Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Паническо разстройство - 51

  • 14 647
  • 662
  •   2
Отговори
# 240
  • Мнения: 1 830
Ох, изобщо не искам да почвам нова работа, ама се наложи. И ще почвам няма къде да ходя. Реве ми се как ще изкарам първите седмици с това гадене и усещане, че съм парцал сутрин. Имам си и други здравословни проблеми и изобщо съм цъфнала. Просто не знам как ще изкарам. Все мисля, че ще изгубя контрол пред нови колеги, ще почна да повръщам и ми иде да не ходя и да избягам.😢
Работа онлайн ми е мечтата. От къщи и да не ходя никъде. Обаче дори и по време на короната при наличието на много работа от къщи аз не успях да се закача на такава.

# 241
  • Мнения: 1 744
Да питам нещо - от няколко години ми става, аз си викам па, но може и да е друго. Състоянието е много специфично.
Случва ми се след по-тежка физическа активност, най-често спорт. Днес след каране на колело но по-интензивно. Веднъж след плуване и веднъж във фитнеса. Изведнъж ми призлява, имам усещане за омекване на краката и че ще припадна всеки момент. Припадала съм в други ситуации два пъти и знам, че усещането не е като при па, в смисъл доста по-различно е. Направо потъвам така го усещам.
Днес наистина имах доста натоварен ден и защо ли реших да карам и колело та мисля че или има връзка с кръвна захар или с вестибуларния ми апарат. В последно време имам сериозен проблем да карам колело, в смисъл обожавам, но от клатенето ми се завива свят. Много ми е странно като усещане, така или иначе това днес не беше само завиване на свят де.
Някой с такива проблеми?
Възможно е и да си е просто ПА но по-интензивна. Обаче е различна и я свързвам с интензивен спорт.
На морето при плуването като излязох от водата ми омекнаха краката също, легнах и пак усещам как потъвам потъвам и на косъм да припадна.
Днес седнах но пак се усетих как потъвам и се губя и станах ходих плисках се с вода и малко се посэвзех някак едва се прибрах.
Когато припаднах бях в болница и трябваше да ме вдигнат от леглото и тогава им казах че ще припадна ( усещането за потъване е същото) и сестрата ми обясни как от седнало положение не се припада. И двете ми припадания до сега са седнала. Не знам може ли или не може но при мен става. Аз и легнала мога да припадна или смятам че съм била на косъм и съм потъвала точно така.

Последна редакция: сб, 25 сеп 2021, 21:16 от opelcorsa

# 242
  • Мнения: 108
Рокси, колко ксетанор приемаш едно ли?
Дали да не вдигнеш за малко дозата, питай пси. Щом те игнорира тоя мъж, няма да му се молиш, я... Оставай го ще се справиш някак, времето лекува.
Опел нямам такива усещания след спорт.,нито световъртеж даже.
Lovely ти колко време беше в ремисия?

# 243
  • Мнения: 1 830
Ми аз баш в ремисия не съм била, но от паник атаки веднъж седмично, че и по два пъти понякога стигнах до веднъж на няколко месеца. И си беше прогрес. Но нещо не съм добре от около 3 месеца и пак се почна като преди. Напредъка беше с психолог и воля, тук таме лексотани четвъртинки. И съм страшно разочарована освен всичко друго. Че пак съм зле. И пак ми е каша в главата. Едвам кретам и едвам се справям. Заринаха ме разни проблеми. Някои не много големи, ама буквално едвам ги боря. То даже да пратя някакви документи ми тежи. Забравям, сто пъти пиша задачите. Къщата става кочина. Едвам със сетни сили я оправям. И сега просто сили нямам да се съсредоточавам да ми обясняват за работата кое какво е. Абе едно.. Хем безсилие, хем тревога.
Опелкорса, ти да нямаш анемия?

# 244
  • Мнения: 1 904
Opelcorsa, това не е ПА, а вероятно срив в кръвната захар. Аз също съм го имал, и все още ми се случва след много интензивно натоварване. Принципно най често е това. Но е възможно да е един вит хипотония, която при възрастните се наблюдава. Може и да е и анемия също. А може да е комбинация от няколко неща. Ако изядеш лъжица мед какво се случва?

# 245
  • Мнения: 5 673
Аз просто съм бясна, хора! След като успях да се откача ит всякакви хапове и нищо ми нямаше, тъпият ковид ми разказа играта, а хем го карах много леко. Не ме е било страх от вируса, нито от усложнения, приех си го като нормален грип и това е. Обаче такава тревожност ме блъска, рева от най-малкото, постоянно съм на дроб, гади ми се. Реално нямам никакви проблеми, като се замисля нямам и някакви страхове и се чудя откъде дойде пак тая отврат. Чудя се дали да не си започна пак АД, а хич не ми се иска. Пих ривотрил ей сега, че се събудих с адската тревожност, сърцебиене, поревах си, но трябва да ходя на работа след малко. Хем не искам отново да започвам АД, хем знам, че на ривотрил постоянно не е ок. Помня, че Георги имаше поражения на психиката след ковид, ако може да сподели за колко време отшумяха и пил ли е нещо, освен алкохол. 🙂

# 246
  • Мнения: 743
Стрина Калина и мен тъпия Ковид ме съсипа. След това колежката ми почина от Ковид и цялата работа, която се стовари върху мен. И аз съм с ужасен рецидив. Започнах си АД, но вече 20 дни подобрение няма. На работа ми е ад, едвам кретам, през нощта се събуждам с ужасна тревожност, парене на цялото тяло и изпотяване. Изобщо незнам този път ще има ли пак светлина в тунела Cry

# 247
  • Мнения: 234
Здравейте група чета Ви ,но започнах рядко да пиша.От известно време се чувствам добре ,по-малко сънища,по-малко натрапливи мисли, но днес малко ми се усили дали зареди времето не знам.Имам страх да не откача и да не причиняват нещо на най-милите ми ,особено на детето ми😟
Пия си Есобела вече от 2 месеца и малко..  Защо така?

# 248
  • Мнения: 1 744
Лошото е, че никога не съм имала сладко в такива ситуации, бях започнала да нося бонбон но спрях. И аз мисля че кръвната захар пада много - все съм навън с нищо сладко около мен

# 249
  • Мнения: 5 673
Лошото е, че никога не съм имала сладко в такива ситуации, бях започнала да нося бонбон но спрях. И аз мисля че кръвната захар пада много - все съм навън с нищо сладко около мен
Купи си лукчета и си носи, много пъти са ме спасявали, дори и при ПА.

# 250
  • Мнения: 6
Здравейте,иска ми се и аз да споделя как се чувствам Simple Smile Паник атаки си получавам отдавна,успявах да се справя с тях и си работех и излизах всичко ок.Но в последствие ми се случиха и други неща,след който се затворих вкъщи.В началото имах само ПА но с времето започнаха и други неща,да се чувствам изморена,дереализация,сърцебиене,студени вълни,когато се притесня,веднъж на път за магазина така се изплаших че не можах да помръдна от мястото си.И нещото което ме притеснява е че имам усещането че не ме държат краката,замаяна се чувствам,след това започва и сърцебиене и веднага гледам да седна.Тревожност ли е не знам?Има ли друг така? Не съм ходила на психолог/психиатър,но май ще е добре да го направя:) Иска ми се да излизам,да работя,както всички останали хора,да съм пълноценна.Знам че са нужни и изследвания за да се види дали причината не е физическа,а не психическа. Поста стана малко дълъг,извинявам се.Хубав ден бъдете здрави.☘☘☘

# 251
  • Мнения: 97
Рокси, колко ксетанор приемаш едно ли?
Дали да не вдигнеш за малко дозата, питай пси. Щом те игнорира тоя мъж, няма да му се молиш, я... Оставай го ще се справиш някак, времето лекува.
Опел нямам такива усещания след спорт.,нито световъртеж даже.
Lovely ти колко време беше в ремисия?
Да, пия по 1. Много ми е тежко. Реве ми се само... Липсва ми ужасно много..

# 252
  • Мнения: 1 744
Neli прилича си на моите състояния.
Все пак ако искаш мини и през изследвания.
При мен вълните са горещи по-скоро но другото е същото.
Щом нещата са се влошили - лекарства и терапия. Друго няма какво.

# 253
  • Мнения: 6
Neli прилича си на моите състояния.
Все пак ако искаш мини и през изследвания.
При мен вълните са горещи по-скоро но другото е същото.
Щом нещата са се влошили - лекарства и терапия. Друго няма какво.
                                                                          Благодаря,ти за отговора.Да,прилича на твойте състояния.Ти как се справяш на работа,на обществени места като ти стане така? Взела съм си неуропан(мента,глог,валериан) още не съм го пила та се чудя дали ще ми помогне 😆

Последна редакция: нд, 26 сеп 2021, 14:29 от Neli0101

# 254
  • Мнения: X
Roxxy, според мен гледай сега да оправиш себе си. Вероятността той да се върне, докато си в такова състояние, е малка. Няма какво да се лъжем, никой не иска да живее с човек с ПР. Преди време в темата се беше включила една потребителка, на която мъжът ѝ е с ПР и с доста остър тон коментираше, че такива като нас съсипват половинките си. Беше буквално озлобена от факта, че тя търпи неговите състояния.
Стрина Калина, ако можеш да удържиш фронта без АД, най-добре, но ако не можеш, просто не се мъчи.
Аз тотално си разбърках цикъла с тези АД.

Общи условия

Активация на акаунт