Паническо разстройство - 50

  • 43 580
  • 756
  •   1
Отговори
# 450
  • Мнения: 2 776
Хранителните добавки далеч не са измислица, доказан е ефекта на креатин, протеини, аминокиселини, тест бустери и т.н. За имунитет единствено адаптогените може би са полезни донякъде.

# 451
  • Мнения: X
Георги, ти пиеш ли в момента някакви лекарства? (извинявай за въпроса) Просто ми звучиш супер уравновесен и се чудя, дали си намерил точните хапчета или си си изпил дозите, подействали са ти и сега си ОК без хапчета.
Аз също често нямам желание за домакинстване и просто не го правя След това ми идват сили и домакинствам със замах. Според настроението е.
При мен хипохондрията е на макс, напрежение, даже имам чувството, че развивам нервни тикове, ток ми минава през главата, изпадам в паники. Явно 5HTP не си върши работата. Док каза да опитаме и Ремотив и ако не стане, пак хапчета.
Имате ли наблюдения, дали в чужбина се изписват някакви по-пречистени хапчета или са все едни и същи?

# 452
  • Мнения: 97
Хранителните добавки далеч не са измислица, доказан е ефекта на креатин, протеини, аминокиселини, тест бустери и т.н. За имунитет единствено адаптогените може би са полезни донякъде.
Какво означава адаптогени?
Някой знае ли колко време мога да пия Милгамма N?

Последна редакция: нд, 22 авг 2021, 11:47 от Roxxy

# 453
  • Мнения: 2 776
Георги, ти пиеш ли в момента някакви лекарства? (извинявай за въпроса) Просто ми звучиш супер уравновесен и се чудя, дали си намерил точните хапчета или си си изпил дозите, подействали са ти и сега си ОК без хапчета.
Аз също често нямам желание за домакинстване и просто не го правя След това ми идват сили и домакинствам със замах. Според настроението е.
При мен хипохондрията е на макс, напрежение, даже имам чувството, че развивам нервни тикове, ток ми минава през главата, изпадам в паники. Явно 5HTP не си върши работата. Док каза да опитаме и Ремотив и ако не стане, пак хапчета.
Имате ли наблюдения, дали в чужбина се изписват някакви по-пречистени хапчета или са все едни и същи?
Медикаментите са еднакви, няма по пречистени или не. Те се правят по стандарти и GMP. Аз пия золофт 25мг, но не за ПР или ГТР , а за пост-ковид депресия. Имам свойте хубави и лоши дни като всеки. Аз не намерих свойте хапчета за паниките. Донякъде с коаксила се разбрахме , и то защото доста подобряваше когнитивните способности. Мен както съм казвал и преди ме излекува алкохола и спорта. Психолог и хапчета бяха помощни средства. Аз не се гордея с това, че с алкохол съм се справил на 75%, но при мен явно това беше нужното. При мен ПА бяха основно със сърдечна симптоматика и болки в гръдния кош. Чат пат и пълна парализа, но това беше 2-3 пъти общо.

# 454
  • Мнения: X
Ясно. Значи аз просто трябва да се погрижа за теглото си и да мисля за вариант АД отново, защото се засилиха ПА, сърцебиене, замъглено зрение и главоболие. Тичам по лекари и съм се видяла в чудо. Хипохондрията ми достигна нечувани размери. То и това не е живот, но пък и близо 4г. на АД и да се върна в това положение, явно или не са ми помогнали достатъчно, или не са правилните.

