Здравейте, пиша тук, защото по стечение на обстоятелствата няма на кого да споделя следния казус..за съжаление...
Имам мъж и малко детенце. Всичко е страхотно, нищо не ми липсва от страна на мъжа ми. Адски е подкрепящ, вярва в мен когато аз не, помага много с детето, с домакинските задължения. Обръща ми внимание, може би не достатъчно, защото все го бъзикам да ми каже нещо мило, да ме закачи. Ей, такива прости неща, които жените харесват.
Той пътува извън страната, преди беше с по - големи отсъствия, сега направи така, че да се прибира по - често вкъщи. Ии тук идва казуса.
Преди буквално няколко дни, когато бяхме излезли на разходка с детето един познат ме поздрави и ми направи някакво приятно впечатление, аз усетих нещо. Знаех, че ще ми пише.Прати ми покана, хареса ми снимката и се започна едно чакане. Чаках и си мислех как искам да ми пише... Докато една сутрин се събудих и видях, че ми е писал. Почнахме да си чатим, той явно е мислил, че не съм семейна, защото както казах мъжът ми отсъства, но аз му казах, че живеем тримата. Покани ме на кафе, естествено не отидох. Прави ми комплименти, разпитва за детето. Вчера му казах, че отивам до магазина и той дойде там, изчака ме на пейката докато пазарувам, разменихме си буквално 2-3 приказки и се прибрах...
Обаче покой не ми дава това нещо. Казах му, че държа на семейството си, че е най - добре да не общувам с него по този начин. Че и за него е най - добре да не му давам надежди и накрая да са напразни...., Защото наистина е добър човек.
Споделих му тези неща, той каза, че ги е усещал и че няма за какво да ми е гузно, при положение, че нищо не е станало. Обаче постоянно проверявам дали имам съобщение от него, разхождаме се и се оглеждам да го засека някъде....
Не знам какво е това нещо. Със сигурност не бих излязла с него, но и това чатене не го усещам правилно, въпреки, че ми харесва...
Най - вероятно липсата на мъжа ми влияе най - много. Лутнали се в ежедневието и свикнали един с друг, не усещаме тази тръпка, която може да даде един комплимент, един поглед..
Не знам и какъв въпрос да ви задам.
Грешно ли е? Аз знам, че е.
Моля, споделете мнението си. Звуча като ученичка, но наистина е хаос в главата ми.
Имам мъж и малко детенце. Всичко е страхотно, нищо не ми липсва от страна на мъжа ми. Адски е подкрепящ, вярва в мен когато аз не, помага много с детето, с домакинските задължения. Обръща ми внимание, може би не достатъчно, защото все го бъзикам да ми каже нещо мило, да ме закачи. Ей, такива прости неща, които жените харесват.
Той пътува извън страната, преди беше с по - големи отсъствия, сега направи така, че да се прибира по - често вкъщи. Ии тук идва казуса.
Преди буквално няколко дни, когато бяхме излезли на разходка с детето един познат ме поздрави и ми направи някакво приятно впечатление, аз усетих нещо. Знаех, че ще ми пише.Прати ми покана, хареса ми снимката и се започна едно чакане. Чаках и си мислех как искам да ми пише... Докато една сутрин се събудих и видях, че ми е писал. Почнахме да си чатим, той явно е мислил, че не съм семейна, защото както казах мъжът ми отсъства, но аз му казах, че живеем тримата. Покани ме на кафе, естествено не отидох. Прави ми комплименти, разпитва за детето. Вчера му казах, че отивам до магазина и той дойде там, изчака ме на пейката докато пазарувам, разменихме си буквално 2-3 приказки и се прибрах...
Обаче покой не ми дава това нещо. Казах му, че държа на семейството си, че е най - добре да не общувам с него по този начин. Че и за него е най - добре да не му давам надежди и накрая да са напразни...., Защото наистина е добър човек.
Споделих му тези неща, той каза, че ги е усещал и че няма за какво да ми е гузно, при положение, че нищо не е станало. Обаче постоянно проверявам дали имам съобщение от него, разхождаме се и се оглеждам да го засека някъде....
Не знам какво е това нещо. Със сигурност не бих излязла с него, но и това чатене не го усещам правилно, въпреки, че ми харесва...
Най - вероятно липсата на мъжа ми влияе най - много. Лутнали се в ежедневието и свикнали един с друг, не усещаме тази тръпка, която може да даде един комплимент, един поглед..
Не знам и какъв въпрос да ви задам.
Грешно ли е? Аз знам, че е.
Моля, споделете мнението си. Звуча като ученичка, но наистина е хаос в главата ми.
