Мъжът ми се държи странно

Ами ще опитам. Въпроса е как да го подтикна да говорим..

Е не го карай да се чувства все едно на разпит в полицията. Ангажирай го повече в къщата и детето, но не с команди, а защото няма кой друг, той е най-кадърния в ремонтите, а за детето си спокойна само като е с него. Сготви му нещо, което харесва, а отдавна не си му правила. Не си говорете само за детето, покажи че мислиш и за него. Радвай го, не е сложно.

Ами опитвам, но повечето пъти ме пита: " Ами ти какво ще правиш" , "защо не го направи днес" и т.н.

Да си говори де, няма ли право да отговаря? Като бях малка и много мърморех за котка. Накрая майка ми каза - добре, ама грижата си е само твой ангажимент. Тогава не разбирах какво искаше да каже, аз нали затова я искам тази котка, как ще ме уплаши грижата за нея. И въпреки че бях малка и смотана ми доставяше истинско удоволствие да си гледам животинката. Защото много я обичах и много я исках. В твоя случай мъжо  му трябва побутване, ама докато си върши задълженията, макар и мрънкайки по някой тъп въпрос, значи ще ви обикне.

Ще говоря с него днес вечерта, да каже какво не му харесва, аз да кажа на мен какво не ми харесва. Да видим, ще стигнем ли до същността на проблема или не.

Ами, ето, днес е вторник, довечера му казваш: Мило, предлагам в събота да заведем детето у мамини, докато го няма ти да оправиш....., а аз през това време ще оправя гардеробите/измия банята/измия прозорците (каквото там прецениш, че имаш да правиш). После ще идем на дискотека/кино/механа и в неделя сутрин ще приберем детето. Казвам ти от вторник, за да освободиш съботата и да набавиш нужните инструменти/консумативи.... за това, което ще правиш.
И да видим какво ще стане....

Той смята, че детето е малко да го оставяме така.. и изобщо не ми остават варианти.

Е, пробвай, де, нищо не губиш...

На мъж няма смисъл да се говори, ако рови в таблета/компютъра/телефона.  Мъжете са зле с многозадачността, не са като жените да могат да четат, гледат телевизия, следят детето и манджата едновременно. Мъжете могат да се дразнят,  ако гледат нещо важно за тях, а ги отвличат. Затова е хубаво те да определят време,  когато са готови да те слушат. И не всички обичат да споделят какво ги гнети, това не се насърчава при възпитанието им. Аз питам "в лошо настроение ли си, искаш ли да споделиш?". Понякога се оказва, че просто е фокусиран върху нещо, което му е важно, друг път споделя. Но и сме вече свикнали като се приберем, да споделяме как е минал денят. Понякога не веднага, а след като той си почине, има нужда от време за него си. Но ми казва - искам просто да си почина " и аз не го закачам, уважавам нуждите му.

Не веднъж съм му казвала: " хайде да оставим малкия при майка ми довечера и да излезем , или през деня :" хайде да го оставим за малко и да излезем", нито веднъж не се е съгласил.
Да, а също така питам, има ли му нещо, иска ли да сподели, винаги отговаря с няма нищо.

Ама "да излезем" трябва да е наградата, а не целта. Той не смята, че ти се измаряш през деня, за да излизате, явно. За това първо работата, после "моркова". Ама пък, от друга страна мъжът си е твой, ти най-добре си го знаеш. Ние ти казваме какво минава при нашите, при твоя - ????
Като откаже излизането, обаче работата си остава. Той да си прецени...

Е, егати и капризника. Аз от всичко разбрах, че той не помага с домакинството, нито с детето, има почти цял свободен уикенд сам, да си почива(праща я при майка й), вика, крещи, прави й забележки, не я отменя, не му се занимава с ремонти, а в същото време не дава дума да му се каже за нищо.
Брей! Авторката за нищо не го закача, съобразява се с него за всичко. Как ли пък няма да му стъпвам на пръсти на тоз!
Мен ме удивляват мненията тук, едва ли не тя е виновна, нямала подход, не го предразполага, не знам си какво.
Аз такова нещо не виждам.
Виждам един мъж, който не му се занимава с дете и му тежи дългът към семейсвтото му и не иска никакви ангажимети да има по къщата. Аааа, и иска да му се играе по свирката, да не го закачат за нищо, и да не го командват.
Егати кривия.
Авторката напротив-има желание да се говори, да се изяснят, има и нужда от почивка. И дипломна пише. На сто стана тъче.
Вие как си представяте тя да прави всичко, без помощ, да му играе по свирката, нашия все изморен, секс не иска да прави, не иска да участва в нищо, щото нали видиш ли той РАБОТИ?!
Половината от съветите е да се говори мило и с подход, едва ли не авторката е виновна.
На мен ми е като цяло странно как не можете да поговорите дори като семейство, да разговаряте спокойно и да си споделяте.
Труден характер ми се вижда ТМ.
 Успех, дано се разберете и всичко да е ок.
Просто го помоли да те отменя малко, защото от начало научиш ли го на пълен слугинаж ще ти е много трудно, не може да се нагърбваш с всичко.
Семейството сте, трябва да си помагате.
Късмет!

Помагаше много, като беше бебе детенцето, сега гледа да се поизниже, ако може.. и пак казвам, играят си, но не по цяла вечер, като се заиграят, почвам да правя нещо, дали за мен, дали за апартамента, легна ли, мигом се наиграват. На мен ми харесва аз да си изчистя и т.н., но като няма време, няма как да стане, ако той свърши нещо, гледам да не го критикувам, но забелязвам, че повечето неща ги прави, колкото да каже, че ги е направил, а знам, че може да се постарае.
Попринцип мислех да си замълча, обаче доста ме нападнаха и затова ще си го кажа : опитва се да ме убеди, че той се убива от работа, а аз едва ли не си почивам, да де ама моя "работен ден" е 24/7.

Ти от сега ако се чувстваш нападната, няма да издържиш до 20тата страница… майтапа настрана, това че не всички те виждат като жертва не е защото не сме добронамерени,  а напротив. Най ни е лесно да плясне всяка по пет приказки да си ходиш при майка си, защото не те заслужава муньо и женската солидарност възтержуствува. Ама в живота трябва да гледаш първо своите грешки. Всяко едно от нещата, които писа тук можеше да му е казано в очите. Не си хитра, но си взискателна. Като не сте си изградили комуникация на искреност, поне пробвай да го манипулираш. Не щял да оставя детето. Ми какво по-хубаво, оставяш го с баща му, а ти си клюкариш на рахат с майка ти или някоя дружка. Нормално е да трупате гняв като не преработвате емоциоте си. Колкото ти си му набрала, толкова и той на теб. Аз ти пиша, пробвай с добро, ти ми отговаряш - ама той такъв, онакъв. Да бе, разбирам те, и мен не ме кефи мъжа ти, ама ти уж го обичаш пък искаш да го очерниш.

О, сигурна съм, че е точно така.
Той работи, трябва да си почива нали.
Точно в това е един от проблемите.
Той смята, че щом работи няма други ангажименти. За него ти просто си седиш у дома.
Това хич не е ок.
Държанието му ясно показва, че смята точно това, че е отегчен и не му се занимава.
Според мен ще ви е мн трудно да се разберете щом поначало са му такива вижданията.
Има вина у двамата.
Трябва да се подходи много внимателно, но аз просто не виждам желание от негова страна, така, както ти ги описваш.
Сама каза, че като искаш да му оставиш детето той те напада"е ти какво ще правиш и защо не си го свършила вчера това"? Демек те обвинява, напада те, защото не иска да се занимава той с малкия. И ти един вид си го гледай.
Ти не си робот. В един момент ще избие нанякъде.
Излизаш ли с приятелки поне?
А той излиза ли с неговите?
Ти нещо сама за себе си правиш ли?
Да, хубаво е да го ухажваш, да се държиш мило, да го поглезиш, нещо да направиш за него, да го изненадаш. Да видим как ще реагира. Ако и тогава е недоволен и ти се изрепчи, ясна работа.
Ти даваш от себе си, той не дава. Така виждам аз нещата.
Трябва и той малко да положи усилия.
Явно е, че ти си си представяла семейния живот по един начин, а той по друг
Там някъде се разминавате. Вижте го къде е разминаването и дали може да се разберете. Ти ще положиш усилия, то ще положи, иначе няма да стане.
Пробвай да го зарадваш с нещо, да видим как ще реагира.