Паническо разстройство - 50

  • 43 727
  • 756
  •   1
Отговори
# 255
  • Мнения: X
Не вярвам някой да иска да има страхове, да му е зле, да се чувства виновен и т. н. Да, на моите близки им писна, не са изпитвали тези състояния. Борба е и то не лека. Радвам се за тези, които са успели. И аз не искам да се тъпча с химия, но явно не успявам сама да се справя. А и в момента ми се налага да живея в обстановката довела до това ми състояние. Така, че всеки си знае. Просто търся подкрепа и разбиране. Трудно ги намирам.

С оглед на последните мнения подкрепата тук е мираж очевидно.
Бях се зарекла да не влизам вече, ама ей на тук съм пак.
Преглеждайки стари теми виждам какво е подкрепа. Това тук в момента е натякване, нищо повече. Ми мерси, все едно няма кой да ми натяква в реала, че и тука.
Междудругото във ФБ намерих групи, в които наистина срещам подкрепа. И си седя там с реалния профил, и хич ми не е.
Но в тази тема тук, последното нещо което срещам е подкрепа. Е имам си едно съмишлениче от тук, но проблемите ни са коренно различни, и не можем да обменяме особен опит, но пак не е малко да споделиш, без да те критикуват.
И тъй.

# 256
  • Мнения: 550
Наистина последните мнения малко са се изострили и са излезли от добрия тон, а мисля, че точно в тази тема това не трябва да се случва, точно защото ние сме хора, които сме наясно, че всяко едно детайлче, даже най-дребното, може да допринесе за цялостно срутване.

Да, различни хора сме, с различни характери, потребности, трудности, обстоятелства и прочие, но сме сближени от едно нещо - от това, че страдаме от тревожни разстройства (макар различни, обединени от психичен дискомфорт, докарващ физически симптоми). Не виждам защо трябва да се нападаме, обвиняваме, че даже и на моменти обиждаме.

Георги, даваш в повечето случаи много полезни и адекватни съвети и даже знам защо пишеш с леко по-изострен тон. Мислиш си, че така ще подтикнеш човек да се върне обратно в реалността, да дойде на себе си, но невинаги се получава така. Както казах, всеки тук е с различен проблем, за който няма индивидуална рецепта. И единственото, което можем да направим, е да се подкрепяме, изслушваме и толерираме като едно малко виртуално, но сплотено общество.

Нека не си вадим прибързани заключения, нека не съдим, а да бъдем полезни на виртуалните си събеседници, ако можем, защото понякога добрият приятел е лекарство, много по-ефективно от всякакви терапии.

Вярвам, че можем да запазим добрия тон тук, в темата. Виртуални прегръдки на всички! Heart

# 257
  • Мнения: 5 831
Ако мислите, че е подкрепа някой постоянно да обяснява как ще умре, а останалите да клатим глава съчувствено и да го пращаме по изследвания, значи имате странна представа за подкрепа. Идеята не е да ви е зле и някой да ви разбира колко ви е зле и да ви съчувства, защото с това не променя нищо, не ви помага и не допринася с нищо, даже напротив, успокоявате се, че един вид това е нормално и си кретате по същия начин. Мога да разбера хората с агорафобия, защото при нея има реален страх от това да не се изложиш предимно. Но с това измисляне постоянно на болести и диагнози, с постоянното оплакване, че пулсът не е 80,ами е 83 и прочие, аз лично не мога да свикна, особено пък когато човекът е с ясното съзнание, че това са ирационални страхове, а не нещо реално. Вие не искате помощ, искате да имате място, на което да се оплаквате и да си коментирате, въображаемите диагнози. И не визирам конкретен човек, а като цяло. Съжалявам, но аз не мога да поощрявам и подхранвам подобни вредни модели на мислене и поведение, които са пагубни при хора с ПР. В крайна сметка, ако на някой не му е добре в темата, може да спре да я следи, но не и да изисква подкрепата във вида, в който той самият я разбира. И на мен като ми обръщаха внимание колко ми е зле си мрънках постоянно и все търсех на кой да се оплача, докато не спряха да ми се връзват на драмите и да не ме отразяват. Преди като кажех, че ми е зле и всички изпадаха в паника. Един търчи за вода, друг за хапчета, трети съчувствено ме тупа по главата. След това намериха вярната стратегия и като кажех, че ми е лошо, само ми казваха " нищо, ще ти мине след малко, не е за сефте ". Много бързо почна да ми минава. Колкото и да не желаете да си го признаете, това състояние е колкото убийствено, толкова и шанс хората около вас да се въртят на пета, да се чувствате обгрижвани, важни и по-специални. Не го отричайте, минала съм вече от там. Вниманието си е пристрастяващо. Докато има кой да пее с вас в един глас, че ще умрете и със сигурност сте болни минимум от ебола, ще умирате всеки ден, без дори да го усетите.

