В момента чета ... 71

  • 42 077
  • 747
  •   1
Отговори
# 600
  • Мнения: 4 000
Кевин и аз не можах да го изтърпя, много ме дразнене майката , както и в Мракът в сърцето ми нея поне я прочетох до край,Кевин до към 150стр. и я махнах. Много изнервена се чувствах всеки път като затварях книгата.
Думите на Mijjj са абсолютно точни, и ако ви се чете още нещо за психопатите вижте Игри на ума (тук някои я четоха вече) там има още от тях🤪

# 601
  • Мнения: X
Аз, т.к. не успях с Кевин, смятам да прочета "Мракът в сърцето ми". Или поне такива са ми намеренията, но може и тя да ме отблъсне!
Завърших "Почти нормално семейство". Отличен трилър, държа ме в напрежение през цялото време.  5/5
Скрит текст:
Малко се припокрива тематиката със споменатите от мен по-горе, и в нея се разглежда престъпление, извършено от дете, както и мнението и отношението на родителите му.
Започвам Софи Лагуна - "Далечна светлина" - доста на сляпо, вече не си спомням за какво става дума в нея, отдавна съм я добавила в списъка си за четене, но умишлено не искам да разглеждам анотацията отзад. Да видим изненадата дали ще е приятна Wink

# 602
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 5 755
Започнах днес "Писма до Тео".


Излизам от света на криминалната литература.
За малко де.
И паралелно чета и тази.

( Не помня заглавието на български:anguished:

Да видим с две дини под мишницата, докъде ще я докарам.

# 603
  • София
  • Мнения: 22 984
На мен ми хареса Кевин- и книгата и филмът. За мен и двамата родители имаха вина за всичко, което се случи. Даже повече клоня към бащата. Изтърваха много моменти, в които можеха да взимат нещата в ръцете си.

# 604
  • Мнения: 2 750
С Кевин и аз не се спогодих. Отблъсна ме разбиранията на майката, детето нищо, че не може още да говори, но е длъжно  да разбира света.


След въпросната книга,  попаднах на "Морякът, комуто морето обърна гръб"  и останах без думи на какво са способни децата, въпреки че получават нужната обич и грижа.

# 605
  • Мнения: X
И това само потвърждава тезата, че психопатството е генетично заложено. Възпитанието коригира, подсилва определени наклонности, но не може коренно да промени заложената липса на емпатия, емоции, агресия. Затова и съчувствах на майката, която беше кариерно ориентирана , но   напусна  работа , защото разбра, че  детето е странно и трудно. Всички се учим да бъдем родители върху децата си. И поправителен няма. Но има наистина невъзможни деца, които стават трудни възрастни. Добре, че малко стигат до масови убийства , все пак.
 Въздействаща и силна  е  "Морякът, комуто морето обърна гръб"- проблемът за  детската жестокост по японски . Книгата  е  с чудесен превод и си е литература от класа.

# 606
  • Мнения: 9 089
Поради екстремни природни условия,човекът е бил принуден да стане човекоядец. Част от хората са се затворили в себе си пред невъобразимо ужасната принуда да ядат хора. Това "затваряне",тоест липсата на емпатия,емоция и агресия е наследство от човекоядските времена на хората.
Когато за първи път прочетох книгата "Мълчанието на агнетата" ми беше интересна,днес не. Може би защото вече имам за себе си обяснение за този феномен. И така трябва.

# 607
  • София
  • Мнения: 1 423
"Морякът, комуто морето обърна гръб" е страхотна книга, но не бих я свързала специално с детската жестокост. По-скоро е роман за смъртта на старата Япония и празния откъм идеали свят, който остава след нея и в който новото поколение е напълно изгубено. Юкио Мишима е излял отчаянието си в това кратко романче. И като знаем личната му история, пластът на "Моряка..." с жестокостта на тийновете е един от повърхностните, подтекстът е много по-дълбок.

# 608
  • Мнения: X
Точно многопластова е.,Детската жестокост е само нюанс в общата картина на отчуждение и самота.

# 609
  • Мнения: 2 750
Да, в никакъв случай, буквално книгата на Мишима е с акцент единствено тинейджърска престъпност.
Една малка, кратка книга представяща актуална тема  и в момента за  упадъка  на обществото.

По темата започнах " Децата от бхут базар" 
Не знам какво ме очаква...

# 610
  • Мнения: 1 590
"Децата от бхут базар" ми е в списъка с желания, така ще съм благодарна за отзив после!

# 611
  • Мнения: X
Да, и аз така.
"Далечна светлина" не е най-силната книга на Софи Лагуна, интересно защо нея са избрали за превод.
Всъщност не знам, въпрос на вкус, поне две нейни видях на прима виста, които биха представлявали по-голям интерес за мен. Ще чета на английски явно, The choke.

Последна редакция: вт, 14 сеп 2021, 10:39 от Анонимен

# 612
  • Мнения: 3 528
Съгласна съм, че Морякът, комуто морето обърна гръб е дълбока, трудна и тежка творба. Не би се харесала на всеки читател. Мисля, че е за ценители и определено не бих я препоръчала на всеки.

Тук може ли да ви питам и ще се радвам да споделите - когато препоръчвате книга на ваши близки и те се изкажат после негативно (за по-деликатно) или пък директно нападателно, това предвизвиква ли ви леко и кратко разочарование?

# 613
  • Мнения: 1 134

Тук може ли да ви питам и ще се радвам да споделите - когато препоръчвате книга на ваши близки и те се изкажат после негативно (за по-деликатно) или пък директно нападателно, това предвизвиква ли ви леко и кратко разочарование?
Да, понякога. Навремето бях препоръчвала книга, която не беше оценена по достойнство. Наскоро, без да съм я чела, подарих Олив Китридж. Малко ми стана неприятно, че не се хареса на читателя, но не го виня. Вчера с мъка я добутах  и честно казано никак не ме грабна от началото до края. Не харесах нито историите, нито главната героиня. Представена е (по лично мое мнение) като груба и отчуждена жена с резки промени в настроенията. А редките изблици на емпатия ми се сториха фалшиви. От цялата книга ми допадна единствено анотацията.
Продължавам с Глина и ще търся Трябва да поговорим за Кевин, че ме заинтригувахте. Междувременно някой може ли да ми даде отзиви за творчеството на Виктор Пасков и в частност Балада за Георг Хених?

Последна редакция: вт, 14 сеп 2021, 15:53 от Sunny555

# 614
  • Мнения: X
За мен в това ѝ беше чарът на Олив - зад грубата , недодялана фасада се криеше безспорно чувствителен  човек. Не беше винаги, с всички  добра , като Уве например. Затова пък на него не му повярвах някак и мястото му  не го виждам извън литературата. А Олив ми е по-пълнокръвна и реална. Даже мисля, че я познавам, особено по нашите ширини има доста като нея.
  А с книгите, както във всичко останало ,не можем да се сърдим на другите, че нямаме еднакви вкусове. Вкусът към книги се определя от много фактори в живота ни .

Последна редакция: вт, 14 сеп 2021, 16:27 от Анонимен

Общи условия

Активация на акаунт