Не искам второ дете!

Ами не си  мълчи...пред другите.

Само ти и мъжа ти може да решите дали ще имате второ или не. Това пък някой друг да ми каже, че ми е дошъл момента, го режа на секундата.
Казваш им ОК..ама ми давай по...... и си избираш една тлъста сума на месец и да видим какво ще ти кажат дали ти е време или не...айй как се дразня на такива умници

п.п. А пък с мъжа ти, просто си поговорете спокойно и му кажи всичко това, което и на нас 

Мъжът ми е на ясно,  но това не му пречи да го споменава "профилактично", да не би да съм размислила.Все пак не сме стигали/ за сега/ до по-сериозен конфликт с него на тази тема

Ти си знаеш... Само помисли, че трудното време минава, а децата остават. Сигурно ти трябва почивка.

изобщо не си сбъркана.
имам 2 приятелки много интелигентни жени, образовани, с работа, които се
'побъркаха' да стоят до децата.
мъжете им не разбираха,че имат деца ( никаква помощ или отношение), докато не ги видяха, че ходят. и сега понеже стана интересно - почнаха да се усещат бащи и искат второ
но им убягва пътя, който са изминали жените им до момента на 'интересното"

аз самата не съм убедена, че мога да изтърпя ( на 32 съм) грижите за  дете, което е буйно.
онзи ден едно се тръшна в супера и направо се изплаших...
възрастта също оказва влияние. затова се става родител на млади години - да тичаш да си с по-здрава нервна система и тн.

напълно те разбирам.
можеш да поработиш 2-3 години, да се усетиш пак 'нормално' , на 35-40 г спокойно можеш да родиш второ, че и трето дете!

Ами ако ти искаше второ дете , а той не?


Това трябва да си го решите вие  двамата... а това , че позволяваш на другите да те тормозят с подобни подхвърляния...си е само и само за твоя сметка

И аз така не исках второ, сърдех се на познатите които ме навиваха и т.н.
Сега пък заисках, но се оказа, че щъркелите не носят бебетата когато си ги поръчаш.
И така вече две години и половина се боря с вторичен стерилитет.
А първият път така лесно забременях.

Както и да е, това е офф и не искам да ти противореча, просто не си готова.
Слушай сърцето си и не се насилвай.
Всяка борба си има и хубавите страни.
Човек не знае накъде ще го понесе животът.
Сега понеже съм по-възрастна вече никой не ми досажда да ме подпитва, защото никой не очаква да искам второ дете.
Страдаме си тихо и мълчаливо със съпруга ми.

Ииииии...ама тоооолкова съм съгласна с ЛЕНИ, както още няма деца.
Аз искам второ......защото след секциото станах курназ, че и второто така ще го извадят, а мене ме беше страх от нормалното раждане.
Обаче она ден със свеки си говорехме и тя каза едно изречение, което мене лично ме накара да се замисля:" Ти хубаво искаш второ, ама пак ти и аз ще го отгледаме".
Моят мъж от известно време е луд по Станислав.
Ама знаете ли защо?
Защото Станислав виква ТАААААТИИИИИИИ-така че да ги чуят до църквата Свети георги чак-и не се отлепя от него. Защото вече е "свестен човек", а не бебе. Защото почти всички зъби избиха и не се кърмим от сума ти време насам, Защото....защото....защото........
И аз ще се замисля също, преди да предприема тази стъпка.
Щото образованието -качественото-е една безумна на днешно време инвестиция, а аз като родител се чувствам длънжа да му дам най-доброто, както е дадено на мене и мъжа ми.

За да не се тормозиш обясни на съпруга си как точно се чувстваш и какви са страховете ти, нека види  живота който водите през твоя поглед.

Може би изобщо не трябва да пиша в тази тема, но не мога да те разбера; връщам се назад и се сещам как гледах съвсем сама детето си, когато тръгна на градина /майка ми учеше тогава и не можеше много да ми помага/, живеех на квартира с 200лв. заплата, не излизах никъде, а бях само на 22, гледаха ме накриво в детската, че го водя първи и го взимам последен, ядях на три дни веднъж, защото бях прекалено горда да споделя с родителите си, че не ми излизат сметките, а и те не бяха вече длъжни да ми дават пари и винаги съм била убедена, че няма да остана с едно дете. Сега срещнах мъжа на живота си и мога да изгледам не едно, а повече деца, дори и без той да е до мен, но бебето не идва и не идва  Децата са най-голямото щастие, колкото и клиширано да звучи. Съжалявам, че не можах да те разбера, но тези дни чакам да ми дойде за кой ли път и съм склонна на крайности 

Това няма смисъл да го казваш тук......нали се сещаш, че сега ще ти кажат, че човек като има желание ще направи всичко за да осигури детето си, че и второ и трето дори.

Аз се опитах преди време...е, оплюха ме.

п.п. Малко са тия дето ще разберат какво искаш да кажеш

Аз пък навих мъжът ми за второто,той бързо се предаде.
Голямата ни дъщеря беше на 12 и се получава голяма разлика и затова се колебаехме.По-точно не го навих,а започнах темата,обсъдихме всичко,до най-малката подробност и още на другият месец бях бременна.
Той е много щастлив,че се решихме на тази стъпка,аз също.
Не работя,малката често боледува на яслата и се налага да я гледам.Но на последък  забелязах как като че ли малкото ми бебче е вече голямо момиченце,заиграва се дълго сама,сгъва дрешките си,почти се облича сама .Имам време за почивка,шетам си на спокойствие,без да ми се пречка. След 2-3 години ще е още по-лесно.Поне ще знам,че съм приключила с гледането на бебета и раждането.
Само и единствено вие можете да решите какво да правите.Успех!

А пък мен това, че някой е живял с 200 лв и се е справил ме изпълва само с уважение към него.
А ти не си мисли, че ако днес имаш 2000 лв например месечно, това автоматично ти гарантира тази сума и утре.

Е, точно в това е проблема- моят де

Искам да имам поне един мой си апартамент и тогава бих могла да мисля за второ..Дотогава не,

Не искам децата ми след време да се чудят къде да живеят. Едно на този етап мога да осигуря да се чуства добре...но не искам после да ме мразят, че не съм мислила за тях, а само за това как ми се иска да гушкам бебче

СЪГЛАСНА С ВИНИ!!!     

                      Всичко е въпрос на личен избор стига да не води до сблъсъци със съпружеското тяло.Аз лично за себе си знам една поговорка :Брат брата не храни ,но тежко му ,който го няма.Мисля,че коментара е излишен.
                      Една забележка за образованието,което ти искаш ДА ДАДЕШ на детето си.Имам приятел ,който е ПЪЛЕН сирак и в момента е ДОКТОРАНТ в СУ.Кой ли му го е дал?/за образованието ми е думата/ като си няма родители,а и други близки - също няма.Отгледан е от баба си и от приятели.Мисля,че не е плувал в материални ценности.Така,че трудно се ДАВА нещо ако детето ти не иска да го приеме ,насила хубост не става,а и броя на децата не е критерии за образованността им.
                            Вини, аз първо си родих децата ,а след това се сетих,че нямаме жилище и живеем при мама,след това под наем ,но това не значи ,че на децата си не съм осигурила апартаменти  и то големи,четристайни.Това илюстрира по-горното мнение за 200 -те лв.Сега имаш толкова,а след това много повече и обратно.Има предаване:ТАКЪВ Е ЖИВОТА...трудно можеш да го прогнозираш на 100 %.  

Аз също не смятам да имам второ дете в близките 10 години, след това може и да си пмисля, просто не искам и това е. Обичам си дъщерята  и и се радвам, но за друго не исакм и да чуя.

Ох,колко добре те разбирам...днес цял ден само това си повтарям-Второ ли?Второ,ама друг път Аз с едно не мога да се оправя,та с две ли...Снощи цяла нощ не сме спали,защото детето кашля,мъжът ми си прави пас,което най-много ме дразни,не мога да ги оставя и за половин час ,защото Ивко е залепен за г**а ми и не иска да стои при баща си(не мога дори да вляза да се изкъпя).абе какво да ви разправям-направо ве4е нямам нерви....

Всичко зависи от това как ще възпиташ децата си какво да ценят.
Ако не успееш и ако имаш огромен апартамент в центъра на София, ще те мразят, че нямаш да им дадеш в Париж например.
Но иначе те разбирам много добре, и аз така разсъждавах преди време.

 Ха,ха   Ами защо не му залепиш и на него едно на г**** може пък и да влезе в час.Като в играта :Едно на мен,едно на теб...      

Разбирам ви..но аз съм си такава. Т.е. станах такава!

Искам да съм 100% сигурна и тогава да си мечтая спокойно за бебче.

п.п. Просто в момента съм в ситуация, в която моите родители са ме сложили на второ място спрямо брат ми и знам за какво говоря.

Само ще ви кажа...НЕ ДЕЛЕТЕ ДЕЦАТА СИ!!!

Не си сбъркана, а просто много, много уморена от детето и еднообразния живот. Във връзка с желанието на съпругът ти пак да става татко ще кажа какво си мисля. Аз познавам два типа мъже- родени бащи и такива, които с времето и опита стават бащи. Зет ми е от първия тип, съпругът ми от втория . Винаги ми е помагал с детето, когато си е бил тук/той пътува/, но едва напоследък му идва естествена тази грижа и "от вътре". Преди десетина дни обаче ни се роди племеничка- гледа я като някакво чудо и с отношение, с което не гледаше Мишо когато беше бебе. Сигурна съм, че с второто живот и здраве ще си навакса пропуснатото, защото вече знае какво го чака накрая- най- сладкото "таттии, бичам". Може би мъжът ти също е от този тип, но на теб просто ти трябва време и почивка и е хубаво да ги получиш- млада си още, има време .

Да, различни сме и затова всеки има право на мнение; а и пускайки тема, всеки би трябвало да е готов и за различно мнение.
И тогава не съм се чувствала прекрасно, напротив, но вложих целия си инат и потенциал да променя нещата.
Баща ми е сам и до ден днешен това ужасно му тежи; аз имам сестра и не мога да си представя живота си без нея, тя е най - близкият ми човек.
Решението си е на авторката, аз просто споделих мнение - знам как би ми се отразило в професионално отношение едно бебе на този етап, но съм убедена,че пак ще намеря начин да се справя, просто едно дете за мен си струва всички лишения и усилия /това го казвам сега, след като съм преодоляла всичко, може би след година - дай Боже- ще ми е криво, че стоя постоянно вкъщи  

ДИДИА-без да ме разбираш превратно-но как си представяш на днешно време да осигуриш същото на всикчите си деца?
просто никак не го виждам аз възможно...............
А с две деца под наем и да те гонят току от апартамент на апартамент?

Спор няма,че едно бебе ти обръща живота наопаки. И че си вързана в къщи за дълго време.Нищо вече не е същото,както преди.
Но няма как !

Моят съвет е да говориш с него и да му кажеш че просто сега не е момента.Ще видиш че след време ще пожелаеш одхте едно дете,но за всичко си има точният момент.И аз не исках второ дете но след време,12 години,се навих.Най добре е ти да си убедена.Когато една майка не е убедена че желае едно дете ,по добре е да не го създава точно в този момент,иначе тръгват едни депресии ,едно чудоНито тя може да бъде пълноценна,нито детето да получи това което желае,затова най/добре е нещата да узреят.Ако ти е писнало да бъдеш домакиня и нямаш търпение да започнеш работа,не се насилвай.Все един ден ще ти писне да работиш и ще решиш да си дадеш малко почивка у вас,на спокойствие,по чехлички...до едно ново бебе което да ти гука в скута.

Моето мнение е,че децата трябва да са желани.Защо да си сбъркана-не си!Когато си готова нещата сами ще си дойдат на мястото.Съпругът ми ме чака 5години докато се реша на второ дете/при нас случая е различен,защото имам починала дъщеря на 5години/ .Когато обаче реших,че искам бебе шест месеца ревах,че не става....Е,разликата между децата ми е голяма но съм щастлива ,че ги имам като най-скъпия дар в живота си.

Момичета-наистина времената са коренно различни-лутаме се като обезумели-на работа-вкъщи...
Скоро си говорих с една приятелка-е как майка ми , вика е отгледала две на времето? Ми как-с държавна работа с работно време до 5 и два часа обедна почивка, ей така!Но да оставим това-имаше си някаква сигурност.Сега моето дете прекарва цяла вечер в път от градината до вкъщи и няма кога да поиграе навън...
Иначе-чакаме второ...да....

Честито! 

Определено човек не е "длъжен" да има деца или повече от едно дете.

Никой никого не линчува - просто изказваме мнение; въпросът беше "сблъсквали ли сте с този проблем" - отговорът може да бъде както да, така и не и всеки има възможност да го обоснове, нали?
Вероятно линчът щеше да е на лице, ако авторката беше задала въпроса в "Проблемно забременяване" или "Искам бебе".
Съжалявам, че се разрази такъв ожесточен спор, но все си мисля, че форумът е място, където всеки може да изрази собственото си становище по даден въпрос 

Пенелопа е напълно права, никой не е длъжен да има деца, това е въпрос на личен избор

Да, сигурността, че никога няма да ти "дадат" жилище, ако не си послужиш с лъжи или не си партиен член.
Сигурността, че ако чакаш 20 г. за кола, ще имаш.
Сигурност, че от 170 като млад специалист заплатата ти ще достигне 250 пред пенсия.
Сигурност, че ще почиваш в станцията на предприятието на бунгала с тоалетна на другия край. Без деца до 3 г.
Хумана само в Кореком. На 1 мес. давах кис. мляко. Нямаше друго. Нямаше памперси. Количката струваше колкото месечната ми заплата.

Това за мен няма отношение към броя на децата. Или искаш, или не искаш.   То не е като да изпълняваш план.

Няма защо да се чувстваш виновна. Ти най-добре си знаеш можеш ли, не можеш ли да се справиш.  Няма защо да се чувстваш виновна, защото няма как да угодиш на всички. Ти си главният герой, ти опъваш каиша, ти решаваш.   
Много добре те разбирам, защото и аз сама гледам детето си и сама ще гледам и второто. Аз поне имам работата си... Разбира се, че се притеснявам как ще се справя с две деца, при това - без да си зарязвам работата.

Абе кой каквото ще да ми разправя, но времената определят също до голяма степен това дали да имаш и колко...
Хаде сега, повечето от нас са живяли и в "онзи" период без родители партийци и пак се ходеше всяко лято на море...
Времената са различни.И като нямаше Хумана-кърмеха майките...

Направете си, когато си готова! Аз родих дъщеря си на 18год, много ми беше трудно, защото бащата на детето ме остави бременна, няма да изпадам в подробности...Чак сега - след 13години имам второ дете - малко ревливичко и капризно, но пък толкова го обичаме всички   Имам желязно търпение и даже пролетта живот и здраве ще правим трето бебе   И аз сама си гледам децата - тийнейджърка и бебе - но имам повече социални контакти от когато и да било. По моя инициатива...

OLYMPIA,  казваш:но имам повече социални контакти от когато и да било. По моя инициатива...

Как да се почустваме пълноценни, за да поддържаме социални контакти.Как да излезем на кафе с приятелка, когато имаме 5 лв. , с които да се храни семейството цяла седмица.Какво ще му кажете на това дете, когато Ви поиска бонбони /не дай боже сок/: Ами не може,мами, няма да има за хляб....
Бихте ли имали дете въпреки паричните затруднения.
Бихте ли имали дете въпреки многото компомиси, които трябва да направите.
Искам да поговорим за това как се вписваме ,ние, мили майки, в родната ни действителност-нека имаме предвид, че ние ще сме примера на децата си за това, което ще ги чака в живота , ние ще сме тези, с които ще се гордеят или тези, от които ще се срамуват един ден децата ни.
Лично аз нямам финансов проблем, но искам да изживея по най-добрия за мен начин живота си.
Искам сина ми да вижда не нещастна домакиня, а щастлива и самоуверена ЖЕНА

Сега ми е странно когато някой не иска дете ... но самата аз поисках второ, чак след като дъщеря ми беше навършила 5, след като имахме собствено жилище и след като можехме да осигурим глезотийки за бебо и мама, не само най-необходимото. Гледах бебето си с удоволствие. Така след още толкова се решихме и на трето. Изобщо не съжалявам. Мъжете, мъжете и те порастват, но мисля че не можеш да очакваш тотална промяна от него. Реши се на бебе само когато искаш и си готова за това, не е честно спрямо бъдещето ти дете иначе...

И аз не исках , ама изобщо    Сега ту искам, ту не искам - шантава работа Форума ме зарибява

Изчетох цялата тема най-внимателно.
Не разбирам защо на 30 години този въпрос тябва да се смята за решен и изобщо да се решава. Едва ли не - сега или никога. Ами има много време просто! Имаш няколко години, поне 7-8 в които би могла да отлагаш решението на този въпрос.
Разбира се съществува риск, както ти  е написала Лали, в един момент да поискаш и да не става, но така или иначе зачеването е Божа работа.
Нека ти порасне детето, да поработиш и тогава решавай. Ако мъжът ти настоява- не му отказвай, кажи че сега не си готова, като поработиш, като мине време може сама да се изненадаш. Моите деца са с 10 г разлика и те уверявам, че гледането  на 38 години на бебе е истинско удоволствие, просто няма сравнение с по ранното майчинство.  
Дай си време  

Ето разликата на моето мислене от това на другите.АЗ не съм си поставяла за цел да осигуря на децата си апартаменти.То би било глупаво.Аз нямам жилище ,а планирам за бъдещите си деца ......звучи...... трудно ми е да намеря думата как.Същото е и за образованието.На мен ми се иска....еди какво си,но дали е съгласно детето ми да постигне това което на мен ми се иска?Понеже съм минала по тази пътечка....Е,не стана така както на мен ми се искаше.Децата ми сами избраха какво да учат и какво да завършат.Същото се случи и с жилищата.Моите и на баща им плановете бяха да им осигурим самостоятелна стая и наше жилище,но така стана,че те имат собствени жилища.Но това не е била заветната ми цел.Мисля,че има доста хора с мноооооооого по-добри финансови възможности,но съм сигурна,че имаме нещо,коетоа не се купува с пари ,а те го нямат  А,ето така аз не мога да мисля.Може би съм заклет оптимист /ако може да се употреби подобен термин/ ,но никога не се предавам.Може би девиза :Докато дишам се надявам.. е актуален при мен с една малка добавка....че не разчитам само на надеждата и живота ти е такъв какъвто си го направиш.
               Ей,по-млади сте от мен какви са тези черни мисли?Я,по-спокойно и по-уверено.Бе на човек му иде да ви нашляпа по д.....тата.Звучи ужасно,но е така :Живота е пред вас не го пропилявайте в самосъжаление и хленчове.
               Щастлива и самоуверена жена си тогава когато ти сама се чувстваш такава и защо си мислите,че щастливата и самоуверена жена не може да бъде и добра домакиня.Сина ти ще вижда в теб това което ти му показваш,а и не забравяй,че той също яде.

Всеки си знае положението и възможностите - към момента и в бъдеще евентуално.
Щом не си готова за второ дете , не го раждай. Това е. Всеки трябва да отгледа толкова деца за колкото е подготвен освен материално и психически. Разликата между моите е 11,5 години. И не защото съм имала  проблем със забременяването. Проблемите в началото бяха изцяло материални. В един красив момент обаче се появи Сиси - благодаря на Господ за нея. Преди година и половина бях пред дилема да родя ли трето. Не го родих, труден избор  беше, надделя разума. Някой може да го нарече чист егоизъм. Не се връщам назад. Щастлива съм с това което имам а не с това което съм могла да имам.
Млада си, имаш 10тина години да починеш и да решиш дали и кога искаш/искате второ дете. Говори със съпруга ти, разкажи му как се чувстваш. И не се чувствай виновна защото не мислиш като Х или У. Това е вашия живот.

    Кой каквото ще да разправя времената винаги са различни и винаги има нещо дето не е както ни се иска.Цитатите го потвърждават.Но това не е било причина да не се раждат деца и пак всеки сам е решавал кога,колко  и как. Спора просто е излишен.Приемам дебата като статистика - колко са навити на второ и при какви условия.А авторката ако не иска едва ли някой би се опитал да я убеждава.Просто не виждам смисъл /поне за себе си/ някой друг да определя решението ми за дете.Лично аз венаги съм мислила,че голямата разлика между децата е проблем.Защо:Ами няма да ми се иска пак да гледам бебе. Това не значи,че всички разсъждават като мен.А и не е нужно. Ето това на мен ми допада. Няма нищо по-скъпо от  

А ,не е вярно! Голямата разлика не значи че няма да ти се гледа дете отново. Аз съм си родила и гледала малкото с много любов и даже по-добре и с повече желание,от колкото първото.

.Мисля,че с помощта ми при отглеждане аз помагам да се осигури и кариерата на родителите им и средствата за живот.Имаше тема за работодателите и майките на малки деца или нещо такова.Е,работодателите на моите деца няма да се притесняват,че имат малки деца и ще отсъстват ЗАЩОТО ЩЕ ИМАТ БАБА,която да ги отмени в тези задължения. 

Didia ,
 Това е ваш цитат в една друга тема, така че не сме на различно мнение-когато има кой да ти помага  в отглеждането на децата , не се налага да се правят огромни компромиси,тогава защо да не имаш и повече, вие подкрепяте своите деца в стремежа към кариера и финансово благополучие.
Не виждам нищо черногледо в това да не искаш дете

  Не мога да разбера родителите, които се оплакват колко им е тежко и трудно да гледат 1 дете  Не мога, честно!

nicho - просто не знаеш от какво се отказваш, бих ти казала аз 

Явно аз съм майка-мазохистка, защото имам същото палаво и буйно дете, което също така гледам сама - мъжът ми работи сравнително до късно, а баби наоколо няма. Чак сега, когато тръгна на работа ще се появи едната, за да гледа Калина. На всичкото отгоре от 8-месечна има здравословни проблеми, сериозни при това - стигна се чак до операция и въпреки това душа давам за второ 
Не те съдя, просто се опитвам да те разбера 

Ами не си го поставяш за цел, но аз си го поставям, пък те после ако искат да имат още 100 апартамента.
Думата не знам коя е която не искаш да кажеш, но ако децата ти нямаше къде да живеят тогава какво ли щеше да напишеш?

Да, аз лично няма да правя второ казвам го пак. Едно мога да изгледам и да направя така, че да му е добре. За второ нямам нито сили, нито възможности...!
Защото едно е да живееш под наем, а друго да се чудиш къде да си харчиш парите.

Аз лично не искам да оставям всичко в ръцете на някой друг. Моят живот и живота на моите деца е в моите ръце. И докато зависи от мен, то аз ще се опитам да им дам всичко, от което са ме лишили мен.Но да си мисля дали някой ден ще съм по- добре или не...няма смисъл да витая из облаците

Това ми хареса много!

Ние с мъжа ми сме обратната крайност аз искам не още едно а десет но той не...
Аз обаче не го оставих да бъде баща след годинка...
Когато минахме на адапте той пое нощното хранене, сменяше памперси, преобличаше, приспиваше абе всичко наравно с мен а и на работа ходеше.
И аз ще ти се извиня но и аз не мога да те разбера. И аз съм на квартира, на една заплата сме и аз не работя за да го гледам (боледува ) и на мен ми липсва контакта с хората но по-незаменим контакт от този за мен няма. И на мен ми се ходи на дискотека но не бих сменила дискотеката с детето.  Мило и драго давам отново да гуша едно бебе дори и да не съм го родила аз.

аз съм на 29-от много проблеми и нерви определено си ме е страх за второ дете. Сами си гледаме дъщеричката и направо откачам като вземе та се разболее-ни има кой да ми помогне, ни как да си остана от работа (последния път направо си излъгах,че аз съм болната, то от толкова нерви направо така си беше).....абе не искам второ поне още 2 години. Това за излизанията въобще не го споменавам, няма нощен живот, няма приятели....няма никой и толкоз!

Даа, без бабите, сестри, зълви и СИЕ е трудно, ама които имат кой да им помага не могат да го разберат това. Щом никой не ти помага, ти решаваш. За мъжа ти е лесно естествено. Имам приятелка, на която сто човека й висят на главата и детето й беше на половин година като искаше второ. Така и аз ще искам и 5!
Е, аз съм казала, че Крис едно дете няма да го оставя. Аз нямам братя и сестри и винаги съм завиждала на децата, които имат. И Крис ще има! Някой ден...
Може би имаш нужда от време и сама ще пожелаеш.
Ако ли не - това си е лично твое решение и никой в тоя форум няма право да те съди!!!

И ние така - аз се дърпам за второ дете, а мъжът ми иска, много иска.
Имах ужасно трудна бременност /знам, че бременностите могат да не се еднакви, но това не ме успокоява изобщо/. 2 години съм я гледала почти сама. Все още основно аз я отглеждам, защото тя е особен случай и макар да е на 3г6м не признава друг, освен мен... Излизала съм без нея - само с приятелки - всичко 1 вечер - на 8-ми март тази година...С мъжа ми сами, откакто тя се е родила не сме излизали..
Не ми се иска да връщам колелото назад -  бременност, раждане, живот под режим, ревове, безсънни нощи, хвърчене напред-назад....грррррррр! Чувствам, че имам нужда от глътка въздух. От това, малко от малко да принадлежа и на себе си. Все още не съм претръпнала, че не мога да изляза спонтанно, че не мога дори понякога да правя това, което искам.
Иначе, да, знам, че е хубаво за детето да си има брат или сестра, както и че мъжът ми ще бъде много щастлив, ако имаме второ дете. Знам и положителните неща, които носи едно детенце. Плюс е, че нямаме финансови и жилищни проблеми, и в това отношение ще ни е лесно.

Обаче...аз нямам време да чакам да ми дойде музата, възрастта ми го възпрепятства и това ме изнервя още повече, защото скоро трябва да реша дилемата кое е по-важно - моето душевно равновесие, комфорт и нежелание на този етап или сдобиването с второ детенце...  

Та, според мен, nicho, изобщо не си сбъркана.

Съгласна съм с Misty, твое решение си е и никой няма право да те съди за него!

Мене пък искаха да ме изкарат сбъркана, защото имах второ в чужбина, при разлика от 1г.11м. между двете, без да има кой да ни помага, и без аз да го изискваме поради причини, които не са предмет на чужд интерес. Когато някой реши да си бърка носа в чуждите работо, все ще го направи, независимо от обстоятелствата. Просто слушай себе си. Единствено бих те посъветвала при удобен повод да оставяш мъжа ти да гледа детето, за да знае какво е да се гледа буйно дете, и да помисли как бихте се справяли евентуално с две.

Дивиана,искам да питам,как е при вас въпроса с детегледачките.Да ти кажа не знам дали изобщо бих могла да съм до такава степен вързана за детето .Да не мога да изляза някоя вечер насаме със съпруга си ми се вижда като кошмар.Да бъдеш 24 часа в денонощието 365 дни в годината майка на пълни обороти е изтощително .Мисля че родителите имат нужда от време на време от глътка въздух,да вечерят навън сами,да пийнат по нещо в някой бар...абе с две думи да се почувстваш бял човек.Така че ако евентуално не бих могла да разчитам на баба ,бих потърсила детегледачка.Има разни млади момичета,които нямат нищо против за няколко часа срещу заплащане да постоят с детето,докато мама и тате изпускат напрежението в някое кино или в някое уютно ресторантче .
Тук почасовото гледане не е толкова скъпо а и отвреме на време,човек трябва да си позволи и малко лукс в името на свежите сили.

Една позната плаща 2 лв./час на жена да й гледа детето и вършее по кафетата по цял ден.

Не си нито първата нито последната, която мисли така. Кажи открито на познатите си, че няма да имате второ, че да спрат да питат  Все пак уточнете позициите с мъж си, да не стане подобно неразбирателство причина за влошаване на взаимоотношенията ви
На мен много ми се искаше да имам второ, а мъж ми не беше навит.
От личен опит да споделя, голямата разлика има доста минуси. Колкото повече растат децата, толкова по-независими стават и  имаш повече време за себе си. Тъкмо стигнах до този момент и сега пак съм заточена с малкото в къщи  Много съм щастлива, че си имам второ обаче, ако можех да върна времето назад, не бих оставила такава голяма разлика 

amymommy, много съм съгласна с теб и си мечтая за нещата, които си споменала в постинга си, но... пред мен изобщо не седи въпрос за детегледачка...
Ти просто не познаваш дъщеря ми!
Тя не би търпяла чужд човек да я обгрижва, а и аз не мисля, че бих я поверила...
Особено при това положение.
Майка ми е на разположение - дъщеря ми не желае!!!
Отиваме двете на гости и си тръгва с мен, ревейки неистово, ако й предложим да остане при нея...
И у нас сме пробвали да ги оставяме двете - не става. Пищи с часове, до тикове стига...
И с баща си не иска!  С никой, бе, с никой освен мен...
Не знам къде е проблема и защо прави така това дете...

Мисти, и 20 бих плащала, само да беше "човек" дъщеря ми...

Извинявам се на nicho за отклонението от темата!

Е аз какво да кажа ,1-вото в чужбина при бившия ,2-рото с мен в БГ,гледат го 2 баби и една детегледачка.Мъжа ми иска 3-то,или общо 4-то/той има от 1-ви брак също/.Ми не щаааа!!!И с пари и средства и без тях не искам! Всичко е до човек.Има жени които са родени за майки,аз не  съм от тях и това е проблема!

Според мен безпаричието води до обтегнати отношения в семейството.И определено прави майката притеснена и отчаяна,а това се отразява на детето,което расте в една напрегната среда.Може би някои от вас ще се ядосат от мнението ми,но аз така ги чувствам нещата.Както и да ги усукваме нещата,пустите му пари играят голяма роля в едно семейство и най-вече дават повече спокойствие и сигурност 

"...Кой каквото ще да разправя времената винаги са различни и винаги има нещо дето не е както ни се иска.Цитатите го потвърждават.Но това не е било причина да не се раждат деца и пак всеки сам е решавал кога,колко  и как..."

Дидиа, това е от твое мнение-дълго беше за цял цитат-та:
Не съм съвсем съгласна.Причини да не се раждат деца в 90% от случаите са материална неосигуреност.Възрастовата граница при жените за раждане на първо дете също се измести, факт е и демографдският срив за 15 години преход, който остави много хора без нормални средства за препитание.
Това за финансовата обремененост.
Другата-душевната таква-ами имам приятелка, която е заявила, че дете не иска.Има висок стандарт, който сама е постигнала, изживява се като успял човек/ и е такъв наистина в моите очи/ но дете не иска.Не бих я съдила-това е нейно решение и право.
Та-различни са мотивите, за това човек да не иска дете или повече деца-през финансова, до каквато не се и досещаме даже...Но за мен финансовата обремененост стои на първо място, поне при нас в БГ.

Моите чувства по въпроса се припокриват на 100% с това изказване....даже май хич и не искам второ дете .

Според мен zапочни да иzлиzаш вечер. С малкия и друг може да се оправи временно, буйни са много деца. Събирай се повече с други майки, с поzнати и си отдели време zа себе си. Като се раzтовариш малко от 100% обвърzаност , ще видиш и хубавите страни и ще кажеш сама , че искаш второ детенце 

Аз също съм на това мнение.

Много съм сколонна да се съглася с това- наистина си е до човек- има жени, които могат при всякакви условия да издържат и да гледат деца, има други, които не могат, мисля, че  е и въпрос на някаква обща житейска нагласа. Поради което спора между едните и другите винаги е нерешим- всеки решава за себе си....
Лично аз не смятам, че материалните причини  са чак от такова значение, за да взема решение за дете.
Когато запазих дъщеря си се предполагаше да я гледам с една заплата и малко помощ от бащата- е ама сега я гледам повече от спокойно от финансова гледна точка- в живота не винаги знаеш кое как ще се нареди.
Аз си базирах решението на фона на :
1 напредване на възраст за раждане,
2.болезнено желание на първото ми дете да има брат/сестра
3. собственото ми желание да имам това бебе и да не оставям сина си сам
4. Преоценка, която дойде с времето на неща като кариера, пътувания и прочие, които обожавам, но от които с лекота се отказах и сега съм си в къщи и си  я гледам с най-голям кеф... и нищо не ми лиспва от гореизброените неща.
 С което отново казвам- за повечето от вас, които са доста по млади- има много, наистина много време, за да решите този въпрос и нищо не налага да бързате точно сега да взимате решения.

Ами да де-авторката на темата нали това е казала-не иска.Сега.След 5 години може да си промени мирогледа.Но сега и днес и се набива в главата, че трябва/от обкръжението и/, а тя не иска сега...аз поне това разбрах. И напълно я разбирам, защото аз една година търпях подобни подмятания-хайде-време ви е за второто.Кой казва, че ни е време?Кой преценява?

Правилно

Аз пък много исках второ дете, но на мен таткото ми помага изключително много. Поради естеството на работата ни, се оказва, че гледаме децата почти наравно. И казвам почти защото аз май даже съм ги гледала по-малко от него.

Абсолютно разбирам жените, на които в един момент им дотежава седенето в къщи с детето. Аз почти не съм спирала да работя и понякога ми се иска да се занимавам само с децата и домакинството, но в същото време знам, че може би не бих издържала да правя само това, особено ако няма кой да ме отмени от време на време, за да си почина и да се отдам само на себе си. Мисля, че имаш нужда от почивка. Млада си още и ако решиш след години може да си родиш и второ детенце. Сега започни да се грижиш малко и за себе си и не се тормози, децата не се правят насила. А кой какво подмятал, това пък хич не си го слагай на сърце. С таткото също ще трябва да се разберете, защото доколкото разбирам ти си тази която всъщност се занимава с отглеждането на децата и мисля, че ти трябва да имаш последната дума по въпроса.

