Преди секциото ми правиха преглед за разкритие. Гелът, който слагат по ръкавицата адски щипе, аз го усетих, като легнах за тонове. Иначе, прегледът не е нищо особено. Аз бях с изтекли води, може и това да е допринесло за неприятното усещане. Но отминава бързо, не се притеснявайте.
- Публикувана: 16 септ. 2021, 22:27 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2022, 20:49 ч.
АГ СЕЛЕНА- ТЕМА 22
Здравейте отново , на приблизително каква цена излиза инвитро в Селена ?
Преди две седмици попитах моя лекар колко ще ми струва самофинансирането на инвитро и ми отговори около 6 хиляди 😳
Да, на мен също от инвитро центъра ми казаха 5500-6000. Но като си дръпнах чертата накрая, сумата е тази. В нея влизат всички прегледи по време на стимулацията, предварителни изследвания - имунология и генетични (само те са 500-600 лв на човек, при нас правих само аз, заради това, че сме с донорска семенна течност), имаш също серология, която и тя си е пари, микробиология, цитонамазка, инжекции по време на стимулация, пункция, трансфер и замразяване на ембриони (за 3 месеца ти съхраняват безплатно, ако се отлага трансфера по медицински причини), изследвания по време на самата стимулация, също прегледите по време на подготовката за ЗЕТ (ако нямаш свеж трансфер), аз имах и 2 вливки на интралипид заради повишени НК клетки. Иначе, да, казват 2000-2500 е стимулацията + 3900 беше пакета пункция, замразяване, трансфер, защото сме с донорски материал, иначе е 3200. Но като си сложиш останалите неща, сумата се увеличава рязко. Стимулацията се плаща ден за ден, зависи какво ти изпише лекарят, зависи и колко дни ще е, така че и там сумата варира.
Подготви си едни 10 000 лв, за да си спокойна. На нас ни беше първо инвитро и съм правила всички изследвания, които лекарят ми е изискал, аз нямах нищо, правено предварително, освен една цветна снимка.
Подготви си едни 10 000 лв, за да си спокойна. На нас ни беше първо инвитро и съм правила всички изследвания, които лекарят ми е изискал, аз нямах нищо, правено предварително, освен една цветна снимка.
И аз се следях по ЗК при доктор извън болницата, от 23-24 седмица включих доктор от Селена през три седмици и впоследствие при втория родих.
Не казах на доктора по ЖК, че правя и другаде преглед с цел най-вече да гледа през собствените си очи.
Някой следващ ден ще опиша престоя си и мнението ми.
Не казах на доктора по ЖК, че правя и другаде преглед с цел най-вече да гледа през собствените си очи.
Някой следващ ден ще опиша престоя си и мнението ми.
Ами, да започна с храната, толкова често обсъждана тук.
Захранване след секцио е три бисквити закуска и чаша кисело мляко - напълно достатъчно след всичките емоции и отворена операция.
На следващата сутрин се падна кроасан xxl и чай, последван обяд задължително супа, вече вечеря по избор - основно или супа.
Беше ми достатъчно, два дни почти не съм яла.
Към всеки обяд и вечеря плод - ябълка, банан или портокал.
И закуската с бял хляб, на който се възмущаваха, след зверските болки от контракции на втория ден, когато пуска упойката и все едно раждам, хляба после ми се стори най-вкусния, а ям хляб два пъти в годината.
И хебърката беше вкусна.
Поръчах си някои лакомства да ми донесат и така си останаха.
Нощниците са така разнородни, от прилични до надупчени, не ми остана много време да ги мисля.
Чистотата в банята с пръскане на дезинфектанти и замазване с моп - мръсотията е между фугите.
Не видях нещо притеснително дежурните в спешен сектор да снемат анамнеза, да обработват с прегледи и тестове, да докладват на следящия доктор и да се реши дали положението е спешно или не.
Хората си вършат работата и у мен нямаше притеснение, че доктора ми трябва да тича през глава към болницата, защото на съседката по легло в реанимация свикват спешен екип и тя е по-специална с нещо.
Откарах си почти до вечерта в реанимация, докато се освободят легла по стаите.
Тук една от сестрите закачайки ми система с парацетамол и дексаметазон ми спомена, че децата са качени в интензивен сектор.
Като ме преместиха в стая, всички знаеха къде са децата, но подробности никой.
Вечерта доктора извършил секциото мина да каже как е минало и каза, че нещо се усъмнили в адаптацията на малките и ги качили на шести етаж.
Сестрите и акушерките на етажа за престой също стриктно си вършеха работата, ако нещо е било неудобство, че някои в бързината вкарват антибиотика в абоката от раз и боли.
Вълшебните системи за обезболяване на втори ден са през осем часа, точно тогава е най-гадно заради упойката.
Не знаех, че трябва щом усетя, че започват болки от контракци да настоявам за обезболяване. Дадоха ми свещичка профенид, аз ни напред ни назад, куцук по някое време ревяща за система. Глюкозата и обезболяваща бързо отпускат.
Веднага бяха предали на доктора за мини панаира дето спретнах.
Като никога не са ми правили операция и не подозирах за болката.
И този мит отпадна за мен, че еди кой си доктор не се интересува от пациентите си след раждане, колкото други.
За посещенията при родоразрешение на пациента ми направи впечатление и доктор Петрова - по сдържана и по същество, и пърформансите на друг в стил - йохохо, оо, йее, каза го едно и също и на двете си пациенти, които засякох за по вечер.
Правилно си бях избрала доктор без излишни али-бали, не е моето някой да ми разиграва сцени, защото една пациентка е отвършена, трябва да дойде друга, че скъпа техника има за изплащане.
Така, че всеки с доктора, който му вдъхва увереност и спокойствие.
Първата вечер се паднах с момиче, което беше избрала да роди естествено с епидурална, беше и второ раждане и детенце каза, че оставя през нощта в детска стая за да е адекватна през деня, когато и го носят.
После за вечер ми се падна природоестественичка, мъчи детето четири часа през нощта да засуче, ревове, телевизия, лампи, накрая се предаде и позвъни в детска стая да донесат храна. Тази компания, добре, че беше само за нощ.
Последните нощувки момичето беше след секцио и беше на мнение, че ще взема детето през деня. Използвахме нощта за малко почивка.
За момичета от детска стая - мили и отзивчиви, въпреки натовареността. В един от дните асансьор беше развален за няколко часа и носеха бебетата на ръце по стълбите щом са получили обаждане да ги донесат или вземат.
Помагат при молба за помощ.
Консултантката по кърмене е колкото да се води, че има. Ходи в детска стая, взема данни за дете и родилка, записва в тефтер и ходи да отчита дейност.
На трети ден от секциото гърдите ми без никакви признаци за лактация ми каза, че с тези плоски зърна нищо няма да направя, ами да си искам хапче, да не вземе да се запушат и да ходя да ме режат.
Това с анатомията на гърдите ми си го знам и без чужди заключения.
На следващия - четвърти ден се събудих със слязла лактация, гърдите колкото тухли.
Заведоха ме долу на етажа на детска стая, там с голяма помпа медея за двете гърди поизцедих нещо.
После ми донесоха моята и опитвах. Вечерта дежурната за деня млада лекарка мина и каза, че отива да извика акушерка Негалова за акъл. Дойде акушерката и каза, че това не са възпаление гърди, а наляли от лактацията, да почвам регулярно цедене, задължително и през нощта, когато лактацията е по-активна. С две изречения получих нужните напътствия.
За всякакви въпроси покрай децата питах на визитация педиатрите, особено доктор Жекова е доста разговорлива.
Не, че още нищо не ми е ясно:)
На регистратура при изписване на бебоците, направо си ми казаха, че епикризата им ще е готова утре защото все още по документи се водят при тях.
Общо взето имах нормален престой и обгрижване без предварително да очаквам кой знае колко.
Захранване след секцио е три бисквити закуска и чаша кисело мляко - напълно достатъчно след всичките емоции и отворена операция.
На следващата сутрин се падна кроасан xxl и чай, последван обяд задължително супа, вече вечеря по избор - основно или супа.
Беше ми достатъчно, два дни почти не съм яла.
Към всеки обяд и вечеря плод - ябълка, банан или портокал.
И закуската с бял хляб, на който се възмущаваха, след зверските болки от контракции на втория ден, когато пуска упойката и все едно раждам, хляба после ми се стори най-вкусния, а ям хляб два пъти в годината.
И хебърката беше вкусна.
Поръчах си някои лакомства да ми донесат и така си останаха.
Нощниците са така разнородни, от прилични до надупчени, не ми остана много време да ги мисля.
Чистотата в банята с пръскане на дезинфектанти и замазване с моп - мръсотията е между фугите.
Не видях нещо притеснително дежурните в спешен сектор да снемат анамнеза, да обработват с прегледи и тестове, да докладват на следящия доктор и да се реши дали положението е спешно или не.
Хората си вършат работата и у мен нямаше притеснение, че доктора ми трябва да тича през глава към болницата, защото на съседката по легло в реанимация свикват спешен екип и тя е по-специална с нещо.
Откарах си почти до вечерта в реанимация, докато се освободят легла по стаите.
Тук една от сестрите закачайки ми система с парацетамол и дексаметазон ми спомена, че децата са качени в интензивен сектор.
Като ме преместиха в стая, всички знаеха къде са децата, но подробности никой.
Вечерта доктора извършил секциото мина да каже как е минало и каза, че нещо се усъмнили в адаптацията на малките и ги качили на шести етаж.
Сестрите и акушерките на етажа за престой също стриктно си вършеха работата, ако нещо е било неудобство, че някои в бързината вкарват антибиотика в абоката от раз и боли.
Вълшебните системи за обезболяване на втори ден са през осем часа, точно тогава е най-гадно заради упойката.
Не знаех, че трябва щом усетя, че започват болки от контракци да настоявам за обезболяване. Дадоха ми свещичка профенид, аз ни напред ни назад, куцук по някое време ревяща за система. Глюкозата и обезболяваща бързо отпускат.
Веднага бяха предали на доктора за мини панаира дето спретнах.
Като никога не са ми правили операция и не подозирах за болката.
И този мит отпадна за мен, че еди кой си доктор не се интересува от пациентите си след раждане, колкото други.
За посещенията при родоразрешение на пациента ми направи впечатление и доктор Петрова - по сдържана и по същество, и пърформансите на друг в стил - йохохо, оо, йее, каза го едно и също и на двете си пациенти, които засякох за по вечер.
Правилно си бях избрала доктор без излишни али-бали, не е моето някой да ми разиграва сцени, защото една пациентка е отвършена, трябва да дойде друга, че скъпа техника има за изплащане.
Така, че всеки с доктора, който му вдъхва увереност и спокойствие.
Първата вечер се паднах с момиче, което беше избрала да роди естествено с епидурална, беше и второ раждане и детенце каза, че оставя през нощта в детска стая за да е адекватна през деня, когато и го носят.
После за вечер ми се падна природоестественичка, мъчи детето четири часа през нощта да засуче, ревове, телевизия, лампи, накрая се предаде и позвъни в детска стая да донесат храна. Тази компания, добре, че беше само за нощ.
Последните нощувки момичето беше след секцио и беше на мнение, че ще взема детето през деня. Използвахме нощта за малко почивка.
За момичета от детска стая - мили и отзивчиви, въпреки натовареността. В един от дните асансьор беше развален за няколко часа и носеха бебетата на ръце по стълбите щом са получили обаждане да ги донесат или вземат.
Помагат при молба за помощ.
Консултантката по кърмене е колкото да се води, че има. Ходи в детска стая, взема данни за дете и родилка, записва в тефтер и ходи да отчита дейност.
