Неапол (Кампания) и Бари (Пуля) – Красивата Южна Италия - 4

Здравейте,
октомври ще е нашето пътуване до Неапол. Пристигаме късно- 21 ч. 5 нощувки - е знам къде. Връщане от Неапол след обяд 15.30 ч
Някой има ли 5 дневна програма за района? Изчетох всичко иначе но се обърках.
Благодаря!

Ето набързо какво може да се избере, много е писано из темите, прочетете да видите кое ще ви допадне.
1 или 2 дни Неапол
1 ден Капри
1 ден Помпей+ Везувий (или Ерколан)
1 ден амалфийско крайбрежие
1 ден ов. Исхия
1 ден Казерта
...

Нашето пътуване до Неапол приключи успешно. Почти 6 гадишният и баба му останаха доволни. Ето малко информация за програмата ни:
1 ден (понеделник) в София валя, тъй че отидахме с такси до летишето. За първи път ми се случва да пристигна толкова рано, но детето беше нетърпеливо и притеснено да не си изпуснем полета. На нашето литище не ни искаха нищо, нито форма за настаняване, нито сертификат. Полета ни кацна с леко закъснение. Бързо намерихме автобусната спирка на летището. Билета е 5 евро, а за децата е безплатно. Стигнахме до дпирката на пристанището, а от там до апартамента пеша. Отседнахме в Suite Napoletana на Piazza Bovio. Много приятен апартамент с чудесна стая. От там се разходихме до замъка, покрития търговски център и вечеряхме в едно традиционно италианско заведение с чудесна пица. След паловин бутилка вино, много им е пивко, пътя към апартамента ми се стори цяла вечност.
2 ден (вторник) Закусихме и се отправихме с ферибот към Соренто. 45 минути ми беше много лошо и нямах търпение да усетя твърда земя под краката си. Детето беше доволно, но майка му друг път няма да дава такива обещания. По-лошото беше, че в Соренто ни чакаха стълби, ама много стълби. Бедрата ми с дни виха след това. Разходехме се и попаднахме в някакъв ресторант с уникална градина и чудесна храна. Споделям храна с господина, тъй че пак избора ми беше между пица и пица, но поне тук я правят чудна.
От Соренто се насочихме към Пампей с влак. Тръгваме ние към гарата в Соренто и според гугъл мапс трябва да хванем линия 1 към Неапол и в Помпей да се прехвърлим на нещо си с номер 004, за да стигнем до хотела. За този митичен влак или автобус с номер 004 ще стане дума по-късно. След като доволно сме обядвали в приказната градина двете магарета едвам влачим раниците, а дребния господин киселее. Вече нямахме сили да разглеждаме Соренто и просто си мечтаехме само да се настаним удобно във влака. Стигаме до гарата след драма за едно откъснато клонче. Дребният реве, аз съм червена като домат, а мама ще посажда клончето, че киселото дете да миряса. Ако очаквате нещо от гарата в Соренто по-добре да не очаквате. Прилича на средностатистическа гара у някое наше село, но с един коловоз и електронна бариера. Господина на касата бъкел не отбира от английски, а моят италиански е на ниво грация. Купувам билети, качваме се в някакъв влак и спътниците ми до последно не ми вярват, че сме в правилния. И тук почва забавата. Италианците карат явно влакове като автомобили, тоест мама мия. То е едно засилване, едно спиране, а аз изреждам всечки светии, за които се сещам. Тук с това тяхно шофиране мога да стана религиозна. 10 спирки по-късно сме в Помпей, а дори и Тин Тен бърза да слезе. И на гарата почваме да търсим спирката за 004. Ами не я намерихме, но пък стигнахме в някакъв информационен център и някак си се редим на опашка за стария Помпей. Господита ентусиазирано ни влачи още днес да го разгледаме и някак се зареди със сили за новото приключение. Та тръгнахме да покоряваме Помпей. На геория вторник е почивен ден, но явно заради празниците им работеше. Купихме билети от информационния център на гарата и пропуснахме опашките на входа (билета от там е с 2 евро по-скъп). За децата е безплатно. Точно до входа на комплекса има безплатни клетки за багаж, които са много удобни, тъй като с раници не допускат. Иначе в енформяционния център могат да се оставят срещу 4 евро на раница, но дамата, от която купих билетите ме посъветва да изполдвам клетките.  Комплекса е огромен и ако искате да го разгледате като хората ви трябва един цял ден. Ние му отделихме около три часа и тотално ни паднаха батериите. Определено си заслужава и има какво да се види. Снимах, снимах, че чак телефона ми отказа. Тин Тин показа недостижими висоти на приключенец. Мислех, че бързо ще му писне, но той ентусиазирано искаше да разглежда още и още.
Като си тръгнахме от стария Помпей отново се опитахме да си намерим въпросния транспорт. Успеха ни беше нулев. Отговора, който получавахме беше дежурното да се движим пеша. Било близо, два километра с раници и почти  6 годишен тук се приема за близо, явно имаме различни представи за близо с италианците. Та тръгнахме ние с бойна крачка да се настаняваме. Приседнахме на една пейка за кратичка почивка и дребния реши, че трябва да ставаме. Концепцията, че магаретата имат нужда от отдих нещо му се губи. Тин Тин реши, че ще е първи, тоест ще се състезаваме в ходене с едни свежи англичани. Той ходеше бордо напред, а ние с мама притичкваме след него. Викам си стига, дадох му неговата раница за два метра. Смили се над бедните ни души. Настани се в първото кафене, което видя и си поръча сок. Ние пихме кафе, ама много хубаво кафе. Следващия километър вече не беше проблем. Успешно се настанихме, малко почакахме, че хората писали кога да ни очакват, но аз явно съм над тези неща. Легло, баня и тераса! Рай! Отседнахме в B&B La Primula в блезост до катедралата.
После си търсихме място за вечеря и попаднахме в италианския соц. Близичко до апартамента си намерихме едно заведение. Основното правило да не сядаме на места, в които няма хора важи с пълна сила, но като всяка крачка ти е на заем нямаш голям избор. Мама поне я бройкаха италиански левенти, тъй че тя драма нямаше. Храната не беше лоша, не е "уау", но на хранителния критик Тин Тин му допадна. Заведението се оказа с музика на живо, но не каква да е, а една такава приспивна. Ядеш, спиш, а слуха ти вие. Приживяхме го и се прибрахме да спим. Поне леглата им тук са много удобни и въпреки това на следващата сутрин станах в 6.
3 ден (сряда) След закуска си направихме една кратка разходка из Помпей на път за гарата. Красиво градче, приятно и сравнително чисто. Влачим си кутия с минерали от там и желирани бонбони. Най-накрая успяхме да намерим линията за влака, която предния ден издирвахме. Наистина е на 3 минути от хотела ни и явно съществува Отново се забавлявахме с италианските железници. До последно не знаехме от кой Binario тръгва нашия влак. Щели да го обявят преди да пристегне. Обявиха го, но като вече пристигаше. Заложихме на 1 и познахме, че иначе щеше да ни се наложи да потичаме с тежести. Отново се движехме возени от лунатик и този път за цели 20 спирки. Стигнахме невредими до Неапол Деня го посветихме на историческия център на Неапол. Този град определено не е моят. Мръсен, шумен, миризлив, пълен хаос. Като цяло нямахме търпение да стигнем до летището. Единственият плюс е, че можеш да си купиш доста парцалки за без пари. Жалко, че раниците не са магически и не могат да поберат всичко. Праграмата ни беше лежерна- разходка и кафе, разходка и обях и пак разходка и кафе. На обяд хапнахме традиционно по италиански на един що годе чист площад. Храната в La Piazzetta беше вкусна, а обслужването интересно. Имам чувството, че ръцете ги сърбяха да изсипят спагетите на Тин Тин в гърлото му Явно децата в Итялия ядат по-бързо и си хапват всичко, но нашият фин господин си пази талията И Плюшко (странното синьо чудовище) обядва с нас, а по-късно се сдоби със също толкова грозна приятелка
От площад Гарибалди си хванахме пак автобуса за летището. Бяхме даста по-рано там, но гейта го обявиха късно, тъй че заради многото хора и бавните проверки препускахме за гейта. Добре, че не ни теглиха раниците, че вероятно нямаше да минат заради ограничението в килограмите.
Сега планираме следващо  пътувате до Бари
P.S. Разходи за нощувка около 180 евро, ферибот 38 евро, билети за влак 10,40 евро, билети за Помпей 36 евро, билети за автобус от/до летището 20 евро. Вечеря/обяд ни излизаха около 40-50 евро на хранене. Сядането на кафе ни струваше между 10-15 евро. Най-евтини ни бяха самолетните билети за под 60 евро.

grum4o, много се смяхме с твоя разказ. Съжалявам, знам, че не ти е било до смях много на място, но разказът е много комичен
Поне няма да забравите това пътуване никога 

За Бари вече мога да помагам. Това градче остана в сърцето ми. Направо не зная защо някои хора го пропускат като безинтересно.
Чисто информативно - на влизане и излизане от Италия не са ни проверявали никакви Ковид документи. Само на бг летището на прибиране госпожите си гледаха внимателно сертификатите и сроковете.

grum4o, искрено ме развесели. Миналото лято бяхме в Неапол, Соренто и Помпей, та съвсем картинно си представях приключенията ви. С тази разлика, че на мен Неапол ми хареса много. Но вкусове разни. 😃

shimbite, радвам се че сте прекарали добре! Нашето пътуване предстои съвсем скоро. Тъй като сме с две деца съм планирала само ходене до Матера и Алберобело. Последният ден мисля да прекараме в Бари. Може ли да ми предложиш интересни места за посещения там, както и места за хапване, от които сте останали доволни?
Интересуваме също дали на повечето места може да се плаща с карта, както и какво интерсно може да си купим - сувенири, храна ...

И на мен ми беше забавно Очаквах, че с детето и майка ми ще е приключение. Поне констатирах, че дребния вече е достатъчно голям, че да приключенства с мен, което значително ми развързва ръцете.
До Бари ще ходим в същия състав. Вероятно някъде през септември или ако ми попаднат изгодни билети по-рано. Иначе в скоро време планувам да заведа дребния в Леголенд в Истанбул. Отново са пуснали влака, тъй че самото пътуване ще си е изживяване. Не съм пътувала с нощен влак от над десетилетие
Неапол ми хареса като всяко ново място, но просто не е моят град. Целенасочено пак до там няма да отида със сигурност. Повече ме блазни сега Бари или Катаня (събирам точки в wizz air, тъй че дестинациите са на база те къде летят )
Ако някой ме беше предупредил какви стълби имам да изкачвам от пристанището в Соренто вероятно щях да избера друг транспорт
 Иначе всички съвети от форума ми бяха супер полезни, за което ви благодаря.

Не знам колко излизат билетите с точки на Уиз, но на 15.05. летим за 7.99 на посока с Раян.

Здравейте, с карта може да се плаща (май навсякъде). Сувенири не купувам, съжалявам:)
В Бари тръгнахме от нашия апартамент (до плажа Пане и Помодоро) по крайбрежната улица - отне ни поне час да стигнем до Театро Маргерита, заради детските площадки и плажа. В театъра посетихме някаква изложба на Банкси - от тези уличните артисти, които случайно стават изключително известни. Но беше интересно, въпреки моя скептицизъм. После посетихме базиликата свети Никола и завършихме със замъка-крепост Свево, който обиколихме отвътре (имайте предвид, че не можете да се качите на високо, каквато беше идеята ни). Обядвахме срещу крепостта в едно заведение, което започваше със З.... Там ядохме най-хубавата лазаня за целия престой. Лазаня трудно намирахме, факт! Само да уточня, че децата не харесват морска храна и ядохме предимно пица, спагети и т.н. Много ни харесаха едни тестени изделия - панцероти. Имаше ги в Полиняно а маре - много вкусни! Опитайте ги!
Относно обиколките - Матера беше хубаво - не можахме всичко да обиколим, но и не видяхме смисъл да го правим, пеизажът е еднообразен. За сметка на това видяхме предизвикатество да се качим от другата страна на стария град през един висящ мост до едни скали, за страхотна гледка. Самият град Матера е много красив също. Заслужава си!
Алберобело - много красиво, всички бяхме впечатлени! Мартина Франка - много спокоен исторически център, нямаше много хора и беше супер! Локоротондо - много приличаше на Мартина Франка.
Полиняно а маре - не ни хареса. Ужасен плаж с камъни и тълпи от хора. И самият град беше претъпкан - може би нямахме късмет (беше неделя), но не ни се стори уникално хубаво! Бих пропуснала това стълпотворение. За сметка на това Монополи много ни хареса:) Крепостната стена се вижда от плажа, много е приятно. И няма такива тълпи:)
В Бари ядохме една вечер в едно заведение Alla Barese - уникални спагети правят - Assassino. Който е любител, да пробва:) Люти и много доматени спагети.
Още едно заведение ми бяха препоръчали, но за съжаление така и не си направихме резервация, следователно не намерихме места - Ristorante Tiella, Bari.
Имам чувството, че докато хапнем по един сладолед и денят свършваше:) Но беше чудесно! И пак ми се ходи:)

В Соренто от пристанището нагоре има асансьор,  плаща се, но не е нещо фрапиращо. Като стълби си е поносимо. Онзи ден правих трекинг между селцата в Чинкуе терре и се възхитих колко местни възрастни и не само хора тръгват да се движат там (И не всички бяха подготвени с облекло и обувки). Там само на едната отсечка са стълбите на Соренто по 50. За французи,  немци и скандинавци да не говорим. Имат си хората култура на движение, което е хубаво за самите тях.
За grazie, buongiorno и prego през минута да не споменавам. Не бях ходила на север от няколко месеца, ами по-култивирани са хората там. Скуза за спама
Хареса ми повече и от Амалфи, не е напудрено.
За вдъхновение:












И Портофино:

Ако знаех, че има асансьор щях с удоволствие да го ползвам независимо от цената. С увредени тазобедрени стави и две раници на гърба за мен стълбите са си бич.
Ами излизат ми напълно безплатно, тъй като имам натрупани точки. Конкретно за Неапол билетите струваха за трима души двупосочно 113 лева, които платих изцяло с точки.

Точно до асансьора има и баир за качване - т.е. не са стълби, а наклонени пътеки.  И аз не обичам стълби надолу, че вече ми пречат.
Един добронамерен съвет - преглеждайте си предварително маршрутите в гугъл, може и със street  view, много ще си улесните живота. Аз дори на терен си пускам google maps и си преглеждам варианти за пеш и градски транспорт. Често са точни. За Истанбул ще ви е задължително. 

Препоръки за заведения в Бари от мен и от нашия хазяйн там:
Antica gelateria Gentile - сладолед
Mastro Ciccio - страхотни сандвичи с октоподи и не само ( за съжаление, качество и количеството през април, бяха по-зле от миналия септември).
The ciclatera under the sea - вечерно кафе с гледка

El Focacciaro - традиционна пекарна

Le 2 Aquile - уникална атмосфера, най-добрите  "Spaghetti all'assassina" (Killer "Linguine al cartoccio" or Fried anchovies... Ядохме невероятна паста със сметана и шамфъстък, морски дарове, обилно поляти с вино. Десертите също бяха отличени. Трябва резервация или да отидете веднага след като отвори. Доста месни хора се хранят там.

И нашето тридневно приключение завърши.
Къде ще ви хареса е доста субективно. Но определено има и приятни места.
Като отправна точка на пътуването ни беше Ruttigliano, малко градче, на около 30 км от Бари.
Програмата, която не беше предварително планирана, а зависеше от настроението ни и темпото, с което се движим беше:
1 ден - Алберобело, Локоротодно, Чистернино, Остуни
Препоръката ми е да посетите Алберобело рано сутрин, ние бяхме там към 9-9:30 и нямаше тълпи от туристи. След 10:30 стана много пренаселено и трудно, почти невъзможно да се усети атмосферата на града.
Паркирахме в безплатна зона, на около 200-300 метра от Truli Sovrano и оттам започна нашата обиколка.
Сувенири много и най-различни, от магнити до умалени модели на трули.

Локоротодно- прекрасно градче с невероятна атмосфера, пъстро, цветно, разкошно. Там опитахме  най-вкусните фокачи от една малка пекарна - тънки, затворени като пица Калцоне,  в различни варианти-риба тон, шунка, спанак.

Чистернино, малко, но колоритно градче. Там направихме доста късен обяд в едно от препоръчаните из темите заведения- Tratorria Bere Vechia. Опитахме бомбети, специфично и вкусно ястие, характерно за този район. Виното също беше добро, много плодово и леко.
Децата опитаха Орекиете и малкото хапва основно това до края на престоя ни.

Остуни- още едно различно и неповторимо посвоему италианско градче. И там има какво да си вземете за спомен- на една от уличките в историческия център е пълно с малки магазинчета, предлагащи невероятни неща.

2 ден Матера  - определено си отделете целия ден.
Може би аз отидох с много големи очаквания след всичко, което бях прочела, но не ме впечатли- доста еднообразно ми се струваше на моменти. Панорамните гледки, обозначени са на няколко места из града,  са разкошни, но като се спуснахме във вътрешността всичко ми се стори еднакво и туристическо. Очаквах много по-автентичен пейзаж.
Напразни останаха надеждите ми да стигнем до хълма от другата страна на реката. Когато стигнахме до отбивката, която води към Информационния център на местността, ни спряха полицаи и казаха, че достъпът е само с автобус, който тръгва от площад Мургиа. Часът наближаваше 6 и решихме, че нямаме време да се връщаме обратно, за да хванем автобуса.
В Матера паркирахме на обществен, закрит паркинг, който струваше 0.50 евро на час.
Заведението, в което хапнахме беше Caffè Italia L'Antica Credenza, каквото и да опитате няма да сгрешите. Брускетите със страчитела и сушени домати бяха невероятни. Октоподът сервиран върху канапе от картофено пюре овкусено по доста добър начин.
Поръчахме си polpette de pane /кюфтета от хляб със сирене и яйца/ по препоръка на сервитьора - също доста вкусни. Почти всички посетители на заведението си поръчваха или polpette de pane или pettoline.
Сладоледът в Gelida Voglia, също не е за изпускане.

След Матера решихме да се отбием в Бари за една бърза разходка. Бях чела, че там няма какво толкова да се види и нямах големи очаквания.
Тълпи от хора, аромат на пране и улични сергии за popizze /не ги опитахме, но гледайки технологията на правене ми напомняха за нашите мекици, но в умален вариант/, sgagliozze / парчета, пържен качамак, които имат вкус на пуканки според децата/ и orrechiettre / местна паста, която има формата на ушички.
Посетихме църквата Свети Никола, но по това време имаше литургия и ни беше неудобно да обикаляме, така че след бързо разглеждане се отправихме към криптата, в която се намират и мощите на светеца.

3 ден - Последният ден се отправихме към Лече. Решихме, че едва ли ще се върнем отново в Пулия, така че си струваше да посетим и този град. Привлече ни идеята за барока, който е пропит в стария град.
За нас най-впечатляващи се оказаха катедралата (Duomo di lecce), както и Basilica di Santa Croce.
Има комбинирани билети за посещение на основните църкви, но ние се отказахме, защото децата нямаше да ни позволят да разгледаме, така както на нас би ни се искало.
В Лече обърнете внимание на фигурките от папиемаше. Изключително красиви и реалистични.
Типично традиционни за града се оказаха cafe di lecce (кафе с лед и бадемов ликьор), както и pasticcioto ( вид тестен сладкиш с крем), което не ми хареса особено.

На връщане от Лече се отбихме през Polignano a mare, но имаше толкова много хора, че беше изключително трудно да се усети духът на града.
Мъжете в нашето семейство си поръчаха сандвичи с октопод в Pescaria / друго препоръчвано заведение из форума /, но синът ми не го хареса, както и аз. Комбинацията от сирене със спанак, броколи и октопод не е най-сполучливата лично за мен.
Предната вечер, докато чакахме да се освободи маса в La tana del polpo, гледахме как хората влизат и си поръчват сандвичи с октопод от частта, която е само take away. Изглеждаха доста по апетитни, но не ни разрешиха да си поръчаме, тък като не присъстваха в менюто.
На повечето места по крайбрежната алея имаше ремонти и ограждения, които допълнително затрудняваха придвижването ни из града.

Така след три дни и изминати над 600 км нашето приключение в Пулия завърши.
Дали ще ви хареса или не, не мога да кажа. Заслужава си да се види, но исторически и архитектурно погледнато този регион не впечатлява чак толкова.
Това, което ме грабна повече беше вкусната храна, ароматното вино и пъстротата на Локоротодно.

Без проблеми се плаща с карта на повечето места.