Паническо разстройство - 50

  • 42 306
  • 756
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 56
Здравейте, за първи път пиша тук, за да споделя с вас какво ми се случва. Преди 3 месеца за първи път получих паник атака, бях в банята получих сърцебиене и започнах да се задушавам. Естествено първата мисъл беше, че умирам, след като сърцебиенето и задушаването се повтори поне още 7-8 пъти за цялата нощ с леки прекъсвания и от тогава всеки ден почти получавах паник атака. Тръгнах по лекари, като никой не откри здравословен проблем, пулса ми постоянно беше над 100 за който ми дадоха "Иневика". Започнах да се затварям вкъщи, получавам гадене, световъртеж, болки в тялото, много силна умора. Останах 39 килограма. Започнах психотерапия, засега без успех, като първите пъти ходех на място, но след постоянния страх да излизам и паник атаките вече дори нея провеждаме онлайн. Не мога да изляза от вкъщи, дори в кола не мога да пътувам. Всяка сутрин се събуждам с пулс 120-130, треперене и потене.Трябва ми около час, за да се успокоя и раздвижа. От 12 дни пия антидепресант Дуксет, от който първата седмица се чувствах много зле. Много съм объркана и всичко това, което ми се случва доста ме плаши. Не знам как да си помогна... Някой от вас пил ли е Дуксет и като цяло кога се очаква поне минимално подобрение от антидепресантите?

А освен антидепресант нещо друго не изписаха ли? Нещо, което да тушира физ. симптоми?

Не. В началото, когато започнаха атаките ми дадоха Ксанакс, но никак не ми се отрази добре. По скоро ме превъзбуждаше отколкото да ме успокои.  Реално в момента нямам толкова силни симптоми от Дуксета както беше първата седмица, тогава имах чувството, че или ще откача или умра, но продължавам да не мога да изляза от вкъщи...

# 166
  • Мнения: 97
Някой ходил ли е при д-р Комсийска в Стара Загора и може ли да сподели мнение? Благодаря.

# 167
  • Мнения: X
Не. В началото, когато започнаха атаките ми дадоха Ксанакс, но никак не ми се отрази добре. По скоро ме превъзбуждаше отколкото да ме успокои.  Реално в момента нямам толкова силни симптоми от Дуксета както беше първата седмица, тогава имах чувството, че или ще откача или умра, но продължавам да не мога да изляза от вкъщи...
[/quote]

Специално за излизането нищо не мога да кажа, тъй като и аз съм с частична агорафобия, и самостоятелното излизане ми е един малък ад, въпреки, че се справям. Но мисля, че е редно в началото на лечението да има и успокоително. В момента аз приемам атаракс, заедно с ад. По-добре ми е така. Бях спряла Атаракса за няколко дни, и ми беше тегаво. Но аз съм в началото на лечението все още нищо не мога да кажа.
Ако Георги се включи със съвет, би било добре!

# 168
  • Мнения: 2 456
Е, колко пъти трябва Георги да каже, че трябва работа с психиката и само зобане на хапчета не става?! Колко пъти да каже че спорта помага-защото се изразходват стресовите хормони и няма такива силни физически симптоми? Вие да не си мислите, че има хапче, което ще ви върне в изходна позиция?

# 169
  • Мнения: 68
Някой мислил ли е за евентуална връзка на състоянието ни с липсата на витамин b12? Аз съм веган, но едва от няколко месеца, та покрай статиите, които четох наскоро, забелязах, че симптомите на недостиг на b12 се припокриват с моите. Какво мислите? Има ли спекулация по въпроса за важността на този витамин, който уж би следвало да произвеждаме сами в червата си (ако са здрави). Толкова много компании се навъдиха да го бълват тоз бе дванайсе, та се чудя дали не е поредната шашма?

# 170
  • Мнения: X
Е, колко пъти трябва Георги да каже, че трябва работа с психиката и само зобане на хапчета не става?! Колко пъти да каже че спорта помага-защото се изразходват стресовите хормони и няма такива силни физически симптоми? Вие да не си мислите, че има хапче, което ще ви върне в изходна позиция?
А Вие нали не мислите, че човек в състоянието на момичето може ей така, хоп и започва тренировки, тичане навън, и бързо ходене? Прочетохте ли, че е 39 кг и, че е с агорафобия? Заради мнения, като вашите хората се притесняват да питат нещо. Wink

