На море в Турция - тема 72

Правен е някакъв ремонт в стаите - нови огледала, супер голям и готин плот, декорирано е много хубаво. Махнали са затворените гардероби и са сложили някакви отворени, с плъзгащо огледало пред тях – нещо като рафтове. На мен, лично, ми е грозно, но това не е важно изобщо.
Стаите ги чистеха всеки ден, мини-барът – зареден до пръскане, хавлиите – ВСЕКИ ден ни ги сменяха всичките (само единия ден ни беше оставила половината от кърпите, вместо цял комплект). На племенницата бяха правили много хубави лебеди, на нас – никакви. Бакшиши сме давали еднакво. Важното ми е, че беше чисто и имахме хавлии.

дават ти маски на влизане плюс комплект прибори, стерилизирани и опаковани. Из целия хотел всички бяха без маски, абсолютно навсякъде не видях никой да носи маска, освен персонала. Самите ти си махаха маските, но шефовете им им се караха да ги сложат пак, понеже са задължени и ги е страх, очевидно, да не ги изпортят.
Храната се подава, очаквах километрични опашки, няма такова нещо, става много бързо, не сме чакали много, освен на пиците, скарите и палачинките сутрин. Персоналът беше супер изнервен, чиниите ги вдигат само когато станеш от масата. Докато се храниш, не ти чистят чиниите. Още в началото ни намразиха, защото питаха откъде сме и като чуха БГ казаха, че не може 10 човека на 1 маса, заради мерките. Руснаците седяха и по повече и ние им показахме. ОТделихме си две маси накрая, да не им пречим на количката и си седяхме там. Но през цялото време ни гледаха на кръв (точно тия малките, слабите, черничките момченца с черните панталони и белите ризки), и два пъти ни гониха  5 мин. преди да е свършило съответното хранене. Още в началото говорихме с мъжа ми да им дадем бакшиш, да се държат нормално с нас, но те ни почнаха още от първото влизане в ресторанта и направо ги намразих и аз. Никога никой не се е държал толкова лошо, а ние отиваме в Аква за пореден път вече.

с персонала в ресторанта: Влиза племеницата ми да закусва с моя син, окъснели са за закуска и ядат бързо. Часът е 9:55 и те бързат, приключвайки вече, буквално тръгвайки. ИДва при тях едното момче и я питал дали говори турски. Тя казала НЕ. И той и казал на развален английски: Madam, first food finished. Тя му показала , че има още 5 минути, а съседните маси са били пълни с руснаци, които си ядат спокойно. Но така или иначе тя и синът ми излезли от ресторанта, защото вече били приключили, а пък и ние ги чакахме на пързалките.

Отиваме да обядваме всичките. Минават пак въпросните момчета и ми казват, че обядът е приключил. Соча им моя часовник – показва 1:50. До края на обяда има 10 мин, а тепърва в ресторанта влизат хора и си взимат храна. Аз му казвам, че не мога да разбера какъв му е проблема и дори се усмихвам, опитвайки се да бъда любезна с тях (все още се колебая дали да не им бутна пари, да престанат да ни гледат). И той най-нагло ми казва: Madam, no table for your family this evening!    
Л**но! Да не ми е плащал той почивката! Пак премълчах. ММ се обърна към мен и беше готов да се върне да се разправя, но аз го побутнах, да върви, че вече бяхме тръгнали да си ходим от ресторанта.

Нашият кумец искаше да се запишем за една от тематичните вечери, които ни се полагат. Аз ги зная, че са супер измислени и храната там е по-гадна от основния ресторант, но понеже той искаше да пробва, викам ОК, отиваме. Питам на рецепцията, те ми казаха точно в 9 да съм долу, да се запиша, записването става от 9 до 9*30 и край, после не може. И е ден за ден. Отивам първи ден, опашка до края на фоайето, отказах се. А беше 8*30 (ние нали ставаме да закусваме рано, не смеем да сме от последните, че ония с белите ризи ще ни таковат таковата, то вече с кого да НЕ се съобразяваш там).
Отивам на другия ден рано. СТоя на огромна опашка. ИДва моя ред. Пита ме турчина на английски кой ресторант искаме и колко човека сме. Казвам му 10 човека и тоя как го казах като прозина (ега ти невъзпитания човек!): Ооооо, вие сте 10 човека! Каква е тая работа? Не може да ви сложа никъде, аз имам само 4 места останали.
И аз седя и гледам като в шах – идея си нямам за какви 4 места ми говори, сковах се от притеснение като се изряза, защото на опашката беше пълно с народ, които стояха и чакаха като мен, освен това той ме срина в земята. И в тоя момент ми дойде музата и го почнах и аз на английски. И накрая пред всички хора му казах: АКо това се случваше в една западноевропейска държава в Европейския съюз, хората щяха да кажат: много съжаляваме, но днес местата свършиха, заповядайте утре, ще ви запишем с удоволствие. Освен това му казах, че той трябва да се радва, че идваме голяма компания, защото (казах му) ние не идваме безплатно, а си плащаме.
Разправяхме се доста време, човекът беше много афектиран и изнервен, отне му време да разбере в началото, че аз идея си нямам какво значи 4 места и т.н. Обясни, че от всичките Ефталии той записва по 15 човека в ресторант. Сега, той е прав, че местата са лимитирани, ама защо трябваше да ме овика пред хората, направо ми се доплака.

С това започна нашата сага в хотела – пристигането. Ние отидохме в Турция (нашето с-во) няколко дни по-рано, направихме страхотна екскурзия, и тъкмо да спим още една нощ в Селчук и моите племеници се обадиха, че автобусът им ще тръгва от Сф сутринта, вместо вечерта. Пресметнах, че те ще са в хотела в 5 сутрина, вместо в 2 на обяд (Цветина ги возиха). Канселирахме последната нощувка и Аспендос и цяла нощ шофирахме към хотела, да ги посрещнем. Пристигам в хотела и се чудя какво да правя, като до 14:00ч имаше още 8 часа.
Няма и 30 мин и автобусът им дойде. Питам на рецепцията за настаняване – дали е след 2 или след 3 (нали някои след 3 настаняват, заради пандемията) и той казва: след 2. Дотук добре. Ние оттук сме си приготвили 200 долара, да дам, да ни ъпгрейднат стаите , както сме правили и предните години (50 евро на стая). Още не съм повдигнала въпроса и този ми предлага сам ъпгрейд. Питам го колко струва и той казва 350 евро за двете стаи и 40 евро за стаята на младоженците. Започвам преговори, но той не отстъпва. Гостите, които водя, са изнервени от пътя с автобуса, малкото дете му се спи, на жените им е дошъл цикъл и са полудели за баня и дават зор. Говорим на БГ, но турчинът ни усети и каза: Ако се ъпгрейднете, може още сега да влезете в стаите, слагам ви гривните и ви почва деня. Моите дават зор, напират, той усеща накъде вървят нещата и не отстъпва. А най-отвратителното е, че той каза: вие сте две семейства (4-членни) в large room. Но в момента нямаме такава стая, предлагаме ви ъпгрейд във Family room (тоя ъпгрейд за който си бях приготвила доларите). И каза: ако имахме свободна поне една large room щяхме да пуснем семейството с малкото дете, да не чакат, а да влязат да поспят. Но чак след 14ч ще се освободи стаята. Жените дават зор, децата също и аре – вадим 350 евро двете семейства. Ъпгрейдват ни във Family rooms.
Младоженците стоят във фоайето - и те са живи-заспали. Също искат веднага да се настанят. Той им казва: Вие сте в стандартна стая, може да ви ъпгрейднем в large room и да ви настаним веднага. Ще ви струва 40 евро. Цената е съвсем прилична, за 7 нощувщи нищо не са. Те ги плащат, настаняват ги веднага, бързат да се измият и да спят, че са прибити от пътя и ми се спи.
Тръгваме да караме багажа– двете големи семейства и се оказва, че тоя ни е настанил във family rooms в малките сгради, отстрани, в някакви стаи на първия етаж, супер тесни, задушни и мръсни, едната гледа една изхвърлена слама на полето, а другата – мястото, където спират всички коли и автобуси. Толкова мрачни, тесни и мръсни стаи. Ама пълна отврат. Ако ви настаняват в новите сгради, не се лъжете да го правите!
Връщам се на рецепцията и му казвам, че не съм искала такава стая. Соча му крилото (той почна да се прави, че не разбира английски) в основната сграда и му казвам: Ето тук съм спала аз винаги, за тук съм доплащала само 50 евро и съм била в тези стаи – те са големи, има въздух в тях. И той ми вика: Госпожо, това е друга стая – Family type 2. За нея трябва да платите още 50 евро. И не отстъпва гада. Платих ги, каза ми да изчакам до 14ч да освободят стаята, че в момента нямаше свободна. Та до 11ч седяхме в тия гадните стаи, в новите крила. Къпахме се и после се преместихме във въпросните Family Type 2 – много широки, просторни – две огромни стаи, една до друга, с по две спални във всяка, въдух, светлина, красота.
Платила съм си тарикатлъка, за който се бях приготвила (да мина с 50 евро), но не разбрах защо този ми поиска още 50 евро, освен тия 350, които вече му дадохме.
Но явно съм била толкова пребита от безсънието и умората, дето шофирахме цяла нощ, че не се усетих как този нямаше Large room за едното с-во с детето, та трябваше да се ъпгрейднат, а на младоженците им намери Large room, като се ъпгрейднаха (платиха). Така или иначе, ние отидохме с идеята, че ще се ъпгрейдваме и двете с-ва в по-големи стаи, но явно не стана това, което винаги ми се е случвало преди. И както каза ММ – явно онзи рецепционист, дето говореше БГ, ни е правил тия услуги, на свой гръб. А тоя нямаш Large room, ама като му дадоха младоженците 40 евро, бързо им намери свободна, на мига.

Ходихме и там тоя път. Той е огромен, наистина. За пръв път го видях целия. Докато пътувахме първите три дни из Турция, харесах много неща, но всичко беше скъпо. В Шириндже намерих всичките неща на половината цена. А на този пазар цените бяха два пъти по-евтини от Шириндже (някои стоки даже 3 пъти). За СЪЩАТА стока! Да не говорим, че който го бива, може да свали цената много, ама много.

Не мога да повярвам, че всичките години, дето сме ходили, не сме посещавали града вечер. Прекрасен е. Красота! Не ми се връщаше в хотела. Аланя е един бисер от Турция! Диамант! Но трябва да се гледа вечер. Разхождаш се, кипи невероятна атмосфера, продавачите те дърпат отвсякъде, не можеш дори да погледнеш към стоката или магазина ☹ . Хващат те за ръка, вкарват те вътре, предлагат ти, сами си „намалят“ цената, само и само да купиш. Всеки турист за тях е подвижен банкомат. Но пък стоката им е много хубава и качествена и евтина! Наистина евтина. А за храната нямам думи – местни ресторантчета, уникална атмосфера, вкусна храна, традиционни турски блюда и ястия – вкусни, ама вкусни (още ми се яде от тях, снощи със сина ми говорехме, че ни се яде от тия храни, от ресторантчетата в Аланя). И пак: евтино. Много евтино.. И ако има начин да се върна там, наистина бих отишла единствено и само в Аланя – без ОИ, без големи хотели, без такива неща. Някакво хотелче от Аланя и да ходя там по улиците, да гледам и снимам вечер. А денем – на плажа в Аланя ми стига.

Същото, което написах и миналата година – никаква разлика. Нещата там вече ги знаем – красота отвсякъде, озеленяване, рай! Почти всичко се купува, има и неща, които се полагат от ОИ, но се чакат огромни опашки -за дюнери, за гофрети. Ние не сме яли от тях. Единия следобяд решихме да ползваме пързалките - няма такова чакане - отвисяхме на опашки целия следобяд само за няколко пускания.

Возихме се на един пиратски кораб. ИМаше 1,5ч почивка в Аланя. Слязохме да обядваме там, и един от Косово ни седна на местата, не можем да го изгоним. Нагъл, ама нагъл, ще се бие вече с мене. Викам му: тук бяхме 10 човека на това сепаре, иди си на твоето място. Той казва: не ме интересува, опрявайте се. Викахме екипа от кораба, но и те не можаха нищо да направят. На втория етаж намерихме едно супер тясно сепаре, с гръб пътувахме, едвам седяхме на него, но се преместихме там.
ИНаче беше хубаво – пяна парти, плуване в морето за можещите и така... Ако някой взема такава екскурзия (ние платихме 30 евро на човек – Happy Hasan – един мъж, дето се разхожда из плажа ни я предложи) да знае, че в Аланя, на центъра, където се корабите, ги предлагат и по-евтино, но не зная същия маршрут ли са, има ли пяна пари, предлагат ли храна, плуване и т.н. Приятно беше, хубаво. Но не е нещо кой знае какво особено. На Happy Hasan може да имате доверие на 100% - каквото каза, изпълни си го.

Нямаше анимации за възрастни,поне не и в Аква. На големия басейн, на острова, веднъж играха водна топка, може би играят всеки ден, но ние не сме били там всеки ден. Вечер има детска дискотека – и на острова, и в Аква. Тя е много хубава. После някакво шоу, но пак тия, евтините шоу програми , дето някой се опитва да убие времето. Не бяха лоши – акробати, танцьори... имаше караоке вечер, мистър Аква , такива работи... Бинго имаше една вечер... Абе не е както преди – преди съм гледала супер силни шоу програми, по час и нещо. И винаги е имало 1 турска вечер. Сега няма такова нещо. Въпреки всичко, да сме благодарни, че все пак има и това, защото заради пандемията, можеше и да няма.

И супер малката зона, която беше до ресторанта – свободна, със столчета, за кафе, я направиха с платени коктейли. Сега вече навсякъде е с тия платени коктейли. ИНаче си ти дават алкохол от ОИ, няма проблем. Уискито им НЕ беше хубаво тоя път (миналия път беше оригинално и добро). Но пък бирата и ракията им (дето е като узо), бяха трепач.

Както казах, канселирахме си посещението на Аспендос, заради автобуса, който тръгна по-рано от БГ. Единият от дните, обаче, се вдигнахме рано една сутрин и посетихме Аспеднос и Манавгат (водопада). Водопадът не е нищо особено, Крушунските водопади са в пъти по-внушителни и величествени. Както и да е, видяхме го. Но Аспендос ме зашемети – тоя театър е невероятен. Не очаквах да видя такова нещо. Толкова ми хареса, че като видях афиша за операта и казах: ще я гледаме, искам да чуя акустиката на един истински древен, автентичен театър. Купихме билети онлайн и видяхме, че най-скъпите билети (30 лв на човек) стоят незакупени – за най-хубавите места. И ние си купихме 4 билета. Отиваме на опера, местата заети. Показвам им телефона си, че сме ги купили – турците ми викат: тука няма заемене на места, кой където намери там сяда. НЯМА УРЕДНИЦИ! Няма кого да питаш! ИМаше някакви важни там, не зная какви – депутати ли, политици ли, богаташи ли – бяха заградили единия фронтален сектор за тях – около 10 човека, и ги пазеше полиция. Питаме полицията какво да правим, те викат: не знаем. Всички хора почнаха да викат по нас (турците), че няма запазване на места, сядат кой къде намери. Пак им показвам телефона – че сме платили скъпите билети, и искаме да си седнем на местата. Те вдигат рамене. Помолихме поне да ни направят 4 места да седнем заедно, семейството, те пак вдигат рамене, ширнали се на широко и седят и ни гледат всичките сеира как не знаем какво да правим. Почнах да си говоря на БГ на моите , че турците не струват и няма видят ЕС скоро, седнах на стъпалата, блокирах ги и така гледахме операта – аз и големи син, на стъпалата, а ММ и малкият син – на две крайни места, точно до нас, та си седяхме пак заедно. Но като искаха да минат по стъпалата, им показвах, че няма къде да стъпят и само им виках СОРИ. Разбраха ме, и аз ги разбрах, но както те мен, така и аз тях. ИНаче операта беше невероятна – музиката се чуваше брилянтно, красота. Наслада без край. Текста не го разбрахме, беше на турски, но от време на време малкия син ни уведомяваше, понеже той виждаше либретото, на мен ми беше размазано.