 Директно отрязвам подобни "Умници", които са решили, че ни е време за второ дете или сме изоставали,  или подобни глупости. Да си приказват, каквото искат. Решаваме ние с татито , а не те. 

абсолютно съм съгласна.И аз имам такива познати.На едната сега и се налага да се премести да живее в Пловдив и ............... О ужас!То голям проблем,кой ще и помага,как така мама,леля,баба няма да са до нея.Та,по-склонна е мъжа и да остане без работа,отколкото да се премести в друг град.

и аз не искам второ! и за щастие нямаме нито финансови, нито жилищни задръжки.
просто не искам - казвам го открито на всички, които се опитват да ми се бъркат и да твърдят, че вече ми е време да се замислям за второто. това, че съм открита и категорична не им пречи да настояват. 

а относно 10 годишната разлика съм 3 пъти по-против - наистина си е до човек, но мъжа ми е 10 години по-малък от сестра си и от това виждам само отрицателните черти и много малко положителни да имаш брат или сестра с голяма разлика.
на сестра му децата са студенти, а нашето е в яслата 
а свекърва ми е станала толкова отдавна баба, че имам чувството /имам предвид държанието й/, че на моето дете е прабаба, а не баба.

И ние сме с едно дете и така смятаме да си останем. Нямаме финансови и жилищни затруднения, но към днешна дата мога да отгледам "качествено" само едно дете. Под качествено разбирам да мога да й осигуря необходимото образование и развлечения. Аргументите ми "против" са: Първо  - личен пример с хора, които чисто емоционално си родиха две, без да мислят как ще ги гледат по-късно. Е, то ни бяха лишения, то не бяха страдания. Второ - децата трябва да са породени или близки по възраст, за да са достатъчно близки помежду си. След това вече за самото дете е все тази /моята разлика с брат ми е 15 години и сякаш не съм имала брат/.

За мен наистина си изправена пред сериозна дилема.
Според мен само ти и мъжа ти можете да вземете правилното и за двама ви решение.

Аз например винаги съм искала поне две деца и никога не е стояла пред мен дилемата да имам ли второ дете или не. Но да ти кажа честно реших се на второ, защото получавам голяма помощ от мъжа ми и свекърва ми при отглеждането на детето - върнах се на работа когато Додо беше на 8 месеца. Оттогава през деня го гледа свекърва ми. Мъжа ми страшно много ми помага при отглеждането на детето - дори поради работното си време той има възможност повече от мен да се грижи за Додо.
Та от тая гледна точка никога не съм се чувствала "жертвана" в името на детето. Разбира се това е за сметка на ония моменти, когато се чувствам виновна, че се върнах на работа толкова рано, че изпуснах толкова прекрасни мигове от развитието на детето си, но честно казано никога не съм си представяла да си седа в къщи три години. Може би ако нямах избор като теб, ако боледуваше детето ми и нямаше вариант за ясла, щях и аз да го постъпя като теб.
Ако бях на твое място, щях да настоявам да поизчакаме с второто дете.
В крайна сметка едно дете се прави с любов и желание и ми се струва нечестно спрямо теб ако ти нямаш желание засега   !

Успех ти пожелавам и късмет  !

Не прочетох всички мнения,затова може и да се повторя.
Според мен имаш нужда да започнеш работа,да се върнеш поне за малко в социалния живот и едва тогава,когато отново си се почувствала като човек,премисли отново искаш или не искаш второ дете.Моят съвет е да не бързаш с решенията си.Обясни на съпруга си как се чувстваш.А това,че от децата няма по-хубаво,колкото и да звучи като клише,няма по-голяма истина.Аз лично искам три.

аз напълно подкрепям Вини и WhoCares.

времената леко са се променили, и преди да се правят деца трябва
да се огледат много фактори.
не гледам на себе си, като призвана да давам деца на тоя свят.
нищо не ми тиктака, никакви гласове не чувам свише. мисля, преди да действам.

искам много, дано да имаме скоро , но е планирано, не е .. просто пожелано.
премислили сме нещата, възможностите ни, какво можем да 'дадем' освен обич.
имаме някаква финансова сигурност, но никога не мога да платя на детето ми
100 000 долара образование. затова мога да му дам път в живота - тоест, езици,
образование, да се бори за стипендии и тн . с труд. мога да му давам реална подкрепа в това.

и понеже това е сериозен ангажимент , който започва с възпитанието и първите 3-4години ( които са предишните 7)  ако имаме второ дете, искам то да не е породено.
просто не се виждам да търча по едното, да не мога да обърна внимание на другото и тн.
говоря за моята идея за качествена грижа за едно дете.

ако са през 3-4 години - супер, стига да имаме пари да ги храним и обличаме и да
отговаряме горе долу адекватно на нуждите им - да, с радост. да сме здрави само!
но ако не... не виждам защо да раждам деца, само , за да 'им се радвам'.

Ами не бързайте с второто,много е малък още синът ти.Аз изчаках 12 години и не съжалявам.Сега имам дъщеря,която огрява като слънчице живота ни,а баткото се разтапя пред нея,да не говорим колко ни помага и я гледа като се наложи.Млада си,живота е пред теб!

И аз в момента бия ПАС за второ ... добре ми е с едно,  пък и тъкмо тръгна на ясла, време ми е вече да започна работа, да поизляза малко от къщи - стига с това всекидневно домакинстване, при положение че съм читава да работя и да повиша финансите на семейството ми ... Едните баба и дядо са далече, другите са през няколко блока, но кажи речи те си имат свой живот, обичат да пътуват по света, вечерите са им заети с приятели и досега нито една нощ детето не е спало другате, освен в къщи и с нас ... така че 2 години не разчитам на никого, освен на себе си и вечерите и на мъжа ми ... време е да помисля поне малко и за себе си в професионално развитие ... Пък един ден, знам ли, може да поискам второ и ако е рекъл Господ ще имаме ...
Напоследък и на мен често ми казват: "Време е за второ .. ще минат години и на теб няма да ти се иска вече ... ", но на тези доброжелатели отговарям кратко: "Който иска деца, да си роди ... за мен не мислете .."

Има и още един фактор, който ме притеснява, но не е мястото да го споделя тук ...

1 към 1 с тики-так.

Абсолютно!

Всеки трябва сам да си прецени дали иска деца. Това не може да става под външен натиск. Ако не го чувстваш със сърцето си, не го прави.
Лошото е, че понякога искаш дете повече от всичко на света, даваш пари, даваш всичко, но не става...   
А ти явно не си много убедена, че не искаш, щом пускаш такава тема.  Мисля, че ти се ще да те успокоим, да ти кажем, че няма страшно, че е лесно, че не се изискват кой знае какви усилия... Е, не можем да го кажем. Трудно е, особено в началото е дяволски трудно, изтощително, отчайващо на моменти... НО Е НЕОПИСУЕМО СТРАХОТНО! 
Лично аз не бих заменила за всичките пари и апартаменти на тоя свят чувството, което топли сърцето ми, когато ги прегърна и двамата или ги гледам отстрани как си играят рамо до рамо и си говорят в тайния си детски свят някакви техни работи.
Не бих съдила обаче никоя жена, която не иска да е майка или не иска повече деца. Децата трябва да идват с любов, а не по задължение. 

О, тези мъже. Колко им лесно да искат.

Съпругът ми с нищо не помага в отглеждането. Буквално с нищо. Говоря в емоционален и психологически план, че ходи на работа, ясно. Той буквално е свикнал, че имаме една баба, която не отказва помощ. И на че се разчеква само и само да ми помогне. А майка ми не е пенсионерка, работи, всеки ден, по цял ден.
И не пропуска от време да време да "навива" за още едно. Първите пъти ми беше смешно, но отговарях сериозно на майтапа, след това вече като се налага и нависок тон го казвам. Ако пък смее пред други хора да пуска подобни идеи, ей така профилактично за да не би да съм си променила решението, още по-директно му напомням доводите заради, които не искам второ дете.

Съвсем друг е въпросът, че в последно време съвсем ми стана ясно, че не искам още едно дете от същия човек. Той за едното не полага никаква грижа и помощ, камо ли да ме лъже че ще се промени. Просто явно има мъже, които не са родени за да създават поколение. За което да се грижат, а не само да го показват като трофей, придружен с изречение "Това е синът Ми."
Решението за второ дете определено трябва да се вземе от двамата, но според мен майката има по-голямо право да посочва кога и как.

Трябва да е желано и от двамата. Съпругът ми е за още дечица независимо кога, а аз искам още малко да изчакаме....разбира ме и не ме "насилва"

Когато дъщеря ми беше на 3 изобщо НЕ исках второ дете. Не можех и да си представя да гледам още едно. Въпреки, че тя беше кротка и не ми създаваше кой знае какви трудности, но направо ми беше писнало.

С течение на годините, не знам и аз защо, но просто реших, че искам второ дете. Мъжът ми в началото не искаше, но на края се съгласи.

Щом в момента не искаш второ дете поговори с мъжът си, да си дадете малко време. Може с времето да промениш решението си. С две деца определено е по трудно, но пък в къщи е по-весело.

Аз пък ужасно много искам второ дете, но при мен е трудна работа...И двамата го искаме много...
 Но всеки сам си решава-направете го, когато истински сте готови за това и двамата. А и имате време-30 години не са чак толкова много 

Некой не може да те накара да имаш второ дете , ако ти не го искаш.Децата трябва да се раждат желани и да се отглеждат с много любов и търпение. Аз лично искам да имам поне още едно дете.На 26г. , живея под наем в гарсионера в Русе, а имаме 3 апартамента в други градове ; гледам съвсем сама детето си още от раждането , никой освен мъжът ми не ми помага. Но съм безкрайно щастлива.Когато излизаме , излизаме всички заедно и настъпва една суматоха докато с татито приготвим багажа... По цял ден съм заета , но намирам време за всичко вкъщи , за форума , че и за себе си , като след 18 часа малкия го гледа татито. Вечер заспивам толкова уморена , но безкрайно щастлива. И от сега си мечтая за второ дете.Но това прави щастлива мен.Ти избери това , кото ще направи щастлива теб.

  И аз съм категорична,че не искам второ,но понякога,като видя малко бебче и ми става едно такова ...мило..и нещо ме жегва под лъжичката... .За щастие бързо ми минава,защото наистина не искам второ.

Сега не искаш, но след време може да си промениш решението  Знаеш ли второто дете може да е съвсем различно-да се гледа много по лесно. Въпроса е да сте заедно в това решение и мъжът ти да ти помага в отглеждането! Иначе няма лесно, освен ако нямаш ужасно много пари да имаш детегледачка -всеки се лишава от нещо в името на децата си.

ne si sbarkana,i az ne iskah vtoro 10 godini.
 a na drugite im tegli edna sochna

различни хора ,различно мислене. имам си две деца ,гледам си ги сама,не ми пречи . мъжа ми ни обича  какво повече да искам от живота здраве/// УВАЖАВАМ МНЕНИЕТО НА ВСЕКИ  щом се отнася за собствения му живот, така че решението си е твое и на човека до теб.