Паническо разстройство - 51

Аз когато получавам тревожност съм и физически и психически спокоен и изведнъж нещо ми става.

Хора от това нещо дали въобще има излизане😳😳😳

За съжаление при повечето май не. Като гледам тук има хора, които пишат че от 20 години са така,но все пак не трябва да губим надежда.

А забелязвали ли сте да ви влияе определен вид осветление на тревожността? Аз като вляза в магазини от типа на мол или големите вериги хранителни, които са с отвратително осветление, започва кошмарно трептене на погледа, световъртеж, сякаш не мога да фокусирам погледа, размазва ми се всичко и се появява тревожност. Но не е заради хората, няма значение колко хора има, може и само аз да съм.

Стрина Калина същото е при мен. И аз мисля е от осветлението. Точно в тия метални кутии, щото те не са истински сгради на веригите осветлението не ми понася. Много пъти съм си го мислила и аз.

На мен лошото време не ми понася. Както от 1 седмица не е спряло да вали, направо съм депресиран и ми е едно такова тъжно, дори и без тревожност.

Да, фоточувствителността е нормално явление. При определен тип светлина с интензитет над нормалния (усилено осветление) се наблюдава паническа реакция на мозъка. Би трябвало и на пряка слънчева светлина в горещи дни да го имаш. И при мен го имаше, аз затова сложих само амбиентни осветления тогава у нас, и махнах директните.

Не е по темата обаче ме извинете.Кажете какъв антибиотик да си взема,защото 3ти ден ми се е подул венец около недоизрастнал мъдрец и дори оки не намаля болката.Цял ден съм на работа,а утре зъболекар няма,а до понеделник не мога да издържа да ме боли

Здравейте, от около месец се чувствам зле, отпаднала, всичко ме боли, нямам апетит, будя се нощем от сърцебиене и изпотена, в понеделник съм на психолог. Исках да попитам дали някой със сходни проблеми иска да се свържем във фейсбук или да си направим група, защото ще е по-лесно да си помагаме. 🙂

Има много такива групи във фейсбук, аз предпочитам анонимността на форума.
Даже мисля тук е писано и някои членуват.
Да се “похваля” страшно тъпа съм.
Удари ме ток днес сутринта и то бая. Ще сменям крушка не изключих ключа. Балонът се спукал на крушката и дум. Разтресе ме хубаво
Такава шокова терапия си приложих, не препоръчвам . Сега съм като пила цяла нощ.

И аз предпочитам анонимно, затова пиша пак, защото просто не виждам към кого и накъде да се обърна за помощ за проблема си... Лекарите ми казват, че по-хубави изследвания отдавна не били виждали и бързат да ме отпратят да не си губят времето със здрав човек. Но аз се чувствам зле всеки ден и постоянно (не е на моменти и само да изчакам да мине). На работа ме държат само защото нямат друг избор, за нищо друго нямам сили, все се чувствам зле. Ще станат две години след няколко месеца, но изобщо не мога да водя нормален живот така. Все трябва да има някакъв изход, макар и на психична основа да е. Но при мен психичния компонент просто го няма. Само вегетативната част на нервната с-ма, водят го вегетативна дистония. Все пак се надявах, че като обиколя толкова лекари и изследвания, че все пак нещо ще се промени, но не...

Есен, на колко си години.
Аз съм като теб, нямам никакви сили, при мен вече 5г, но започна като влязох в критическата.
Даже на работа не мога да ходя. При теб защо нямат избор? Не разбрах.

Аз бях така...., всъщност когато тревожността ми ескалира си имам "букет" от симптоми...., първо "страх от инфаркт", от там и страх да оставам по тъмно сама у дома (през другото време нямам никакъв проблем), сърцебиене, повишаване на пулса, в покой. Когато започвам да се унасям вечер, все едно някой ме "удря с чук" по главата и се будя, не мога да влизам в магазин, имам чувството, че тавана и стените се събират, не мога да минавам по мостове с колата, страх от високо. Всичко ме дразни, дори и най-близките. Лежа предимно, нищо не ми се прави. Не търпя силна светлина и силни шумове (а аз обожавам горещото лято и адски силната музика). Хубавото е, че за последните 10 години "влизам във филма" за по 2 месеца и после "сама излизам" без лекарства, може би хапче, две валидол ако се "изпусна" 2 пъти ми се е случвало, тоест общо 4 месеца...., но най - кошмарите ми, мисля че ще полудея!
Хубаво е, че домашните, работодателя и приятелите много ме подкрепят. Едните ме слушат, другите ми осигуряват почивка и знаят, че тръгна ли на фитнес, значи" излизам" от ситуацията. А, в този период имам и ПА със силно изразена дериализация. Поне нямам страх от излизане, напротив търся си контакта с хората и природата.

На 30 съм.
Нямат избор, защото им трябва човек с диплома като моята, а съм от не голям град и много трудно ще намерят друг. Аз просто не мога да си позволя да не работя. Работата ми включва и физическа дейност, макар и много лека. Но за мен всякакъв вид труд ме прави неконкурентна като се чувствам зле.
Аз нямам подкрепа, от близки само обвинения как си търся болести, оправдания, как всичко зависело от мен и т. н. От колегите първо криех (мислеха ме просто за мързелива и разсеяна), но после се наложи да разкажа на някои, нали трябваше и да излизам, за да ходя по лекари и изследвания - същите коментари, особено като ме питаха накрая какво стана и откриха ли ми проблем.

При мен проблемът е усещане за непълноценно дишане (все едно въздуха е застоял) - това е абсолютно постоянно. Ако съм сред природа има леко подобрение, но е нормално, все пак повече кислород. Много често (почти всеки ден) - притискане в областта на диафрагмата и на трахеята, оттам и гадене, без повръщане, но персистиращо. Също постоянно нисък пулс и ниско кръвно. Кафета, много солени храни, физическо натоварване - не оправят положението, дори става по-лошо - пулса пак е слаб, само се учестява, но налягането не може да се вдигне. Пробвах да бягам като имах така много слаб пулс и ме заболява сърцето. Явно нещо му пречи да се нагажда налягането. Казвали са ми за спазми на кръвоносните съдове че имам по принцип, защото при студ се провокира изведнъж да ми стане ужасно студено, като нито е толкова студено реално, нито пък човек "изстива" за една секунда буквално. Освен ако не се случва нещо с кръвообращението.

Да добавя: По-нагоре бях писала, че нямам нормален апарат за кръвно, но имам механичен (които нали уж са най-надеждни), но не мога да си чуя пулса на слушалката. Сега реших да го измеря в момент, в който не се чувствам много зле. И го изкарах 80-85/40... Не знам възможно ли е... И когато съм най зле да е по-ниско?! На лекар като съм са ми казвали 110/70, но аз там съм с адреналин на абсолютен максимум (имам уникална фобия от тях).

На мен при никнещ мъдрец ми помага Родожил на 8 часа за 3 дни
Задължително вземете с него и пробиотик