Страхът на мъжете от обвързване. Истина?

  • 14 945
  • 641
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 24 467
Не смесвайте професията с характера и темперамента.
Стереотипите от някога не важат и днес.
Времената сега са динамични. Има купища нови професии, с най-различни изисквания и предоставящи различни условия. И за старите и уж познати доста са се изменили изисикванията и критериите за заемане и изпълнение. Много от дейностите се вършат извън офис и на никой шеф и колега не му е до личния живот на служителя. 

# 571
  • Мнения: 20 491
Май се обърках кое е нормално? Smile Последно?

# 572
  • Мнения: 1 008
Е, то вие сами се опровергахте. Счетоводителката - нимфоманка. Танцьорката уравновесена. Нормално ли е това? Явно, да. А преди това се говореше за приличие и умереност. Laughing

Дали един човек е уравновесен зависи повече от трудностите през които е минал, а не от професията.

Въпросната стриптизьорка беше 34 годишна украинка. За двата месеца през които бяхме колеги и любовници в хотела (аз бях общ работник) ми даде един от най-добрите житейски уроци, а именно, да не съдя по външност и приказки, а по вътрешното си усещане за човека.   

Най-неуравновесените личности с които съм се сблъсквал са били богати и разглезени примадони и пишлигари.

# 573
  • Мнения: 2 749
Аз пък си мисля, че точно характер и темперамент определят професията. Изключвам екстремни ситуации, когато си принуден да работиш каквото и да е. Също те определят външния ни вид, поведението, отношението с околните.

# 574
  • Мнения: 20 491
Или мен ме е напекло, а съм на сянка или вас дето обяснявате за уравновесеност, равност, обраност и още имаше.
Е, това казваме с Андариел – че това дали си уравновесен и равен, няма общо с нормалност или вътрешен свят. Въпреки че аз например се натисках да съм финансист дълги години, ма кат не става, то друго си ме влече. Така че има значение професията също с темперамента и още как.

Тези дето ги даваш за пример, Бънди, са примати, не са емоционални хора, за емоционално интелигентни пък хептен дума не може да става, а повърхностни и простеещи. Там няма осъзната емоция, има повърхостна фиктивна такава. Ако ме разбра, че не съм стриптизьорка и не обясням добре. Laughing

# 575
  • Мнения: 24 467
Аз пък си мисля, че точно характер и темперамент определят професията. Изключвам екстремни ситуации, когато си принуден да работиш каквото и да е. Също те определят външния ни вид, поведението, отношението с околните.

Ами. Обикновено човек учи това, което са го приели, каквато е била модата, където са отишли приятелите и т.н. Никъде не приемат по характер и темперамент. Работи това, което намери. Най-често във връзка с образованието си, условията на труда, заплатата. Затова има счетоводители, ИТ-специалисти, музиканти, актьори, учители, адвокати и т.н. с най-различен характер и темперамент.
Което си е жив позитив отново. Поне за мен.

Май се обърках кое е нормално? Smile Последно?

Не знам дали и какво си объркала. Кое ти е първо, кое - последно. Ти си знаеш.

Или мен ме е напекло, а съм на сянка или вас дето обяснявате за уравновесеност, равност, обраност и още имаше.
Е, това казваме с Андариел – че това дали си уравновесен и равен, няма общо с нормалност или вътрешен свят. Въпреки че аз например се натисках да съм финансист дълги години, ма кат не става, то друго си ме влече. Така че има значение професията също с темперамента и още как.

Тези дето ги даваш за пример, Бънди, са примати, не са емоционални хора, за емоционално интелигентни пък хептен дума не може да става, а повърхностни и простеещи. Там няма осъзната емоция, има повърхостна фиктивна такава. Ако ме разбра, че не съм стриптизьорка и не обясням добре. Laughing

Не знам и напекло ли те е, не е ли и не се интересувам от това.
Аз моята теза си я познавам и съм последователна при излагането й.
Питахте какво значи "нормален" - отговорихме някои. Вие какво сте разбрали и каква е вашата представа за това касае вас. Напишете си вашата гледна точка.
Продължаваш да бъркаш уравновесеността с липса на емоции. Различни неща са.

# 576
  • Мнения: 20 491
Пасивна агресивност. Никак не е уравновесено.
Обясних аз, който разбрал, разбрал. Че рамки, клишета за нормалност не могат да се мятат току така и че има хора с различни нормалности – двама пияници могат да си живеят чудесно цял живот. За тях си ще са нормални, за теб не. Те са извън нормата и могат дори да не бъдат уравновесени. Смятам ме разбра сега.

# 577
  • Мнения: 4 629
Нормалните са уравновесени. Лесно преодоляват превратностите на живота. Не натоварват, не пречат и не се месят в чужди мелодрами. Не парадират с дефекти или асоциално поведение.
По-подробна лекция утре.
За болднатото идвам да попитам. Понеже хората сме различни и едни ги натоварва и им пречи, например някой да говори, а други - да се мълчи. Може ли да си нормален за всички? И ако за някой си нормален, а за друг не, какъв си всъщност?

# 578
  • Мнения: 2 749


Ами. Обикновено човек учи това, което са го приели, каквато е била модата, където са отишли приятелите и т.н.



Ами хора учат това, което искат, но това също е до характер.

# 579
  • Мнения: 7 567
За мен пък професията, формира до голяма степен и характера. Ти пак може за някой да си емоционално нестабилен, темпераментен ,но ...когато в трудни ситуации успееш да си хладнокръвен и да реагираш адекватно, това не е ли в голяма степен нормалност и уравновесеност?
Да можеш да разчиташ на себе си и да си опора на хората до теб.
А ти пак си бъди луд , по своя начин, въпросът е как те възприемат околните и да намериш хора, от твоята лудница.

Последна редакция: чт, 19 авг 2021, 17:17 от happy doc

# 580
  • София
  • Мнения: 62 595
Светът познава достатъчно много съвсем уравновесени, които накрая ги е избило да не казвам на какво - както го гледаш уравновесен, а той се борел отвътре с демоните си и цялата уравновесеност е външна, за да не излязат демоните навън.

И аз вече се обърках какво точно твърдят някои. Стана някаква манджа с грозде, всеки си има някакви свои идеи за емоционалност, уравновесеност и всичко, но гледам, че много екзотични примери се дават.
Между другото, всеки нормален човек може да бъде изкаран от равновение, стига да има подходящи за това обстоятелства, така че бойте се от хора, които са уравновесени винаги, защото това е повече към проблеми с емоционалността и не е много за хвалба.

# 581
  • Варна
  • Мнения: 14 571
Акцентът беше, че не всеки демонстрира натрапващо емоциите си. В някои общества е признак на добра култура.
Бази, ти наистина ли познаваш хора без емоции?
Анди и аз ни разбирам японски, но не упреквам владеещите го.

# 582
  • София
  • Мнения: 62 595
А, да, това с емоциите е големият страх - другият да не натресе емоциите си. Трябва да е много въздържан. После защо хората ги избива на депресии и самота, че нямали приятели. А как ще имат, приятелите обичайно това правят - натрапват емоциите си на другия, защото се чувстват близки и свободни да го направят. За какво ти е приятел, ако не можеш да си натрапиш, както се изразяваш, емоциите?  И за какво си му ти на него, ако не може да ти натрапи емоциите си? Чиновникът в банката няма да ти натрапи емоциите си, но той няма да ти е приятел, защото е на работа, а твоите най-вероятно ще изтърпи по задължение да е любезен.

# 583
  • Варна
  • Мнения: 14 571
Това е твоя интерпретация.Защо винаги описваш крайности? Има вариации.
Точно експанзивните, демонстрират контрасти на същността ти. Примерно приятел, който те титулова или превъзнася. При елементарен житейски тест, абдикира или не е в състояние да реагира. Други са солидарни, без излишни клетви и изисквания. Т.н.лаладжии са най-некоректните или некомпетентни личности. Гол пиар, несъотвестващ на личността. Лъжовното амплоа е много по-вредно и неприятно.

# 584
  • София
  • Мнения: 62 595
Какви експанзивни? Не знам какви са ти очакванията от хората като ниво на емоционалност, но приятелите си натрапват емоциите, те дори затова се виждат - половин час единият си натрапва емоциите, още половин час другия и след това вече могат да говорят за всичко друго.
Вече не разбирам какво обясняваш, изведнъж станаха лаладжии и експанзивни.

Общи условия

Активация на акаунт