НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - Тема 6

Рая е на моменти с храната, ако не желае не я мъча.
Аз също пускам песни в детски не се загражда, но тя има точно 1 мин интерес и спира да гледа.
Попълних анкетата.

Аз също повечето пъти храня с книжка с животни. Поне нещо научава 🤣
Иначе закуската яде сам и си хапва с апетит. Но нямам нерви да чистя по пет пъти на ден.

Споко мами, супер са ви злоядчетата, пък мойто е сито и криво Реве от сутрин до вечер почти всеки ден. Вече не се притеснявам, но пак е неприятно.
Попълних анкетата наполовина, но я зарязах, защото имаше твърде много отворени въпроси.

Дагни, револьо не се ли беше кротнал?

Да, имаше 3 много яки месеца с малки изключения. Все едно не беше той. Ама това беше до есента на миналата година. Сега пак си е Ревльо, обаче! - нощноспящРевльо. Така, че сме окей.

Dagny, съгласна съм изцяло за храненето. Сори за многото отворени въпроси Даже в началото идеята беше да са само такива, а другите после добавих.

И аз имам въпрос. Има ли други кресливи деца или само при нас е такова положението? Имам предвид истински крясъци, тип високочестотни писъци, където ушите ти заглъхват и комшийката ти пише дали всичко е наред у вас. На дневна база.

Принципно съм съгласна, че не е хубаво да детето да се храни в присъствието на екрани и родителят да играе роля на аниматор. Обаче това е само на теория. Когато детето ти не иска да яде дни, седмици и месеци и с цялото си същество се опасяваш от дефицити и забавяне на развитието, тези теории отиват на заден план и правиш всичко възможно да се нахрани.
Това с да го оставиш гладно работи рядко, да не кажа никога. Накрая имаш гладно и изнервено дете.
Аз до някъде вярвам на теорията, че злоядството е израз на някакъв тип дефицит или проблем. Имам много близка приятелка, чиято дъщеря не ядеше нищо освен хляб, хумус и маслини една година. Като стана на две вече почнаха изследвнията и излезе проблем, сега пие много скъпи пробиотици и други неща и започна да се храни повече, стана и по-спокойна и не толкова буйна

Децата (и хората) имат заложено първично чувство за самосъхранение и не е възможно да не ядат нищо в продължение на седмици и месеци. Няма човешко същество, което да се остави да умре от глад при наличието на храна.

Ако даваме приятелки за пример, аз имам такава, която оставяше напълно гладна дъщеря си по 3 дни, като всеки път е предлагала разнообразно и здравословно меню, което малката е отказвала. След 2-3 дни стачка е започвала да яде абсолютно доброволно. Сега детето има страхотна култура на хранене, яде заедно с родителите си това, което се сервира и обича да опитва нови неща.
Друг е въпросът, че хората казват, че детето не яде нищо месеци наред, а се има предвид, че не яде манджа, но през цялото време снаква.

Темата е в двете крайности. Калоян си хапва добре, малко неща отказва, но имаше моменти, в които нищо не ядеше. На всяко нещо стискаше устата и върти главата, ако яде сам хвърля. Аз паля от малко и не обичам да разхищавам храна, за това просто го свалям от стола и приключваме. Сега покрай коледа с всичкото зъби дето изби наведнъж ядеше по 5 хапки на ядене, бях се побъркала, но го оставих. Когато отмина това пак си хапваше добре, че и навакса.


За екраните само ще спомена един пример с братовчедка ми - нейното момче е много злоядо от бебе още, ядеше само с телефон или телевизор пред него. Вече е на 6г, проблема е все по-задълбочен, нон стоп е на телефона, крещи и вика, ако не му се даде, дори удря. Само да види храна и бяга, все още тя ходи след него из стаите и го храни насила. За мен той просто не знае какво е храната и не разбрал нищо от захранването, той е бил зает да си гледа филмчето. Тя сега вижда тази своя грешка, но е късно. Не искам да прозвучи като упрек, а като история, от която всеки сам може да си вземе поука (както и аз, от нейни грешки се пазя от самото начало). В нас тв е изключен през деня, пускам понякога песни ако имам нещо да свърша без него. Обикновено си е с мен навсякъде.

Пищене не бих казала, но вика ако не ми се обърне внимание или иска нещо, а не му давам. Спокойно дете е, това спокойно мога да кажа. В момента е на етап качвам се където мога по-високо и късам на мама нервите, та аз викам много 😂😂 Шумен е, защото има само дървени играчки и често чука с тях по нещо.


Анкетата попълних, колкото успях - криво ляво.

Ами... Не съм съгласна. Ето я Анастасия - тя не "снаква", не пробутвам нещо само и само да яде. Друга идея имаш ли?
Нейното хранене е буквално 4 лъжици, а ако се излъже са 7 ( в редки случаи).
Дните, в кото яде са 1 на 3 седмици да кажем.
В момента е на 3 хранения и едно АМ (стотина мл) преди лягане.
И е на 20 лъжици или хапки храна за целия ден (пак казвам, в добрите случаи).
Снаксове, солети, даже и бисквитки не давам, освен онзи ден, когато сама се беше обслужила с една шоколадова бисквита.

Готова съм за съвети?

И ние с Тони сме в кюпа на злоядите. Сега напоследък е малко по-добре, но имаше период дето не ядеше почти нищо. Разсейвах го с каквото мога, следяхме кръвната картина за дефицити (нито месо, нито яйце приемаше) и хич не беше приятно. Сега яде, но пак количеството е на половина от това, което трябва да бъде, яйце и сирене отказва (само в печива е вариант). Дойде ли време да го храня и ми става лошо на мен. Аз съм била същата кривотия на ядене като дете, та явно ми се връща сега за зора дето майка ми е видяла.
За писъците - от няколко месеца пищи като му се отказва нещо. Кошмарен е звука, направо ми цепи мозъка. За съжаление е видял, че е ефективен начин да протестира. Период е според мен и чакам да отмине като се опитвам да го убедя, че не работи тая реакция, но отвътре ми трепери

Махай екрана на всяка цена иначе ще ѝ изпържиш мозъка и освен злояда ще стане и идиот. Не ми се сърдете за грубата дума, но е наивно да се надяваме, че няма да ѝ повлияе брутално лошо.
Добре, че пие АМ - това ви спасява от дефицити. Прави АМ с негореща вода, за да не замине вит С-то.
Сигурно сте пробвали да я храни друг човек (ти въобще да не си в ап-та) или да е сред деца на нейната възраст, които ядат пред нея?
Съчувствам ти. Мога да си представя колко е фурстриращо за теб. Аз от едно неспане се изпостресирах, а неяденето е още по-гадно. Ще стискам много палци да мине скоро и това

Има ли непроходили ноемврийчета? Ние сме края на октомври, но още не ходи свободно сам. Пуска се за по 4-5 крачки, осъзнава, че не държи нищо и пада на колена. Предпочита да пълзи. Много ме изнервя това. Така съм се натегнала с това прохождане, че имам чувството, че ме усеща и нарочно не ходи. Бабите репортират прогрес при тях винаги, таткото също (когато аз съм била навън). Не можем да ходим по площадките още и да изразходва енергия. А като идем нагости обира цялата мръсотия от пода. Няма нескъсан панталон, а и обувките си скоро ще израсте без дори да ги е носил. Кога да почна да се притеснявам и да го водя на док?
Мъжът ми е проходил на 1г3м на колко е малкият сега.

Многото четене и гледане на обучителни лекции създават илюзия за превъзходство. Даден родител си мисли, че знае как би се справил в проблемна и сложна ситуация, знае какво я предизвика и какво да направи, защото е чел и е гледал за това.
Не, не знаеш. Мислиш си, че знаеш, но не знаеш. Реалността е съвсем друга от фантазиите ни за родителство.
 Не, че е лошо да си фантазираш как си малко по-добър, знаещ и можещ родител, ако това ще ти вдигне самочувствието... Просто е добре да помниш, че е само фантазия

Признавам, че не съм се задълбочавала в темата за гледането на телевизия, но разбирам, че 90% от децата ни са бъдещи идиоти 😀
Не са ми такива наблюденията върху по-големите деца, които също са гледали телевизия, идиоти не съм срещала.

Някой може ли да ми даде достоверен източник, в който се посочва, че десетина минути на ден телевизия са чак толкова страшни за развитието? Това, на което аз съм попадала, се отнася за оставяне на детето с часове пред телевизора без да се говори с него, да се играе, да се учи и т.н.

Dagny, май всеки път ти отговарям, но твоето момче си ходи, според мен. Притеснително е, ако не може да се изправи, ако не може да издържи теглото си върху краката, а той си прави вече крачки сам. След 18 месеца вече може да се обърне по-сериозно внимание, ако изобщо не се опитва да ходи, но на него засега май му трябва само смелост. Моят от 4-5 крачки, мина на десетина, после 20 и после вече си ходеше, та предполагам съвсем скоро ще се случи и при вас.

Re-Born, не съм се опитвала да давам съвет, а исках да отговоря на Дух. Просто физически не е възможно възрастен човек, камо-ли дете, да гладува седмици и месеци. Едно е да ядеш изключително малко, друго е да не ядеш въобще. От едното се умира, другото те държи на минимума.
Единствения съвет, който мога да дам, е да се обърнеш към специалист. Тук в бгмама има тема за детското хранене от 0 до 3г, в раздел Специалистите говорят. Може там да ти помогне жената, а в краен случай има и платени консултанти. Все пак дано не се стига до там и да се оправите сами, стискам палци.
Дух, изказваш се така, сякаш не съм родител на практика, а само на теория. За щастие някой от нещата, които гледам в лекции или чета в книги, успявам да ги приложа на практика и да ми помагат в отглеждането. Някой не ми помагат, за други нямам нерви да се занимавам. И ние си имаме проблеми и си ги оправяме, както сметнем за добре. Просто фактически изказването ти не беше достоверно ¯\_(ツ)_/¯