# 171
  • Мнения: 2 776
Е, колко пъти трябва Георги да каже, че трябва работа с психиката и само зобане на хапчета не става?! Колко пъти да каже че спорта помага-защото се изразходват стресовите хормони и няма такива силни физически симптоми? Вие да не си мислите, че има хапче, което ще ви върне в изходна позиция?
А Вие нали не мислите, че човек в състоянието на момичето може ей така, хоп и започва тренировки, тичане навън, и бързо ходене? Прочетохте ли, че е 39 кг и, че е с агорафобия? Заради мнения, като вашите хората се притесняват да питат нещо. Wink
2019 когато аз бях с агорафобия и по около 20 ПА на ден, бях свалил над 30 кг за 3 месеца си направих фитнес на тавана (говорим за професионално изпълнение) и започнах да тренирам. Насила излизах и отивах на психолог и на работа. Пиех коаксил и със сила на волята правех нещата. Всяко едно нещо. После почнах и алкохол да пия. И нещата постепенно се оправиха. От няколко месеца не съм имал ПА. След ковида ме трясна зверски тежка депресия и аритмия, и пия золофт в момента. Това е положението. Терапия и хапчета комбинирано. Спорт и хранене. Друго решение няма.

Дефицита на Б12 е много трудно постижимо нещо и не се надявайте да е от него. Дефицита на магнезий е по-големият проблем. Приемайте магнезий смело. Лабораторните изследвания не показват реално магнезиевия дефицит, а свободния, но той свободния винаги е в някакви норми, защото организма тегли от запасите в костите и мускулите. И при нормални кръвни, пак има крампи и прояви на проблеми.

# 172
  • Мнения: 1 352
А, този флуанксол как го спирате после?
Аз приемах флуанксол, но го спрях след 1 седмица прием, защото от него ми се схващаше цялото тяло и ме извърташе главата наляво и надясно и ми стягаше шията...
Сега с този коментар ме замисли...и аз пия антипсихотик и имам такова схващане ...хм

# 173
  • Мнения: 1 781
Аз пък смятам, че без хапчета не може. Може да има периоди на намаляване или спиране ако лекар реши но при първи симптоми пак се пият. Особено при сегашния живот, неслучайно ония в САЩ ги пият до живот, ние вървим по техния път и животът ни става много интензивен.
Ако можете да отидете из горите за дълго, ще се оправите но кой го може днес?
За човек 39 кг категорично трябва веднага лечение. Спорт може но лек - разходки всичко друго би било ад и грешка. Като цяло аз съм чела че интензивен спорт за нас също не е препоръчителен - примерно да бъхтиш във фитнеса. Повече леки спортове разходки навън и приятни занимания.

# 174
  • Мнения: 2 776
Аз пък смятам, че без хапчета не може. Може да има периоди на намаляване или спиране ако лекар реши но при първи симптоми пак се пият. Особено при сегашния живот, неслучайно ония в САЩ ги пият до живот, ние вървим по техния път и животът ни става много интензивен.
Ако можете да отидете из горите за дълго, ще се оправите но кой го може днес?
За човек 39 кг категорично трябва веднага лечение. Спорт може но лек - разходки всичко друго би било ад и грешка. Като цяло аз съм чела че интензивен спорт за нас също не е препоръчителен - примерно да бъхтиш във фитнеса. Повече леки спортове разходки навън и приятни занимания.
Е жена ми е 42 кг, напълно здрава. Зависи от ръста. Фитнеса не е да бъхтиш, а да държиш режим за качване/сваляне. Отделно има верига биохимични процеси, които оправят нещата.
А по горите съм почти всеки уикенд с пълно къмпинг оборудване. Няма начин, трябва да се действа.

# 175
  • Мнения: 68
Георги, колко е висока жена ти?Щото аз цял живот съм 43 и съм 165 см. Сега паднах на 41 кг и се чудя толкоз ли е зле Simple Smile))

# 176
  • Мнения: X
Roxxy На мен явно от раз ми улучи химията той.
Флуанксол го пих над година, намалях го много бавно до четвъртинки. Нямах симптоми на отнемане почти.
И аз така успях да спра флуанксола, имах малко странични ефекти, но отминаха. После дойде ред на АД и настана ад. Сега идва ред на бензото.
Силна хипохондрия как се лекува или поне потушава? АД не помогнаха много в тази посока.

# 177
  • Мнения: 2 776
Георги, колко е висока жена ти?Щото аз цял живот съм 43 и съм 165 см. Сега паднах на 41 кг и се чудя толкоз ли е зле Simple Smile))
Е 155 см е, бременна беше 48, сега днес е 42.

# 178
  • Мнения: 1 352
Аз съм се примирила, че ще си ги пия хаповете май до живот. А спра АД и почва да ми се умира, страшна депресия. А бензото и АП ми помагат да нямам паники и тревожност. Това е при мен, няма друг начин. Няма смисъл да се мъча, то иначе не е живот.

# 179
  • Мнения: X
Аз съм се примирила, че ще си ги пия хаповете май до живот. А спра АД и почва да ми се умира, страшна депресия. А бензото и АП ми помагат да нямам паники и тревожност. Това е при мен, няма друг начин. Няма смисъл да се мъча, то иначе не е живот.
Ако не се получи със спирането на АД, май това е посоката.

Общи условия

Активация на акаунт