Не искам второ дете!

nicho, напълно те подкрепям Аз също не искам второ. В момента съм на 33. Докато малкото диване се поочовечи и тръгне на градина, ще стана на 35. И хоп - хайде отначало цялото упражнение. И евентуално като стана на 40 ще мога да продължа професионалното си развитие... не, благодаря Излишно е да казвам, че го гледам съвсем сама и, както беше споменал някой на по-предните страници, мъжът ми само го показва като трофей с думите "Това е синът Ми".
Това е едната страна на нещата. Другата е, че искам да дам на детето си цялата си обич, не искам да го пренебрегвам заради другиго и да го лишавам. Никой не може да ме убеди, че децата се обичат еднакво.
Относно приказката за "Брат брата..." - човек може да има приятели, на които да разчита, и които да са му по-близки от братя.
А и в крайна сметка, защо трябва да раждаш деца "на килограм", само заради идеята?

С това съм съгласна-финансовата обремененост рядко води до нещо добро.Такива са условията в БГ от дълго време.
Майчинството е и призвание, не се ражда, за да се угоди на някой.

Ничо, щом знаеш какво искаш, не се ядосвай на подмятания. Аз си казвам директно - "Не ми е дошла музата още". Мъжът ми -  - няма против второ дете сега, но не ме и заръчкал... божа работа, един вид, кога ще ни съвпаднат музите. 
Пък твоят съпруг че те пита  от време на време... чак лошо няма...
За протокола почтги на 30 съм, под наем сме, пари в резерва - хич, мъжът ми работи до късно и по много. 
По мое мнение сериозен проблем нямаш.

nicho, мисля, че проблемът ти е по-скоро самотата и липсата на помощ от страна на таткото. Намери начин да го ангажираш повече с детето. Дали искаш второ или не, това си е твоя работа, ама и само с първото явно не ти е комфортно и много добре го разбирам, защото съм минала през това. В един момент просто излязох от черупката, но тази свобода трябва сама да си я дадеш. Казваш - не излизаш - ами излизай с детето - едно дете на 3 год. не е бебе. Дъщеря ми на 3 год. съм я влачила къде ли не, вкл. по блатата да наблюдаваме птици. На 5 години я бяхме завели в клуб Библиотеката, да слушаме БТР, защото ние с нея сме фенки... Не бях ходила до тогава на такова заведение и ми стана ясно, че не е за деца на 5 год, ама вече я бяхме завели, на нея й хареса и пя с всички сили.
Мина време, докато ми дойде мерак за второ дете, не съм го родила прекалено късно, на 33г. го родих, но се роди с цепнатина на небцето и първата година ни беше много трудна. Сега пък не проговаря и имаме много тревоги, обаче за разлика от дъщеря ми, е много по-кротък, по-лесен за гледане в смисъл, че нощем спи хубаво, добричък е, заиграва се сам, все е усмихнат, миличък... И сега гледам да не се изолирам от света, а и тоя път успях да ангажирам повече таткото в гледането. Резултат- малкия обожава тати, и като го гушне, ме побутва с ръка, все едно "айде, ти сега не трябваш". Сутринта плака за нещо, ама не искаше мен, а тати. Така тати хем се чувства важен и обичан, хем и аз успявам да взема глътка въздух.
Съветът ми е да поработиш за това - тати да стане нужен и важен. А за второ - ако ти дойде желание и когато ти дойде...

Виж, напълно те разбирам.Аз искам второ дете, но не сега.И аз не знам кога, когато съм готова, ако изобщо някога съм готова.Искам първо да отгледам това, /и аз го гледам съвсем сама/, после да се върна на работа, да се върна сред хората, да се разивам и в друго отношение не само като майка.Не си длъжна да родиш второ дете.Много, ама много хора са си само с едно.Ти не се чувстваш готова, а това насила не става, защото ще се отрази на детенце.Но ако по принцип искаш второ, замисли се кога да е, защото с напредването на възрастта това става по-трудно, по-рисково и по-проблемно.Успех!

Всеки сам прави своя избор в живота! И само живота ще покаже след време дали избора е бил правилен или не!

Аз не съжалявам нито за миг,че съм се навила за второ дете! Не съжалявам,че не направих аборт с третото - защотото имаше и такива приказки от страна на роднини! Моите деца са моя живот!

Аз също те разбирам напълно.Сама отгледах първото си дете-в чужд град,с помощта само на мъжа ми,в тотална изолация,без близките ми,без работа.В тази ситуация беше немислимо да отгледам още едно дете.Голямата ми дъщеря беше на 4 години,когато започнах работа-сред хора,работата ми е по специалноста,добре платена.Не е маловажно итова-да се развиваш професионално.Никога не съм мислила да оставам с едно дете.Родих Стефи на 36 години-без проблеми с бременноста и раждането.Сега също ми е много трудно-пак сама,но вече с две деца.Но за мен децата са всичко на света!
Знаеш  ли ,познавам доста хора,които не искат второ дете-това е въпрос на личен избор.
Аз имам брат-близнак, с който се обичаме безкрайно,който винаги е бил до мен в най-трудните моменти от живота ми и който за съжаление е далеч от мен.И така възпитавам и децата си-да се обичат,да разчитат един на друг.
Не се връзвай на разни подмятания и се успокой-всеки решава сам как да живее живота си и колко деца да има.  

Ти най- добре знаеш какво ти е и си го кажи! Когато родих първата ми дъщеря бях на 21, още учех, не бях случила на мъж, а се върнах и на работа, когато стана на 6 м (поне бях на половин работен ден). Майка ми я взимаше през уикендите, но аз имах чувството че ще откача. Заради натоварването отношенията с мъжа ми се обтегнаха още повече, имах чувството че ще откача и не исках и да чуя за второ. Трябваха ми 3 години за да се взема в ръце, още 3 за да преживея развода и чак тогава се реших на второ. Само че сега реших, че пак в такава дупка няма да изпадам. Не съм се чувствала като затворник, защото не съм се спирала - кога с детео, кога без него, ако някой се навие да го гледа, но непрекъснато си намирах нещо за правене и някъде за ходене.

За мен е много важно една жена да намери равновеситето между това да бъде майка принадлежаща на детето и независим индивид ,които понякога има нужда да остане и насаме,да не мисли за нищо освен да се наслаждава на момента спокойствие.
Тогава не е трудно да бъдеш майка и на 10,стига да не се отричаш от нещата от  които имаш нужда.Жертвите,които една жена прави за децата,отричане от работа излизане и т.н.,все неща които и носят удоволствие определено един ден водят до емоционален срив,от което детето няма нужда.Колкото мама е по-щастлива,толкова и самото дете е по-уверено и по-щастливо.
 
През изминалите три години много съм искала да има на кого да оставя малкия поне за 1ч., но просто няма, детегледачка без да работя не мога да си позволя, а мъжът ми е постоянно на работа, често и нощем, почти не се засичаме.
Миналата година малкия беше за 2 мес. на ясла, но ходеше три дена и после 2-3 седмици много зле вкъщи, бях в едни безкрайни болнични, а тъкмо се бях върнала на работа.Напуснах и седяхме да се гледаме.Вече 1,5мес. ходи на градина ,не се е разболявал, аз съм по-свободна, имам време за пръв път откакто се е родил да се погледна в огледалото, направих си маникюр /не бях го правила сигурно от 2 години/.Може да звучи глупаво, но се почуствах много добре, някак съществуваща.
Сигурна съм, че не искам отново да преживея тези години .
Обичам безкрайно много сина си.
Не си се представям с няколко деца около себе си и не се чувствам виновна за това.
Исках да разбера дали майките с моето мнение преобладават или напротив.

Радвам се,че си се почувствала по-добре.Бъди себе си и гледай напред!

 привет на всички мами и от мен!когато родих първото си дете бях на 20г. и го гледах сама в чужд град,без близки и няма да ви казвам какво ми е струвало и от какво съм се лишавала...когато синът ми стана на 3г. мен ме приеха студентка и след 2г. отново бях бременна .до този момент си мислех,че за нищо на света няма да родя второ,но...,в момента, в който разбрах,че съм бременна промених мисленето си .да е жива и здрава дъщеря ми...двете се гледахме и учехме едновременно.сега тя е на 8г. и мога да ви кажа,че отглеждането на децата ми са най-щастливите моменти в живота ми  въпреки трудностите,с които се срещахме.синът ми е вече тийнейджър и напълно самостоятелен.пет години бях се отдала на професията и на себе си,защото децата бяха вече по-самостоятелни и времето ми позволяваше да се занимавам с това,което искам.но знаете ли,че един прекрасен ден разбрах,че не работата,не срещите с нови и интересни хора,не купоните и командировките,не масажите и салоните не времето с приятелки ... и т.н. ме правят щастлива.единственото щастие беше,когата се прибера да видя очичките на децата си,които нашепваха колко много им липсвам.и какво от това,че бях добър специалист,?и какво от това,че имах време за така наречените неща за себе си?и какво от това,че се гордеех с това,колко пари ми носи работата?и какво от това,че имах доста от нещата,за които много жени мечтаят? време отдадено на други хора,празни приказки с приятелки на кафе и куп дребни нещица задоволяващи егото ми?всичко това спира в един момент да носи удовлетворение.спирам,обръщам се назад и виждам как децата порастнаха неусетно,вече самостоятелни, а аз толкова много можех да им там през тези години ...,защото идва момент,в който децата вече нямат тази нужда от родителя,каквато са имали като малки.няма нищо по-хубаво от това детето да получи пълна майчина грижа до навършване на 3г.след това има време за всичко!сега съм на 33г. и очаквам с нетърпение третото си дете...няма нищо по-хубаво от децата,които изпълват живота ти със смисъл и много,много любов.за нищо на света не бих пропуснала тези моменти в живота си.не съм вярвала,че един ден ще мисля така,както сега.на всички майчета много кураж и целувки от мен!в живота има време за всичко и не годините са тези,които определят удоволствията! 

Сега като прочетох горният пост, осъзнах кога за първи път наистина болезнено реших, че искам второ дете- когато синът ми поострасна, излизаше навън, почти не можех да го видя(то и сега го виждам за 2ч).. аз имах време за всичко изброено, скъсвах се от пътувания.. но някак си ми беше празно на душата.
Е, сега не ми е , родих на 38, за ужас на почти всички покрай мен, и сега се забавлявам искренно в градинката като кажа на колко години съм, но съм абсолютно и напълно щастлива да прекарвам по 24 с дъщеря си.
Изобщо не бързам да се върна на работа, нито ми лиспва( а имах доста прилична кариера).. затова пак ти казвам nicho просто не му е времето, но си дай шанс като не се навиваш колко не искаш второ дете, така ще е най-добре според мен....

Бих искала да кажа на всички, които се чустват като роби, наричат децата си диванета, и са зле че нямат маникюр да си запазят мнението и след някоя година да препрочетат-да видим дали ще са на същото мнение  Нека не изпадаме в краиности. Имате възможност да гледате детето си повече от 6-8 седмици-аз такава възможност нямам и да искам, и въобще в цялата тема преобладава-аз,аз,аз-ами къде е мъжът-тои работи денонощно "горкия"? Нали затова е семеиството-ако смятате че горкия мъж се скъсва от работа, грижата за детето остава на майката-да не би тои да има време за себе си тогава? Това е едната страна-ако не се скъсва толкова тогава що за семеиство е това където само единия опъва като луд Всеки иска време за себе си , но това е и разумното решение да имаме деца нали? Моите нокти не са виждали лак от 3 години- и какво моята нагласа е -много важно! Това не ме прави да изпадам в състояние да съм нещастна-просто приоритетите стават по различни-за мен е по важно какво е бъдещето и как си го градим като семеиствои мъжът ми е на това мнение-другите неща по бавно или по бързо ще си доидат на мястото. Не знам защо си мисля че общото мислене и малко животът ден за ден преобладава в Бг все още и това се отразява на всичко за съжаление.

Това за ноктите е много вярно