Публикувана: 23 окт. 2006, 16:17 ч.
Последно мнение: 29 март 2007, 19:35 ч.

Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги

90 527
335
1

Гост

Отговори

# 105 25 окт. 2006, 18:15 ч.

София
Мнения: 2 121

Олинце, тази история е много хубава Wink

!
Моите баба и дядо починаха преди година и половина - в растояние от 2 месеца. След като починаха много често ги сънувахме всички в семейството ни. Не неприятни, но чести и натрапчиви сънища. За съжаление обаче нито един от нас не успя да ги разгадае.
Аз имам една приятелка, която е била на ръба на смъртта. След това по чудо се е оправила. От тогава има дарбата да "вижда" разни неща Shocked

. Та когато и разказах за всичките тези сънища, тя каза "баба ти иска да ти каже за кутия с пари, скрити някъде в къщата, които е забравила да ви даде."
Естествено трудно ми беше да повярвам, че баба и дядо са оставили някакви пари, които да имат някаква стойност. Един ден обаче майка ми, докато подреждала гардероба на село намерила кутия, в която имало 2 спестовни книжки - за мен и за брат ми. Нищожна сума, но си купих сребърно пръстенче, което винаги нося със себе си. Така някак си ги чувствам по-близо... Praynig

# 106 25 окт. 2006, 18:20 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 412

Да, всеки на когото съм го разказала казва че е хубав сън.
Факт е, че аз имам винаги усещането че тя е с мен. Но не някакво злокобно усещане, а сякаш е с мен да ми помага.
Още преди да се запозная с мъжа ми, когато го видях, знаех че това е моя мъж. Сякаш някой ми го каза Simple Smile

# 107 25 окт. 2006, 18:43 ч.

Мнения: 1 499

Като ви чета, не само не ми става страшно, а даже някак си ме успокоявате... Понеже моя дядо почина преди десет месеца и ми е много мъчно за него и така като говорите си внушавам, че наистина съществува в някаква форма и бди над нас.
Иначе мога да кажа, че и някой от нашето семейство разказа как е чул как някой се провиква като него от съседната стая...

# 108 25 окт. 2006, 19:13 ч.

Варна
Мнения: 5 592

За старите истории, моят дядо, който е на 82 години ми е разправял, че като е бил млад и му се наложило с негови колеги през зимата да вървят през някаква гора. Това било през нощта и както вървели изведнъж пред тях се появил бял силует, който приличал на жена. Силуетът започнал да танцува и да ги примамва с ръце. Всичките били военни със служебното оръжие в тях, но доста се уплашили и вървяли по пътеката без да продумват. Силута непрекъснато танцувал и махал с ръце и чак като наближили селото и се чуло пеенето на петел изведнъж изчезнал.

# 109 25 окт. 2006, 19:24 ч.

София
Мнения: 2 227

Аз докато бях ученичка сънувах баща, ми (почина 91 г.) как ми каза, че на предстоящото контролно по математика ще изкарам 5 и точно толкова изкарах. Между другото в нас нощно време се чуват стъпки и то все пред някакво важно събитие.

# 110 25 окт. 2006, 20:53 ч.

Мнения: 23 421

Цитат на: Black diamond в вт, 24 окт 2006, 20:51

А, за радиото и Чер човек! Значи-слуша детето радиото и оттам глас-спри радиото, защото Чер човек е на 1 километър от къщата, лапето не спира радиото.После- на улицата бил, после пред къщата и Бум-бум-чука на вратата.А детето пищи, и ние , дето слушаме,пищим, голям страх! Laughing

Аз така-накратко,щото ме мързи да пиша, но сюжетът е ясен.

И аз съм ги чувала историите като дете.И Дама Пика сме викали и картон с букваи и капачка.Увивахме някакви вилици със салфетки.Спомням си историята за черната ръка и каймата от човешко месо. Crazy

# 111 26 окт. 2006, 03:24 ч.

гр.София
Мнения: 269

И аз ще се включа с една леко ужасяваща историйка, за която съм чувала, че е истина.

