Публикувана: 22 окт. 2006, 16:30 ч.
Последно мнение: 2 ноем. 2006, 20:00 ч.

Не искам второ дете!

15 996
135
1

Отговори

1
...
6
7
8
...
10
Всички

# 90 24 окт. 2006, 09:17 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: lavender в вт, 24 окт 2006, 09:01

Цитат на: nicho в нд, 22 окт 2006, 16:30

Сблъскали ли сте се с този проблем?
Мъжът ми иска още едно дете, но аз съм категорично против,гледам съвсем сама сина ни/3г./ и ми е много трудно като нямам кой поне малко да ми помага.Напуснах работа да го гледам, защото много боледуваше в яслата.Надявам се скоро пак да се върна на работа, седенето в къщи направо ме убива, не виждам никого, имам чувството , че съм забравила да водя нормален разговор, не ходя никъде, защото няма къде да оставя малкия, а той е много буен и трябва да съм постоянно до него- от 3 години не съм излизала вечер.Настръхвам като се връщам назад и си спомням трудностите и лишенията, за които мъжа ми дори и не знае.
Дразня се много когато някой ми каже:Хайде време ви е за второ.Тогава искам да изкрещя на всички ,че НЕ искам друго дете .Сега съм на 30г, искам да се радвам на сина си и да бъда щастлива .
Аз ли нещо съм сбъркана?!!

ne si sbarkana,i az ne iskah vtoro 10 godini.
a na drugite im tegli edna sochna Wink

Ще си сбъркана, ако кажеш че искаш второ дете при тези условия Hug

, НО има и друг начин - върни се на работа и вземете жена да гледа детето, не се ангажирай изцяло и само ти с детето и така след години може да се решиш на второ дете Hug

Аз все още чакам да ми "мине" гледането на девойката Wink

# 91 24 окт. 2006, 09:36 ч.

в ябълковата градина
Мнения: 1 706

Аз все още нямам нито едно, но си мечтая за три. Като му казах, на момчето очите му се изцъклиха. Е, по този въпрос ще преговаряме, но на по-малко от 2 не падам. Мечти, де! Laughing

# 92 24 окт. 2006, 10:14 ч.

Пловдив
Мнения: 524

Приемете и мен в отбора на неискащите второ - поне не и близко бъдеще. Родих с много любов дъщеря си на 19 г., да ми е жива и здрава, след няколко дни става на девет. Аз бях студентка, с помощта на баби, дядовци, ваканции и предсрочно взети изпити успях да завърша редовно без да прекъсвам. Веднага започнах работа, малката беше на градина, не ме питайте как се оправяхме, когато се разболее - бабите са още млади, особено майка ми, и имат години до пенсия.
Сега уча за допълнителна квалификация, остават ми още две години да я завърша, професионалната ми реализация е във възход и не мога да си представя да се затворя вкъщи с бебе, а най-вече - нямам и желание. Преди 4-5 години много исках второ, но тогава мъжът ми се ослушваше, не бил готов. Да, сега е готов и ме натискат по всички фронтове с бабите и дядовците, но няма кой да ме хване поне в близките 5-6 години.

# 93 24 окт. 2006, 10:46 ч.

Мнения: 750

Чакам второ дете, много го искам Simple Smile

Имам дъщеря на 10г. , когато се роди живота ми беше супер неподреден аз, съпруг , бебе , девер, свекър и свекърва на едно място. Не искам да си спомням , не исках и да чуя за второ, нямах пари"да се усмихна" и през ум не ми минаваше как ще я караме по-нататък. Днес имаме собствен дом, подреден живот и голямо дете, просто защото Господ реши да ни помогне, никой нищо не ни е дал даром. Съпруга ми не искаше второ дете - ще му се развали спокойствието, аз пък не искам детето ми да е само някой ден и ми се ще по- дълго някой да вдига врява в къщата целогодишно не само по Коледа! Не зная дали ще мога да им осигуря добро образование - та аз не зная утре какво ме чака!!!!, но си мисля че най- важното е да се опитаме с мъжа ми да ги направим добри хора , всичко друго живота го дава и взима, когато си пожелае.
Поговори с мъжа си, "дай му ролята си" за известно време, мъжете не са като нас искай си своето и не очаквай да се сети сам. Един ден ще промениш мнението си като мен , до тогава направи сегашния си живот по-весел.Успех!

# 94 24 окт. 2006, 12:23 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 544

Според мен майката е тази, която решава ще има ли още деца или не. Тя е тази, която се грижи за тях, докато са малки, хаби нерви, време и понякога е лишена дори от социални контакти. Бащите искат, защото почти не усещат израстването, докато детето не стане достатъчно голямо да предявява претенции, особено финансови. На никой външен не му е работа да се меси за бройката, повечето го казват ей така, колкото да кажат нещо.

# 95 24 окт. 2006, 13:22 ч.

Мнения: 730

Цитат на: МИМКА в нд, 22 окт 2006, 18:06

Аз също не смятам да имам второ дете в близките 10 години, след това може и да си пмисля, просто не искам и това е. Crossing Arms

Обичам си дъщерята и и се радвам, но за друго не исакм и да чуя.

Аз също,до скоро се колебаех,но вече абсолютно не искам и да чувам за второ,а и мъжът ми не иска,ама никак Wink

Ако имах момченце със сигурност щях да искам второ с надеждата да е момиченце,но сега мечтата ми е сбъдната и се радвам на сладка дъщеричка и второ не ми трЕбва Stop

# 96 24 окт. 2006, 14:00 ч.

Мнения: 31

Цитат на: SmaRt в пн, 23 окт 2006, 15:02

О, тези мъже. Колко им лесно да искат.

Съпругът ми с нищо не помага в отглеждането. Буквално с нищо. Говоря в емоционален и психологически план, че ходи на работа, ясно. И
Съвсем друг е въпросът, че в последно време съвсем ми стана ясно, че не искам още едно дете от същия човек. Той за едното не полага никаква грижа и помощ, камо ли да ме лъже че ще се промени. Просто явно има мъже, които не са родени за да създават поколение. За което да се грижат, а не само да го показват като трофей, придружен с изречение "Това е синът Ми."
Решението за второ дете определено трябва да се вземе от двамата, но според мен майката има по-голямо право да посочва кога и как.

# 97 24 окт. 2006, 14:23 ч.

Мнения: 2 427

Дивиана,въххххх,малииии!!!
Ма така сте го свикнали детиту,ако е стояло от началото единствено с теб,така се получава.
Погледни от добрата страна,тя пораства и ще видиш че скоро ще бъде много по-независима,ще се промени,ще видиш.Но ако се решиш на второ да знаеш,от малко го свиквай да го оставяш за няколко часа при баба,така ще имаш повече време за теб и съпруга ти.
Моята щерка от бебе събота ходеше при баба си или при леля ми.Не е имала никакви проблеми да бъде оставяна без мен,дори се забавляваше,особено с баба си която страшни и удисваше на акъла...
За мен е много важно една жена да намери равновеситето между това да бъде майка принадлежаща на детето и независим индивид ,които понякога има нужда да остане и насаме,да не мисли за нищо освен да се наслаждава на момента спокойствие.
Тогава не е трудно да бъдеш майка и на 10,стига да не се отричаш от нещата от които имаш нужда.Жертвите,които една жена прави за децата,отричане от работа излизане и т.н.,все неща които и носят удоволствие определено един ден водят до емоционален срив,от което детето няма нужда.Колкото мама е по-щастлива,толкова и самото дете е по-уверено и по-щастливо.

# 98 24 окт. 2006, 15:11 ч.

Мнения: 2 266

Аз също не мисля за второ,въпреки,че мъжът ми иска.Тези две години по майчинство щях да издивея.Въпреки,че мъжът ми ми помага всичко си лежи върху мен. Naughty

# 99 24 окт. 2006, 15:21 ч.

Пловдив
Мнения: 1 162

Всяко нещо с времето си. И аз сама гледах сина си, нямаме наоколо баби, които да го погледат дори и за 5 минути. Първото ми оставане без него беше когато навърши 1 година и то за 2 дни. Сега, от 2-3 години имам отмяна по за 10-15 дни през лятото, но през останалото време в годината сме плътно заедно. Започнах работа когато беше на 2 години, но първата година в къщи и чак когато започна градина на три години, започнах нормална работа като бял човек. Сега реших, че мога да понеса да гледам още едно дете(въпреки, че имам известни колебания, но връщане назад няма), но баткото е на 7 години, живот и здраве догодина когато се роди бебето ще е почти на 8. За децата голямата разлика не е толкова хубава, но за мен е по-добрия вариант, защото в противен случай ще ми е необходима жълта книжка. Не се обвинявай за желанията си, всичко ти е наред. Просто седнете и поговорете с мъжа си, обясни му как се чувстваш и оставете времето да покаже. До преди година изобщо не ми идваше мисъл за второ в главата, но постепенно започнах да се заглеждам по бебоците, по бременните мами и някак си постигнах решение сама за себе си.

Последна редакция: вт, 24 окт 2006, 15:27 от gmsvetla

# 100 24 окт. 2006, 15:42 ч.

Мнения: 1 615

Nicho, това 2-ро бебе ти ще го раждаш и ти ще му висиш още 3-5 години като затворник. Абсолютно права си да искаш нещо повече за себе си. Абсолютно права си да искаш и нещо повече за детето, което вече имаш, а не героична мизерия, в която можем отглеждаме и по 10 деца, щото много ги обичаме. Решението трябва да се вземе на първо маясто от теб. Мъжът ти, ако те обича, ще се вслуша. "Другите" нямат абсолютно никакво значение.
Напълно те подкрепям в нежеланието ти да бързаш с 2-ро дете, щото ти било време, а разликата - идеална. Тия и аз ги слушам, но не ми пука. Като поискаш 2-ро по-късно, и на 40 ще си родиш. Като не поискаш, няма. Не ставало толкова лесно, казват. Ами като не става, не става. Аз лично смятам, че и на 45 да реша, че искам 2-ро, има и други начини... Раждането не прави майка никого! За бащите какво ги прави такива, изобщо няма дума да отварям!

# 101 24 окт. 2006, 16:11 ч.

Цитат на: Lali в нд, 22 окт 2006, 17:18

И аз така не исках второ, сърдех се на познатите които ме навиваха и т.н.
Сега пък заисках, но се оказа, че щъркелите не носят бебетата когато си ги поръчаш. Cry

И така вече две години и половина се боря с вторичен стерилитет.
А първият път така лесно забременях.

Както и да е, това е офф и не искам да ти противореча, просто не си готова.
Слушай сърцето си и не се насилвай.
Всяка борба си има и хубавите страни.
Човек не знае накъде ще го понесе животът.
Сега понеже съм по-възрастна вече никой не ми досажда да ме подпитва, защото никой не очаква да искам второ дете.
Страдаме си тихо и мълчаливо със съпруга ми.

Мила,не навивай някой който НЕ иска, да си има второ,защото щяла да прескочи детеродната възраст.....Ти на колко си?Снаха ми роди наскоро на 38-без проблем,желано бебе, но когато УЗРЯ за това!Сигурно си знаеш, но има едни тестове за фертилност-много ефикастни! А и , ако сте пушачи в семейството,ти ги откажи, а възлюбленият-да ги намали поне!И трето-вторичен стерилитет-постави ли ти доктор тази диагноза?Защото може и в мъжлето ти да е проблемът?Препоръчвам ти в Шейновно-д-р Георгиев!!!!Успех!

# 102 24 окт. 2006, 16:58 ч.

и второто ли, от любимия мъж,ако се получи, ще го изгледаш така??????Виж сега,когато някой ми разкаже за "драмата си", че бил с малко пари, че не излизал(обикновенно казватНЕНАЖИВЯХ се) или в твоя случай,явно не си случила на мъж.......,ХИЧ НЕ ИМ ВЛИЗАМ в положението,защото, когато човек реши да роди,според мен,трябва добре да си е направил смеетките!!!!!!Единственото, което човек не може да предвиди е ЗДРАВЕТО на детето си!Щом държавата ти е гледала детето в детските градини,не се жалвай, че си взимала 200лв, защото на месец издръжката на детето ти-гледане, храна и т.н. е била като на самотна майка20лв,нали....А не ме карай да ти разказвам,колко струва лечението,лекарските прегледи по специалисти и почасовото гледане но хроничноболно дете-и тогава щeш не щеш си намираш пари(щото на държавата й пука само на приказки) и работиш и гледаш и през ум от умора не ти минава да създаваш второ,защото искаш да изгледаш първото-много важно, че имаш добри доходи....А майката в тази тема споделе, че детето й много боледувало......Така че,мила,като толкова си обичаш втория мъж и той тебе-осиновете си дете,щом не можете да си направите, но дано не е за сметка на първото ти дете......защото кръвта, вода не става,нали знаеш?!

# 103 24 окт. 2006, 17:02 ч.

Мнения: 9 990

Цитат на: Мама Бо в вт, 24 окт 2006, 16:11

Цитат на: Lali в нд, 22 окт 2006, 17:18

Сигурно Лали знае много добре какво е вторичен стерилитет...ама хайде, да не се явявам адвокат, извинявам се за намесата... ooooh!

Хората споделят мнение, вие се карате... Tired

Визирам и трите отговора от мама Бо, защото ако цитирам ще станат чаршафи...

# 104 24 окт. 2006, 17:07 ч.

Цитат на: Lali в нд, 22 окт 2006, 17:57

Цитат на: marissa в нд, 22 окт 2006, 17:54

Пък и още нещо.Това че някой живял с 200лв. и се чувствал прекрасно,не може да ме накара да се чувствам и аз така.Все пак хората сме различни.

А пък мен това, че някой е живял с 200 лв и се е справил ме изпълва само с уважение към него.
А ти не си мисли, че ако днес имаш 2000 лв например месечно, това автоматично ти гарантира тази сума и утре.

Много от това, което имаме със съпруга ми,сме си го придобили сами и аз също се възхищавам на хора, които умеят да се борат в живота,но познавам и доста,живеят с 200, а завиждат ужасно на другите, които живеят с2000, но и пръста си не помръдват, за да променят нещо....да не говорим, че не съм срещала някой ужаснощастлив с дете, задължения и т.н.,който живее само с200без помощта на мама и тати.....

Препоръчани теми

ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ! Какво сме направили до сега?

Къде в София?

752
На пазар

КОЗУНАЦИ - вкусни, дъхави, разкошни! (Козуначена тема)

1 422
Празнична трапеза

Моето психично състояние след раждането на детето!

Причина:

Причина: