Паническо разстройство - 50

Ами не знам...? Че са просто мисли и няма как да ми навредят, колкото и шантави и страшни да са...? Нямам респект от никого (с право) и е трудно. Само на един човек имах доверие, но той няма възможност сега да ми обърне внимание. Просто вече се чувствам различен човек през различно време, страх ме е да не забравя кой съм, но най-вече ме е извънредно (от хапчетата предполагам) страх да не умра/изчезна/спра да съществувам. Не съм някой страхливец и не мога да разбера, защо така се случи. Наслоиха ми се нещата сякаш... доста смърти... нямам против да ходя на психолог после, но искам малко да съм по-нормален и човечен.

Изглежда зле положението, защо не се консултираш с психиатър как да постъпиш и дали е нормално това което ти се случва?

Да попитам може ли 1 ,2 чаши алкохол с Есобел? Док каза ,че може ,но аз все пак се притеснявам. Приема мине 3 сесмици горе долу

И при мен е тежко тези дни. Хипохондрия, страхове, увеличих лексотана на 1т./ ден и изобщо не съм сигурна, дали ще се справя без АД.

Здравейте!
Дълго време се чудех дали да пиша, но ако не споделя с някого си мисля, че ще полудея.
Няколко месеца след раждането, започнаха ПА. Имах бременност "като по учебник". Никакви проблеми, никакви усложнения. Беше най-прекрасния и щастлив период в живота ми. Бебчо се роди здрав и прекрасен. Истинско щастие. И изведнъж от никъде започнаха тези проблеми. Беше ме страх да стоя сама вкъщи. Аз, която винаги съм обожавала моментите на осамотение. Майка ми излезе в отпуск да стои при мен, мъжа ми също. Накрая като нямаше кой да ме "пази", просто не се прибирах. Излизах сутринта и се връщах вкъщи след като мъжа ми се прибере от работа. Два месеца по-късно си казах, че така не може и посетих психиатър. След няколко промени в терапията намерихме вярното решение, и всичко премина. Малко преди спирането на лекарствата малкия претърпя инцидент и се наложи операция. Бях меко казано смазана. Но се възстанових. Дори спрях хапчетата. Даже и пандемията и изолацията не ми повлияха. Напротив - бях във вихъра си. Миналото лято беше прекрасно - разходки, излизания, щастие, спокойствие. Есента малкия тръгна на ясла. И естествено - да се разболява. За две години се беше разболявал само веднъж. И за последните 7 месеца - около 10. И аз всеки път губя контрола. Дори и доктора да каже, че няма нищо страшно, че е просто сополче аз откачам. Постоянно го следя, постоянно ме е страх да не се влоши. Започнах да го навличам повече - да не настине. Не го извеждам навън - защото е студено, има вятър, или може да излезе вятър, може да завали. После се обвинявам, че не съм го извела. Всеки път като е болен, си казвам че няма повече да правя така, че само да оздравее ще се промени всичко, ще правя най-доброто за него. И после наново. Страхът е по-голям от здравия разум. Когато е болен не мога да мисля за нищо друго. Само го пипам да не е топъл, бърша носа да няма сопол, треперя дали и колко пъти ще се закашля, колко пъти вдишва в минута, дали хърка, дали е запушен носа. Резултатът - детето дори не искаше да се доближи до мен. Гушка всички останали, но ако аз се доближа - плаче и крещи "не,не". Вместо да му се радвам, да му давам лекарствата и да правя всичко възможно той да е щастлив, аз се фокусирам над други неща, и загубвам връзката с детето. И с действителността. Изнервена съм - ужасно. Карам се с мъжа ми за всякакви неща. Най-вече дреболии. Избухвам до степен да загубя контрол да крещя като ненормална. И детето ми го е страх от мен.
Посещавам психолог от скоро. Има някакъв ефект. След сеанса съм сякаш отново себе си. И след няколко дни - отново същото. Не знам как да се преборя. Знам само, че жената която гледам в огледалото не съм аз. И не я понасям. И не искам да е така. Не мога да спя нормално. Заспивам от умора и после се събуждам в паника. Не мога да заспя дълго време, а като заспя и се събудя - пак същото. Чувствам се изтощена, до краен предел. Нямам сили за нищо, прилошава ми, ръцете ми изтръпват и усещам физическа болка я гърдите. В спокойните периоди - няма нищо такова.
Много ще съм благодарна, ако някой е минал през нещо подобно да ми даде съвет как да се преборя. Знам, че може би психиатър е най-удачния вариант. Но не искам отново хапчета. Нямам 30 години и не искам от сега да ставам зависима от медикаменти. В същото време не мисля, че ще се справя сама. Благодаря, на тези които ме изчетоха. Ще се радвам на някакви съвети. Ще се радвам и дори ако някой само ми каже, че всичко ще премине. Защото в момента си мисля, че няма изход. Че винаги ще е така, и никога няма да изляза от дупката. И съм отчаяна..

Не съм попадал на психиатър, който да знае как се спират бензодиазепини. Чувам само "Ще опитаме". Няма и място за такива неща, или поне аз не мога да намеря. На драго сърце ще отида да ми помогнат.

Mimeto не знам как да помогна, но всички сме така. С времето хем си знаем че е до гроб, и не става по-лесно.
Ако не е страх от едно, е друго. Може да опиташ, това го преценявам аз като моя грешка, когато детенце е болно, друг да го води на лекар. Просто всичко, което виждаш там и което чуваш, те филмира допълнително. Аз си мисля за мен ( че ако бях го направила) нямаше да стигам до тежки драми и депресии или поне щях да не съм с толкова съсипана нервна система, но кой знае.
Днес ми е доста тежко на мен, хем пия лекарства, но гаден ден.
Вкъщи станаха едни неща покрай сестра ми, много големи тъпотии. Много се натоварих от ситуацията, бясна съм сутринта оплевих двора от яд, ама много жега, призля ми. Не ме свърта на едно място, дано се поуспокоя някак.
Дано времето след утре се нормализира, това с тия темп е някакъв ужас.

Същата работа с АД. Изписват се и после нямат идея как ще се спират. Що доктори обиколих с въпроса "моля за схема за спиране". Отг: "нека да опитаме със смяна първо, после ще мислим за спиране" и така с години.

Нали разбираш, че говориш глупости. Още повече има хора, които се страхуват да започнат ад, четейки тук!
Що народ познавам, който е спрял ад след година, две, три. Не е нужно да генерализираш така нещата. Това, че при теб така се получава, не означава непременно, че при всички е така!

Аз спрях ципралекс от раз, никакви симптоми на привикване и това което говорите за отнемане - всичко е в главите ни.
 Според мен щом е с нормална рецепта няма привикване и състояние на отнемане. Пих го една година, 2-3 год не, сега започнах нов, ще се доверя на лекар, но вярвам като отминат няколкото тежки месеци ще мога да го намаля и до 6-я дори да го спра. В голяма степен ние се познаваме и най-добре, щом имаш всички кофти състояние пиеш, щом се върнеш към нормален живот - спираш, така го виждам аз. Ако го спреш и наистина не си ОК, пак почваш. Схемата на спиране е с намаляване кво толкова сложно. Половин доза един месец примерно без да съм лекар и после махаш съвсем.

Абе хора, стига сте ги спирали само тия АД! Щом имате реакция, значи не сте за спиране. Хапчета за кръвно спирате ли? За диабет? За ЩЖ? АД са като много други хапчета и може да са до живот. Аз не мога да разбера тука 75% само искат да спират хапчета, а изобщо не са за спиране.

Аз пак съм в стрес 😥 Тези пусти кошмари... защо трябва да ги помня най-стряскащите??? В момента треперя не мога да уцели буквите😖Много ме е страх съня да не вещае смъртта ми 😳 Боже какви неща само сънувам ужас... а дали ,защото го мисля и снощи подобен филм зсекох.Бях в една група в Фейсбук за разтълкуване на съня, но там като пиша все  хем ме стряскат ,хем ме успокояват ,но я премахнах понеже се натоварвам, но свга с този сън ме е много страх, даже бях в паника за 1мин 😟😣 Моля за помощ

Снощи махнах една от четвъртинките си ксанакс. По петдневната програма така и трябваше. И след два часа някъде влезнах в нещо което дори не мога да опиша и не го пожелавам на никое същество колкото и лошо да е то. Напълно в съзнание, дори с по-ясно съзнание от по принцип и пак не мога да повярвам на мозъка си. Все едно бях отстрани. Абсолютния ужас бих казал и то изцяло в главата ми. Че умирам, но просто че ще умра ей сега. в тази секунда. И това нон стоп на огромна скорост (или съм си въобразил скоростта, но нон стоп). Изобщо не искам хапче, да уточня. Не знам вече какво да измисля. Лекари за спиране на бензодиазепини не намирам. Клиника за такова нещо - няма. Четох, че диазепам им дават в америка, защото бил по-бавен бензодиазепин, но аз от Лексотан на тъпия Ксанакс минах и сега ме е страх след като постигнах някви резултати с ксанакса да  минавам на друго. Някакви идеи имате ли

Много вода и спорт с мощно потене. Там е истината без хапчета и алкохол. Ако оцелееш мозъка сам ще се убеди, че нищо ти няма.

А как се справяте с агорафобията, ако имате такава? При мен, като трябва да изляза сама се започва едно сърцебиене, страх, потене… с мъжът ми, или приятелка, брат, и т.н нямам проблем. Обаче сама, направо си е ритуална подготовка. Даже ми се случи по средата на пътя да се върна, защото ме скова мега страх.