Кюретаж и забременяване след това - тема 86

  • 37 615
  • 776
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 2 412
Bubble, опити за бебе чак след трите месеца след пробиотиците ли?

# 646
  • Мнения: 1 673
Здравейте, момичета

Имам въпрос. Минаха почти 2 месеца от аборта, но ми се отключиха паник атаки или по-скоро страхова невроза. Страх ме е от всичко - за здравето
на близките ми, да не се повтори пак, от нова бременност, въпреки че я желая. През деня съм добре, защото се занимавам с нещо и нямам време да мисля, но вечер като легна да спя и идват лошите мисли. Знам, че е минало малко време и още всичко ми е прясно, но при мен за съжаление се случиха две огромни загуби наведнъж и това беше голям шок и удар, сякаш изведнъж се счупих на хиляди парчета, а точно се бях възстановила от паник атаките преди години. На вас колко време ви отне и как се справихте сами или с чужда помощ? Ползвали ли сте помощта на репродуктивен или обикновен психолог и ако да, бихте ли препоръчали някой? Как се чувствахте при нова бременност, страх ли ви беше или си казахте " каквото е писано"?

# 647
  • София
  • Мнения: 8 042
Аз съм имала една подобна случка може би година и нещо след аборта. Един доктор ми наговори разни глупости, и аз се панирах че не съм направила каквото трябва навреме. Ревях непрекъснато, една приятелка ми даде тел на психолог, поговорихме и се успокоих. При мен беше необходим само един сеанс, но на други момичета може да отнеме повече време. Ако си в София, ако искаш пиши ми на лично да ти дам координати. Горе главата, това са нормални неща, на всеки може да случи.

# 648
  • София
  • Мнения: 12 332
Salsera аз в момента правя онлайн консултации с репродуктивен психолог, ако искаш ще ти дам контакти,но нямам още много впечатления.

# 649
  • Мнения: 1 673
Благодаря, момичета. Ще ви пиша ЛС.

# 650
  • Замък сред облаците
  • Мнения: 11 089
Салсера, виж и щитовидната, че не помня пускала ли си изследвания. Според моя ендокринолог в някои случаи след аборт се отключват проблеми с жлезата, а паник атаки и постоянна тревожност са типични.

# 651
  • Мнения: 1 177
Аз също имах онлайн сесия с репродуктивен психолог, скоро след загубата. Отказах се, първо защото е само онлайн, няма опция за среща на живо (което за мен не е Ок) и второ - защото сякаш говори заучени фрази, някак си общи, не я усетих.. и се отказах. Според мен има смисъл от сесии с психолог, само когато си паснете с човека. Тази дама просто не ми допадна, тъй като в този момент бях адски сензитивна, усетих как ми говори неща, които дори не касаят моя случай. След това се върнах към спорта, планински преходи и т.н. Това сякаш свърши доста по-добра работа.
Другото, което направих - не спрях да ровя и да се излседваме, защото отговорът - случва се, не е приемлив за мен. Работя в сферата и знам, че за всяко нещо си има причина, особено в моя месец. Та мисля, че съм на прав път, имаме идея защо стана и откровено казано вече съм готова за нова бременност. Вече поне знам какви мерки тряба да все вземат другото е Божа работа.

# 652
  • София
  • Мнения: 6 120
Bubble, опити за бебе чак след трите месеца след пробиотиците ли?
Не съм питала,аз не бързам.Вероятно не ... те не пречат на бременност.


Salsera ,абсолютно нормално е да си тревожна,виж дали ще ти помогне среща с психолог,аз не го направих,защото не осъзнавах в каква дупка съм.
Скрит текст:
Беше много черен период в моя живот,момента около термина ,когато трябваше да се роди детето ми беше доста тежък.После получихме зелена светлина за бебеправене и се почна един живот от цикъл до цикъл,едно следене на овулация,рев че нещо ми има.
И това продължи три месеца,на четвъртия ако забременея ,ми се падаше да родя в термин едно към едно с този с неуспешната бременност.Бях категорична ,че не искам да изживявам същото дежа Вю и зарязахме опитите,реших че тоя месец не искам да забременявам,отидохме на море и се върнах бременна с термин бях три дни разлика с неуспешната,съответно почти изперках покрай цялото съвпадение,особено около злополучната седмица.Пълна лудница беше,ама с щастлив финал.

