В момента чета ... 71

  • 47 889
  • 747
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 2 251
"Малък живот" ще чета, ако я намеря електронна, скоро книги няма да си купувам.
Аз съм на "Палми в снега" - бавно ми върви, действието е многожразтеглено, но ми харесва пищността и екзотиката на тропическия остров и различният живот в колонията. Направо ми се прииска да поживея и аз така, но не като негър.

# 586
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 10 103
Никак не ми хареса Кевин на мен.

# 587
  • Пловдив
  • Мнения: 16 720
Мнението ми за Малък живот

Не съм вярвала, че някой наяве или лиричен герой може да бъде толкова обречен в живота. Първите 100 и кусур страници толкова мъчно ми вървяха, че бях готова да я зарежа.
Колко осакатен трябва да си психически и физически за да не осъзнаваш, че животът ти дава шанс, след шанс, че въпреки всичко си стигнал до етап, в който си постигнал нещо, заобиколен си с хора, които наистина държат на теб.
За колко лош трябва да се имаш за да се нараняваш постоянно.
Как години труд отиват по дяволите само от някоя твоя мисъл.
Как не осъзнаваш колко си силен всъщност, след като си оцелял и станал човек.
Четейки тамън се зарадваш, че все пак ще има равновесие във вселената и бам!
Страшно многопластова, иска ти се да зашлевиш на моменти главния герой, но знаеш, че той никога няма да види нещата под ъгъла на "нормалните" хора и че винаги ще носи нещастието, тъгата, несигурността и самообвинението. Неговият живот е "самобичуване" под всякаква форма. Когато душата ти е смачкана, физическото насилие е само усещане. Белезите са много по-дълбоки от видимите рани и там инфекцията вече е злокачествена и нелечима.
Със сигурност не ми харесва книгата, в онзи смисъл на думата /чета доста извратени книги, не е поради тази причина/, но не мога и с лека ръка да кажа, че ми харесва.

Rayna13, Малък живот на хартия го разменям.

# 588
  • София
  • Мнения: 26 359
Приключих "Ръководство за лоши дни". Съвсем случайно се оказа така, че захванах книгата в изключително тежък период за мен, което прави доста трудно оценяването и. Може би ще и дам 3.5/5. Самата книга не е лоша, има хубави мисли и разсъждения, но когато четеш, че и това ще мине и начини, които уж би трябвало да помогнат, а на теб не спират да ти се случват лоши неща, е трудно някак си да повярваш, че нещо от тях ще успее да помогне.
Скрит текст:
Много се извинявам за отклонението, просто реших, че е важно да се знае какво ми е било психологичното състояние, докато съм я чела, защото ако се чувствах по друг начин, вероятно щях да я приема различно.

Ще започвам "Това е Нидерландия или защо лалетата са различни".

# 589
  • Мнения: X
О да, категорично, аз например когато съм в лошо психическо състояние и преживявам трудности чиклити, хумор и изобщо леки книжлета не мога да чета, стоят ми супер лекомислени и повърхностни!

# 590
  • София
  • Мнения: 1 565
Уф, аз по начало имам проблем с всякакъв род книги за самопомощ, самопознание, позитивен поглед, псевдофилософски притчи и т.н. Единственото, за което ми служат, е за предизвикване на невъздържани изблици на кикот при поредното "дълбокомислено" поднасяне на азбучни истини.

# 591
  • Мнения: 3 987


Преди време си бях допълнила поръчка, съвсем произволно с тази книга. Не съм влагала смисъл в заглавието,  асоциирах по корица като книжле за разпускане.

Оказа се много приятна, добре написана история, беше ми интересна и не съм се интересувала кое е реалност и фантазия.
История за живота на младия Фройд и връзката му с Мина, сестра на съпругата му.
Необичайните, ексцентрични теории на Фройд по онова време, страстта му към пурите, кокаина възприеман като нормално лечебно средство в онези времена,  сексуалния му нагон, собственото му его - огромно.
Образа на Мина - интелигентна, високо образована, но без житейски избор. Типично за времето, когато ролята на жената е  била да върти домакинство, деца, много да не показва, че е умна, а да е сръчна в ръкоделие.

