Не искам второ дете!

Честито! 

Определено човек не е "длъжен" да има деца или повече от едно дете.

Никой никого не линчува - просто изказваме мнение; въпросът беше "сблъсквали ли сте с този проблем" - отговорът може да бъде както да, така и не и всеки има възможност да го обоснове, нали?
Вероятно линчът щеше да е на лице, ако авторката беше задала въпроса в "Проблемно забременяване" или "Искам бебе".
Съжалявам, че се разрази такъв ожесточен спор, но все си мисля, че форумът е място, където всеки може да изрази собственото си становище по даден въпрос 

Пенелопа е напълно права, никой не е длъжен да има деца, това е въпрос на личен избор

Да, сигурността, че никога няма да ти "дадат" жилище, ако не си послужиш с лъжи или не си партиен член.
Сигурността, че ако чакаш 20 г. за кола, ще имаш.
Сигурност, че от 170 като млад специалист заплатата ти ще достигне 250 пред пенсия.
Сигурност, че ще почиваш в станцията на предприятието на бунгала с тоалетна на другия край. Без деца до 3 г.
Хумана само в Кореком. На 1 мес. давах кис. мляко. Нямаше друго. Нямаше памперси. Количката струваше колкото месечната ми заплата.

Това за мен няма отношение към броя на децата. Или искаш, или не искаш.   То не е като да изпълняваш план.

Няма защо да се чувстваш виновна. Ти най-добре си знаеш можеш ли, не можеш ли да се справиш.  Няма защо да се чувстваш виновна, защото няма как да угодиш на всички. Ти си главният герой, ти опъваш каиша, ти решаваш.   
Много добре те разбирам, защото и аз сама гледам детето си и сама ще гледам и второто. Аз поне имам работата си... Разбира се, че се притеснявам как ще се справя с две деца, при това - без да си зарязвам работата.

Абе кой каквото ще да ми разправя, но времената определят също до голяма степен това дали да имаш и колко...
Хаде сега, повечето от нас са живяли и в "онзи" период без родители партийци и пак се ходеше всяко лято на море...
Времената са различни.И като нямаше Хумана-кърмеха майките...

Направете си, когато си готова! Аз родих дъщеря си на 18год, много ми беше трудно, защото бащата на детето ме остави бременна, няма да изпадам в подробности...Чак сега - след 13години имам второ дете - малко ревливичко и капризно, но пък толкова го обичаме всички   Имам желязно търпение и даже пролетта живот и здраве ще правим трето бебе   И аз сама си гледам децата - тийнейджърка и бебе - но имам повече социални контакти от когато и да било. По моя инициатива...

OLYMPIA,  казваш:но имам повече социални контакти от когато и да било. По моя инициатива...

Как да се почустваме пълноценни, за да поддържаме социални контакти.Как да излезем на кафе с приятелка, когато имаме 5 лв. , с които да се храни семейството цяла седмица.Какво ще му кажете на това дете, когато Ви поиска бонбони /не дай боже сок/: Ами не може,мами, няма да има за хляб....
Бихте ли имали дете въпреки паричните затруднения.
Бихте ли имали дете въпреки многото компомиси, които трябва да направите.
Искам да поговорим за това как се вписваме ,ние, мили майки, в родната ни действителност-нека имаме предвид, че ние ще сме примера на децата си за това, което ще ги чака в живота , ние ще сме тези, с които ще се гордеят или тези, от които ще се срамуват един ден децата ни.
Лично аз нямам финансов проблем, но искам да изживея по най-добрия за мен начин живота си.
Искам сина ми да вижда не нещастна домакиня, а щастлива и самоуверена ЖЕНА

Сега ми е странно когато някой не иска дете ... но самата аз поисках второ, чак след като дъщеря ми беше навършила 5, след като имахме собствено жилище и след като можехме да осигурим глезотийки за бебо и мама, не само най-необходимото. Гледах бебето си с удоволствие. Така след още толкова се решихме и на трето. Изобщо не съжалявам. Мъжете, мъжете и те порастват, но мисля че не можеш да очакваш тотална промяна от него. Реши се на бебе само когато искаш и си готова за това, не е честно спрямо бъдещето ти дете иначе...

И аз не исках , ама изобщо    Сега ту искам, ту не искам - шантава работа Форума ме зарибява

Изчетох цялата тема най-внимателно.
Не разбирам защо на 30 години този въпрос тябва да се смята за решен и изобщо да се решава. Едва ли не - сега или никога. Ами има много време просто! Имаш няколко години, поне 7-8 в които би могла да отлагаш решението на този въпрос.
Разбира се съществува риск, както ти  е написала Лали, в един момент да поискаш и да не става, но така или иначе зачеването е Божа работа.
Нека ти порасне детето, да поработиш и тогава решавай. Ако мъжът ти настоява- не му отказвай, кажи че сега не си готова, като поработиш, като мине време може сама да се изненадаш. Моите деца са с 10 г разлика и те уверявам, че гледането  на 38 години на бебе е истинско удоволствие, просто няма сравнение с по ранното майчинство.  
Дай си време  

Ето разликата на моето мислене от това на другите.АЗ не съм си поставяла за цел да осигуря на децата си апартаменти.То би било глупаво.Аз нямам жилище ,а планирам за бъдещите си деца ......звучи...... трудно ми е да намеря думата как.Същото е и за образованието.На мен ми се иска....еди какво си,но дали е съгласно детето ми да постигне това което на мен ми се иска?Понеже съм минала по тази пътечка....Е,не стана така както на мен ми се искаше.Децата ми сами избраха какво да учат и какво да завършат.Същото се случи и с жилищата.Моите и на баща им плановете бяха да им осигурим самостоятелна стая и наше жилище,но така стана,че те имат собствени жилища.Но това не е била заветната ми цел.Мисля,че има доста хора с мноооооооого по-добри финансови възможности,но съм сигурна,че имаме нещо,коетоа не се купува с пари ,а те го нямат  А,ето така аз не мога да мисля.Може би съм заклет оптимист /ако може да се употреби подобен термин/ ,но никога не се предавам.Може би девиза :Докато дишам се надявам.. е актуален при мен с една малка добавка....че не разчитам само на надеждата и живота ти е такъв какъвто си го направиш.
               Ей,по-млади сте от мен какви са тези черни мисли?Я,по-спокойно и по-уверено.Бе на човек му иде да ви нашляпа по д.....тата.Звучи ужасно,но е така :Живота е пред вас не го пропилявайте в самосъжаление и хленчове.
               Щастлива и самоуверена жена си тогава когато ти сама се чувстваш такава и защо си мислите,че щастливата и самоуверена жена не може да бъде и добра домакиня.Сина ти ще вижда в теб това което ти му показваш,а и не забравяй,че той също яде.

Всеки си знае положението и възможностите - към момента и в бъдеще евентуално.
Щом не си готова за второ дете , не го раждай. Това е. Всеки трябва да отгледа толкова деца за колкото е подготвен освен материално и психически. Разликата между моите е 11,5 години. И не защото съм имала  проблем със забременяването. Проблемите в началото бяха изцяло материални. В един красив момент обаче се появи Сиси - благодаря на Господ за нея. Преди година и половина бях пред дилема да родя ли трето. Не го родих, труден избор  беше, надделя разума. Някой може да го нарече чист егоизъм. Не се връщам назад. Щастлива съм с това което имам а не с това което съм могла да имам.
Млада си, имаш 10тина години да починеш и да решиш дали и кога искаш/искате второ дете. Говори със съпруга ти, разкажи му как се чувстваш. И не се чувствай виновна защото не мислиш като Х или У. Това е вашия живот.

    Кой каквото ще да разправя времената винаги са различни и винаги има нещо дето не е както ни се иска.Цитатите го потвърждават.Но това не е било причина да не се раждат деца и пак всеки сам е решавал кога,колко  и как. Спора просто е излишен.Приемам дебата като статистика - колко са навити на второ и при какви условия.А авторката ако не иска едва ли някой би се опитал да я убеждава.Просто не виждам смисъл /поне за себе си/ някой друг да определя решението ми за дете.Лично аз венаги съм мислила,че голямата разлика между децата е проблем.Защо:Ами няма да ми се иска пак да гледам бебе. Това не значи,че всички разсъждават като мен.А и не е нужно. Ето това на мен ми допада. Няма нищо по-скъпо от