На море в Гърция 2021 - VI

Пътувахме към Гърция на 31.08. - вторник. Тръгнахме от София рано сутринта, малко след 5 ч. и минахме границата в 7.30 ч. буквално за 5 минути, почти като в добрите стари времена - ако не броим тестето с документи, готови за инспекция. Стигнахме на Килини за ферито в 15.15 ч., като билети закупихме на място. Имахме 8 нощувки на острова, като времето беше хубаво и топло през цялото време. Имаше следобеди с вятър и дни с вълнение, но нищо драматично. Хубавото на островите е, че почти винаги можеш да се преместиш на подветрената страна. Спахме в Аликес, на източния бряг, в каменно бунгало на около 900 м. над плажа. Обиколката на острова ме убеди, че не съм сбъркала в избора на място за настаняване. Аликес е малък курорт от селски тип (каквито обичам), близо до по-големия Аликанас, който от своя страна изобилства от заведения и магазини. Плажът на Аликес се оказа съвсем приличен - просторен и пясъчен - и прекарахме повечето от следобедите там. Останалите плажове, които посетихме, бяха Ксигия, Порто Лимнионас (макар да не е точно плаж), Геракас, Каламаки, Циливи, Лимни Кери и разбира се - звездата Навагио. Оказа се, че островът е богат на разнообразни плажове за всеки вкус. Може да се каже, че на нас ни харесаха всички от посетените с изключение на Циливи - там беше супер гмеж от англичани със съвсем мъничка свободна зона. Лаганас не го посетихме изобщо, но не съжалявам особено - Циливи ми стигна.
На втория ден от почивката отидохме привечер да видим Навагио отгоре. Имах известни притеснения, защото през август достъпът беше ограничен заради потенциалната опасност от пожари и даже е имало пазачи, които да спират туристите. Може би това беше от най-приятните и запомнящи се преживявания, като останахме до залез слънце - беше нереално красиво. Наистина Закинтос е надарен с уникални природни дадености и ярки наситени цветове, от които не можеш да откъснеш очи. Гледан отгоре, Навагио имаше спокоен вид и решихме на следващата сутрин да го посетим и отдолу, което се оказаха сметки без кръчмар. На сутринта отидохме до Порто Вроми, но лодки до Навагио нямаше поради вълнение на морето. Човекът, който чакаше долу, каза, че и следващият ден няма да става, вероятно на по-следващия. Записах си телефона, за да мога да питам предварително. В събота вече времето беше подходящо, но междувременно реших да вземем лодка от северната част, близо до Нос Скинари. Стигнахме там към 10 ч., но се оказа, че сме закъснели, тъй като на Навагио към 11 ч. вече беше страшна лудница от хора и супер интензивен "лодкотрафик". Малки и големи лодки стоварваха непрекъснато туристи с фикс идея за всякакви селфита на фона на нереално синята вода, която ги хипнотизираше. Наистина, докато не я видиш с очите си не можеш да повярваш, че съществува. И затова си заслужава разходката с лодка. Но без илюзията, че отиваш на плаж. Защото при тези навалици плуването е невъзможно, а въздухът е напоен с миризма на корабно гориво. Все пак ние се отчетохме с това посещение на един от най-красивите и емблематични плажове в света, а на моменти и от най-труднодостъпните. И вероятно няма да повторим.
Интересно преживяване беше посещението на Порто Лимнионас в деня със силното вълнение от западната страна, което провали разходката ни с лодка до Навагио. Както вероятно знаете, това не е точно плаж, а нещо като врязан в скалистия бряг тесен залив. Вариантите за плажуване са или на тераса с шезлонги и чадъри към таверната на паркинга или сядане/лежане на скалите над водата. Имаше и няколко стари бетонни гаражи за лодки, чиито покриви също се използваха от туристите. Общо взето, мястото за сядане е ограничено, но Порто Лимнионас си заслужава да се види. Въпреки вълнението там ставаше за къпане и плуване, както и за скачане в доста хладната вода. Децата много се забавляваха. Като цяло мястото се посещава предимно от младежи.
По отношение на храната мога да кажа, че като любители на агнешкото останахме доволни – хапнахме го в различни варианти, вкл. И на пита-гирос с агнешки кебап или сувлаки. Сутрин почти винаги взимам прясно изпечени закуски от пекарна, които ни държат сити до следобяд. Обожавам бугаца с крем ванилия и спанакопита. Тъй като винаги избираме настаняване с оборудвана кухня, някои от вечерите приготвям нещо бързо и лесно с местни продукти и вечеряме на терасата. Въпреки че харесвам таверните, най-лежерно се чувствам именно на терасата пред бунгалото под звездното небе и звуците на щурците.
Като цяло, съм удовлетворена от почивката – успях да се наспя и доста да почернея, да плувам доволно в любимото море, както и да прекараме чудесни моменти четиримата. За съжаление имаше и известни неразбирателства, най-вече поради пубертетските настроения на дъщеря ни. Най-важното, разминахме се без проблеми и инциденти. На острова навъртяхме около 400 км. за осемте дни, можеше да посетим и други места, но реших да пожаля съпруга ми с шофирането. Както вече споменах, Закинтос има уникални природни дадености, но не успя да ми легне на сърцето като някои други гръцки острови. Нещо му липсва, може би идентичност. И е твърде комерсиализиран по отношение на Навагио и костенурките. Ние костенурки не видяхме, но не сме и търсили. А такова натрапчиво предлагане на разходки с лодки и круизи не съм срещала другаде – буквално на всеки ъгъл има масичка и се продават билети.