# 592
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 284
Изслушах "Анатомия на един скандал" на Сара Вон. Страхотна съдебна драма с елементи на психологически трилър( или обратното, също е валидно). Много добре изграден сюжет, образите са детайлизирани, разказът се води от различно име, а действието прескача между днес и различни отрязъци в миналото. Пълна петица, въпреки осезаемия спад на напрежението някъде в средата.

# 593
  • Мнения: 4 989
От гръмки имена върху корици съм си патила доста, особено ако изгряващ капацитет почне да си подпира заглавието на тях, наприер Когато Ницше плака (пак нс Colibri).
Благодаря за препоръката за Любовницата на Фройд, звучи добре.

# 594
  • Berlin
  • Мнения: 13 145
Заинтригува ме последното мнение за Кевин. Филма гледах преди време (с Тилда Суонсън), там сякаш остава впечатлението, че детето си беше такова, а на майката просто не й пукаше, а той правеше всичко нарочно, заради нейното отношение. 🤔 Или аз тогава така съм го разбрала. Май обаче не искам да си причинявам книгата.

# 595
  • София
  • Мнения: 12 024
Доколкото съм чела, психопатите се раждат такива, съществува генетична предопределеност.
Доста голям процент от населението е с психопатични наклонности. При определени условия на средата стават убийци, престъпници и т.н. Но те са малък процент.
Останалият по-голям процент са т.нар. високо-функциониращи психопати, които успяват да се се впишат в обществото.

# 596
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 10 103
Доколкото съм чела, психопатите се раждат такива, съществува генетична предопределеност.

искаш да кажеш, че негативно отношение  (много общо понятие, радбира се, просто го разграничавам от генетичната предопределеност) на майка/баща към детето не би изиграло роля то да стане психопат? понеже в книгата по всичко си личеше отвратителното отношение на майката /едва я изтраех/, което според мен е изиграло роля за това какъв е Кевин.

Последна редакция: пн, 13 сеп 2021, 17:04 от Лолита

# 597
  • София
  • Мнения: 12 024
Погледни болднатото. Точно това е представено и в книгата.

Доколкото съм чела, психопатите се раждат такива, съществува генетична предопределеност.
Доста голям процент от населението е с психопатични наклонности. При определени условия на средата стават убийци, престъпници и т.н. Но те са малък процент.
Останалият по-голям процент са т.нар. високо-функциониращи психопати, които успяват да се се впишат в обществото.

# 598
  • Мнения: 1 595
Заинтригува ме последното мнение за Кевин. Филма гледах преди време (с Тилда Суонсън), там сякаш остава впечатлението, че детето си беше такова, а на майката просто не й пукаше, а той правеше всичко нарочно, заради нейното отношение. 🤔 Или аз тогава така съм го разбрала. Май обаче не искам да си причинявам книгата.
С малко по-различно впечатление останах от филма. Майката няма подкрепа от МС, каквото и да споделя , той не го приема на сериозно. Тя все пак е майка и до последно се надява, че има нещо добро в детето и се радва на всяка проява на добро.
Няма да чета книгата, защото ми се припокрива с "Мракът в сърцето ми", която достатъчно ме натовари. Тук историята е подобна с малко по-различен край и няма да си го причинявам.
Явно между книгата и филма има разлика в представянето на отношението на майката към детето.
За психопатите съм на мнението на Happy Mijjj .
В момента чета (продължавам ) "Бьорнстад" Бакман. Все още нямам мнение, освен че върви лесно.

# 599
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 10 103
Погледни болднатото. Точно това е представено и в книгата.

Доколкото съм чела, психопатите се раждат такива, съществува генетична предопределеност.
Доста голям процент от населението е с психопатични наклонности. При определени условия на средата стават убийци, престъпници и т.н. Но те са малък процент.
Останалият по-голям процент са т.нар. високо-функциониращи психопати, които успяват да се се впишат в обществото.
Ха, това сега го прочетох. Или си го допълнила, или съм го пропуснала Blush

Общи условия

Активация на акаунт