# 258
  • Мнения: X
Ако мислите, че е подкрепа някой постоянно да обяснява как ще умре, а останалите да клатим глава съчувствено и да го пращаме по изследвания, значи имате странна представа за подкрепа. Идеята не е да ви е зле и някой да ви разбира колко ви е зле и да ви съчувства, защото с това не променя нищо, не ви помага и не допринася с нищо, даже напротив, успокоявате се, че един вид това е нормално и си кретате по същия начин. Мога да разбера хората с агорафобия, защото при нея има реален страх от това да не се изложиш предимно. Но с това измисляне постоянно на болести и диагнози, с постоянното оплакване, че пулсът не е 80,ами е 83 и прочие, аз лично не мога да свикна, особено пък когато човекът е с ясното съзнание, че това са ирационални страхове, а не нещо реално. Вие не искате помощ, искате да имате място, на което да се оплаквате и да си коментирате, въображаемите диагнози. И не визирам конкретен човек, а като цяло. Съжалявам, но аз не мога да поощрявам и подхранвам подобни вредни модели на мислене и поведение, които са пагубни при хора с ПР. В крайна сметка, ако на някой не му е добре в темата, може да спре да я следи, но не и да изисква подкрепата във вида, в който той самият я разбира. И на мен като ми обръщаха внимание колко ми е зле си мрънках постоянно и все търсех на кой да се оплача, докато не спряха да ми се връзват на драмите и да не ме отразяват. Преди като кажех, че ми е зле и всички изпадаха в паника. Един търчи за вода, друг за хапчета, трети съчувствено ме тупа по главата. След това намериха вярната стратегия и като кажех, че ми е лошо, само ми казваха " нищо, ще ти мине след малко, не е за сефте ". Много бързо почна да ми минава. Колкото и да не желаете да си го признаете, това състояние е колкото убийствено, толкова и шанс хората около вас да се въртят на пета, да се чувствате обгрижвани, важни и по-специални. Не го отричайте, минала съм вече от там. Вниманието си е пристрастяващо. Докато има кой да пее с вас в един глас, че ще умрете и със сигурност сте болни минимум от ебола, ще умирате всеки ден, без дори да го усетите.

Съгласна.
НО. Дотук не видях в тази тема специално някой да пише защо пулсът му е 83, примерно.
Виждам едно критикуване, и нищо повече. Тук предимно “новите” питаме за дадено лекарство, ако някой го е пил, евентуално какво да очакваме, което само по себеси знам, че е тъпо, защото всеки е индивидуален. Но като цяло няма оплаквания от разни “болежки”.
Ами сори, ама да чета, как това ще продължи завинаги, и тем подобни, както и да жуля алкохол, заради агорафобията ми, при положение, че пия бензо, ми не ми е Ок, не съм съгласна с това, и така. И да, определено ще спра да следя темата, тъй като “стегни се” си го чувам редовно в живия живот.
Желая ви успех, и оставам с най-добри чувства! Надявам се всеки да успее да прогони демоните си по-бързо. Както пожелавам същото най-вече на себеси!
Бъдете здрави! ❤

# 259
  • Мнения: 134
Аз от известно време не съм писал тук, но влизам от време на време и следя. Според мен проблемът е, че всеки разбира паническото разстройство, тревожност или каквото е там според начина, по който той самия го преживява. Затова някои не разбирате страха от болести, умиране и т.н.Аз лично пък не мога да възприема агорафобията и какво означава да се страхуваш да не се изложиш, смисъл че на мен като ми е зле най-малко ме интересува ще се изложа ли пред някой или не , но разбирам че всеки си е със своите страхове и за някои това е тежко.

# 260
  • Мнения: 1 781
Подкрепа е да ти кажат: Да, прав си, когато може и човекът да не е, а той сам да каже абе май не съм.
Страданието, което изпитваме ние е много голямо и не го провокираме само ние, често се е случило от поведение на близки, приятели, грубости и какво ли не.
Задачата ни е да намерим пътя си.
Нашият път, а не на този или онзи, така че търсете.

# 261
  • Мнения: 2 776
И все пак нищо ви няма. 10 години се мъкнете с еднакви симптоми и не сте умрели. Не сте се и влошили. Сериозните болести не са ей така да си стоят на едно място и нищо да не се случва. Просто нищо ви няма. И като ви няма, значи няма какво да се оплакваме (и аз в това число). Пробват се стандартните методи - сън, медикаменти, терапия и спорт. Като не помагат, се добавя медитация и йога. И ако тогава не става - бензодиазепини. Всичко друго е мрънкане. Аз съм наясно много добре с паниките и тревожностите, с фобиите и всички физически прояви на тези неща. В началото беше страшно, но след редица прегледи, изследвания и образна диагностика си седнах на гъза. И всичко е точно.

# 262
  • Мнения: 5 831
Подкрепа е да ти кажат: Да, прав си, когато може и човекът да не е, а той сам да каже абе май не съм.

Да кажеш на хипохондрик, че е прав да си въобразява, че има рак, не е хич правилно решение и никога няма да се замисли, че не е прав. Те затова са хипохондрици, защото постоянно си поставят диагнози и като се отхвърли една, си измислят още две нови. И докъде така с това " Да, прав си"?

# 263
  • Мнения: 1 781
Георги, преди да стигнеш до това и ти си имал трудности. Приеми че хората тук в едната си част са в началото на твоя път.
Стрина Калина - нищо не си схванала от писанато от мен.

# 264
  • Мнения: 740
Извинете ме за невежеството, но тази група и като цяло не е ли , за да си помагат хората, а не да да се нападаме. Нещо стана ,като сериал ,а толкова ми харесваше тази група 🤦‍♀️

# 265
  • Мнения: 340
Извинете ме за невежеството, но тази група и като цяло не е ли , за да си помагат хората, а не да да се нападаме. Нещо стана ,като сериал ,а толкова ми харесваше тази група 🤦‍♀️
В темата се обменят идеи и съвети и какво сме приживели, само бог помага. Simple Smile

# 266
  • Мнения: 740
Извинете ме за невежеството, но тази група и като цяло не е ли , за да си помагат хората, а не да да се нападаме. Нещо стана ,като сериал ,а толкова ми харесваше тази група 🤦‍♀️
В темата се обменят идеи и съвети и какво сме приживели, само бог помага. Simple Smile


Да така е ,но все пак съветите пак са вид помощ 😊

# 267
  • Мнения: X
Георги, това което казваш с утежнението за роднините е много неприятно. Не, че не е така вероятно, но все пак не е нужно да ни се натяква. Ние така или иначе си го знаем. Аз поне де, изпитвам вина пред тях, заради състоянието си, въпреки, че никой от тях не ме обвинява. То ние достатъчно си се самобичуваме така или иначе.
Мен пък в един момент започнаха да ме обвиняват, което тежи още повече.

# 268
  • Мнения: 2 776
Георги, това което казваш с утежнението за роднините е много неприятно. Не, че не е така вероятно, но все пак не е нужно да ни се натяква. Ние така или иначе си го знаем. Аз поне де, изпитвам вина пред тях, заради състоянието си, въпреки, че никой от тях не ме обвинява. То ние достатъчно си се самобичуваме така или иначе.
Мен пък в един момент започнаха да ме обвиняват, което тежи още повече.
Е как няма като човек нищо му няма, а всеки ден ще мре, наблюдава се, измисля си болести и т.н. Че и хапчета не ще да пие често. Тежест не, ми направо си е световно по вдигане на тежести. Аз не нападам никой, но ме е яд, че не търсите максимално добрите решения да се справяте с проблемите. Трябва постоянно да се прави пълния пакет от мерки за справяне с кризата (това прозвуча политически). Хапчета, психотерапия, спортуване, сън, хранене с малко въглехидрати.

# 269
  • Мнения: 493
Здравейте, писала съм два три пъти тук. Имам си тревожно разтройство. Преди няколко месеца го потуших със сероксат половинка сутрин и грандаксин. Само това, за мое щастие. Тогава затварянето заради ковид ми се отрази зле и в частност на съня.
Сега от няколко дена пак не мога да спя, постоянно подскачам в леглото, ток все едно минава през мен постоянно. За секунда не заспивам. През деня имам ужасно стягане в гърлото, почва да боли вече. Ходих днес на психиатър, изписа ми анафранил 10мг х 3бр, флуанскол 0.5 по половинка сутрин и обед. Този анафранил много ме притеснява. Чудя се дали да взема флуанскол, страх ме е да не напълнея. Ама много ме е страх. Държа да изглеждам добре, тренирам силово, режими и сега да не стане така да се издуя. Даже се чудя, защо пък флуанскол. Някой ако каже дали е напълнял от тях, ще съм благодарна Хубав ден.

Общи условия

Активация на акаунт