Развеждам се, а нямам доходи

Има много организации,които помагат на хора в нужда с храна,дрехи,наем,сметки и т.н.

А дали не е вариант да потърсиш и гледаш и още едно дете, заедно с твоето у дома. Така ще си помагаш финансово.

Трябва да започнеш работа по най- бързия начин. Това да си гледаш детето до 4 годишна възраст е лукс, който ти не можеш да си позволиш. Отхвърляш и всички съвети, които получаваш тук.

Абе възможности има, няма да си даваш детето и да се отчайваш!
Изгледах си детето без помощ ни ден и нито лев от някой, на квартира под наем.
Всичко може, има как.

Ако искаш помощ, седни и напиши реално всичко.
Какво си учила, образование, умения, език?
Колко е голямо точно детето? Отказани или отложени са ваксините? Каква беше реакцията? Как е то сега?
Къде отиде баща му, какво каза? Имаш ли контакт с него, в държавата ли е?
Имаш ли секър/свекърва? Баща ти къде живее, сам ли е, може ли да отидеш при него?

Можеш почти на 100% да не купуваш дрехи, обувки за теб и детето, ще се намерят, разни домакински сигурна съм също.
Отговори на тези горе, ако имаш желание и нужда от помощ, ще ти помогна, пиши ми!
Но не става с отчаяние, а с работа и да се почне от някъде

Не си давай доброволно детето. После много ще страдаш. Бори се, всички се борим. Животът не е лесен за никой.

Юристите да кажат дали съм права. В момента съдът едва излиза от ваканция. Докато вкарате иск и започнете дело за родителските права, ще стане декември. Така че и това не е от днес за утре. Пък и няма смисъл.

Как стои въпросът с приемните семейства?
От голям град ли си, авторке?

За приемно семейство пак трябва да мине през социалните.

Това е чудесна идея.
Като детегледачка хем ще получи една заплата,хем ще може да си гледа и нейното дете вкъщи .
Детегледачките в нашия град обикновено искат 600-800лв.месечно.

За гледачка не се ли изисква педагогическо оброзивание? И всеки самосиндикално ли може да стане?

Всеки може да е детегледачка. И тийнове на Запад гледат деца.

Ако авторката не иска да работи изобщо, варианта е спешно да си намери нов мъж, който да ги гледа с детето. Което си е огромен риск.

Не е лесно да се намери подобен мъж в тази ситуация.

Има детегледачки с педагогическо образование,има и такива с медицинско образование,но те искат повече пари.

Има и студентки и пенсионерки,които са детегледачки.
А има и майки,които гледат още едно дете ,за да си помогнат.
Има и детегледачки,които работят почасово.Даже и вечер...
Нямат  специално образование.

Много въпроси й зададохме, а отговор няма, иначе гледам е сменила името на темата. Дори не обясни за ваксината каква реакция е направило детето, щото тя реакцията може и да е само зачервяване и подуване (нормално) около мястото, а може и да е само предтекст. Само дето се хабих да й мисля варианти!
За детегледачките с БГ не знаех, че може и без образование и някаква "тапѝя".

Неисках да изпадам в подробности точно за да не будя съжаление или да мисли някой че искам да ме издържа форума или да чакам организации да ме издържат...Детето ми е на 2 години и 7 месеца,родено след 5 години борба и 4 опита инвитро, роди се преждевременно със спешно секцио. Още при първата ваксина при педиатърката вдигна и поддържа висока температура няколко дни,придружена с повръщане и лежахме в инфекциозно отделение,тогава не го свързах с ваксината. При втората ваксина ситуацията се повтори,като този път детето получи гърч и си глътна езика, тогава пак лежахме в болница и аз се замислих има ли нещо общо.Още в болницата една мила сестра с която се сприятелих ми каза, че нейното дете е отключило диабет следствие на ваксина и никой не е признал,че е от това и още много други случаи чух след като започнах да чета и разпитвам.Тогава зададох въпроса на педиатъра ако нещо се случи с детето ми следствие на ваксина кой ще поеме отговорност,тя ми каза родителите,ако ги откажа кой поема отговорност отговора и беше същия. Тогава със съпруга ми решихме да ги откажем. Компромиси съм правила много,преглъщала съм,мълчала съм,докато не се роди детето,тогава неможех да си затварям очите и да мълча,започнах да си казвам какво не е както трябва и това не се хареса на съпруга ми,примера в неговото семейство е ,че жената е роб,създаден да работи, да гледа деца и да мълчи,а мъжа да излиза,да командва и да не му се противоречи...Детето нямаше и 1 година когато той си събра нещата и ни остави, взе си телевизорите, месото и рибата от фризера и чак нокторезачката...Тогава получава майчинство ,продадох си златото за да взема един телевизор и да изплатя телефона, който бях взела на изплащане за него. С майчинството и издръжката,която той даваше закрепях положението. Нямаше го 4 месеца,през това време виждаше детето в мое присъствие тъй като той така искаше, защото не можеше да се оправи сам,докато той прекарваше време с нея, аз си вършех работата в къщи, не сме разговаряли освен нещо за детето. Един ден поиска да поговорим и да се върне,обещания и молби...аз не съм злопаметна ,а и знам какво е да живееш без един родител...Приех го отново, криво ляво с много компромиси отново от моя страна избутахме до сега...Като постоянно ми се натякваше,че той е купил това,той платил сметките,трябваше да се съобразявам каква козметика да купя за детето и беше ад. Аз не съм си в къщи по собствено желание. Това, че съм уязвима заради детето го прави силен и ме манипулира. Откакто се е родило детето не съм излязла сама, не съм я оставила да я гледа някой,не съм си угодила ,не съм си купила нищо. Отдадох живота си на него. Имам прекрасно дете,което вече усеща и разбира всичко, за възрастта си е изключително развито ,целия ми ден е посветен на него. Свекърва ми не е лош човек,но работи, защото трябва да се издържа,свекъра ми е пенсионер,който взима по-голяма пенсия от нейната заплата, но парите им винаги са били отделни...Имаме къде да живеем,за това поне не се притеснявам,живеем много години в общинско жилище и наема е символичен. Обзаведено и комфортно ни е,сама с детето съм. Имам всичко необходимо за едно домакинство. До сега винаги съм била от даващата страна ,никой не знае какво ще му поднесе живота. Имала съм изключително труден живот,баща ми работеше денонощно за да ни изгледа, ние вършехме дом работа и учехме. Той не поиска помощ от никой,така ме е учил и мен. Наложи ми се да порастна бързо,да стана силна..Щом се стигна да напиша ,че съм отчаяна значи наистина съм премислила всички варианти. Имам сестра, която работи и също сама си гледа детето, имам жива само една баба,която вследствие на диабет ,който отключи като почина майка напълно вече ослепя. Всеки се бори да,това искам да направя и аз,неискам да чакам на организации и на милост,работа мога да започна веднага, с два почивни дни седмично. Обмислях и нощни смени, а детето да е при съпруга ми тогава, но той не е съгласен на този вариант, защото му се разваля спокойствието, а и детето без мен незнам как ще заспи, той никога не е пробвал да я приспи или измие вечер, но това са подробности...За това помислих за варианта на него да се дадат род права, защото поне ще съм по -спокойна ,все пак и е баща, отколкото на някоя непозната жена или пък баба от квартала,както предложи някой. Не всеки е готов да поеме отговорност за толкова малко дете и то не за гледане за час,два или ден,два. Немога да чакам на неговата милостиня и да чувам после как ми плащал сметките и ме хранел..Той ще плаща издръжка, но тя е до никъде. Със свито сърце съм,детето ми е всичко, даже незнам как ще успея да я оставям на него. Това е ..то и още има но са грозни истории,никакъв смисъл няма от оплюване