Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги

Реших и аз да разкажа нещо.Като ученици и студенти често викахме духове-с ключ и книга или с картон с букви и капачка.Беше забавно- ще вземеш ли изпита, с колко, харесва ли те някой и т.н.Понякога се получаваха смислени отговори и аз бях твърдо убедена, че някой от нас движи капачката.Докато веднъж нещата излязоха от контрол.
   Беше изпитно време, хазяйката ми беше починала преди седмица, но роднините и ни позволиха да останем до края на изпитите.Съквартирантката ми се прибираше да учи в родния си град.Аз сама в квартирата.Дойде  към 18 часа една колежка и с всичкия си акъл решихме да се "консултираме" с някой какви въпроси ще ни се паднат.Написахме буквите на картона, капачка намерихме и почнахме.Само че този път духът пишеше удивително бързо, многословно и смислено.Аз по принцип не вярвах в тези неща и го правех за забавление, но сега направо реших, че ме правят на балък, и започнах да натискам силно капачката.Но се оказа, че такава сила има в нея, няма спиране.Не беше колежката ми."Нещото" определено беше лошо, агресивно, обиждаше, предсказваше страхотии, наричаше ни вещици, говореше за рангове, караше ни да се кълнем в Люцифер, в бъдещите си деца, когато отказахме, искаше да се закълнем във всички светии-и изобщо такива щуротии, но много свързано и смислено.Спря тока, запалихме свещ, приятелката ми си махна пръста от капачката, а под моя тя продължаваше да се движи.Свещта изгоря, писането продължаваше, ние се молехме да си върви, но нещото отказваше.Сложих в локвичката восък и едва мъждукащото пламъче една мартеничка -пижо и пенда, за да поддържам пламъчето, а духът написа "Не горете човешки тела, това е най-страшно"Ревнахме от ужас.За щастие токът дойде, и все пак успяхме да го отпратим.Накрая капачката се завъртя бясно около буквите и се закова в центъра при кръста.Беше малко преди полунощ , а сеансът продължи около 4 часа.Повърхността на картона беше разрошена от ръбовете на капачката.Не питайте как изкарах докрай изпитите в тази квартира-нощем лампите бяха включени и учех, а спях през деня.Повече и през ум не ми е минало да се занимавам с това, защото разбрах , че има неща, които не разбираме.Много ми се иска да има разумно обяснение за тези сили, защото съм скептична все още и се старая да не си спомням за оная нощ.

 Пфуу ,това с негъра е много страшно, лично съм го изпитала.
Когато родих сина си , в Майчин дом имаше много стажанти чужденци и доста от тях бяха негри,но един беше адски черен. Сега не знам ,но тогава нямаше баня във всяка стая, а само две  в коридорите. Минава нощната визитация и аз решавам да отида да се изкъпя, взимам си нещата и тръгвам , но се крия да не ми се скарат. Излизам тихичко в коридора, той тъмен,  оглеждам се дали няма да ме види някой и изведнъж виждам само едни бели дрехи да се движат към мен - бяла блуза, бял панталон и бели чехли - за секунда се върнах в стаята, метнах се в леглото и се завих треперейки от ужас.И след минута вратата се отваря,  влиза стажанта негър и ме пита има ли някакъв проблем? Сума ти време не можах да се успокоя, как не ми секна кърмата - не знам, пък и бях само на 18 г.

Олеее...Кой сте извикали не попитахте ли?
Аз знам че тези от духовете които са на Земята са на убиици, престъпници, самоубийци...въобще безпътни души лутащи се в тъмнината и неможещи да намерят покой... Хич не е шега работа това с викането на духове...бррррр...настръхнах.
Мисля че всички които сме се включили в темата трябва да отидем на църква и запалим свещ за починалите.

Ние викахме духа на някакъв психолог , вече не си спомням кой, но това дето пристигна беше друго.Странното е, че ни караше да се кълнем в дявола, пък после ни казваше, че трябва всяка неделя да ходим на църква Е това ми е много странно.

Аз имам приятел свещенник. Той ми казва че всички такива работи са дело на Дявола ( ако вярвате ). И той ни лъжел, подмамвал и ни гледал сеира....Така че не се очудвам...
Ох, ще спра да пиша , че ще ме вземете за някоя откачалка 

Леле, какво става тука бе! Сигурно и сега да срещна някой тъмнокож облечен с бели дрехи по тъмно, ще се попикая от страх. Боже дано не ми се случва

Когато моята приятелка родила дъщеря си тя не проплакала веднага и състоянието й не било добро.Естествено лекарите не казали на приятелката ми,че детето не е добре и че е в кувьоз.Стояла тя в стаята и не можела да заспи,притеснявала се какво става и защо не и дават детето и когато погледнала през прозореца видяла жена облечена в бяло да стои и да гледа към нея.Интересното било,че никой друг в стаята не я видял.След известно време жената изчезнала и по късно моята приятелка разбрала,че по това време когато жената стояла срещу прозореца нейното детенце се борело за живота си.До ден днешен тя смята, че е било или ангел или нещо друго което е чакало за душичката на дъщеря й.

Страшничко е да видиш как се движат дрехите сами срещу теб! А ето нещо още по страшно: докато четях историята за викането на духове и изведнъж цък, цък, цък, всичко започна да ми се увеличава - букви,снимки ,картинки и станаха огромни, а си бях махнала ръцете и от клавиатурата и от мишката.В първия  момент настръхнах и се сковах, но после видях, че понеже отварям форума през Опера-та, само се е включило увеличението на страницата до 250 %. Как стана ,така и не можах да разбера, защото нищичко не пипах. Три пъти го връщах в нормален размер и три пъти само си се увеличаваше! Е как да не вярваш в духове?

Хайде и аз да се включа в ужасиите...

Една история, която мъжът ми ми разказва, твърди, че е истинска, дали е така - не знам. Предупреждавам, че е зловеща и гадна - да не се чете от слабонервни хора.

Някакво семейство копаело кладенец в двора си. Бащата долу копае, майката изтегля нагоре кофите с пръст, двете дечица - мъничко и малко по-голямко, се гледат сами. По едно време по-голямото идва с малкото на ръце, цялото в кръв - 'Мамо, виж, заклах го с ножа, както заколихме агнето за Великден'. Не разбрало детето, че като заколиш някого или нещо, е завинаги...
Майката от ужас изтърва пълната кофа с пръст и тя пада долу върху гърба на бащата и го оставя инвалид.

Истина ли е - нямам представа, но потръпвам всеки път като се сетя за нея.

Оу, Бу, това е много зловещо...Дано да е измислица...

Ееее, нанова, все не ти стигат значи... Малко ли ти се виждат тези? Ти и преди ровеше все за детски истории, игри, веселби..., ама и доста теми се изписаха за това. Темат е много интересна, но ще си я запазя за довечера да я чета. А на теб, ако не ти е полезна - не знам.

Да кажа и аз....

Една майка редовно сънувала мъртвата си дъщеря - била някъде около 20 години.
Една вечер дъщеря и се явила и казала: "Мамо купи ми всичко за сватба, рокля, обувки, ще се женя"
Жената не повярвала, но на другата вечер дъщерята пак и се явила и настояла за булченски дрехи. Майката отишла на другия ден, купила всичко. През нощта дъщеря и се явила и казала - "В толкова и толкова часа ще отидете на това и това шосе и ще чакате. Първата кола, която мине - ще я спрете и ще и дадете, каквото сте приготвили."

Така и направили майката и бащата, отишли на шосето и зачакали, минал час, два най-накрая се появил един  военен камион. Спряли го те, извинили се на шофьора, казали му каква е работата, а той отвърнал: Е, нищо, аз тъкмо карам починало войниче......."


Бу, и аз съм чувала тази история и казват, че е истинска 
бррррр пак настръхнах, има и още но сега не се сещам

Като бях малка даваха някакъв филм за снежния човек Йети. Описваха го като огромно създание,което изяждало всичко живо,или и аз вече не помня. Тогава една приятелка ме беше излъгала,че снежният човек идвал ако кихнеш повече от 10 пъти на ден   Е да ама аз тогава си спомням,че бях настинала и една вечер,самичка вкъщи,чакам баба и дядо да се върнат от работа,кихнах 11-ти път за деня....И от страх да не ме изяде Йети,......се начурках в гащите     А бях вече ученичка....Сраааам!

Същата тази приятелка веднъж се беше скрила в закачените палта на портмантото в коридора ...Отивам аз да я търся,тя изкача с наведена напред коса и ме подгонва.Направо щях да умра от страх,защото тогава гледахме Туин Пийкс и тя се правеше на Боб Това никога няма да го забравя. Изгоних я с ритници 

Много призрачна история.