Едно семейство /мъж, жена и малкият им десет годишен син/ пътувало на дълъг път през ноща.
Изведнъж нещо на колата се повредило и останали на пътя... Бащата се сетил че преди стотина метра е подминал някаква голяма сграда, изглеждаща предимно запустяла, но решил да проверят все пак за телефон. Двамата с майката тръгнали, обаче казали на детето за по-сигурно да се заключи и скрие в колата, и в никакъв случай да не отваря... Минал час, когато изведнъж детето чуло някакво странно дращене по покрива на колата, умряло от страх реве и трепери сгушило се долу. Дращенето не спирало. Изведнъж се чули наблизаващите сирени на полицията...
Наобиколили колата и един от полицаите на високоговорител казал на детето да излезе от колата без да се обръща назад, и да отиде при него. Детето излязло, но може би и от страх, решило да се обърне. Оказало се, че някакъв психопат драскал по покрива с главите на майка му и баща му.
А запустялата сграда била психиатрична болница.

# 112 26 окт. 2006, 09:14 ч.

Мнения: 14 515

Цитат на: semiramida в чт, 26 окт 2006, 03:24

имаше такъв филм си спомням, с подобен сюжет - дали не беше нещо като "разкази с неочакван край", но си спомням че съм го гледала по телевизията, само че ставаше дума за ония каравани дето живеят бедните американците, сещате ли се - по много филми ги има.

# 113 26 окт. 2006, 09:27 ч.

Мнения: 1 181

Лелееее, изчетох цялата тема на един дъх. Някои истории направо ме смразиха.

Сега да се включа и аз. Като малки много често викахме Кики - с кибритени клечки. Един ден започнахме да го питаме какво всъщност е то, от къде е, при нас ли е, вижда ли ни и тем подобни. По отговорите излезе, че това е Дявола, в тяло на някакво животно, с козина и четири крака. Бил до нас в момента и ни виждал, но ние не го виждаме. Тогава попитахме дали ще ни даде някакъв знак, че е тук. Той каза да и ние спряхме и зачакахме. Очаквахме да видим нещо свръхестествено ли, незнам. Бяхме седнали на една пейка, по турски, една срещу друга. Както си чакаме и се оглеждаме, в един попент погледът ми попада върху краката ми. Бях с черни платненки. Когато ги поглеждам целите бяха посипани с пепел. А краката ми бяха вдигнати на пейката. Същата вечер, кучето ни започна страшно да вие около 12 - 1 часа. На другия ден другото момиче, с което бяхме, разказва, че през нощта се събудила от нещо и като отваря очи вижда масичката в стаята да се тресе като при земетресение. На перваза на прозореца имало саксии и между две от тях вижда две жълти очи. В първия момент се стреснала, но после казала "ела по-близо да те видя" и очите изчезнали.

Последна редакция: чт, 26 окт 2006, 11:16 от Дидинка

# 114 26 окт. 2006, 09:56 ч.

tardis
Мнения: 329

Цитат на: Джемма в ср, 25 окт 2006, 17:09

Не знам до колко това е страшно, но много, много често чувам гласове на познати хора, които ме викат, много е реално,сякаш наистина някой ме вика. Но когато се обърна - няма никой. Майка ми каза,че знае от баба си,че това е нечиста сила, която те придупреждава за нещо- може да е добро, но може и да е лошо. И ако се обърнеш- значи приемаш това, което ще се случи, съгласна си да ти се случи. Затова в никакъв случай не трябва да се обръща глава в посока на гласа. Майка казва да изчакам да ме повикат и трети път- ако ме павика три пъти- значи е човек. Нечистата сила викала само до два пъти. На мен наистина много често ми се случва ясно да си чувам името от познат глас. Rolling Eyes

Джемма, това звучи обезпокоително. Не мислиш ли, че може да има и друго, по-обикновено обяснение? Гласове чуват и болните от шизофрения, ако не се лъжа... Ако това те притеснява можеш да потърсиш съвета на психолог.
Казвам го с най-добри чувства, надявам се не съм те засегнала, просто понякога подобни симптоми са опасни.
Действително има необясними неща, някои обаче само изглеждат такива. Някои сами ги подпомагаме. А проводник на подобни необясними сили често е каналът на страха. В момента, като четем тази тема се настройваме именно на подобна честота, не мислите ли?

# 115 26 окт. 2006, 10:56 ч.

Пловдив
Мнения: 23 935

Цитат на: Гейлриел в чт, 26 окт 2006, 09:56

......................... А проводник на подобни необясними сили често е каналът на страха. В момента, като четем тази тема се настройваме именно на подобна честота, не мислите ли?

Не, не мисля. Аз се забавлявам. И по гробищата съм ходила по тъмно, не ме е страх от мъртвите, ами да не ме хлопне по главата някой от тия които обират гробовете, че няма да ма намерят до другия ден. Свръхестествени неща има, но са много малка част от това, което си мислим за свръхестествено. Аз често имам дежа ву, но не са страшни, че да се разписвам тук.

Последна редакция: чт, 26 окт 2006, 11:06 от Янтра

# 116 26 окт. 2006, 11:24 ч.

tardis
Мнения: 329

Цитат на: Янтра в чт, 26 окт 2006, 10:56

Цитат на: Гейлриел в чт, 26 окт 2006, 09:56

Да, но от друга страна ето - теб не те е страх и не ти се случват. Обаче колко хора тук писаха : "ох, тръпки ме побиват" и т.н., това имах предвид. Значение има и настройката. Когато бях малка често се страхувах от тъмното, причуваха ми се глсове и зъл смях, дишане, нечие присъствие и т.н. Ляхгах си още по светло, за да съм заспала когато се стъмни и да не ми се налага да гася лампата, която беше далеч от леглото. Или, ако се случеше да си легна по тъмно, гасях и бягах до леглото, завивах се през глава и пеех весели детски песнички, опитвах се да се настроя на весела делнична вълна, в свят, където страхотии няма. Това ми помагаше, създава различно насторение и усещане за спокойствие. Предполагам, че и при други е така.
Иначе за свръхествественото - права си. И голяма част от "страшните" неща ги фабрикува мозъкът ни. Той е способен на доста добри сполучливи илюзии, като тия, постигнати под хипнотично внушение:)

# 117 26 окт. 2006, 11:48 ч.

Мнения: 1 277

Отново включване от мен:
Била съм на по-малко от 40 дена когато се разболявам от пневмония. По пътя за болницата даже сърцето ми е било спряло и лекарят, който е посрещнал линейката казал "Няма смисъл да качваме детето в отделението, до минута-две така или иначе то ще си умре. Twisted Evil

"
Както и да е, след адекватната намеса на друга лекарка "ме съживяват". 20 дена след това съм била между живота и смъртта. Шансовете ми за оцеляване са били минимални, всички са очаквали най-лошото. От силния стрес косата на майка ми побелява за една вечер.
Една вечер, когато съм била най-зле, в стаята ми влязла някаква жена, която казала на майка ми: "Не се тревожи, детето ти ще оздравее съвсем скоро."
На другия ден всичките ми жизнени показатели били в норма. Все едно никога не съм боледувала. Лекарите казали, че нещо подобно им се случва за първи път. Такова бързо възстановяване било чудо.
Майка ми разпитала, коя е жената, която я е посетила вечерта (тя решила, че е майка на някое от другите деца, които са били в интензивното отделение или някой от персонала).
Оказва се, че жена, която отговоря на това описание в отделението няма.

# 118 26 окт. 2006, 12:06 ч.

Има много детски смях.
Мнения: 3 152

бабо Ягодино,
настръхнах цялата, ако щеш вярвай.

# 119 26 окт. 2006, 16:08 ч.

Варна
Мнения: 686

Много ми е интересно ... продължавайте, момичета

И аз го помня сериала "Разкази с неочакван край" - беше ми любим, сега ще се разровя да видя в нета няма ли го някъде

Препоръчани теми

Страшни истории и градски легенди

Случи ми се нещо странно..

Страшни истории и преживявания

Случи ми се нещо странно XXIX

616
Развлечение

Причина:

Причина: