В момента чета ... 71

  • 47 870
  • 747
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: X
Аз точно трилърите слагам към разтоварваща литература, приятна за четене и релакс Blush Много хора ми се чудят. Grinning
А, да, и аз така по принцип. Напоследък обаче започнах да ги деля в категории - нормални и гадни трилъри. Споменатата по-горе "Детето" е към нормалните, общо взето тези с осакатявания, изтезания, канибализъм и тем подобни не, че ме натоварват, а ги намирам за излишни направо. Иначе като цяло 'нормалните' трилъри са ми разтоварващи и на мен.
Влязох, за да се оплача от превода на заглавието на книгата American dirt - на български е станало Изхвърлени в Америка. Съвсем други очаквания имах към книгата спрямо българското заглавие. Не, че имам идеи за подходящ превод де, определено е трудно, но този не отговаря изобщо на съдържанието на книгата, нито на оригиналното заглавие.
Доста е добра, като минус трябва да изтъкна претенциозният език, на моменти много изсмукано от пръстите стои. Заради това не бих й дала петица, иначе сюжетът е силен. Предизвикала е полемики в Щатите, но не искам да чета за това сега, т.к. често покрай четенето за някоя книга разбирам как ще свърши /така ми се случи с "Аз преди теб"/ и ми се разваля удоволствието.
Скрит текст:
Явно някои южноамериканци я намират за расистка, до момента /стр. 320/ не видях такива елементи.

Последна редакция: нд, 01 авг 2021, 13:49 от Анонимен

# 151
  • Мнения: 4 988
MayBach,
Жапризо е приятен. На български съм чела единствено Любимецът на жените и Капан за Пепеляшка

Завърших Олив Китридж и мисля, че е хубава книга с трогателни герои и моменти. Не бих гледала сериала обаче.

# 152
  • Мнения: 4 726
Ще ми препоръчате ли книга за Мерилин Монро. За подарък ще я купувам.

# 153
  • Мнения: 3 195
...

Завърших Олив Китридж и мисля, че е хубава книга с трогателни герои и моменти. Не бих гледала сериала обаче.
Защо не би?

# 154
  • Варна
  • Мнения: 25 865
В крайна сметка прочетох "Детето". След мудното и отвлечено по мое мнение начало към средата действието се забърза и стана по-интересно, но горе-долу тогава разгадах какво в общи линии се е случило, та краят изобщо не ме изненада Laughing Става, но не ми е фаворит. Сега се чудя с какво да продължа, намерих "Вдовицата", да ги карам ли отзад напред или да почна нещо съвсем друго.

# 155
  • София
  • Мнения: 12 022
Аз след "Детето" , на което дадох 4*, прочетох "Убийството на Хариет Крун" (Карин Фосум).
Тази книга се оказа една малко по-различна криминална история , с камерно действие, разкриваща гледните точки, житейските премеждия и страсти (хазарт) на убиеца (някакъв норвежки вид Разколников).
Карин Фосум и в тази си книга , макар да ми хареса най-малко от досега прочетените нейни, пак се проявява с характерното ѝ вглъбяване в психологическите причини на престъплението и във вътрешния свят на престъпника.
Продължавам да мисля, че е много интересна авторка.

# 156
  • Мнения: 2 635
Мисля да започна Greenlight …автобиографиите не са ми слабост,но пък Матю Маккони ми е голяма:)

# 157
  • София
  • Мнения: 9 588
Завърших "Зелените очи на вятъра" на Здравка Евтимотва - като стил на писане и начин на изразяване, дори типове герои е много подобна на "Една и съща река", но ми допадна една идея по-малко (примерно бих и дала 3,5/5 спрямо 4/5 за "Една и съща река"). Дали, защото ми е втора книга на авторката и вече не се впечатлявам чак толкова от стила като при първата нейна книга, която четох.
В пъвата половина на книгата ми беше малко трудно да се ориентирам между трите героини с едно и също име, но във втората половина на книгата се поизясниха нещата.
Започвам "Убийството на командора" на Мураками. Направих доста голяма пауза от последната негова книга, която четох. Прави ми впечатление, че с всяка следваща негова книга, която прочета, ми трябва все по-голям интервал от време, докато се върна пак към книга на автора.

# 158
  • Пловдив
  • Мнения: 6 652
Прочетох "Бяла хризантема" на  Мери Лин Брахт и мога да кажа, че изобщо не е книга за лятна почивка или за разтоварване. Изключително тежка история, описваща зверствата по време на японската окупация над Корея. Не очаквах толкова да ме хване за гърлото, никога не бях чувала за нещата, които са се извършвали през онова време.
Много добре написана, реалистично са предадени чувствата на героите, но не бях подготвена за такъв тип преживявания.
Сега ще търся нещо по-позитивно и леко.

# 159
  • София
  • Мнения: 248
Прочетох много интересен паранормален трилър - "Masters of Chaos" на Дейвид Хамблинг. Тъмна и мрачна история, с изявени Лъвкрафтски елементи, много изненади и обрати. Написах няколко реда, за да ви представя моето мнение.

# 160
  • Мнения: 4 988
alen mak,
Сигурна съм, че в екранизацията Олив ще бъде в образа на свръхтросната, сръхязвителна и подчертано странна птица. Ще се загуби баланса на усетеното между редовете. И е възможно да ми опротивее героинята.
Олив не е “вещица”, както сама нарича себе си… или поне не в моите очи.
Франсис  Макдорманд е изключителна актриса и съм сигурна, че ще успее да остане в съзнанието ми по-дълго, а това също не ми се иска.

# 161
  • Мнения: 2 250
lili_78,
ако търсиш перфектната книга за плажа, препоръчвам "Усмивка почти" на Франсоаз Саган, която дочетох вчера - много френска история, изпълнена с вкус към живота, романтика и удоволствия, както и с лекото отегчение, присъщо на лишените от материални затруднения поразглезени млади жени. Героинята е студентка във ваканция, която с лекота приема подаръците на живота, които този път идват при нея под формата на по-възрастен мъж с възможности и широк размах, който й предлага света на лукса и парите по време двете романтични седмици, които прекарват на морския бряг. Романтична, но не и сантиментална история. Много интересен стил има авторката - пише за любив и чувства, но без да захаросва, а напротив - трезво и точно анализира ситуациите и реакциите на героите спрямо тях. Изключително е приятна.
От "Хиляда луни" заради заглавието, но и заради ревюто на корицата, очаквах романтична история, изптлнена с копнеж, но намерих точно обратното - суровата действителност в Тенеси, непосредствено след гражданската война и обявяването на независимостта, когато да си негър или индианец не е много весело. Мъже с пушки, които се гледат подизрително, бесилки по пътищата и палежи за отмъщение. И два гея за разкош. Много автентично пресъздадена атмосфера, характерни герои и последователно действие, би излязъл страхотен уестърн по тази книга. Но това, което не намерих, а имаше обещание, е красивият език на Себастиан Бари - пише ясно, последователно и лесно проследимо, но аз лично красота в изказа му не намирам. Нея обаче я има в "И розата сама да е", съвсем в началото съм, но още от първите страници се влюбих в езика на авторката, сигурна съм, че това ще е от находките ми през лятото.

# 162
  • Мнения: 3 195
alen mak,
Сигурна съм, че в екранизацията Олив ще бъде в образа на свръхтросната, сръхязвителна и подчертано странна птица. Ще се загуби баланса на усетеното между редовете. И е възможно да ми опротивее героинята.
Олив не е “вещица”, както сама нарича себе си… или поне не в моите очи.
Франсис  Макдорманд е изключителна актриса и съм сигурна, че ще успее да остане в съзнанието ми по-дълго, а това също не ми се иска.
Благодаря, точно така е, поне според 1 епизод. Почнах "Да отгледаш читател", приятна, надъхва идеи относно децата и четенето.

# 163
  • Мнения: 1 003
Прочетох Хляб по водите и в мен остана усещането, че е описано положението в България.Smirk
Не си правя илюзии, че  близо 40г. след издаването на романа, нещата в Америка са цветущи.
Нали от началото на "промените" се говори,че сме изостанали от другите развити държави с поне 40г.
И като направя равносметка излиза, че няма защо да ги гоним американците.
Защото и след 100г "винаги ще има хора,които пасат трева, а други се мъчат на цимент"–цитат от книгата.
Тъжна книга. Още повече, че засяга ценностите в семейството и това, че въпреки желанието си да защитиш децата си и да им поставиш здрави основи в живота, те имат собствен път. Няма как да ги предпазиш от грешките, защото така се трупа опит.

Започнах Сайбиева невеста от библиотеката. Малко за разпускане и близо до нашата култура.

Последна редакция: вт, 03 авг 2021, 17:09 от МАРИ77

# 164
  • Бургас
  • Мнения: 2 008
Чета "Глина". Много се изписа тук за нея. Харесва ми. Хубава българска книга. Не са ми проблем архаичните   думи, голяма част от тях знам. Писанието се лее,  спокойно, поетично..Една различна книга..

Общи условия

Активация на акаунт