В момента чета ... 71

  • 47 876
  • 747
  •   1
Отговори
# 165
  • София
  • Мнения: 4 124
Завърших най накрая 'Дамски гамбит'. Когато я започнах преди месеци част от семейството реши да гледа сериала и аз го изгледах с тях отново, и зарязах книгата. Хубава е, но сериала е направен точно по нея, някои диалози са едно към едно, съвсем малко повече добавено има във филма, сравнено с книгата. Трудно ми е да оценя книгата, сериала някак си ми е въздействал много силно.
Приготвила съм си поредната на Ребека Рейзин, тя май все за морето ги издава Simple Smile и на Безос за Амазон.

# 166
  • Мнения: X
В крайна сметка прочетох "Детето". След мудното и отвлечено по мое мнение начало към средата действието се забърза и стана по-интересно, но горе-долу тогава разгадах какво в общи линии се е случило, та краят изобщо не ме изненада Laughing Става, но не ми е фаворит. Сега се чудя с какво да продължа, намерих "Вдовицата", да ги карам ли отзад напред или да почна нещо съвсем друго.
Аз я харесах заради темата за майчинството. Иначе по разгадаването не съм добра, а и не съм си го поставила за цел, но и мен не ме изненада кой знае колко. По принцип си падам по сюжети за отношения между родители и деца /независимо дали малки или порастнали/, определено е моето. Въпрос на вкус Wink
Лили, и аз съм си приготвила "Бяла хризантема", но няма да я нося сега през август по почивки. Другите са ми на Надя Хашими и Халед Хосейни, и тях ще ги оставя за септември Wink Мерси за отзива!

# 167
  • Варна
  • Мнения: 25 865
Ако харесваш книги с подобен сюжет препоръчвам "Въглени в мъртвата пепел" на Нора Робъртс. Пак става дума откраднато преди години бебе, но самата история ми харесва много повече.

# 168
  • Пловдив
  • Мнения: 6 652
Минерва, да, тежки книги са това. Изобщо не са подходящи за лятна отмора.

Благодаря на Rayna13 за предложението за "Усмивка почти". Мисля, че я имам свалена и чака да я прочета - тъкмо сега ще е най-подходящия момент.

# 169
  • Мнения: 1 003
Прочетох Сайбиева невеста.
Увлекателна и с едър шрифт.
Историята е банална и трагична, но през цялото време имах чувството, че гледам филм, а не чета книга.
Авторът  използва с лекота образните средства , без да създава досада у читателя. Не съм прескочила ред или страница. Едно приятно връщане назад във времето.

Започнах Хотел Захер от библиотеката.
Още в самото начало попаднах на познат персонаж-Смъртта. Появява се и нов-Любовта.
Оставам с усещането , че е писана от автора на Крадецът на книги.Simple Smile
Разбира се, че са различни авторите, но няма как да не направи впечатление.
По БНТ са излъчвали  и филм за Хотел Захер.
Засега книгата ми е интересна.

# 170
  • Бургас
  • Мнения: 8 724
Направо ви се възхищавам момичета, толкова книги сте прочели. А аз имам един предълъг списък и никакво време и се чудя откъде да открадна малко време за себе си. Както и да е.
След "Истории от 90-те" реших да започна и "Куфарът на брат ми" на същото издателство и с почти същите автори на разказите. И тя ми действа носталгино някакси, макар и да не съм емигрант. За след това съм си приготвила "Доклад на зелената амеба за химическия молив". Прелистила съм я само от тук оттам, вижда ми се забавна.
Не съм пипвала български автори от училище, сега не знам какво ми стана.

# 171
  • Sofia
  • Мнения: 7 279
Започнах " От онези, които заслужават да бъдат убити"...за плажно четиво е супер. Лежерно и приятно, но вероятно и нещо неочаквано ще изскочи...

