Как да си върна усмивката и силата на жена?

  • 6 668
  • 257
  •   1
Отговори
# 135
  • София
  • Мнения: 62 595
Мислиш, че нещата са пресилени за дъщерята? Ок, направих си труда да цитирам какво е писала авторката за децата и най вече за дъщеря си. Ще маркирам ключовите думи да видим как ще го възприемеш след като прочетеш нещата накуп.

Скрит текст:
Когато всичко е по нейните правила.Всеки отказ на нещо или критика от моя страна е последвана с някаква кофти ситуация или лошо отношение към мен .
Тоест трябва да е позволено всичко и поредният счупен телефон например е сигнал за по нов модел.

Психолога е на мнение,че трябва да отделят време и двамата родители.Друг съвет няма.А при нас е невъзможно.

Тя знае,че аз колкото и да и обяснявам,нито има шанс да я изпратя при баща и за определено време,нито някой ще седне да се занимава с нея и затова прави каквото си реши.Случвало се е да попадам на клипове за Тик Ток,как прави някоя простотия в къщи с унищожаване на мебел и казва,ако мама пита не съм аз ,а брат ми....Лично си го казва в клипа.

Психолога смята,че на всяка цена трябва да е лидер и център на внимание и го прави по грешният начин,с цел да е актуална и да отделям само на нея внимание,предизвикано от ревност към брат си.
Когато се случва да наранява и него физически,излиза с оправдание,че е бясна на баща си и понеже на него не може нищо да му направи,го прави на тези които сме до нея,защото знае че на нас ни пука и наказва нас,един вид бунт.
Бащата също знае за всичко това,то не е от сега.
Но само толкова.Без отношение и намеса към нея конкретно.
Обвинява мен,че ако не съм се развела с него,нямало сега да *рева*.......Цитирах го.

Разговори,внимание,женско време,приятелство,развлечения не помагат за дълго време.Разбираме се ден,два и после изведнъж прещраква,наопаки всичко и по три.

Точно това казва и дъщеря ми.Сърдита съм на баща си и наказвам теб и брат ми ,защото него не мога и той е по силен от мен....
Психоложката е на мнение,че е умно дете,но винаги държи да е център на внимание.Изпитва ревност към брат си въпреки,че е по-малък и по-добър и това е нейният начин да печели внимание и да е център дори с оскърбление.
Със синът ми нямам никакви проблеми,отговорен е,честен е и много емоционален.Когато направи минимална грешка се разстройва и ми се извинява искрено.Често се кара на сестра си ,че ме ядосва,че лъже,че закъснява и аз се притеснявам за нея,чакайки я на вечеря двамата и още и още.Много пъти я прикрива за нейни грешки,като научавам в последствие за това.
Едва на 10 е,но мисли като голям човек.

Да допълня: дъщеря ми непрекъснато лъже за дреболии и сериозни неща,позволява си да посяга на синът ми в мое отсъствие,завчера счупи поредния 6-ти смартфон,проблеми в училище и разговори с психолог,поправяне на оценка в бележника....
Децата ми създават проблеми и нерви ежедневно въпреки ,че са задоволени от всякакво естество.

Опитвам се да бъда добър родител на децата си,но и там с разговори и подкрепа,приятелско рамо просто не се получават нещата и правят както те си решат.Не се вълнуват от това,че плача,че не се чувствам ок понякога заради караници,не мога да им съдя и прекрасно знам,че всичко това е защото нямат респект  от мен и мъж в семейството,който да ги насочва и да бъде подкрепа и сила.

А на училищната психоложка и канарче не бих поверила. Тази нищо не знае и само приказва глупости и гледа да се оттърве от проблема и баламосва майката, за да не звучи зле. Гледа да си заработи заплатата без да се напряга излишно.

# 136
  • Мнения: 738
Хората сме толкова различни. Аз се чудя на жените с деца и развод, как търсенето на нов мъж се превръща в някаква фикс идея. Не могат да живеят без мъж, без секс известно време, търсят подкрепа и помощ за децата си или емоционална подкрепа и валидиране. Прибират един- не става, следва втори- не става и откъде да дойде уважение към мама от децата й?!
Аз, на мястото на дъщерята, не бих имала грам уважение към майка си, която е тъжна и апатична, ако няма мъж до нея. Даже бих я презирала и бих й правила всичко на контра. Не съм с характер като сина й, да й се подмазвам и да не смея да й противореча само и само да ме нарича доброто дете.
Но, както написах, хората имат различен характер и капацитет. Ако няма силата да се справи с дъщеря си и да предотврати поразията, която прави със сина си, ще си я кара така и ще си има проблеми с пораснали деца. Характерът си го носим, капацитетът си е наш. Толкова си можем.

# 137
  • Мнения: 6 563
Уиш, в темата повечето са много добре образовани, с добри семейства и доходи, децата се движат в добра среда, и разказаното от авторката им се струва мтого неприемливо. Но в по-неподбрана среда описаното не се счита за непоправимо девиантно понедение. С това си обяснявам и реакцията на психолога.
Наскоро бяхме на РД на дете от СС (моето не е там). Стана конфликт с деца от квартала в близка градинка, майката подскочи и каза: "Отивам, че нашите деца не са като другите". Аз малко се озадачих, но после се усетих какво има предвид.

# 138
  • Мнения: 18 299
Като вижда, че в къщата й расте такъв гамен, да не смята, че нещо ще се оправи "со кроце, со благо".
Следващата стъпка е дъщерята да почне да посяга и на нея.
Вярно авторката да си намери мъж, че поне да я пази от бой. Rolling Eyes

# 139
  • София
  • Мнения: 62 595
Силвиана, изобщо не става въпрос за добрата среда на хората тук. Така, както съм маркирала ключовите думи, са индикатори на деца в риск и тримата вкъщи имат нужда от работа със специалисти. Най-обезпокоителни са отношенията между децата и ролите, които са заели в конфигурацията. А още по-притеснително е, че момичето умишлено посяга на брат си, физически го наранява, при това го обяснява съвсем рационално с това, че като не може да направи нищо на по-силния си го изкарва на по-слабите. Момчето ту прикрива сестра си, ту се опитва да играе ролята на бащата в семейството и си пати още. А майката какво прави през това време? Пита си ушите и купува телефони. И чака следващия бой да е по-сериозен или да й се обадят от Комисията за противообществени прояви. В началото много й съчувствах на автократа, но когато започнаха да излизат подробности за децата, вече нещата придобиха съвсем друг вид. А иначе й се вързах, защото тя има такава поза в живота - пробутва версията за това как тя самата е жертва, да получи съчувствие за себе си, а за останалото някак мимоходом. Вместо да се тревожи докъде ще стигнат нещата с дъщеря и и сина й, тя се загрижила за това как да се чувства добре. Самоотстранява се от проблемите с децата.

# 140
  • Мнения: 18 530
Андариел, какви са тия призиви: "Аз бих се жертвала, ако трябва". Като как да се жертва майката? Да я качим на кладата, да я запалим ли? Оляхте се доста. Дъщерята трябва да бъде стегната, но и аз чак такива драми не виждам.

Между другото и аз имам дъщеря на тази възраст, моята не е драма куин и не ми създава проблеми досега. Може би ще бъда някой ден в тази ситуация с друго дете и тогава първата ми мисъл ще е какво и как да действам, а не как да се жертвам ритуално. Понеже не виждам как ще помогна на когото и да е, ако се затрия...Призива за жертвата е просто много не на място.

# 141
  • София
  • Мнения: 62 595
Бианка, не знам защо реши, че призовавам нещо. Някой в темата ме пита аз какво бих направила и затова отговорих, че аз в такава ситуация бих се жертвала  - бих дала каквото е нужно, бих преглътнала всичко, бих направила всичко, само и само децата да са добре и да не попадат в капаните на един развод и последствията от него. При развод често и двамата родители не мислят трезво и са нещо като Войната на семейство Роуз и други филми от същия сорт. На възрастните в тези моменти не им пука за децата, защото са заслепени от собствените си емоции и цели, които преследват, които най-често са алчност, доминиране и отмъщение. Децата са в периферията и оръжите за постигане на целите. А после и двамата родители хукват да си оправят личния живот, а децата щат-нещат, трябва да преглътнат хапа, защото, нали така, мама и татко имат право на лично щастие. И се започват нови жени, нови мъже, влачене на децата, заети родители с новите си партньори и семейства, още родени деца...

# 142
  • София
  • Мнения: 12 657
Нищо конкретно не прочетох в темата как да се оправи. Само успокояващи думи как всичко ще се оправи.  Явно децата са някъде в периферията. Такива съвети всяко женско списание дава.

Имаше си конкретни съвети, върни се, прочети. За много от нещата, които казваш, си права (примерно, това за доброто и лошото дете) , но яко проектираш любимата за теб тема за връзките с мъже, съответно отиваш в крайност и губиш позиции. Подходът да начукаме канчето за да се освести е нож с две остриета, и не се прилага ей така. Тя ако можеше и знаеше как да действа, вероятно нямаше да стигне дотук,а съветите са ограничени до ресурсите, с които тя разполага да ги разбере и приложи. Изобщо, жената си е за терапия. Трябва да помогне и на себе си и на децата едновременно, защото тези неща вървят заедно и не можеш да оправиш едното, докато другото страда.

# 143
  • Мнения: 18 530
Добре, дъщерята иска да е щастлива с нови мобифони, гаджета и т.н. примерно? Ти как ще се жертваш? Тя не иска друго? Как ще постъпиш ти, остави това, че няма да имаш нов мъж и ще си и сам воинът е воин? Как твоята велика жертва ще помогне и какво ще жертваш ти?

# 144
  • Мнения: 6 145
Като вижда, че в къщата й расте такъв гамен, да не смята, че нещо ще се оправи "со кроце, со благо".
Следващата стъпка е дъщерята да почне да посяга и на нея.
Вярно авторката да си намери мъж, че поне да я пази от бой. Rolling Eyes
Има една приказка- бий гъзенце, да не биеш после голям г*з... Не е измислена случайно, ей тва е резултата от прекаленото обгрижване и дундуркане.

# 145
  • Мнения: 18 299
Е, да предотвратиш развод не може, ако другият си тръгва, така че в едно 50 % от случаите и да се "жертва", все тая.

# 146
  • Мнения: 18 530
Андариел предлага да предотврати последствията от развода с жертви. Аз лично смятам това за грешно, защото вечните жертви никога не са успешни хора. Чакам рецепта тя да ме обори - за какви жертви ще става дума?

# 147
  • София
  • Мнения: 62 595
Лъвица, аз нямам любима тема, а чета съвсем безпристрастно това, което пише авторката. Все едно разглеждам един случай. И маркирам ключовите думи, които правят общата картина. Ако авторката не се беше юрнала да вкарва нов мъж в живота на децата си, а си беше седнала малко на четирибуквието да оправя щетите от развода и да обръща внимание на децата си, сега нямаше да е в тази ситуация. При баща-алкохолик, който не се интересува от децата, тя довлачва някакъв нов мъж вкъщи и съответно, по нейните собствени постове в стари теми, е твърде заета с отношенията си с него и да охка и да ахка колко той е лош, на всичко отгоре той води своето дете и я оставя да го гледа с нейните, което допълнително всяка шум в системата. Как да реагират двете деца според теб? Те дори не са имали време да се възстановят от развода, а вече се появява нов мъж и мама няма време за тях, защото не може да живее сама с децата, имала нужда от другарче. Сега за какво реве? За мъж реве. Докато е била в предишната връзка ревала ли е? Явно не.

Последна редакция: нд, 01 авг 2021, 09:19 от Andariel

# 148
  • Мнения: X
Но в по-неподбрана среда описаното не се счита за непоправимо девиантно понедение.
Не, не, аз не го считам за непоправимо девиантно поведение, но мисля, че определено е поведение, което не трябва да се толерира и срещу което трябва да се предприемат сериозни действия. И наистина, на авторката трябва да ѝ е приоритет благополучието на децата ѝ и след това, собствената ѝ усмивка. Това не значи да се жертва за децата си, а само да си нареди приоритетите.
Още нещо. По темата за мъжете и връзките с тях аз съм на диаметрално противоположно мнение с Анди и шанс за сближаване на позициите ни няма. Но от позицията на човек, който е бил сам родител на две деца, едното от които бебе, а другото тийн, твърдя, че трябва да се подхожда много, ама много внимателно към връзките с мъжете след развод. И като цяло трябва да внимаваме в какви ситуации въвличаме децата си, защото нали никой не си въобразява, че когато аз си хвана гадже, това засяга само мен, но не и децата ми.

Последна редакция: нд, 01 авг 2021, 09:07 от Анонимен

# 149
  • Мнения: 18 530
Тук съм съгласна. Дъщерята трябва да си понесе последствията от поведението. Всъщност дори има един плюс, че бащата не присъства, защото думата на майката ще е закон. Ако тате кажеше - Защо се караш на детето и го наказваш? щеше да й е в пъти по-трудно.

Общи условия

Активация на акаунт