Публикувана: 22 окт. 2006, 16:30 ч.
Последно мнение: 2 ноем. 2006, 20:00 ч.

Не искам второ дете!

16 016
135
1

1
...
4
5
6
...
10
Всички

# 60 23 окт. 2006, 01:00 ч.

Мнения: 2 039

Цитат на: Goldie в нд, 22 окт 2006, 17:40

Може би изобщо не трябва да пиша в тази тема, но не мога да те разбера; връщам се назад и се сещам как гледах съвсем сама детето си, когато тръгна на градина /майка ми учеше тогава и не можеше много да ми помага/, живеех на квартира с 200лв. заплата, не излизах никъде, а бях само на 22, гледаха ме накриво в детската, че го водя първи и го взимам последен, ядях на три дни веднъж, защото бях прекалено горда да споделя с родителите си, че не ми излизат сметките, а и те не бяха вече длъжни да ми дават пари и винаги съм била убедена, че няма да остана с едно дете. Сега срещнах мъжа на живота си и мога да изгледам не едно, а повече деца, дори и без той да е до мен, но бебето не идва и не идва Sad

Децата са най-голямото щастие, колкото и клиширано да звучи. Съжалявам, че не можах да те разбера, но тези дни чакам да ми дойде за кой ли път и съм склонна на крайности Cry

Според мен безпаричието води до обтегнати отношения в семейството.И определено прави майката притеснена и отчаяна,а това се отразява на детето,което расте в една напрегната среда.Може би някои от вас ще се ядосат от мнението ми,но аз така ги чувствам нещата.Както и да ги усукваме нещата,пустите му пари играят голяма роля в едно семейство и най-вече дават повече спокойствие и сигурност smile3506

# 61 23 окт. 2006, 09:42 ч.

Мнения: 9 990

"...Кой каквото ще да разправя времената винаги са различни и винаги има нещо дето не е както ни се иска.Цитатите го потвърждават.Но това не е било причина да не се раждат деца и пак всеки сам е решавал кога,колко и как..."

Дидиа, това е от твое мнение-дълго беше за цял цитат-та:
Не съм съвсем съгласна.Причини да не се раждат деца в 90% от случаите са материална неосигуреност.Възрастовата граница при жените за раждане на първо дете също се измести, факт е и демографдският срив за 15 години преход, който остави много хора без нормални средства за препитание.
Това за финансовата обремененост.
Другата-душевната таква-ами имам приятелка, която е заявила, че дете не иска.Има висок стандарт, който сама е постигнала, изживява се като успял човек/ и е такъв наистина в моите очи/ но дете не иска.Не бих я съдила-това е нейно решение и право.
Та-различни са мотивите, за това човек да не иска дете или повече деца-през финансова, до каквато не се и досещаме даже...Но за мен финансовата обремененост стои на първо място, поне при нас в БГ.

# 62 23 окт. 2006, 09:53 ч.

Резерват "Северозапад"
Мнения: 2 367

Цитат на: МИМКА в нд, 22 окт 2006, 18:06

Аз също не смятам да имам второ дете в близките 10 години, след това може и да си пмисля, просто не искам и това е. Crossing Arms

Обичам си дъщерята и и се радвам, но за друго не исакм и да чуя.

Моите чувства по въпроса се припокриват на 100% с това изказване....даже май хич и не искам второ дете Grinning

# 63 23 окт. 2006, 10:10 ч.

Мнения: 2 292

Според мен zапочни да иzлиzаш вечер. С малкия и друг може да се оправи временно, буйни са много деца. Събирай се повече с други майки, с поzнати и си отдели време zа себе си. Като се раzтовариш малко от 100% обвърzаност , ще видиш и хубавите страни и ще кажеш сама , че искаш второ детенце Wink

# 64 23 окт. 2006, 10:12 ч.

Мнения: 4 621

Цитат на: Ronko в пн, 23 окт 2006, 09:53

Обичам си дъщерята и и се радвам, но за друго не исакм и да чуя.

Аз също съм на това мнение.

