времената леко са се променили, и преди да се правят деца трябва
да се огледат много фактори.
не гледам на себе си, като призвана да давам деца на тоя свят.
нищо не ми тиктака, никакви гласове не чувам свише. мисля, преди да действам.
искам много, дано да имаме скоро , но е планирано, не е .. просто пожелано.
премислили сме нещата, възможностите ни, какво можем да 'дадем' освен обич.
имаме някаква финансова сигурност, но никога не мога да платя на детето ми
100 000 долара образование. затова мога да му дам път в живота - тоест, езици,
образование, да се бори за стипендии и тн . с труд. мога да му давам реална подкрепа в това.
и понеже това е сериозен ангажимент , който започва с възпитанието и първите 3-4години ( които са предишните 7) ако имаме второ дете, искам то да не е породено.
просто не се виждам да търча по едното, да не мога да обърна внимание на другото и тн.
говоря за моята идея за качествена грижа за едно дете.
ако са през 3-4 години - супер, стига да имаме пари да ги храним и обличаме и да
отговаряме горе долу адекватно на нуждите им - да, с радост. да сме здрави само!
но ако не... не виждам защо да раждам деца, само , за да 'им се радвам'.