В момента чета ... 71

  • 47 905
  • 747
  •   1
Отговори
# 570
  • Бургас
  • Мнения: 2 008
Продължавам да чета "Малък живот" от Ханя Янагихара. Толкова много е писано за нея, а аз не искам да дочета нищо от това. Искам да си прочета книгата. Дори на няколко пъти започвах да пиша за нея тук е се отказвах- не исках да я пускам от ръце. Човечна книга , топла, трогателна, мъдра. Отивам да чета.

# 571
  • Пловдив
  • Мнения: 16 728
Пфу, още се изприщвам като чуя за Малък живот.

# 572
  • Мнения: 2 200
Прочетох "Размяната" на Джули Кларк. Не лош трилър, бързо се чете. Мен книги от този тип ме държат много в напрежение и бързо ги прочитам. Очаквах друг край със сигурност. Разказът за Ева ми беше доста по-интересен. Като цяло приятна книга.

Започнах да слушам в сторител "Поручик Бенц" на Димитър Димов. Малко съм със смесени чувства, като цяло интересна, но има доста описания на чувствата на героите, които ме отегчават.

Подхванах и "Очите" на Марко Семов. , но съм доста в началото.

# 573
  • София
  • Мнения: 12 030
Пфу, още се изприщвам като чуя за Малък живот.

Дори не искам и да чуя за нея Joy
Лична награда Литературна малинка No 1 за всички времена откакто съзнателно чета ми е тази книга.

# 574
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Ха-ха, защо така?
Тъкмо ми се запали любопитството и вие...

Твърде лековата ли, скучна ли, насила ли е писана, какво ?

# 575
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 297
Аз на вентилатор чета Малкият приятел. Не предполагах, че така ще се случи Simple Smile Ще я избутам до края, ама много тегава.

# 576
  • София
  • Мнения: 4 126
Дузина книги отметнах, но май само 'Глина' ми хареса повече. Много приятен стил на писане, приказен, тези стари думи така хубаво се леят в историята, определено ме заплени. Ще търся и блога да видя.
От предишните, които четох бих споменала '101 отбивки в София' и биографичната на Мей Мъск, която е чудесна антидепресивна терапия всъщност. А да, и "Джентълмени и играчи"на Джоан Харис. Интересни са ми тези леко демонични нейни книги, начело със "Синеоко момче", което все ми напомняше за ледените тръпки от "Парфюмът" на Зюскинд. Сега чета "Книга за песните" на Вълдобрев, много хубаво пише, чак съм впечатлена. Ще споделя повече, когато я завърша. И съм си приготвила "Олив Китридж" след като пасвала на есенното настроение. А всъщност искам да е още лято...

# 577
  • Мнения: X
Пфу, още се изприщвам като чуя за Малък живот.
Дори не искам и да чуя за нея Joy
Лична награда Литературна малинка No 1 за всички времена откакто съзнателно чета ми е тази книга.
Споделете де, споделете, в спойлер.
Армерия няма да чете!

# 578
  • София
  • Мнения: 12 030
За "Малък живот" мога да пиша много.

Първо ще започна с надеждите, които възлагах на тази книга. Финалист за наградата "Ман Букър" 2015, сензация, досто промотирана от издателите си и в литературните блогове и т.н и т.н.
Много я чаках и с огромна радост си я купих веднага щом излезе. Очаквах книгата да ме помете, разтресе, трогне, разплаче, "хване за гърлото" и какво ли още не от този порядък емоции.
За съжаление нищо от това не се случи. Книгата се оказа едно огромно за мен разочарование.

Какво е всъщност "Малък живот" и как аз я усетих?
На първо място е апология на ненужните гадости от всякакво естество. Силно надценена книга с мазохистично смазващ обем. Аз не разбрах смисъла на цялото това всепоглъщащо страдание, описано на 700+ страници. Защо бе всичко това? На какво ни учи то? Какво ни дава то? Ще бъда благодарна, ако някой от харесалите романа ми отговори на тези въпроси или сподели своята интерпретация на нещата.
Дали защото аз съм човек, който по никакъв начин и никога не е бил склонен да дълбае в миналото,  не открих за себе си нищо полезно в тази книга.
Безнадежността , която лъха от книгата и насладата, с която писателката описва, описва и описва ... и описва.... страданията на героите си , буквално може да довърши човек. Романът така те засмуква в блатото си с депресии и всякакви гадости, че едвам изплуваш след това. Допускам дори, че е вероятно да има и нещо сбъркано в психиката на самата авторка. Не може да си в ред и да изпитваш удоволствие да описваш подобни неща.  
Толкова време мина, откакто я четох и още я помня и мразя.

# 579
  • Мнения: 2 636
Благодаря Mijjj,започнах я и след 10-15 стр я изтрих от айпада.като не ми допадне книга,и се трие автоматично,за втори шанс е невъзможно да се закачи в дългия списък:)
Започнах дълго препоръчваната в разни групи The last thing he told me…плюс от библиотеката,където наскоро дарих около 50 книги,си заимствах 3 от моите за хранене и т.н…оказа се,че уж не ми трябват,ама сега ми трябват🤣🤣,такава книжна лудост…

# 580
  • Мнения: 2 253
Сега ми стана много любопитна тази книга с толкова полярни мнения за нея.
Мijjj, възможно е и "Стъклената градина" да не ти допадне, като чета коментара ти, там също има много тъга и безнадежност, но понякога на мен точно такива книги ми съвпадат с настроението и имам нужда да се потопя в нещастието и да страдам с героите.

# 581
  • Мнения: 2 636
На мен много ми хареса “Щиглецът”,а там тъгата и безнадежността ме бяха хванали за гърлото още в началото,и ме държаха до края,но в “Малък живот” не ми се получи,може би ще й дам шанс на български…

# 582
  • Мнения: X
Сега ми стана много любопитна тази книга с толкова полярни мнения за нея.
Абсолютно, и аз съм така. Но определено няма да я купувам в такъв случай!
Аз съм на настроения, понякога ми се чете тъжна и депресарска литература. Помага ми да оценя това, което имам.
Да, и когато чета на английски, не всяка книга ми се получава, зависи от тежестта на езика и изказа, понякога не успявам да се потопя!

# 583
  • София
  • Мнения: 12 030
Разбира се, пробвайте "Малък живот", момичета Simple Smile
Това,че на мен не ми понесе не значи, че на вас няма да ви хареса.
Много очаквам и други мнения за романа, различни от "хареса ми/не ми хареса".

Приключих "По-късно" (Ст.Кинг)
Хареса ми. Типично Кингова история, написана стегнато, методично и без излишни пълнежи.

# 584
  • Мнения: X
Така бях с "Трябва да поговорим за Кевин", много хора я бяха харесали и беше от много похвалените книги, а аз не успях да я издържа. Това поради вменяването, че децата се раждат 'психопати', а родителите им са 'горките жертви' през първите 200 страници от книгата. Разбирам, че нещата след това са се променили и лирическата героиня е осъзнала въздействието си /хаха, та тя дори не искаше детето в началото/ върху момчето, но въпреки това се отвратих от представянето на нещата в началото. Може би вече съм готова да я дочета, но мина сигурно година, докато преглътна предубедената й гледна точка.
Даже сега прочетох началото на ривюто в Гудрийдс "Ива искрено желае да стане майка." Това не знам кой и къде го прочете, честно, нищо подобно не пише в романа. Направиха детето от немай къде, защото всичките им приятели вече имали, защото нямало какво да правят с живота си и всъщност основно мъжът й искаше, т.е. от нейна страна беше, за да му угоди и за да го задържи. Все едно различна книга съм чела!
А "Възмущение" на прехваления Филип Рот ми беше направо гнусна. 1 година по-късно ми излязоха новини за него, не бях се интересувала в подробности, но бил един от най-известните мизогинисти сред американските писатели, заедно с Джон Ъпдайк. Някак си не мога да се пречупя да чета литература, написана от мъже, които мразят жените, за мъже, които мразят жените!

Последна редакция: нд, 12 сеп 2021, 12:59 от Анонимен

Общи условия

Активация на акаунт