# 172
  • Мнения: 363
"Лято край Брега на светулките" за жена, която трябва да изпълни списъка си с желания от дете, за да получи завещано наследство. Интригуваща. Кара те наистина да се замислиш как детските ни мечти, от които сме се отказали и сме забравили, може наистина да са пътят към щастието. Flowers Hibiscus

# 173
  • Мнения: 1 003
"Лято край Брега на светулките" за жена, която трябва да изпълни списъка си с желания от дете, за да получи завещано наследство. Интригуваща. Кара те наистина да се замислиш как детските ни мечти, от които сме се отказали и сме забравили, може наистина да са пътят към щастието. Flowers Hibiscus
Преди малко бях в книжарницата за подарък   и тази книга ми привлече погледа. А сега чета отзив.🙃

# 174
  • София
  • Мнения: 26 359
Започнах " От онези, които заслужават да бъдат убити"...за плажно четиво е супер. Лежерно и приятно, но вероятно и нещо неочаквано ще изскочи...
На мен ми хареса много. Simple Smile

# 175
  • Мнения: 2 599
Последно прочетох "Книжарница на колела" на Джени Колган. Не беше лоша. Нищо драматично, а лека и приятна книжка. Авторката пише увлекателно. Дали някой е чел другите нейни книга да сподели впечатленията си? Засега не ги намирам.
Вчера започнах "Боровинков пай и солени целувки" на Мери Симсис. Още съм в самото начало и не мога да изкажа впечатленията си.
Може ли да препоръчате нещо лятно и свежо, подходящо за плажа?

# 176
  • Мнения: 4 989
Прочетох Живина Ю Хуа, но ви признавам, че е заради доверие и отзиви на вече споделили в темата. Странно чувство. Горест ме налегна. Не знам какво да кажа за книгата. Искам да кажа, че историите на Елин Пелин и Йовков не отстъпват по нищо на този роман.
Чете ми се повече, отколкото ми се пише за това заглавие.
Вас кое ви жегна най-вече?

# 177
  • София
  • Мнения: 26 359
Приключих "Мъжът, който не се обади". Доста приятна книжка, чак обаче след 100-на страници започват да се раздвижват нещата, преди това е голяма скука. Определено не е типичният чиклит, жанрът бих го определила като драма. Ще и дам 4/5
Продължавам с "Пет срещи с непознат".

# 178
  • Мнения: 2 250
Искам да кажа, че историите на Елин Пелин и Йовков не отстъпват по нищо на този роман.
Дали пък точно заради това тази книга ми се струваше толкова близка през цялото време? Със сигурност преводът допринася съществено за това усещане.
Не знам какво ме жегна, може би силата на човека да намира причина, за да продължи, приемането на всички превратности и нещастия, които животът му поднася, като нещо, което ще трябва да понесе и да надживее, безсилието пред силните на деня и примирението, че трябва да се подчиниш, нагласата, която определя дали ще се чувстваш късметлия или жертва. Усилието да изкараш месеца с шепа ориз, а годината - с чифт сандали и все пак да се залавяш за живота и да не го пускаш, докато не бъде насила изтръгнат от теб. И този красив език, лекотата на изказа, много е точно сравнението с Йовков.

# 179
  • София
  • Мнения: 12 022
Аз прочетох една много симпатична книжка -  "Момичето, което някога познаваше" (Трейси Гарвис Грейвс)
Хубаво е човек от време на време да излиза от зоната на литературния си комфорт и тази книга беше за мен точно такова нещо. Много приятна, топла и човешка история за една колежанска любов, за премеждията и превратностите, през които преминават героите.
Наглед леко и непретенциозно написана, книгата всъщност повдига сериозни въпроси като способността и склонността ни да приемаме различните от нас, да бъдем във връзка и да споделяме живота си с човек от аутистичния спектър.

П.П. Сега обаче се връщам рязко в зоната си на комфорт с "Водовъртеж" (Ирса Сигурдардотир) Joy
Имам големи очаквания! Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт