Мързелива баба

Първите години ползвах гледачка, даже още поддържаме връзка от време на време, защото са приятели с децата. И приятелки съм ползвала срещу заплащане. От всички поводи, в които съм имала нужда от помощ, тя е била последен вариант. Времето прощава и забравя, затова лека, полека се опитвам да оправя отношенията. Мога и без нея. Сега дори не беше наложително да ходят, а за разнообразие. И защото тя беше поискала преди две седмици. И се подигра. Както ние сме им помагали, така и те трябва да върнат нещо в името на децата. Осъзнаване ли, че едно 4 годишно не може да каже бабо, изчисти. Аз отговарям за тях и аз се грижа за здравето им. Като е баба и не е длъжна да я оставя да си прави каквото иска ли. Като не е с разума си, няма да ги вижда. Защото не е нормално това, не говоря за някакви екстри или нещо, което изисква кой знай какво. Това е хигиена, минимално при това. Елементарно е. Не я карам да тича на стадиона.

Здравейте, много теми видях за оправни, задушаващи баби,  но моят проблем е точно обратното. Майката на мъжа ми, която не мога да нарека свекърва, защото не я чувствам такава, не само защото нямаме брак, е истински търтей. Нищо не пипа ако не й кажеш, ако й кажеш, не е разбрала или се е объркала, казвайки " какво толкова" . Ако често й давам наставления, се сърди, че я командвам. Все съм мъмрела, недоволна и претенциозна. Ако я оставя да действа на своя глава, почти винаги нещо не е направено както трябва. Става въпрос единствено за помощта й в гледането на децата. По принцип, не гледа децата често, а веднъж през един или два месеца за една вечер. От времето, когато бяха бебета, отношенията ни охладняха, заради различия в начина на отглеждане и аз от началото разбрах, че няма да се разбираме ако често се виждаме. Така минаха 3-4 години, децата станаха по-големи и вече се гледат по-непретенциозно. За съжаление малката е с алергична астма. Реагира на домашен прах и влага. Последните две години безброй пъти е правила спазъм на белия дроб, до предната есен когато разбрахме, какво го предизвиква. До преди това, когато е спала при баба си винаги се е връщала с кашлица. В стаята, в която спят, докато е при баба си има мухъл и паднали тапети. Не дадоха да ремонтираме стаята. Всяко кашляне след престой там ми коства една седмица вкъщи минимум. Когато е била с кашлица, един път седмично звъни на мъжа ми да пита как е. И той казва "добре е" или "кашля" и това е. Не пита как се справяме, защо толкова често е така, не пита по какви лекари ходим. Аз не й звъня, нито тя на мен. Научава с една дума от мъжа ми и това е. До вчера, когато влязох в стаята, в която спят, в която не бях ходила година от страх да не видя лошите условия. И не само, че пак беше с тези паднали тапети, но върху нова спалня и матрак, които занесохме миналата година имаше послани два чаршафа и две стари одеала, подложка при напикаване, още два чаршафа отгоре. Чаршафите, с които се завиват бяха върху леглото, а отстрани на стол още две дебели одеала. Взех раницата от пода, отдолу половин сантиметър прах. Огледах се колко текстил има в 15 кв стая, прахоляк по пода и ми прилоша. С цялото ни ходене по мъките, лекарства против алергии и кашлица, тя е изсипала толкова много текстил в тази малка стая без дори да изчисти пода. Малката беше със сълзящи очи и се закашляше. Почти цяло лято е в отпуск, уговаряха се с мъжа ми от две седмици, да ги заведем, а тя дори не е разчистила стаята, знаейки за алергията. Дори да е забравила за нея, като по правило не еизчистила, да се подготви за внуците от уважение към тях. Целият апартамент е потъмнял от захабени мебели, ъгли, врати, прозорци. Преди 2 години попитахме защо не чисти, каза, че прахосмукачката й не смучела. Купихме й нова, сега ни е неудобно да попитаме защо не чисти. Когато бяхме по-близки, преди 4 години, помня как денят й минаваше в кафета и цигари, спане и мързел. Преди година пак се бях ядосала от системното й мързелуване и не преобличаше малките с дни, не излизаха навън лятото 2 дни, оставя ги сами в стаята без надзор  за дълго, а тогава бяха на 2 и 3 години. Готвеше им пържена храна, ако я помоля да не им готви пържена, бях линчувана. Почти 8 месеца не ходеха там. От тази година остават пак, но вчера беше прекалено. Сякаш го прави нарочно. С една дума тази жена с мързелива, пасивна, не взема отношение по никой въпрос. Не разбирам такива хора, които нищо не могат да правят или поне дават вид на такива. Чувствителна е и често прави драми по телефона на мъжа ми, реве от най-малкото нещо. Съответно той се страхува или не желае да говори с нея често, за да не я разстрои. Така е и с останалите в семейството. Научени са да не я закачат, да не й правят забележки, да не изпаднела в нервна криза. На мен ми изглежда хитра, че е извоювала такова третиране от околните. Мислех си, че децата ще израстват без нея, но те от време на време питат за баба и дядо и аз не искам да ги лишавам, дори за малко.