# 455
  • Мнения: 916
Здравейте, съвсем случайно попаднах на темичкатар ,но за съжаление повечето симптоми са ми до болка познати. Моите паника атаки са малко по- различни откъм симптоми но все така разтърсващи. Бих разказала  моята история. Всичко започна към края  на 12 ти клас, когато родителите ми се разделиха и аз всъщност исках да се разделят защото майка ми е доста обсебваща и властна,а аз излизах  по онова време с момче по- голямо от мен, че и с дете. Тя съответно знаеше  причакваше ме, скубеше  ми косата, постоянно ми звънеше, смси,заплахи, но пуста любов аз не се отказах. До един момент в който той ме заряза и аз се сринах, но аз реално се сринах, когато той ми каза,че уж ме обичал... детска работа... започнах университет, бях отслабнала, нямах апетит никакъв,страх от всичко, моите паник атаки се  изразяват в повръщане имам няколко позива  след това се започва непрестанно повръщане, после съответно страх,тъй като имам страх от повръщане. Минах през гастроентронолог, бърза помощ за прегледи, тъй като мислех  че умирам. И така до ден днешен с малката разлика,че.пих антидепресанти деанксит  и серопрам. Ходех  и продължавам да ходя веднъж месечно на психотерапевт. Мисля че свикнах да живея с всичко това, плаши ме контролира ме все още,но вече вдигнах ръце  не знам какво да направя..от момиче което  не можеше никой да свали от дансинга обожавах  музиката, обожовах да танцувам, не можех и все още се притеснявам да отида на дискотека. Промених изцяло себе си , малко ми липсва старото ми аз. Бях по смела по дръзка. Сега съм плаха  и не мога да завърша университета си от страх.... но въпреки всичко кураж  и извинявам се ако съм дотегнала

# 456
  • Мнения: 1 781
Elizabeth ще се справиш, върви смело напред. Никак няма да е лесно, но ще успееш.
Георги разсъжденията ти за робота и как къщата е изчистена, ме разсмяха. Де да ставаше така.
Ако реша аз да чистя да обясня какво ме чака - започваме с двор 600 кв ( води се градски и малък) всичко се плеви на ръка, няма как пълно е с цветя, пътеки метене, доста са, листа жълти има нон стоп дори и сега, обираш, косачка в тревните площи, поливане вечер и сутрин и на ръка и с маркуч, две бани, кухня, петна, мръсно, щото никой не пази, стълбище, живеем в къща няма чистачка на блока, паяжини, прозорци на стълбище, тераси миене, паяжини, цветя и там, прах - забърсването отнема 2 часа щото всичко се сваля и връща а стаи много, пердета переш, чистиш щори, дограмата се чисти с препарат стъклата с друг, первази и някъде там след 2-3 дни прахосмукачка. Вече няма и смисъл да я пускаш защото трябва отново да махнеш праха. По два пъти дневно пералня, простиране градене. За готвене и миене на чинии май не стигна и да пиша. А след като наготвя моите не ядат полуфабрикати мия още толкова време. Нямам съдомиялна и робот,  но и не виждам къде ще ми намалят задълженията. Забравих тупане и пране на чаршафи и т.н. Днес 5 часа сме правили зимнина. Та ти гледаш от твоята копанка, не всеки има твоето жилище и техника за подръжка.
Ако искам всичко да е ОК 2-3 дни яко бачкане, ама яко и след още 2-3 не си и личи.
А зимата не говоря кал, мия и чистя стълбище през 2 дни.
Викнах чистачка изми ми две бани и кухнята 4-5 часа, жената почти не спира, та който има нужда от физическа работа насреща съм - У дома има.

# 457
  • Мнения: X
elizabet9119, ти поне знаеш какво го е отключило, а аз и това не можах да разбера. За съжаление човек трябва да се научи да живее с това, но и свикването е трудно. Аз продължавам да се питам как стигнах дотук, защо се докарах до това състояние? Хиляди хора минават през някакви моменти в живота си, но защо точно аз развих такова чудо, защо аз стигнах до АД, защо не ми помагат, защо и спирането им не се оказа печеливш ход? Изобщо въпроси, въпроси, без отговор. Сега пиеш ли нещо?
Аз също започнах посещения при психолог, но още не мога да кажа, дали ще има ефект. Надявам се, че да. Психиатри смених няколко. Преминах през АД, сега се мъча без тях и така. Колелото се върти. Хипохондрията за мен се превръща в много голям проблем. И нямам идея нито как да я контролирам, нито какво да правя. Страх ме е, че спирането на АД беше съпроводено с доста странични ефекти и вероятно нещо в мозъка се наруши. Хормоните ми се размърдаха, цикълът ми се разбута. Изобщо се превърнах в някаква развалина и не знам как да се вдигна.
Чета старите теми и виждам, че голяма част от никовете вече не пишат в темата, което ми дава малка надежда, че оправия има.
Успех!

