Истанбул [тема 55]

Аз пък предпочитам НГ в турски хотел, но с бг групи...Досега не съм ходила, но реша ли, ще се опитам да проуча къде ще е бг купон...А защо ще го направя ли?! Ами защото си ми харесва празнуването сред бг, но в нашите ресторанти е скъпо и предпочитам за същите пари и малко отгоре, но няколко дни мини-почивка в турски хотел, включваща НГ по български
..

Специално за Истанбул новогодишната заря над Босфора, светлините и надеждата на  многомилионен Цариград е нещо много впечатляващо, разходката по историческия център първия ден на годината, но ако сам си го уреждаш вкл. и вечерята и транспорта!
Останалото не ми допада, не обичам организирани пътувания и празници, висене по граници в препълнени автобуси. Вярно е писал някой по-напред, че и тук за многото пари получаваш същото. С малки изключения, преди ковид историите празнувахме нова година в Несебър, в хотела и ресторанта бяхме стотина човека румънци, руснаци и много малко българи, чудесен празник се получи.
Наши приятели бяха в Сърбия над 300 човека само българи, цяла година  разказваха, толкова доволни бяха.
Така, че не може според мен да се каже с две суми.
А за това как празнуват турците,  октомври бяхме на хотел в Силиври. Попитахме за вечеря и ни обясниха,че можем да се нахраним в малка отделна зала в ресторанта, защото има сватба. Хапнахме и на излизане, бащата на момчето ни покани. На такова изискано тържество, с толкова пременени хора не бяхме ходили никога. А музиката и веселбата бяха приказка.
Така,че в 85 млн. Турция има за вкуса и джоба на всеки!

С голямо удоволствие четох разказите на Алина, дори по 2 пъти, но и аз вчера се запитах дали бих празнувала НГ с бг групи и само от мисълта се изпотих. 😂
Стигат ми, че даже и в повече ми идват автобусното общуване и закуските и после бягам през глава. 😂
Бих празнувала с кеф с приятели, съмишленици в лудостта, наречена Истанбул, но в нетуристическа 😉 среда.
Казвам това не с намерение да споря и да създавам напрежение в темата, нито търся съгласие.
Просто като виртуални приятели (надявам се) си споделяме кой какво чувства и мисли, защото е ясно, че колкото пишещи има, толкова  ще са и мненията тук.
Но това не е лошо, нали?


Сега видях, че сме прехвърлили 50 страница и търся Шебечето да я помоля да пусне нова тема. ❤️❤️❤️

Пепелче:heart:
Експертите по Истанбул,нещо?
Перке така, не се срамувайте де..

Да, на мен ми се е случвало да попадна там. Беше точно след посещение на Сюлеймание и Хюрем Султан през 2018 или 2019. Сравнително лесно се оправихме, но беше леко стресиращо, защото ни се стори малко опасно, макар че седнахме в една сладкарничка във въпросното бедняшко кварталче и ядохме там тулумби и пихме сок След това на някаква магия се озовахме пеша обратно на Везнечилер.

