Дали ще приеме детето?!

Опосум, няма защо на мен да ми казваш какво ще ме признаеш и какво не. Който каквото ще да мисли и да отрича - негова си работа.
За какво и към кого трябва да проявя емпатия в случая? Да не би да е станала някаква трагедия? Или просто искаш да се съглася с теб и това ще ти прозвучи като емпатия?

За случая, който описваш, сега да вземем да си разказваме случаи ли? Няма как да стане.

Андариел, нуждата на детето от двама родители е постоянна. Друг в въпросът, че често ние възрастните не можем да я държим посрещната и подходяща постоянно. Не ми каза - ако детето има мъж в дома, който му е биологичен баща но с нищо повече баща, каква е ползата от това според теб ?

Детето си има двама родители, ако родителите са разведени. Дори да  е вдовец единият родител, пак детето си има двама родители, защото има идеята и знае кои са родителите му. Всеки друг човек не му е родител, освен ако не го осинови официално. Партньорите на родителя не са родители на детето.  Може да са "като", но не са. Затова в един момент идва моментът на "ти не си ми баща", и "той не ми е баща". Да, не е баща, колкото и да се изживява като такъв, колкото и майката да си мисли, че е баща. Не е и няма да бъде. Детето баща си има, макар и отсъстващ, макар да не го е виждало никога дори. А ако съществува и детето го познава и тази връзка е прекъсната, пак детето има баща. Нещо много лесно подменяте бащината фигура и бащата, толкова ли много ви се иска бащата на детето да бъде изтрит от картинката? И непременно да го замените с новия мъж в живота на майката? Сега сигурно пак ще се започне как бащата сам се отстранил, как не струва. И като се е отстранил дай да го заменим с новия, с когото ни трепкат пеперуди! Ето, ти маме, нов татко, че твоят нещо не струва, избрала съм ти по-добър и вече на него ще казваш татко!

Мислех да не пиша, но не се сдържах. Някои дами просто си нямат понятие, за добро или за лошо, включват се ей тъй за спора. Една майка добре си познава детето, знае инстинктивно кога то ще е добре. Нищо лошо няма във втория мъж, много често той е по- ангажиран от родния баща. Много ми е глупава мисълта, че майката и детето са семейство, а мъжът придатък, имал късмета да го "приберат ".

Невена, мъжът ми е българин, което е по-лошо от грък. 😄  Ако гледаме стереотипи българите при мен много се страхуват жената да не им вземе парите, ако се оженят по местните закони, които защитават жената и първото нещо, което правят като вземат гражданство, е да извадят виза или направо зелена карта на майка си. От тук нататък и връзка, и брак, и секс стават химера. 😄 Накрая от много пазене наскачат точно на каквото са се страхували, но това е друга тема.
Нямах дете, но още на първата среща ММ ми каза категорично две неща - че непременно иска дете и че няма да се върне да живее в близко бъдеще в България. Каза ги като предупреждение, че няма да прави компромис с това.
След предложението за брак честно му обясних, че имам здравословен проблем, заради който е твърде вероятно да не му родя деца. И че съм решила да се прибера на следващата година.
Отговорът му беше, че няма значение дали ще имаме деца и че ще живеем където аз искам. По-късно виждам, че това не са само думи.
Ако имах дете, съм сигурна, че щеше да го приеме и обича като свое заради мен.
Така че, един мъж ако вземе решение за жена, което наистина може да стане светкавично, нито националност, нито семейство, нито деца, нито стереотипи, нито предишните си решения ще гледа.
Крале са се отказвали от трон и семейство заради жени, вие тоя обикновен грък изкарахте, че не може да вземе българка с дете. 😀

Вярно ли официалният документ прави един човек родител? Аз си мислех, че е обичта и отношенията.
И ако има такъв документ детето няма да каже пак "той не ми е баща"? А дали не може да каже на собствения си баща "и какво като си ми баща"? Нали знаеш, че в някои държави детето може да се еманципира и да се "разведе" с родител. Така че бащата може и да не е официално баща до живот. И детето може да иде при друг човек и да му казва "татко".
Не е толкова елементарно - който е в акта за раждане, той е бащата завинаги, точка. И де факто и де юре бащата може да се смени.

Баща, който те е зарязал и не си го виждал или се е вясвал веднъж в годината, не ти е баща в смисъла, който ти влагаш.  Той е просто биологичен родител, донор на сперма. Не заслужава да се нарича баща и детето да му казва татко.
Майка и баща са хората, които те отглеждат, грижат се за теб и те обичат. Нищо чудно, че акцентираш толкова върху секса, то за теб май родителството се отъждествява с половия акт при който се създава детето. Ама че пошло.
Обущарю, съди само за обувките! (и то своите)

Детето можело да казва на всеки друг татко.Дали???
Я се замислите, вие какво бихте жертвали заради любимия мъж. Ще приемете ли лесно детето му и кардинални промени? Връзката с чужденец е различна. Друг манталитет, традиции и възпитание. Компромисите често са следствие на комплекси, не на аморе гранде. Ако дадена личност има шанса за по-добър избор, ще се възползва.

Вече влизаме в зоната на глупостите и оправданията. За мен нещата са много прости и ясни. Аз съм възрастен и имам някакви потребности. Тези потребности ще ми ги задоволи връзката с мъж - влюбвам се, да не съм сама, да ми е приятно, да има кой да дава половината пари,  да имам опора, да не ми опяват как се погребвам млада в самота... и сто други, които обслужва една връзка с мъж. И го искам този мъж за постоянно и да не съм сама за постоянно. Обаче имам дете. Е, детето върви с мен и го запознавам с този мъж. Надявам се да се харесат, но аз вече съм решила, че го искам този мъж и детето ще трябва да се приспособи. Това е. Всичко останало са някакви украси, за да си изчистя съвестта и започвам да говоря за моето щастие и как моето щастие е щастие за детето и как баща му е лош и отсъства от картинката, а вторите бащи са по-добри понякога, как всички ще сме биг хепи фемили. Напълно съм наясно с моите потребности, че те не съвпадат задължително с потребностите на детето. Но тъй като детето ми е дете, то ще трябва да приеме положението, защото аз съм възрастният и аз решавам, че искам да станат нещата така, както искам и имам лостовете да го направя.  Какво толкова, ще му даваме подаръци на детето, ще го водим тук-там, той ще му говори благо и ще играе с него. Баща му да си гледа работата, той и без това не е читав, а и това заслужава - да го махна от живота на детето, жалкия неблагодарник!

Ако има силна емоционална връзка никое дете няма да каже "Ти не си ми баща". Ако истинския му баща е незаинтересован, детето ще е благодарно, че има шанс за бащина фигура дори да не е родния баща. Виждала съм го многократно в живота си, аз съжалявам, че майка ми не намери свестен човек, който да се интересува от мен като бях дете.

Охо, разбира се, че ще го каже! Когато реши, че "новият татко" го възпитава твърде много, веднага ще му го каже и хич няма да го пита! И виж, как много лесно мъжът на майката стана нов баща, че и емоционално го свързахме с детето! Откъде-накъде? Просто защото така сме си решили, че трябва да бъде, за да угодим на желанията на майката да не е сама и пеперуди й трепкат в стомаха.  Какво си говорим изобщо? Да си го кажем направо, че искаме някакви неща и ще направим всичко, за да ги получим. Детето много го обичаме, но то ще порасне, а ние не искаме да сме сами, защото ни е страх от самотата или сме се влюбили или по всякакви наши си причини.  Дреме му на детето дали мама е щастлива или нещастна - за детето е важно да бъде обгрижено  и да бъдат задоволени неговите потребности.

Разсъждаваш така сега, като възрастен. Но няма как да знаеш дали щеше да се чувстваш добре, ако майка ти ти беше представила нов татко, нито що за екземпляр щеше да бъде.

Аз бях на 18 години,когато  баща ми се ожени втори път за германка.
Не бях малка,но го преживях тежко.
Изпитвах гняв към баща ми,все едно ме е предал.
Жената не беше лоша,но аз я мразех и се държах отвратително с нея.
Знаех немски и го използвах с удоволствие,за да я тормозя..
Изпитвах ревност..
После се роди сестра ми.
Тогава исках да се гръмна.Почувствах се излишна.
Баща ми си имаше ново дете и нямаше да ми обръща внимание....Така мислех тогава...Не беше така.
Той се стараеше..
Мащехата ми обаче е много интелигентна жена,прояви търпение и разбиране.

Направи всичко възможно ,за да имаме нормални отношения и успя.
На втората година станахме приятелки и днес мога да кажа ,че я уважавам и обичам.
Обичам също и сестра ми.

Не е лесно за едно дете да приеме чужд човек.
Особено,когато е по-малко-5-10г.и няма избор.Трябва да живее в една къща с новия партньор на майка си....
Аз бях голяма,не живеех с мащехата ми,но ето-пак имаше проблеми..

Нали няколко потребителки ти написаха, че имат личен опит, аз също съм го виждала, защо отказваш да приемеш, че има и този вариант? И защо мислиш, че едно дете не е способно да оцени старанието и обичта на "новия" татко? Не са чак толкова примитивни децата. Има и тежки пубери, но дори те като им мине бяса след време пак са благодарни и ценят пастрока. Реално нещата са доста прости. Любовта е от ключово значение, привързаността. Няма общо кой е хвърлил спермата.

Мога да докарам сто човека с техния друг личен опит - негативан. И какво решаваме на база личния опит? Нищо.
каква обич от новия татко? Как така реши, че новият татко ще обича детето? Новият татко приема детето, защото спи с майка му и иска да живее с майка му. Не е длъжен да обича детето, а и в повечето случаи новият татко никак не обича детето ,просто го е приел, че съществува и се съобразява с него така, както всеки друг би се съобразил. Значи, майката се влюбва, заживява с някого и автоматично приписваме някакви емоции, особено любов на детето и на новия мъж помежду им! Защо? Защото така ни се иска.

Ти казваш, че няма вариант да се обичат, аз ти казвам, че има. Няма как да знаем за конкретния случай какво ще стане. Разбира се, че има и кофти примери, за съжаление.

Има вариант да се обичат, но е по-рядко, по-малко от половината случаи. В повечето случаи е просто приемане, не обич. Същия този мъж вече проявява обич към своето си дете, когато жената роди от него и товага ясно се вижда разликата. Да, децата са доста първични, възрастните също са първични, защото тези отношения са първични. Иначе нямаше да стават драми. Възрастните искат да стане на тяхното и разполагат със средствата да го направят. Включително да припишат своите емоции на детето и своите потребности върху потребностите на детето.
Какво да кажем, когато се разлюби с новия мъж? Тогава какво става с тази любов, която така щедро приписваме на мъжа и на детето? А третия? И към него ли любов? Има жени и мъже, които се влюбват и водят новата си любов за мама или татко на децата си през година-две. Колко бащи и колко майки имат тези деца?

Анди, само клишета! Искала майката да изтрие истинския баща от живота на детето, щото не заслужавал... дрън - дрън! Правя всичко възможно да общуват, понякога помагам финансово да дойде да я види, защото той е леко безпаричен. Ако хлапето нещо му се цупи по детски, казвам "Недей така с тати, тати много те обича!" Разбрали сме се помежду си (макар че то и нямаше нужда), че никой няма да говори зле за другия пред детето.

Това много добре. Какво ми пречи за съжителство с друг мъж? Зор нямам да му вика "татко". Може по име.
Една приятелка имаше мащеха. Викаше й "Деси" (променям името, но беше умалителната форма на истинското име). Ако детето не е съвсем малко, то е наясно, че това не е баща му/ майка му. Но не пречи да се привърже към него/ нея.