Не искам второ дете!

привет на всички мами и от мен!когато родих първото си дете бях на 20г. и го гледах сама в чужд град,без близки и няма да ви казвам какво ми е струвало и от какво съм се лишавала...когато синът ми стана на 3г. мен ме приеха студентка и след 2г. отново бях бременна .до този момент си мислех,че за нищо на света няма да родя второ,но...,в момента, в който разбрах,че съм бременна промених мисленето си .да е жива и здрава дъщеря ми...двете се гледахме и учехме едновременно.сега тя е на 8г. и мога да ви кажа,че отглеждането на децата ми са най-щастливите моменти в живота ми  въпреки трудностите,с които се срещахме.синът ми е вече тийнейджър и напълно самостоятелен.пет години бях се отдала на професията и на себе си,защото децата бяха вече по-самостоятелни и времето ми позволяваше да се занимавам с това,което искам.но знаете ли,че един прекрасен ден разбрах,че не работата,не срещите с нови и интересни хора,не купоните и командировките,не масажите и салоните не времето с приятелки ... и т.н. ме правят щастлива.единственото щастие беше,когата се прибера да видя очичките на децата си,които нашепваха колко много им липсвам.и какво от това,че бях добър специалист,?и какво от това,че имах време за така наречените неща за себе си?и какво от това,че се гордеех с това,колко пари ми носи работата?и какво от това,че имах доста от нещата,за които много жени мечтаят? време отдадено на други хора,празни приказки с приятелки на кафе и куп дребни нещица задоволяващи егото ми?всичко това спира в един момент да носи удовлетворение.спирам,обръщам се назад и виждам как децата порастнаха неусетно,вече самостоятелни, а аз толкова много можех да им там през тези години ...,защото идва момент,в който децата вече нямат тази нужда от родителя,каквато са имали като малки.няма нищо по-хубаво от това детето да получи пълна майчина грижа до навършване на 3г.след това има време за всичко!сега съм на 33г. и очаквам с нетърпение третото си дете...няма нищо по-хубаво от децата,които изпълват живота ти със смисъл и много,много любов.за нищо на света не бих пропуснала тези моменти в живота си.не съм вярвала,че един ден ще мисля така,както сега.на всички майчета много кураж и целувки от мен!в живота има време за всичко и не годините са тези,които определят удоволствията! 

nicho, искам да дам на детето си цялата си обич, не искам да го пренебрегвам заради другиго и да го лишавам. Никой не може да ме убеди, че децата се обичат еднакво.
...................
А и в крайна сметка, защо трябва да раждаш деца "на килограм", само заради идеята?

...че любовта на родителите към децата не се раздвоява след раждането на второто, а се удвоява. Природен феномен, кво да праиш! 

..... че е абсолютно вярна приказката, че любовта на родителите към децата не се раздвоява след раждането на второто, а се удвоява. Природен феномен, кво да праиш! 

привет на всички мами и от мен!когато родих първото си дете бях на 20г. и го гледах сама в чужд град,без близки и няма да ви казвам какво ми е струвало и от какво съм се лишавала...когато синът ми стана на 3г. мен ме приеха студентка и след 2г. отново бях бременна .до този момент си мислех,че за нищо на света няма да родя второ,но...,в момента, в който разбрах,че съм бременна промених мисленето си .да е жива и здрава дъщеря ми...двете се гледахме и учехме едновременно.сега тя е на 8г. и мога да ви кажа,че отглеждането на децата ми са най-щастливите моменти в живота ми  въпреки трудностите,с които се срещахме.синът ми е вече тийнейджър и напълно самостоятелен.пет години бях се отдала на професията и на себе си,защото децата бяха вече по-самостоятелни и времето ми позволяваше да се занимавам с това,което искам.но знаете ли,че един прекрасен ден разбрах,че не работата,не срещите с нови и интересни хора,не купоните и командировките,не масажите и салоните не времето с приятелки ... и т.н. ме правят щастлива.единственото щастие беше,когата се прибера да видя очичките на децата си,които нашепваха колко много им липсвам.и какво от това,че бях добър специалист,?и какво от това,че имах време за така наречените неща за себе си?и какво от това,че се гордеех с това,колко пари ми носи работата?и какво от това,че имах доста от нещата,за които много жени мечтаят? време отдадено на други хора,празни приказки с приятелки на кафе и куп дребни нещица задоволяващи егото ми?всичко това спира в един момент да носи удовлетворение.спирам,обръщам се назад и виждам как децата порастнаха неусетно,вече самостоятелни, а аз толкова много можех да им там през тези години ...,защото идва момент,в който децата вече нямат тази нужда от родителя,каквато са имали като малки.няма нищо по-хубаво от това детето да получи пълна майчина грижа до навършване на 3г.след това има време за всичко!сега съм на 33г. и очаквам с нетърпение третото си дете...няма нищо по-хубаво от децата,които изпълват живота ти със смисъл и много,много любов.за нищо на света не бих пропуснала тези моменти в живота си.не съм вярвала,че един ден ще мисля така,както сега.на всички майчета много кураж и целувки от мен!в живота има време за всичко и не годините са тези,които определят удоволствията! 

Вече като майка на двама мога само да кажа, че е абсолютно вярна приказката, че любовта на родителите към децата не се раздвоява след раждането на второто, а се удвоява.

Сблъскали ли сте се с този проблем?
Мъжът ми иска още едно дете, но аз съм категорично против,гледам съвсем сама сина ни/3г./ и ми е много трудно като нямам кой поне малко да ми помага.Напуснах работа да го гледам, защото много боледуваше в яслата.Надявам се скоро пак да се върна на работа, седенето в къщи направо ме убива, не виждам никого, имам чувството , че съм забравила да водя нормален разговор, не ходя никъде, защото няма къде да оставя малкия, а той е много буен  и трябва да съм постоянно до него- от 3 години не съм излизала вечер.Настръхвам като се връщам назад и си спомням трудностите и лишенията, за които мъжа ми дори и не знае.
Дразня се много когато някой ми каже:Хайде време ви е за второ.Тогава искам да изкрещя на всички ,че  НЕ искам друго дете .Сега съм на 30г, искам да се радвам на сина си и да бъда щастлива .
Аз ли нещо съм сбъркана?!!
[/quote     Здравей мила,нито ще те упреквам,нито ще те подкрепям.Аз вече имам две деца/ДА СА МИ ЖИВИ И ЗДРАВИ/  които гледах и продължавам да гледам сама.В смисъл без помощта на баби, лели, тетки и т. н. и т .н. Съпругът ми работи на 2 места по около 14 часа на ден, всеки ден. Аз от  6 години си стоя в къщи заради децата.  Имам си момиче и момче. Съпругът ми беше започнал да настоява за трето /и четвърто,защото според него ще са близнаци/Отначало отхвърлих тази идея,но колкото повече се съпротивлявах,толкова повече настояваше той.Един ден му казах в прав ред''Добре ,давай да работим за близнаци"И.....той се оцъкли.След което започна да се опъва.Сега ролите ни са сменени:аз искам ,а той се скатава Та идеята ми е ,че  мъжете са програмирани да преследват нещо, което е трудно достижимо или им бяга и когато се окаже, че са на крачка от него вече не го искат толкова.А на всички мами които си мислят, че мъжете им е много лесно и че не усещат, че имат деца ще кажа :'' Момичета нали не сте забравили колко   пари са майчинството  и детските взети заедно ?''Не ми казвайте че не разчитате финансово на вашите съпрузи.Или искате те да напуснат работа и да си стоят по цял ден със вас за да ви помагат в отглеждането и възпитанието на вашите деца, но за сметка на това да не можете да им купите яке или обувки или недай, Боже лекарства когато са болни.А и нашето законодателство вече позволява да си прехвърлите майчинството на таткото. Мислите ли, че ще се справите по-добре от него ако вие сте финансовият стожер в семейството?