При последното ми посещение на Истанбул имахме обаче още по-екстремно загубване, и се хващам на бас, че никой от вас не е попадал там, където се озовахме ние - квартал Хекимбашъ, където всъщност изобщо не искахме не ходим, но в Бейкоз се качихме на грешен автобус. Беше вече надвечер, около 17 часа. Искахме да отидем до Юскюдар, и от там да се върнем в Европа, но автобусът от Бейкоз за Юскудар трябваше да дойде след 15 минути. Понеже не ми се чакаше реших да се кача на един идващ автобус със символа на метрото  на него, 15TY мисля, че беше. Идеята беше да гледаме от прозореца и когато видим спирката на метрото да слезем и да се прехвърлим на него. След повече от час пътуване вече беше съвсем тъмно навън а ние вече бяхме паникьосани къде сме, защо метрото го няма, защо автобусът вече е почти празен и къде сме изобщо. Озовахме се в крайна сметка в нещо като циганска махала. Шофьорът, който бяхме опитали да попитаме къде е метрото не беше успял да ни даде отговор, говореше нещо на турски. Стигайки до махалата ни каза да слизаме, и така се озовахме по тъмно насред нищото, до някаква асфалтова фабрика. В последствие видях в интернет, че в този квартал се снимат бедняшките сцени в някои турски сериали. Там някъде е например бедняшката къща на г-жа Фазилет от сериала (ако някой го е гледал и се сещате за кадрите от квартала). И така, в тъмното бяхме на едно празно кръстовище с гора от едната страна, някакви съборетини и тъмна фабрика от другата. Започнахме да се лутаме на това кръстовище, чудейки се сега как да се озовем обратно в цивилизацията. Разбира се, можехме да вземем от спирката за другата посока същия автобус обратно за Бейкоз. Но вече беше 18:30, ако бяхме направили така щяхме да сме пак в Бейкоз около 20 часа, а кой знае от там дали щяхме да можем да се придвижим до Юскудар по това време, и кога изобщо щяхме да стигнем. Така че в паника започнахме да махаме бясно на един идващ по улицата долмуш, който отново не знаехме къде отива, качвайки се само започнахме да повтаряме "метро истансиону". Шофьорът явно усети, че сме туристи попаднали по незнаен начин където не трябва, и макар че говореше само турски все пак се разбрахме. След десетина - 15 напрегнати минути, в които се чудехме къде ще попаднем пък сега се озовахме на Чаршъ в Юрманйе и си отдъхнахме, че сме спасени

Не знам къде сме били, но може и в същия квартал да сме стигнали. И ние объркахме автобуса. По-точно правилният беше, но точно тогава с променен маршрут. Подминахме Бейкоз без да минем през мястото, за което бяхме тръгнали, след това имаше много модерни бизнес сгради и после тръгна по някакви мизерни квартали и така около 1 час. Опитахме се да разберем какво става, но никой не говореше английски. Решихме, че ще останем до последната спирка и после автобусът все ще се върне там, откъдето сме тръгнали. На последната спирка бяхме само ние, но останахме вътре. Шофьорът ни караше да слезем, но не го направихме. Всичко това се случи по тъмно.

И гетото под Сюлеймание го знаем. Че и на някакъв битак попаднахме. Набързо прибрахме камерата в чантата и почти на бегом се изнесохме.

Хаха, та това си е направо като нашата история! А бяхме сигурни, че български крак не е стъпвал в Хекимбашъ. Всъщност ние разбрахме къде сме били чак когато се прибрахме от Истанбул, и намерихме в google maps мястото, на което попаднахме и въпросната асфалтова фабрика. На 200 метра надолу по улицата, на която ни свалиха от автобуса изглежда така:

При нас беше пълна тъмница. Изобщо нямам представа какво е имало наоколо.

Целехме се по залез да бъдем на Otagtepe без да знаем, че вечер затварят парка. На последната спирка сигурно сме били около 1,5 часа след залеза.

и при нас беше тъмно и не се виждаше общо взето нищо. На спирката нямаше навес, табела или нещо подобно, така че дори не знаехме дали и някакъв друг транспорт се движи там и дали сме слезли на реална спирка, а не сме просто изхвърлени от шофьора. После в гугъл видях, че спирка наистина има където слязохме, но в тъмното не я разпознахме като такава. Ето как изглежда спирката на дневна светлина, а на тъмно може да си представи човек какво е...

Дааа, Истанбул може да бъде и опасен.
Гледам румънския сериал Влад ло бтв. Действието се развива в Сюлеймание. Чудя се дали няма да се озоват в гетото и те?!

Алинче,пусни малко кадри

Тоя Беикьоз/ Бейкоз е егати и чутовната площ!

Прането,малко асфалт за из път не грабна ли в шепата?😁

Иначе има хубави места в Бейкоз.
Фабриката на Пашабахче:kissing_heart:

Ако се изреже само празненството  и се сравни с някое във Банско , Велинград ........ и дори Сърбия с подобно организирано масово празнуване не само на ЧНГ може да не се намери много разлика и много повече прилики . Но не е само тези няколко часа , почти всички прислагват няколко дни и го разнообразяват кой с каквото му харесва  : планина , море , СПА , ски , плескавици , няколко МОЛа , Света София ...................Ама то и обратното е валидно - двама или няколко на свещи и тихичко може и  във Банско , Велинград , брега на Босфора , Сърбия . А и навиците и предпочитанията на всеки са различни : спомням си как една германка разправяше как 30 - 40 г. почивала в един и същи хотел на сънито , пък аз нямам спомен втори път на кое да е място . Виждал съм сума хора в обособен комплекс които излизат от ограденото само да се качат на трансфера обратно за БГ. И 30 г. да разказват как ходят не само в Турция ,  Света София , брега на Босфора или  гетото под Сюлеймание няма да  са видели.

Здравейте, бяхме миналата седмица в Истанбул за четири дни като колата беше паркирана на уличен паркинг и всеки ден ни слагаха по една бележка на предното стъкло от Ispark. В неделя тръгнахме, но се оказа, че тогава паркирането е безплатно и човека, който слагаше бележките го нямаше. Не знаех нито къде, на кого да платя, нито колко и тръгнахме. Как се процедира в този случай, за да знам за друг път? Има ли някакви последствия? Възможно ли е да излизат на границата като някакви такси подобно на hgs?

Здравейте,ще публикувам и тук.Спешно търся за 2годишно дете ВЕНТОЛИН и ПУЛМИКОРТ. Ако някой пътува скоро до Турция, моля да ми вземе. Имам рецепти и за двете. Ще преведа сумата веднага. В България са неоткриваеми.

Редеми, с удоволствие!

Ето и финалната част от дългия ми разказ за нашия кратък тридневен престой в Истанбул за НГ - последния ни ден – 01.01.2022 г.

Ако трябва да опиша с две думи Истанбул – за мен това е Босфора и историческия център. Нито веднъж не сме ги пропускали.

Любезни съфорумци ме бяха ориентирали за дълга разходка по Босфора, с корабите по редовните линии на Şehir Hatları, които отиват до третия мост. Терминала е от дясната страна на моста Галата, а по разписание, корабче имаше след половин час.
Добре познатите любими гледки:






Къщата на Халид и Йълдъз от „Опасно изкушение“ за тези, които следят сериала. Намира се между Истиние и Саръйер, по близо да Истиние.


След час и нещо пътуване, вече се виждаше третия мост, ние решихме да слезем на Саръйер, а за а следващ път оставихме Анадолу кавъаи. В Саръйер като си, все едно, че не си в Истанбул – нищо общо. Много по-малко хора, спокойно, евтино /оттам купихме едни сладки за 12 лири, като същите бяха по 35 лири в Лалели/. Малко време си оставихме за там /около час/, че искахме да се приберем със следващия насрещен кораб, за да хванем залеза.
Разходихме се по крайбрежната алея – има рибни ресторанти, Юсуф кюфтеджи, сладкарница.
Минахме и по вътрешната, успоредна на крайбрежната улица. Там ни спря ето тази сладкарница:



Хапнахме по една превъзходна торта на крак, а какви ръчно направени шоколадови бонбони си взехме за вкъщи, просто нямам думи.
На връщане беше захладняло и валеше дъжд, добре ни дойде предлаганият на кораба салеп.


Залезът на Еминьоню



Любимата Света София


Султан Ахмед


Вечеряхме в Ортаклар, но истината е, че по-доволни останахме от ресторанта от първата вечер, за който споменах в предния си пост.

На следващия ден, в ранния следобед, след кратък престой в мол Форум се отправихме за България.
На границата имаше страхотно стълпотворение – според информацията от шофьора, преди нас има около 80 автобуса!!! За наш късмет се взе правилно решение да минем през Лесово. Там имаше десетина автобуса преди нашия, пак си почакахме, но значително по-малко и около 3 ч. след полунощ, благополучно акостирахме в София.

Това е.

Пожелавам на себе си и на вас скорошни срещи с любимия град, настанен трайно и завинаги в сърцата ни.