# 65 23 окт. 2006, 10:14 ч.

Мнения: 2 863

Цитат на: Brembrem в пн, 23 окт 2006, 00:43

Ми не щаааа!!!И с пари и средства и без тях не искам! Всичко е до човек.Има жени които са родени за майки,аз не съм от тях и това е проблема!

Много съм сколонна да се съглася с това- наистина си е до човек- има жени, които могат при всякакви условия да издържат и да гледат деца, има други, които не могат, мисля, че е и въпрос на някаква обща житейска нагласа. Поради което спора между едните и другите винаги е нерешим- всеки решава за себе си....
Лично аз не смятам, че материалните причини са чак от такова значение, за да взема решение за дете.
Когато запазих дъщеря си се предполагаше да я гледам с една заплата и малко помощ от бащата- е ама сега я гледам повече от спокойно от финансова гледна точка- в живота не винаги знаеш кое как ще се нареди.
Аз си базирах решението на фона на :
1 напредване на възраст за раждане,
2.болезнено желание на първото ми дете да има брат/сестра
3. собственото ми желание да имам това бебе и да не оставям сина си сам
4. Преоценка, която дойде с времето на неща като кариера, пътувания и прочие, които обожавам, но от които с лекота се отказах и сега съм си в къщи и си я гледам с най-голям кеф... и нищо не ми лиспва от гореизброените неща.
С което отново казвам- за повечето от вас, които са доста по млади- има много, наистина много време, за да решите този въпрос и нищо не налага да бързате точно сега да взимате решения.

# 66 23 окт. 2006, 10:17 ч.

Мнения: 9 990

Ами да де-авторката на темата нали това е казала-не иска.Сега.След 5 години може да си промени мирогледа.Но сега и днес и се набива в главата, че трябва/от обкръжението и/, а тя не иска сега...аз поне това разбрах. Thinking

И напълно я разбирам, защото аз една година търпях подобни подмятания-хайде-време ви е за второто.Кой казва, че ни е време?Кой преценява?

# 67 23 окт. 2006, 10:21 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Lennie в нд, 22 окт 2006, 17:14

можеш да поработиш 2-3 години, да се усетиш пак 'нормално' , на 35-40 г спокойно можеш да родиш второ, че и трето дете!

Правилно

# 68 23 окт. 2006, 10:21 ч.

Мнения: 1 866

Аз пък много исках второ дете, но на мен таткото ми помага изключително много. Поради естеството на работата ни, се оказва, че гледаме децата почти наравно. И казвам почти защото аз май даже съм ги гледала по-малко от него.

Абсолютно разбирам жените, на които в един момент им дотежава седенето в къщи с детето. Аз почти не съм спирала да работя и понякога ми се иска да се занимавам само с децата и домакинството, но в същото време знам, че може би не бих издържала да правя само това, особено ако няма кой да ме отмени от време на време, за да си почина и да се отдам само на себе си. Мисля, че имаш нужда от почивка. Млада си още и ако решиш след години може да си родиш и второ детенце. Сега започни да се грижиш малко и за себе си и не се тормози, децата не се правят насила. А кой какво подмятал, това пък хич не си го слагай на сърце. С таткото също ще трябва да се разберете, защото доколкото разбирам ти си тази която всъщност се занимава с отглеждането на децата и мисля, че ти трябва да имаш последната дума по въпроса.

# 69 23 окт. 2006, 11:02 ч.

Мнения: 14 133

Директно отрязвам подобни "Умници", които са решили, че ни е време за второ дете или сме изоставали, или подобни глупости. Да си приказват, каквото искат. Решаваме ние с татито , а не те. bowuu

# 70 23 окт. 2006, 11:12 ч.

у дома с любимите си хора
Мнения: 883

Цитат на: Misty в нд, 22 окт 2006, 23:51

Даа, без бабите, сестри, зълви и СИЕ е трудно, ама които имат кой да им помага не могат да го разберат това. Щом никой не ти помага, ти решаваш. За мъжа ти е лесно естествено. Stop

Имам приятелка, на която сто човека й висят на главата и детето й беше на половин година като искаше второ. Така и аз ще искам и 5! Crossing Arms

Е, аз съм казала, че Крис едно дете няма да го оставя. Аз нямам братя и сестри и винаги съм завиждала на децата, които имат. И Крис ще има! Някой ден...
Може би имаш нужда от време и сама ще пожелаеш.
Ако ли не - това си е лично твое решение и никой в тоя форум няма право да те съди!!!

абсолютно съм съгласна.И аз имам такива познати.На едната сега и се налага да се премести да живее в Пловдив и ............... О ужас!То голям проблем,кой ще и помага,как така мама,леля,баба няма да са до нея.Та,по-склонна е мъжа и да остане без работа,отколкото да се премести в друг град.

# 71 23 окт. 2006, 11:29 ч.

София
Мнения: 281

и аз не искам второ! и за щастие нямаме нито финансови, нито жилищни задръжки.
просто не искам - казвам го открито на всички, които се опитват да ми се бъркат и да твърдят, че вече ми е време да се замислям за второто. това, че съм открита и категорична не им пречи да настояват. #Crazy

а относно 10 годишната разлика съм 3 пъти по-против - наистина си е до човек, но мъжа ми е 10 години по-малък от сестра си и от това виждам само отрицателните черти и много малко положителни да имаш брат или сестра с голяма разлика.
на сестра му децата са студенти, а нашето е в яслата Shocked

а свекърва ми е станала толкова отдавна баба, че имам чувството /имам предвид държанието й/, че на моето дете е прабаба, а не баба.

# 72 23 окт. 2006, 12:00 ч.

Мнения: 2 700

И ние сме с едно дете и така смятаме да си останем. Нямаме финансови и жилищни затруднения, но към днешна дата мога да отгледам "качествено" само едно дете. Под качествено разбирам да мога да й осигуря необходимото образование и развлечения. Аргументите ми "против" са: Първо - личен пример с хора, които чисто емоционално си родиха две, без да мислят как ще ги гледат по-късно. Е, то ни бяха лишения, то не бяха страдания. Второ - децата трябва да са породени или близки по възраст, за да са достатъчно близки помежду си. След това вече за самото дете е все тази /моята разлика с брат ми е 15 години и сякаш не съм имала брат/.

# 73 23 окт. 2006, 12:53 ч.

София
Мнения: 726

За мен наистина си изправена пред сериозна дилема.
Според мен само ти и мъжа ти можете да вземете правилното и за двама ви решение.

Аз например винаги съм искала поне две деца и никога не е стояла пред мен дилемата да имам ли второ дете или не. Но да ти кажа честно реших се на второ, защото получавам голяма помощ от мъжа ми и свекърва ми при отглеждането на детето - върнах се на работа когато Додо беше на 8 месеца. Оттогава през деня го гледа свекърва ми. Мъжа ми страшно много ми помага при отглеждането на детето - дори поради работното си време той има възможност повече от мен да се грижи за Додо.
Та от тая гледна точка никога не съм се чувствала "жертвана" в името на детето. Разбира се това е за сметка на ония моменти, когато се чувствам виновна, че се върнах на работа толкова рано, че изпуснах толкова прекрасни мигове от развитието на детето си, но честно казано никога не съм си представяла да си седа в къщи три години. Може би ако нямах избор като теб, ако боледуваше детето ми и нямаше вариант за ясла, щях и аз да го постъпя като теб.
Ако бях на твое място, щях да настоявам да поизчакаме с второто дете.
В крайна сметка едно дете се прави с любов и желание и ми се струва нечестно спрямо теб ако ти нямаш желание засега bouquet

!

Успех ти пожелавам и късмет Hug

# 74 23 окт. 2006, 13:17 ч.

Sofia
Мнения: 823

Не прочетох всички мнения,затова може и да се повторя.
Според мен имаш нужда да започнеш работа,да се върнеш поне за малко в социалния живот и едва тогава,когато отново си се почувствала като човек,премисли отново искаш или не искаш второ дете.Моят съвет е да не бързаш с решенията си.Обясни на съпруга си как се чувстваш.А това,че от децата няма по-хубаво,колкото и да звучи като клише,няма по-голяма истина.Аз лично искам три. Wink

Препоръчани теми

ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ! Какво сме направили до сега?

Къде в София?

752
На пазар

Какво е работното време на Илиенци?

Моето психично състояние след раждането на детето!

Причина:

Причина: