Публикувана: 9 септ. 2021, 16:02 ч.
Последно мнение: 20 фев. 2022, 12:23 ч.

Кюретаж и забременяване след това - тема 86

37 734
776
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви могат да бъдат причините за пронизващите остри болки при рязко движение, клякане и кихане след кюртаж и прием на Дуфастон?
Какво може да означава откриването на киста след кюртаж и прием на Дуфастон?
Какви са възможните причини за киста след кюртаж и какво може да се направи?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви могат да бъдат причините за пронизващите остри болки при рязко движение, клякане и кихане след кюртаж и прием на Дуфастон?
  
  Пронизващите остри болки при движение, клякане и кихане след кюртаж и прием на Дуфастон могат да бъдат причинени от образуването на киста. Дуфастонът може да помогне за разкъсването на кистата, което води до болка. Препоръчително е да се консултирате с лекар, за да установите причината за болката и да получите подходящо лечение.
- Какво може да означава откриването на киста след кюртаж и прием на Дуфастон?
  
  Откриването на киста след кюртаж и прием на Дуфастон може да причини дискомфорт при движение, клякане или кихане. Дуфастонът може да помогне за разкъсване на кистата, което може да доведе до болка. Важно е да се консултирате с лекар, за да установите причината за болката и да получите подходящо лечение.
- Какви са възможните причини за киста след кюртаж и какво може да се направи?
  
  Възможните причини за киста след кюртаж могат да бъдат свързани с остатъчни тъкани или реакция на организма. Приемът на Дуфастон може да помогне за сплескването на кистата. Важно е да се консултирате с лекар, за да установите причината за кистата и да получите необходимото лечение.
- Какво е хистероскопия?
- Как се извършва хистероскопията?

# 360 14 дек. 2021, 15:44 ч.

София
Мнения: 12 332

Salsera болките най-вероятно са от свиването на матката. Кървенето продължава повече време, точно нещо като 5-6 ти ден на цикъла е, при мен продължи 2-3 седмици някъде. Стига да не пълниш по 1 превръзка на час, всичко се счита за нормално, може да се засилва, може с дни да го няма и пак да започва. Казвам, за да не се притесняваш.

# 361 14 дек. 2021, 15:50 ч.

Мнения: 1 673

Цитат на: Мацето в вт, 14 дек 2021, 15:44

Благодаря ти, Мацето. На мен още в болницата ми беше оскъдно, но докторите се радваха. Можех да изкарам с една превръзка 4-5 часа, а сега може и цял ден, но все пак ги сменям. Да, предполагам, че като продължителност може и доста да откара, но поне е слабо, та засега не се притеснявам. Колко цикъла са необходими, за да се възстанови тялото и това брои ли се за цикъл?

# 362 14 дек. 2021, 15:55 ч.

София
Мнения: 12 332

3-6 цикъла за да се възстанови тялото и ти. Това не се брои за цикъл

# 363 14 дек. 2021, 18:39 ч.

Мнения: 710

Здравейте искам да се включа в темата на 18 години съм имах спонтанен аборт (първа бременност) на 28.10 в 9г.с спиране на сърдечната дейност последва кюртаж....и сега пак 14.12 съм бременна и се надявам всичко да е наред искам да кажа подбирайте си лекарите добре пийте фолиева киселина или огестсн или нещо друго разбира се преписано от вашия лекар...и се надявайте много не се отчайвайте болката е голяма дано и вие скоро се радвате на живо и здраво бебе дано и аз.....и се надявам септември месец да споделя с вас радостта си. Бъдете силни❣️

# 364 14 дек. 2021, 19:47 ч.

Мнения: 2 529

Много момичета са, да. Казват че 1 от 4 бременности не е успешна.

Честито Kaderay! Дано този път всичко е наред!

# 365 15 дек. 2021, 11:21 ч.

Мнения: 413

Здравейте, направихме повечето от изследванията от 1-ва страница. Въпросът ми е за микоплазма, уреяплазма и хламидия - резултатите на мъжа ми са отрицателни, има ли смисъл и аз да ги правя при положение, че се предават по полов път?

# 366 15 дек. 2021, 11:35 ч.

София
Мнения: 8 042

Да, направете и вие изследвания, от вагинален секрет. Понякога тези инфекции ги има само при единия партньор, въпрос на анатомия и имунитет.

# 367 16 дек. 2021, 17:59 ч.

Мнения: 150

Присъединявам се към групата и да споделя тъгата си ,че днес в 9та седмица сърдечната дейност на бебето ни спря, което беше заченато след първи опит ин витро. Още ми е нереално, а утре следва трудната част - кюретажът.
Приемам всякакви съвети за справяне с тъгата.

П.С. Ще ме крепи радостта, че имам прекрасно 8 годишно момче.

# 368 16 дек. 2021, 19:02 ч.

Мнения: 380

Много съжалявам, мила Мими!

Прегръщам те силно.

За съжаление аз самата не мога да се справя и не знам, дали ще ти дам добър съвет. Болката поглъща като бездънна яма.

Но може би, ако си направиш всички изследвания от първа страница, откриеш проблема и вземеш мерки, това ще ти даде някаква надежда, че има шанс някой ден да си бременна, и щастлива отново, но този път успешно, и до край. Поне мен това ме крепеше.

Поплачи си сега, колкото трябва, не задържай мъката. И споделяй с хора, които разчиташ, че ще те разберат.

Пиши и тук, събрали сме се сестри по съдба. Мен в друга тема ме нараниха, една жена ми каза, че нямам право да се оплаквам, защото другите са страдали много повече от мен, и защото имам деца, затова вече не пиша там. Но тук поне можем да си казваме, когато сме тъжни.

Разбирам болката ти. Първите дни е най-тежко, но постепенно свикваме да живеем с нея. Дай Боже да се възстановиш скоро и да забременееш успешно!
Относно кюретажа - не е страшно физически, с пълна упойка е и после си все едно с обилен цикъл. По-щадящо психически е от медикаментозния аборт (преживяла съм и двете).

Ако искаш, може и на лични да ми пишеш.

# 369 16 дек. 2021, 19:44 ч.

Sofia
Мнения: 7 628

Майка-зайка, така е някои просто не могат да разберат, че независимо дали имаш други деца, болката от загубата си е същата. Всяка загуба боли.

И аз съм с две деца, третата бременност я изгубих - мисед без никакви признаци. Просто на един преглед АГ ми съобщи, че е спряло да се развива. Е ми не можах да махна с ръка и да кажа, че нищо не се е случило, нали си имам вече две, не съм такъв човек. Тази бременност беше планирана и желана независимо коя поред. Изстрадах си загубата и винаги ще я помня. Беше преди две години, кюртажа на 5-ти ноември.

След нея напълно откачих - то не бяха изследвания, то не бяха лекари, за да открием какво евентуално би ми попречило следващия път да стигна успешно до финал.

Сега пак съм бременна. Вече в 21гс и още не мога да се отпусна. На всеки преглед питах АГ дали е живо...

В същото време имам приятелка с три аборта по желание и изобщо не й пука. Явно въпрос на психика.

# 370 16 дек. 2021, 20:22 ч.

Мнения: X

Преди да се случи всичко, гледах всяка седмица колко е голям плода, каквои как се развива. Какво да хапвам, за да му помагам..вълнувахме се. Първа бременност ми беше.
Когато АГ ми каза в кабинета, че няма пулс ..рухнах. Бях сама, ММ тогава не беше с мен. Отвън чакаха 2 жени-едната с голямо коремче, а другата с детенцето си.
А аз исках да се свия и да плача. Направих го, но вкъщи.
И за двама ни беше шок. Майките ни за 1ви път чуха думите "ще ставаш баба".
Беше наистина трудно, а и при двамата няма риск след изследвания и т.н...
Вземането и изпращането на абортивния материал за изследвания беше повече от мизерен и допълнително ме натъжи..

В този същия момент си казах, че така е трябвало да стане. Приех го. Опитах се просто да го приема като нещо, което се случва за жалост.
Не съм се обвинявала..нито пък ММ. Подкрепяхме се взаимно, това беше много важно в този момент.Направихме всичко, което беше необходимо. Просто не се случи :/

Щом веднъж е избрало нас, пак ще дойде.
За да се справим този път, трябва да сме спокойни (поне доколкото може от заобикалящия ни стрес, хора и т.н.) и здрави.
Нищо повече.

Помня всеки един детайл от случилото се, но не се фокусирам да го премислям.
Фокуса е само напред с ММ и минимум едно щастливо хлапе.
Вярвам, че ще стане в най-точния момент ❤

Като съвет: Изплачете си го, изговорете си го. Но не се затваряйте в този кръг на мислене и преповтаряне.
Примете го и мислете за следващи стъпки към бебчо. Изследванията не са лека задача, но са важни.
А и идват магическите празници..пуснете своята мечта във вселената с най-добрата ви енергия ❤❤❤❤

Пожелавам го на всички ни 😇

# 371 16 дек. 2021, 20:25 ч.

Мнения: 150

Цитат на: Майка-зайка в чт, 16 дек 2021, 19:02

Благодаря за подкрепата.
Сигурно ,че всяка от нас ще се справи по свой начин. Свиква се с мисълта, някак.

Опитах да дремна и да не го мисля, но уви.

Относно, че имаме други деца, не прави нещата по-леки.

# 372 16 дек. 2021, 20:57 ч.

Мнения: 2 275

Мими, съжалявам за загубата!
Всяка една от нас си знае какво й е. Болката е голяма, трудно се преживява ако изобщо се преживее. До ден днешен тъжа и плача за загубата. Въпреки че съм бременна в 7 м. При мен не беше мисед, но тръпнех и аз като Brin дали е живо. Сега поне усещам движенията му и ако за повече време не усетя откачам. Страх ме е все още да не чуя нещо лошо при прегледа.
Обаче все пак се опитвам да си повтарям, че каквото му е писано на човек това ще му се случи. Не можем да променим съдбата си, колкото и да се тормозим.
Аз съм го писала и друг път, но - в началото докато бях все още болничен седях сама вкъщи и си разказвах сама на себе си историята, какво ми се е случило. Колкото повече си го разказвах, толкова повече го приемах и по-малко плачех. Това сякаш ми помогна да приема по-лесно нещата, поне в началото. Защото трябваше да се събера и да се върна на работа.

# 373 16 дек. 2021, 21:01 ч.

София
Мнения: 12 332

Мими съжалявам за случилото се, абсолютно подобна история на нашата, имам детенце на 6г, и сега след първо ин витро мисед. Гушкай детенцето, аз го задушавах от гушкане първите седмици след миседа, ще минат дни, седмици, болката ще намалява, още си поплаквам от време на време, но съм много благодарна че си го имам.

# 374 16 дек. 2021, 21:03 ч.

Мнения: 80

Цитат на: Catlover21 в чт, 16 дек 2021, 20:22

Catlover21 моята история е асолютно както я описваш ти. Такова щастие беше като разбрах, че съм бременна за първи път. И аз постоянно гледах в приложения коя седмица и кой ден съм, колко е голямо, кои органчета се развиват. Накупих си 3 книги да чета. Торкова здравослвно не съм се хранила през живота си. Не си позволявах пакетирани храни. Общо взето всеки детайл изпипвах и се радвах с всеки изминал ден. Изненадахме бабите и дядовците с подаръче в кутийка с бебешко боди. Беше голямо емоция и накрая в 11 седмица, буквално като гръм от ясно небе ми казаха, че бебчето е спряло да се развива в още в 8 г.с. Много трудно ми беше, плачех постоянно, само загубеното бебче ми беше в мислите. Исках да бъде лош сън, но уви. Сега 2 месеца по-късно още ми е трудно, но поне не плача вече. Надеждата ми е да забременея отново и да гушна бебчо.❤ От този месец подновихме опитите, не очаквам да стане отново от първия път, защото лекаря ми каза за неуспешната бременност, че е късмет, че е станало от първият път. Оставям се в ръцете на Бог той да реши, кога е най-правилното време. Нямам намерение да следя овулация и да правя тестове за бременност преди закъснение и да бъда разочарована. Ще си правим секс през ден-два и когато стане.
Трябва да бъдем силни и да вярваме, че ще се получи! Силатата е в нас! ❤

Препоръчани теми

Олигодактилия (липсващи пръсти)

Специалист Фетална морфология - Варна

Мнение за др.Красимира Желязкова

Фраксипарин, клексан, аспирин протект - тема № 19

Причина:

Причина: