Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 39

  • 30 162
  • 741
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 32 292
Рися, използвам рецептата на Йоли, но си я адаптирам.
Скрит текст:
Вместо обикновено брашно използвам кокосово, бадемово или смляно ленено семе- каквото имам, като от кокосовото се слага по по-малко, че поема повече вода, захар или пропускам, или слагам малко кафява, понякога използвам 60%-70% шоколад вместо по-висок %- зависи и дали ще го ям само аз или и другите. 🙂 На мен ми е чуден с малко заквасена сметана (намачкана със замразени горски плодове е почти като сладолед). От този сладкиш, във всичките му вариации, всички вкъщи са доволни.
https://www.yoli-bg.com/%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1% … D0%B0%D0%B2%D0%B0

# 121
  • пак там
  • Мнения: 2 892
Благодаря, ще го пробвам!

# 122
  • Мнения: 32 292
Можеш да добавяш и ядки за хрупкавост или горски плодове. 🙂 Аз обикновено правя половин доза и я разпределям в цели 8 мъфин формички...😁

# 123
  • пак там
  • Мнения: 2 892
Момичета, имаше по едно време един блог за болестите и начините на хранене. Препоръчвахте ми го тук, а сега не мога да го намеря, че и не помня коя беше дамата. Там пишеше и за подаграта, а сега ми трябва (не за мен), обаче не мога да се сетя нищо, за което да се закача. Люси ли беше, Лили ли беше момичето...

Наврете ми носа където трябва, моля ви!

# 124
  • Мнения: 40 769
Не се сещам за този блог.

# 125
  • Мнения: 32 292
Рися, дали случайно не е този блог...доста интересни неща има в него...макар, че няма Люси или Лили, но пък мисля, че и за подагра имаше писано. (копирала съм линка от статия която чета сега, не е началната страница това 🙂):
http://foodforthoughtbg.blogspot.com/2018/12/blog-post_17.html?m=1

# 126
  • Мнения: 1 704
Това май е на Chocolata блога.И още  (откраднат от съседна тема:relaxed:)
На  kameloth за Хиперурикемия, подагра и ВМ-НВХ
http://paskaleva6.blogspot.com/search/label/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D … D0%B3%D1%80%D0%B0

# 127
  • Мнения: 40 769

Аз пък съм в малък град и по-скоро бих си забъркала нещо, отколкото да бия 100 км за торта. Отделно съм от хората, които просто няма да спрат след първото парче кекс. От друга страна спокойно може да ми стане зле от кето десерт и после месец да не ми се яде нищо сладко. Плодовете ме разяждат много и залитам във въглехидратите. Един път като тръгне и няма спиране по пързалката. Да не говорим как ми се отразява пък на психиката подобен род "провал" и колко време ми отнема да вляза в релси. Така че - да, за мен е по-малкото зло. Предпочитам ксилитол - знам, че вдига инсулина, но като "приритам" за сладко ми е опция. Не обичам шоколад (можеш ли да си представиш?!) и с него не мога да туширам глада за сладко. Но пък с един мой си "бъркоч", който кръстих "чийзкейк" - идеално ми идва (заквасена сметана, маскарпоне, смлени орехи и желатин. Може малко ксилитол, зависи от сметаната. Сметаната и маскарпонето се смесват с леко разбъркване, добавя се разтопен желатин. На дъното на чашка притъпквам смлени ядки, обикновено имам орехи, и заливам. Може да се сложи някоя боровинка вътре или отгоре. Стяга няколко часа и се напада с лъжицата. Няма мерки защото го правя на око и на вкус). Това, примерно, преди цикъл ми е перфектно! През другото време нито ми се яде сладко, нито млечните са ми ежедневие. Важно ми е, че след ядене на такъв десерт не ми се отваря още по-зверски глад за В, а минава и заминава до следващия месец.

Права си. Къде ще скиташ за торта извън града си. Лудост Mr. Green
Все пак не прекалявай с тия неща.
Залитането означав, че не си овладяла нещата.
Но понякога е и на емоционална основа.
Преди и аз не можех да се спра в някои моменти. Сега вече не е така.
Бих опитала тази рецепта, ама от маскарпонето се запичам жестоко.

# 128
  • Мнения: 32 292
Е, защо 😆 Ако, за да хапне нещо сладко човек трябва да "скита" по други градове, може и доста режимно да му се получат нещата... 😁

# 129
  • Мнения: 40 769
Като си хапне в другия град, даже може и пеша да се прибере.
Две парчета да омете, все едно не е яла торта Grinning

# 130
  • Мнения: 419

Аз пък съм в малък град и по-скоро бих си забъркала нещо, отколкото да бия 100 км за торта. Отделно съм от хората, които просто няма да спрат след първото парче кекс. От друга страна спокойно може да ми стане зле от кето десерт и после месец да не ми се яде нищо сладко. Плодовете ме разяждат много и залитам във въглехидратите. Един път като тръгне и няма спиране по пързалката. Да не говорим как ми се отразява пък на психиката подобен род "провал" и колко време ми отнема да вляза в релси. Така че - да, за мен е по-малкото зло. Предпочитам ксилитол - знам, че вдига инсулина, но като "приритам" за сладко ми е опция. Не обичам шоколад (можеш ли да си представиш?!) и с него не мога да туширам глада за сладко. Но пък с един мой си "бъркоч", който кръстих "чийзкейк" - идеално ми идва (заквасена сметана, маскарпоне, смлени орехи и желатин. Може малко ксилитол, зависи от сметаната. Сметаната и маскарпонето се смесват с леко разбъркване, добавя се разтопен желатин. На дъното на чашка притъпквам смлени ядки, обикновено имам орехи, и заливам. Може да се сложи някоя боровинка вътре или отгоре. Стяга няколко часа и се напада с лъжицата. Няма мерки защото го правя на око и на вкус). Това, примерно, преди цикъл ми е перфектно! През другото време нито ми се яде сладко, нито млечните са ми ежедневие. Важно ми е, че след ядене на такъв десерт не ми се отваря още по-зверски глад за В, а минава и заминава до следващия месец.

Права си. Къде ще скиташ за торта извън града си. Лудост Mr. Green
Все пак не прекалявай с тия неща.
Залитането означав, че не си овладяла нещата.
Но понякога е и на емоционална основа.
Преди и аз не можех да се спра в някои моменти. Сега вече не е така.
Бих опитала тази рецепта, ама от маскарпонето се запичам жестоко.
Елора, обнадеждаваш ме, като чета поста ти, дето казваш, че щом не можеш да се спреш когато ти се яде сладко, значи, аз съм на прав път. Постоянно ми се подмятат вафли, бонбони, но мен не ме изкушават както преди!

# 131
  • Мнения: 32 292
Междудругото, вчера си купих това (намалено беше в Кауфланд), много съм доволна:
Скрит текст:


# 132
  • Мнения: 40 769
Елора, обнадеждаваш ме, като чета поста ти, дето казваш, че щом не можеш да се спреш когато ти се яде сладко, значи, аз съм на прав път. Постоянно ми се подмятат вафли, бонбони, но мен не ме изкушават както преди!
[/quote]

Как така не мога? Мога. Преди не можех.
Но при мен освен ИР си имаше и емоционално преяждане.
Сега много неща не ме изкушават. Малко останаха.

# 133
  • Мнения: 32 292
Елора, аз я разбрах какво иска да каже 🙂 Визира тези твои думи, не че сега не можеш да спреш:
Залитането означава, че не си овладяла нещата.
Но понякога е и на емоционална основа.
Преди и аз не можех да се спра в някои моменти. Сега вече не е така.

# 134
  • Мнения: 19 884
Аз си признавам, че от "режимни" печива не освирепявам толкова, колкото от "истински". Нито ми се яде повече сладко после, нито огладнявам по-бързо. Направих брауни (20 см тавичка - 9 парчета) преди две седмици. Още стои половината, ама знам, че ГО ИМА. Тоест, ако ми се дояде, отварям хладилника и не съгрешавам с три кроасана, две вафли и пет сладоледа наведнъж... Щото, като ям, ЯМ, ама наистина ям.

Снощи малкият подкара някакви солети. Еееей, слюнки ми потекоха, хем не ям по принцип. Станах, за 15 минути имах кето солето-гризини. Изядох три (от общо 20) и дотам. Иначе щях да съм омела цялото пакетче, че и за второ да питам. Пица? От доминос взимахме три за мен и мъжО (по една и половина на човек). Сега, като си правя, изяждам с триста зора половината на едната в диаметър. Така че знам ли...сигурно и това не е свръх полезно, но на мен със сигурност ми се отразява по-добре от стандартните купешки неща.

Общи условия

Активация на акаунт