МОН - промените продължават (5)

  • 89 840
  • 767
  •   1
Отговори
# 690
  • София
  • Мнения: 16 300
Не, нямаше. Ето го балообразуването от 2022 https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/priem/priem_za_obrazovate … 22/baloobrazuvane

# 691
  • Мнения: 1 272
Ясно се вижда,  че има ДЗИ 1  и ДЗИ 2
- ДЗИ 1(профилираща подготовка, от втори гимназиален етап ) се умножава с коефициент 3
-ДЗИ 2(общообразователна подготовка) се умножава с коефициент 2, 5.
Да, yovanka, така е

# 692
  • София
  • Мнения: 16 300
Ох, нали говорим за оценките от дипломата ПП и ООП - балообразуващия компонент от дипломата? Къде скочихме сега на ДЗИ, които влизат като конкурсен компонент? С изключение на ФМИ, както вече казах, навсякъде, където си взима оценка от ДЗИ ПП със съответния коефициент, със същия коефициент се взимат и оценки от ДЗИ ООП по същия или по друг предмет и/или оценка от вътрешния им изпит. Така че, особено предвид трудността на профилните матури, никакво предимство не е това.

Последна редакция: пт, 12 яну 2024, 21:45 от sanaka

# 693
  • Немция
  • Мнения: 7 753
Преписахме папагалски една морално остаряла парадигма. Сред основните акценти в успешните днес образователни системи е по-късното профилиране (такива реформи напр. са направени в Естония, Полша и др.) Факт, че формално погледнато, късното профилиране се дефинира след 9 клас, както е и при нас, но на практика ние 1) го залагаме като избор след 7-и, и 2) просто натъпкахме цялата досегашна учебна програма без сериозно преразглеждане  в две, по изключение в три години, а в 11 и 12 клас сложихме учебна програма, отговаряща на начално университетско ниво, която в почти всички случаи има спорна ефективност във всякакъв аспект (на много места се преподава на принципа "колкото - толкова", а там, където е сериозно застъпена, лесно може да се окаже, грубо казано, излишна - както ако ученикът продължи образованието си в същата област, така и ако я смени). Да не говорим за лишаването от обща култура в по-късна тийн възраст, вкл. в жизненоважни сфери като здравното образование. Всичко това са нашенски добавки към бездруго вече непригодната идея за строго профилиране, което дори формално да започва след 10 клас, влияе на обучението в целия гимназиален курс (че и прогимназиален, предвид фокусирането върху кандидатстването). Освен това - не казвам нищо ново - вече е банално известно, че според всички изследвания (които обикновено значат нещо за развитите държави, но не и за нашата) в днешни условия важното е не да се задълбава в теоретични дълбини или усвояване на конкретна професия, а овладяване на широк кръг от умения (това впрочем показват и последните проучвания на ИИО). Ние правим тъкмо обратното. Или иначе казано, в други държави ВСЕ ОЩЕ има профилиране, което постепенно се променя като идеология, в нашата тепърва го затвърждаваме (че и се опитваме да докараме 60 % професионални паралелки, при положение че никой не знае какви точно професии ще упражняват децата ни след 10 г.)  
За Естония и Полша не знам, но профилиране си има в Германия, Франция, Нидерландия, Швейцария и т.н. и не съм чувала да са на път да се откажат от него. Дори в доста държави разпределянето на учениците по видове училища, съответно даващи и недаващи право на висше образование, е на по-ранна възраст - 4-5 клас. В една безумно ранна възраст им решават бъдещето.
Профилирането в Германия протича по-различно, отделно системата е гъвкава и доста по-различна от българската.
Общо казано, след 4 клас на база успех и с препоръка от учител, без изпити, се избира между 2 възможности- училище с матура(гимназия)и училище без матура(реално училище).
Има още допълнителни възможности, но сега няма да се спирам на тях.
Завършвайки училищно образование без матура(почваш да учиш за професия 3 години), има възможности да се подготвиш за матурa, ако решиш да следваш, пътят ти не е отрязан. Например някои са в смесени училища, където има от двете групи ученици. Или гимназии от 10 клас нагоре.
(Има достатъчно наплив за училищата без матура, много родители насочват децата си към тях доброволно и без драма.)

Имам две деца в гимназия в Германия, 6 и 9 клас.
Специално в тяхната гимназия нямат тясно профилиране, през годините имат възможност да изпробват различни профилни курсове.
Деветокласникът в 9 и 10 клас се е спрял на курс по биохимия, без това да го задължава в по-големите класове да продължи с този курс. Преценява дали му харесва или не.
В 8 клас минават през т.нар. анализ на качествата, правят еднодневни стажове на 3 места, в 10 клас двуседмичен стаж във фирма за по-добро професионално ориентиране.
След 11 до 13 клас ще се избере и профилен предмет(освен другите), върху който се прави матура. Матурата е от голямо значение при кандидатстване в университет в Германия, но този профилен курс не е определящ за специалността, която евентуално някой ден ще избере.
Това е общо казано без големи детайли, все още не сме сблъсквали лично с тях.

Последна редакция: сб, 13 яну 2024, 09:52 от Бибит

# 694
  • София
  • Мнения: 16 300
Да, навсякъде има специфики, но профилиране си има. И тук профилирането е в последните две години и профилът не е определящ за бъдещата университетска специалност.

# 695
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 631

А родителите на сегашните младежи влизаха медицина с общ успех от дипломата.
Родителите на сегашните младежи влизаха медицина с конкурсни изпити и с оценки по биология и химия от дипломата - средно аритметично от годишните оценки 8-11 кл.

# 696
  • Майничка
  • Мнения: 13 857
Всъщност, средноаритметично от 9-12 клас, защото едва тези, които влязоха в гимназия през 2017, завършиха основно образование след 7 клас.
Преди това учениците имаха право в края на 12 клас да се явят на изпит за повишаване на оценка по предмет за определена година от гимназиалното образование. Сега могат само за пълен образователен етап.

# 697
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 631
Няма значение - повечето сегашни родители на кандидатстуденти са учили до 11 клас ако са били в мг или реална гимназия. Но смисълът е ясен.
Личното ми мнение е, че най-справедливо би било да се кандидатства само с приемен изпит.
Ушагелов погрешно смята, че напливът към химия/биология се дължи на желание за целева подготовка за медицина. Което е много тъпо, разсипаха старите профили. В нашите випуски имаше много повече медици от ЕГ отколкото от НПМГ. Говоря за времената когато приемаха по 50 души държ поръчка.

# 698
  • София
  • Мнения: 16 300

А родителите на сегашните младежи влизаха медицина с общ успех от дипломата.
Родителите на сегашните младежи влизаха медицина с конкурсни изпити и с оценки по биология и химия от дипломата - средно аритметично от годишните оценки 8-11 кл.
Ами зависи кога са влизали. Joy Родителите на някои младежи са влизали с балообразуване: общ успех от дипломата + оценките по химия и биология от дипломата + удвоените оценки от конкурсните изпити. Така или иначе не знам да е имало период, в който в балообразуването е влизала оценката по бел от дипломата, откъдето всъщност тръгна дискусията.

А кога са приемали по 50 човека държавна поръчка? Защото при ММ са били 3 потока по 150 души всеки - 450 души /много малка част от тях чужденци/. Сега приемат много по-малко - 180 /90 момчета и 90 момичета/. При този капацитет на МУ София, 50 човека звучи необяснимо.

# 699
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 631
Ами историята на МУ София не почва и не свършва с личния опит на ММ.
Деведесетте. 93,94,95, после не помня. Тогава два потока, понякога под 5 българи в група, големи платени поръчки. Чужденците гърци, често колкото нас.

# 700
  • София
  • Мнения: 16 300
С ничий личен опит не свършва и аз поне не съм твърдяла такова нещо. Зададох въпрос за нещо, което ме учуди. Явно в този период МС рязко е решил, че не ни трябват лекари. Joy

# 701
  • Мнения: 54
Някой може ли да ми каже как се вписват оценките в дипломата за завършено средно образование? По предмет английски език например се събират четирите оценки от четирите срока от 11 и 12-ти клас и им се прави средноаритметично или се прави средно аритметично на двете годишни оценки по езика от 11 и 12-ти клас? Все се чудя и търся в интернет, но не мога да намеря отговор. Взимат ли се под внимание тези срочни оценки или са важни само годишните?

# 702
  • Мнения: 536
Някой може ли да ми каже как се вписват оценките в дипломата за завършено средно образование? По предмет английски език например се събират четирите оценки от четирите срока от 11 и 12-ти клас и им се прави средноаритметично или се прави средно аритметично на двете годишни оценки по езика от 11 и 12-ти клас? Все се чудя и търся в интернет, но не мога да намеря отговор. Взимат ли се под внимание тези срочни оценки или са важни само годишните?
Изписва се Профилиращият предмет и под него всички модули с годишните оценки.
Там, където модулите са изучавания двете години, им се прави средноаритметично.
Оценката на профилиращия предмет се прави от средноаритмичното на всички годишни оценки от модулите.

# 703
  • Мнения: 54
Някой може ли да ми каже как се вписват оценките в дипломата за завършено средно образование? По предмет английски език например се събират четирите оценки от четирите срока от 11 и 12-ти клас и им се прави средноаритметично или се прави средно аритметично на двете годишни оценки по езика от 11 и 12-ти клас? Все се чудя и търся в интернет, но не мога да намеря отговор. Взимат ли се под внимание тези срочни оценки или са важни само годишните?
Изписва се Профилиращият предмет и под него всички модули с годишните оценки.
Там, където модулите са изучавания двете години, им се прави средноаритметично.
Оценката на профилиращия предмет се прави от средноаритмичното на всички годишни оценки от модулите.
Аз говоря за оценките по задължителните учебни часове, като чужд език- английски език или български език. Там има по четири срочни оценки общо за четирите срока от двете учебни години - 11-ти и 12-ти клас. Събират се двете годишни оценки и се делят на 2 или се събират четирите срочни оценки и се дели на 4?

# 704
  • София
  • Мнения: 16 300
Годишните оценки на 2. Така се формира окончателната оценка в дипломата.

Общи условия

Активация на акаунт