Последна редакция: нд, 06 фев 2022, 09:37 от *Bubble*

# 653
  • Мнения: 358
Здравейте, момичета. Може ли да попитам някоя имала ли е хрочен ендометрит и как се е лекувала? Събирам информация, след като четох разни медицински статии и след предписана терапия, в която не съм много убедена. Затова бих искала да знам как някой вече се е справил с проблема и кой е лекуващият лекар. И да се насоча към съответния лекар. Благодаря!

# 654
  • Мнения: 26
Здравейте, момичета, четох в стари теми за приема на колаген след кюретаж, но не съм убедена кой тип точнж трябва да се приема. Ако може някой да помогне, ще съм благодарна.

# 655
  • София
  • Мнения: 12 332
Здравейте, момичета, четох в стари теми за приема на колаген след кюретаж, но не съм убедена кой тип точнж трябва да се приема. Ако може някой да помогне, ще съм благодарна.

Нещо такова, хубаво ми напомняш и аз да си взема https://www.zoya.bg/%D0%A7%D0%B8%D1%81%D1%82-%D1%85%D0%B8%D0%B4% … -140-%D0%B3.12142

# 656
  • Мнения: 26
Много благодаря! Мисля от Турция да взема, ако намеря такъв.

Здравейте, момичета, четох в стари теми за приема на колаген след кюретаж, но не съм убедена кой тип точнж трябва да се приема. Ако може някой да помогне, ще съм благодарна.

Нещо такова, хубаво ми напомняш и аз да си взема https://www.zoya.bg/%D0%A7%D0%B8%D1%81%D1%82-%D1%85%D0%B8%D0%B4% … -140-%D0%B3.12142

# 657
  • Мнения: 153
Salsera, аз бях по същия начин, даже ме беше страх, че ще получа инфаркт докато съм сама. Изпитвах ужас от ходенето на тоалетна и не можех да се къпя сама. Непрекъснато ми се привиждаше кръв навсякъде. Бях на много тъмно място. В един момент си наложих, че ако искам един ден детето ми да има нормална майка, трябва да се оправя. След това си простих. Повярвах, че може и на мен да ми се случи такова хубаво нещо. Смирих се. След два месеца забременях и си имам чудно дете. По време на бременността много ме беше страх и може би всяка седмица ходих на преглед, но някакси вътре в себе си усещах, че този път всичко е наред. Ако не бях забременяла толкова скоро, може би щях да се свържа с психолог за консултация.

# 658
  • Мнения: 150
Момичета, искам да ви питам следното. Когато преживявате загубата, усещате ли, че самото ви тяло ви търси загубеното. Все пак това е било част от нас, дори и за кратко. Питам защо ММ забеляза, че нещо не се чувствам добре. Почти нямам апетит тези дни, отпаднала съм, имам болки в гърба, по бледо някак си ми е лицето. Някак си и желание нямам за нищо. Да минаха 3 месеца от загубата, но явно вътрешно си го изживявам. 😔
Разбирам Ви. Аз пък точното обратното. Рязко качих около 4-5 кг. При сериозен стрес ме избива на тъпчене със захар. При всяка жена загубата се изживява по различен начин, но някак се налага да се преборим и с това.

# 659
  • Мнения: 1 177
Момичета, стана въпрос за усещане на овулацията след аборт, но при мен има друга промяна - нямам абсолютно някакъв ПМС, дори и най-малка промяна, болка в гърдите преди настъпване на цикъла. Та се зачудих дали не е нешо свързано с хормони, прогестерон и т.н. Ако някой има опит ще съм много благодарна да сподели.
И още един въпрос към момичетата с по-късни загуби: при мен най-вероятно да дължи на високи НК клетки (с Хашимото съм) и тромбофилии (PAI и  MTFHR). Ако има някой с подобни причини, много ще се радвам да обменим опит, специалисти, терапии и т.н. Може и на лично, да не обременяваме другите
Благодаря ви!

Общи условия

Активация на акаунт