дуксет и като цяло кога се очаква поне минимално подобрение от антидепресантите?

# 156
  • Мнения: 419
А, този флуанксол как го спирате после?
Здравей, аз пих Флунаксола, не помня точно за колко време го пих, но малко. Помогна ми, като го спрях  имах страх, като преди да го пия, но бързо отмина. Докторът каза, че е нормално, да не се притеснявам.

# 157
  • Мнения: X
Здравейте, за първи път пиша тук, за да споделя с вас какво ми се случва. Преди 3 месеца за първи път получих паник атака, бях в банята получих сърцебиене и започнах да се задушавам. Естествено първата мисъл беше, че умирам, след като сърцебиенето и задушаването се повтори поне още 7-8 пъти за цялата нощ с леки прекъсвания и от тогава всеки ден почти получавах паник атака. Тръгнах по лекари, като никой не откри здравословен проблем, пулса ми постоянно беше над 100 за който ми дадоха "Иневика". Започнах да се затварям вкъщи, получавам гадене, световъртеж, болки в тялото, много силна умора. Останах 39 килограма. Започнах психотерапия, засега без успех, като първите пъти ходех на място, но след постоянния страх да излизам и паник атаките вече дори нея провеждаме онлайн. Не мога да изляза от вкъщи, дори в кола не мога да пътувам. Всяка сутрин се събуждам с пулс 120-130, треперене и потене.Трябва ми около час, за да се успокоя и раздвижа. От 12 дни пия антидепресант Дуксет, от който първата седмица се чувствах много зле. Много съм объркана и всичко това, което ми се случва доста ме плаши. Не знам как да си помогна... Някой от вас пил ли е Дуксет и като цяло кога се очаква поне минимално подобрение от антидепресантите?

А освен антидепресант нещо друго не изписаха ли? Нещо, което да тушира физ. симптоми?

# 158
  • Мнения: 340
А, този флуанксол как го спирате после?
Аз приемах флуанксол, но го спрях след 1 седмица прием, защото от него ми се схващаше цялото тяло и ме извърташе главата наляво и надясно и ми стягаше шията...

# 159
  • Мнения: 167
Roxxy На мен явно от раз ми улучи химията той.
Флуанксол го пих над година, намалях го много бавно до четвъртинки. Нямах симптоми на отнемане почти.

# 160
  • Мнения: 834
Момичета и момчета, имам нужда от малко кураж и нахлувам в темата ви, надявайки се да го намеря тук.
Страдам от депресия и ПА от вече 6-7 години. Пия Флуанксол (1 сутрин) и Ксетанор (половин вечер). Първото го спрях сама, знам че не е ОК, но ми беше навик да го пия сутрин преди да изляза за работа и откакто започна Ковид и работя от вкъщи просто забравях. В един момент беше минало толкова време, че реших, че няма смисъл пак да го започвам.
Пробвала съм веднъж вече да ги спра, с Флуанксола нямаше проблем (както и сега), но когато махнах Ксетанора депресията се върна. Тогава бях сама, а много от страховете ми и причините за ПА се кореняха в това. Сега съм сгодена и с моето момче искаме да опитаме за бебе. Ще ходя при док да обсъдим положението, но няма да ви лъжа - много ме е страх (мисля, че само тук биха разбрали колко)!
Има ли тук други момичета, които са работили за бебе? Как се справихте? Спряхте ли лекарствата?
Надявам се един ден всички да се преборим с това 🙏

# 161
  • Мнения: 2 776
Момичета и момчета, имам нужда от малко кураж и нахлувам в темата ви, надявайки се да го намеря тук.
Страдам от депресия и ПА от вече 6-7 години. Пия Флуанксол (1 сутрин) и Ксетанор (половин вечер). Първото го спрях сама, знам че не е ОК, но ми беше навик да го пия сутрин преди да изляза за работа и откакто започна Ковид и работя от вкъщи просто забравях. В един момент беше минало толкова време, че реших, че няма смисъл пак да го започвам.
Пробвала съм веднъж вече да ги спра, с Флуанксола нямаше проблем (както и сега), но когато махнах Ксетанора депресията се върна. Тогава бях сама, а много от страховете ми и причините за ПА се кореняха в това. Сега съм сгодена и с моето момче искаме да опитаме за бебе. Ще ходя при док да обсъдим положението, но няма да ви лъжа - много ме е страх (мисля, че само тук биха разбрали колко)!
Има ли тук други момичета, които са работили за бебе? Как се справихте? Спряхте ли лекарствата?
Надявам се един ден всички да се преборим с това 🙏

Няма проблем, работете си за бебе. Принципно няма страшно. После обаче няма да може да кърмиш ако пиеш АД и след раждането.

# 162
  • Мнения: 340
Аз определено имам доста тежка агорафобия, снощи излязох малко навън да се разходя и гаденето беше невъобразимо, и като се прибрах веднага ми мина, имате ли идеи как да тренирам, за да може мозъка ми пак да свикне да излиза?

След 10-ти ще ходя и на психиатър да се изписват хапчета, това не се търпи вече, страх ме е пак да почвам но ще трябва.

# 163
  • Мнения: X
Добре де, а самите хапчета помагат ли за тази агорафобия, или трябва работа с терапевт за това?

# 164
  • Мнения: 2 455
Добре де, а самите хапчета помагат ли за тази агорафобия, или трябва работа с терапевт за това?

Не. На който не му се плаща на терапевт, има много клипове в тубата(руски), които обясняват какво се сличва в тялото ни и защо ни е страх и как да се справяме с това. Аз така правя. Лекар точно това ми препоръча :"Не се трови излишно. Има си определени състояния при които се  изписва АД. Трябва да промениш невротичното мислене и световъзприятие"

Общи условия

Активация на акаунт