# 458
  • Мнения: X
Да ви попитам, понеже забравих да си пия следобедното хапче Коаксил, дали да го пия сега, при положение, че пия вечерно около 8? И дали ще е проблем един пропуск на хапче? Понеже психи не ми отговаря, и не знам сега какво да правя…

# 459
  • Мнения: 916
Цитат
elizabet9119, ти поне знаеш какво го е отключило, а аз и това не можах да разбера...
Ами какво да ти кажа не знам дали това го е отключили наистина, но само това ми оставя като оправдание и аз се питам всеки път когато изпадна в криза защо точно аз,нали бях силна, нали можех с всичко да се справя, нали бях безстрашна.  Аз съм така от 7 години в момента съм на 25, а реално получих за първи път на 18, когато бях 12 ти клас. Грешката при мен е може би,че дълго отказвах  да приемам антидепресанти и малко или много страха ме завладя, като видях,че.не мога да се контролирам.  Антидепресанти в момента не пия, пия само симпатил и то когато вече усещам паника атаката. Иначе антидепресантите  ги спрях на своя глава и аз вече не знам ,може би не исках да се тъпча повече с лекарства,но мен специално ме правеха парцал,спеше ми се, имах проблеми с паметта  и изобщо казах си  ,и това не е решението. Опитвала съм всякаква неща на билкова  основа, но при мен може би вече  е паническо  разстройство, а не паника атаки защото е хронифицирало  във времето отделно имам генерализирана тревожност, натрапливи  мисли  и не знам лутам се и аз все още. Мъчно ми е че си пропилявам  младостта но явно така ми е писано.

Последна редакция: нд, 22 авг 2021, 17:42 от bubanka

# 460
  • Мнения: 2 776
Цитат
elizabet9119, ти поне знаеш какво го е отключило, а аз и това не можах да разбера...
Ами какво да ти кажа не знам дали това го е отключили наистина, но само това ми оставя като оправдание и аз се питам всеки път когато изпадна в криза защо точно аз,нали бях силна, нали можех с всичко да се справя, нали бях безстрашна.  Аз съм така от 7 години в момента съм на 25, а реално получих за първи път на 18, когато бях 12 ти клас. Грешката при мен е може би,че дълго отказвах  да приемам антидепресанти и малко или много страха ме завладя, като видях,че.не мога да се контролирам.  Антидепресанти в момента не пия, пия само симпатил и то когато вече усещам паника атаката. Иначе антидепресантите  ги спрях на своя глава и аз вече не знам ,може би не исках да се тъпча повече с лекарства,но мен специално ме правеха парцал,спеше ми се, имах проблеми с паметта  и изобщо казах си  ,и това не е решението. Опитвала съм всякаква неща на билкова  основа, но при мен може би вече  е паническо  разстройство, а не паника атаки защото е хронифицирало  във времето отделно имам генерализирана тревожност, натрапливи  мисли  и не знам лутам се и аз все още. Мъчно ми е че си пропилявам  младостта но явно така ми е писано.
Не пиенето на лекарства така става. А ако продължаваш да отказваш да се лекуваш, защото това правиш, ще влезеш в трайна депресия. Още си в 20-те , а си на черешата, представи си в 30-те и 40-те. А те чакат и деца, семейство... Работата не е розова, да знаеш. Или почвай да се лекуваш като хората, или нещата няма да вървят никак добре.

# 461
  • Мнения: X
Цитат
elizabet9119, ти поне знаеш какво го е отключило, а аз и това не можах да разбера...
Ами какво да ти кажа не знам дали това го е отключили наистина, но само това ми оставя като оправдание и аз се питам всеки път когато изпадна в криза защо точно аз,нали бях силна, нали можех с всичко да се справя, нали бях безстрашна.  
Скрит текст:
Аз съм така от 7 години в момента съм на 25, а реално получих за първи път на 18, когато бях 12 ти клас. Грешката при мен е може би,че дълго отказвах  да приемам антидепресанти и малко или много страха ме завладя, като видях,че.не мога да се контролирам.  Антидепресанти в момента не пия, пия само симпатил и то когато вече усещам паника атаката. Иначе антидепресантите  ги спрях на своя глава и аз вече не знам ,може би не исках да се тъпча повече с лекарства,но мен специално ме правеха парцал,спеше ми се, имах проблеми с паметта  и изобщо казах си  ,и това не е решението. Опитвала съм всякаква неща на билкова  основа, но при мен може би вече  е паническо  разстройство, а не паника атаки защото е хронифицирало  във времето отделно имам генерализирана тревожност, натрапливи  мисли  и не знам лутам се и аз все още. Мъчно ми е че си пропилявам  младостта но явно така ми е писано.
Напълно те разбирам. АД помагат до едно време и после започват страничните ефекти, поне при мен беше така. И аз ги спрях и в момента съм в период, в който преценявам с тях или без тях ми е по-добре. Аз смятам, че полза от тях имаше, но не са и малко поразиите, които ми причиниха. Освен кг и прочие прозаични неща, започнаха да влияят на паметта ми, а работата ми изисква концентрация. И много други подробности, които не искам да споделям, защото ще стане дълго и отекчително. Като цяло в един момент трябва да се опита с медикаменти, но в друг момент трябва да опиташ и без тях.

# 462
  • Мнения: 916

Не пиенето на лекарства така става. А ако продължаваш да отказваш да се лекуваш, защото това правиш, ще влезеш в трайна депресия. Още си в 20-те , а си на черешата, представи си в 30-те и 40-те. А те чакат и деца, семейство... Работата не е розова, да знаеш. Или почвай да се лекуваш като хората, или нещата няма да вървят никак добре.
Какво значи отказвам да се лекувам, аз посещавам психотиряпевт, пия симпатил, което е безобидно  на фона на антидепресантите, лекуване не значи непременно да си на антидепресанти, плюс че когато приемаш АД  концентрацията ти е нулева, тоест доста неща отпадат от работна гледна точка.

Последна редакция: пн, 23 авг 2021, 08:05 от bubanka

# 463
  • Мнения: 2 776
Глупости са това с концентрацията и паметта. Ти изкара милиони хора с невъзможност да се концентрират общо взето. И аз съм пил АД, няма такъв филм. А не е да не работя отговорна работа, шофирам, дете гледам и т.н. Отказ за лечение е , защото симпатил е нещо като да взимаш аспирин за Ебола. Психотерапията добре, но с нарушена биохимия в мозъка, какъвто е явно случая, тя няма да върши работа. Дава техники за справяне с много ситуации, но не и време на мозъка да се адаптира и забави.
Помисли пак, има много варианти, ако не приемаш АД, а в случая смятам че са нужни, нещата само ще се влошат. Виждал съм лично доста случаи на хора, които сами си спират лекарствата или не искат да ги пият, резултата не беше от най красивите с тежка депресия. Просто нелекуването на това състояние неизбежно води до задълбочаване и депресивни епизоди.

# 464
  • Мнения: 97
Елизабет🤗🍀
Нормално ли е да ми е все още апатично с АД, близо 2 седмици ги пия? Имам страх да излизам надалеч сама или ако отида някъде с някой, бързам да се прибера. Нормално ли е това и ще премине ли. Обикновено вечер си мисля... Утре ще отида там и там, ще си изкарам хубаво, но уви на сутринта нещата са различни.... Занимавам се с домакинските задължения, из двора, понеже съм на село и така. Но това ми се струва недостатъчно. На този етап не ходя на работа. Знам, че ще ми кажете да започна работа, но не се чувствам изобщо сигурна в себе си..

Общи условия

Активация на акаунт