Щях да спестя амнезията и глупостите с върналата се " голяма любов"...

Съгласна съм обаче и че си личи умората при останалите от екипа. Умората на феновете. Даваш за пример себе си, а аз ще посоча и активността в темата като цяло. Когато се разписах тук за пръв път бяхме тройно повече, а докато си пусна поста излязоха 14-15 нови отговора.
Сериала по онова време ни вълнуваше истински. 
Тръпката при мен я имаше при първите 10-12 епизода макс. Ама то така е в любовта - тръпката трае през първите години, после идва осъзнатата, зряла и истинска любов, после се превръща в обич и привързаност и така нататък. Та… минах всички етапи на любовта със сериала - от влюбването, през любовта, та до навика и сега съм в една такава комфортна зона. Имам си моите 4 часа всяка сряда. Чакам си ги с нетърпение. Прекарвам си ги отлично и сега се тръшкам като малко дете, че ми ги взимат. 
Пробвах се след това да гледам нататък, ама не ме зарибиха и не го догледах. След това лирическо отклонение сигурно се питате “какво общо има то с темата и нашия сериал”, ами има - много сериали съм гледала, както споменах вчера. И по много съм се палила. Обаче в някакъв момент са ме губели. И почти няма сериал, който да съм гледала от / до. Нашият е изключение от всички правила. Първо, никога не съм се палила толкова. Второ, не съм гледала с такова вълнение от самото начало до самия край. И трето, винаги съм била окей с финалите, защото знам, че всяко начало си има край и предварително съм се настроила за това. Но, както вече казах, човек не трябва да се зарича. Винаги има първи път за всичко. На стари години такива вълнения ме споходиха. Определям се като “стара”, защото някак си момичета на 14-15 очаквам да се тръшкат заради сериал, на жени на моите години уж не им отива - би трябвало да ни вълнуват други неща, ама ето на - нямало възраст за това.




Обожавам ги тези моменти. Робота, който винаги е отвръщал с безразличие на проявеното към него внимание по случай рождените му дни за пръв път почувства желание да го отбележи. Очакваше изненада от годеницата си. Не само, че не получи такава ами и със Селин беше принуден да вечеря, от което не успя да прикрие раздразнението си пред Енгин. Той от своя страна малко недодялан, но винаги подкрепящ; в стремежа си да помогне на приятеля си да си подреди мислите ги обърква още повече 




Най-големият поддръжник на Ханде и Керем от ден първи. 










Добро утро, прекрасни момичета! 