На трети ден от секциото гърдите ми без никакви признаци за лактация ми каза, че с тези плоски зърна нищо няма да направя, ами да си искам хапче, да не вземе да се запушат и да ходя да ме режат.
Това с анатомията на гърдите ми си го знам и без чужди заключения.
На следващия - четвърти ден се събудих със слязла лактация, гърдите колкото тухли.
Заведоха ме долу на етажа на детска стая, там с голяма помпа медея за двете гърди поизцедих нещо.
После ми донесоха моята и опитвах. Вечерта дежурната за деня млада лекарка мина и каза, че отива да извика акушерка Негалова за акъл. Дойде акушерката и каза, че това не са възпаление гърди, а наляли от лактацията, да почвам регулярно цедене, задължително и през нощта, когато лактацията е по-активна. С две изречения получих нужните напътствия.
За всякакви въпроси покрай децата питах на визитация педиатрите, особено доктор Жекова е доста разговорлива.
Не, че още нищо не ми е ясно:)
На регистратура при изписване на бебоците, направо си ми казаха, че епикризата им ще е готова утре защото все още по документи се водят при тях.
Общо взето имах нормален престой и обгрижване без предварително да очаквам кой знае колко.
От моя кратък престой преди години съм останала с подобни впечатления. А при кой доктор беше раждането?
Ами, да започна с храната, толкова често обсъждана тук.
Захранване след секцио е три бисквити закуска и чаша кисело мляко - напълно достатъчно след всичките емоции и отворена операция.
На следващата сутрин се падна кроасан xxl и чай, последван обяд задължително супа, вече вечеря по избор - основно или супа.
Беше ми достатъчно, два дни почти не съм яла.
Към всеки обяд и вечеря плод - ябълка, банан или портокал.
И закуската с бял хляб, на който се възмущаваха, след зверските болки от контракции на втория ден, когато пуска упойката и все едно раждам, хляба после ми се стори най-вкусния, а ям хляб два пъти в годината.
И хебърката беше вкусна.
Поръчах си някои лакомства да ми донесат и така си останаха.
Нощниците са така разнородни, от прилични до надупчени, не ми остана много време да ги мисля.
Чистотата в банята с пръскане на дезинфектанти и замазване с моп - мръсотията е между фугите.
Не видях нещо притеснително дежурните в спешен сектор да снемат анамнеза, да обработват с прегледи и тестове, да докладват на следящия доктор и да се реши дали положението е спешно или не.
Хората си вършат работата и у мен нямаше притеснение, че доктора ми трябва да тича през глава към болницата, защото на съседката по легло в реанимация свикват спешен екип и тя е по-специална с нещо.
Откарах си почти до вечерта в реанимация, докато се освободят легла по стаите.
Тук една от сестрите закачайки ми система с парацетамол и дексаметазон ми спомена, че децата са качени в интензивен сектор.
Като ме преместиха в стая, всички знаеха къде са децата, но подробности никой.
Вечерта доктора извършил секциото мина да каже как е минало и каза, че нещо се усъмнили в адаптацията на малките и ги качили на шести етаж.
Сестрите и акушерките на етажа за престой също стриктно си вършеха работата, ако нещо е било неудобство, че някои в бързината вкарват антибиотика в абоката от раз и боли.
Вълшебните системи за обезболяване на втори ден са през осем часа, точно тогава е най-гадно заради упойката.
Не знаех, че трябва щом усетя, че започват болки от контракци да настоявам за обезболяване. Дадоха ми свещичка профенид, аз ни напред ни назад, куцук по някое време ревяща за система. Глюкозата и обезболяваща бързо отпускат.
Веднага бяха предали на доктора за мини панаира дето спретнах.
Като никога не са ми правили операция и не подозирах за болката.
И този мит отпадна за мен, че еди кой си доктор не се интересува от пациентите си след раждане, колкото други.
За посещенията при родоразрешение на пациента ми направи впечатление и доктор Петрова - по сдържана и по същество, и пърформансите на друг в стил - йохохо, оо, йее, каза го едно и също и на двете си пациенти, които засякох за по вечер.
Правилно си бях избрала доктор без излишни али-бали, не е моето някой да ми разиграва сцени, защото една пациентка е отвършена, трябва да дойде друга, че скъпа техника има за изплащане.
Така, че всеки с доктора, който му вдъхва увереност и спокойствие.
Първата вечер се паднах с момиче, което беше избрала да роди естествено с епидурална, беше и второ раждане и детенце каза, че оставя през нощта в детска стая за да е адекватна през деня, когато и го носят.
После за вечер ми се падна природоестественичка, мъчи детето четири часа през нощта да засуче, ревове, телевизия, лампи, накрая се предаде и позвъни в детска стая да донесат храна. Тази компания, добре, че беше само за нощ.
Последните нощувки момичето беше след секцио и беше на мнение, че ще взема детето през деня. Използваме нощта за малко почивка.
За момичета от детска стая - мили и отзивчиви, въпреки натовареността. В един от дните асансьор беше развален за няколко часа и носеха бебетата на ръце по стълбите щом са получили обаждане да ги донесат или вземат.
Помагат при молба за помощ.
Консултант ката по кърмене е колкото да се води, че има. Ходи в детска стая, взема данни за дете и родилка, записва в тефтер и ходи да отчита дейност.
На трети ден от секциото гърдите ми без никакви признаци за лактация ми каза, че с тези плоски зърна нищо няма да направя, ами да си искам хапче, да не вземе да се запушат и да ходя да ме режат.
Това с анатомията на гърдите ми си го знам и без чужди заключения.
На следващия - четвърти ден се събудих със слязла лактация, гърдите колкото тухли.
Заведоха ме долу на етажа на детска стая, там с голяма помпа медея за двете гърди поизцедих нещо.
После ми донесоха моята и опитвах. Вечерта дежурната за деня млада лекарка мина и каза, че отива да извика акушерка Негалова за акъл. Дойде акушерката и каза, че това не са възпаление гърди, а наляли от лактацията, да почвам регулярно цедене, задължително и през нощта, когато лактацията е по-активна. С две изречения получих нужните напътствия.
За всякакви въпроси покрай децата питах на визитация педиатрите, особено доктор Жекова е доста разговорлива.
Не, че още нищо не ми е ясно:)
На регистратура при изписване на бебоците, направо си ми казаха, че епикризата им ще е готова утре защото все още по документи се водят при тях.
Общо взето имах нормален престой и обгрижване без предварително да очаквам кой знае колко.
Захранване след секцио е три бисквити закуска и чаша кисело мляко - напълно достатъчно след всичките емоции и отворена операция.
На следващата сутрин се падна кроасан xxl и чай, последван обяд задължително супа, вече вечеря по избор - основно или супа.
Беше ми достатъчно, два дни почти не съм яла.
Към всеки обяд и вечеря плод - ябълка, банан или портокал.
И закуската с бял хляб, на който се възмущаваха, след зверските болки от контракции на втория ден, когато пуска упойката и все едно раждам, хляба после ми се стори най-вкусния, а ям хляб два пъти в годината.
И хебърката беше вкусна.
Поръчах си някои лакомства да ми донесат и така си останаха.
Нощниците са така разнородни, от прилични до надупчени, не ми остана много време да ги мисля.
Чистотата в банята с пръскане на дезинфектанти и замазване с моп - мръсотията е между фугите.
Не видях нещо притеснително дежурните в спешен сектор да снемат анамнеза, да обработват с прегледи и тестове, да докладват на следящия доктор и да се реши дали положението е спешно или не.
Хората си вършат работата и у мен нямаше притеснение, че доктора ми трябва да тича през глава към болницата, защото на съседката по легло в реанимация свикват спешен екип и тя е по-специална с нещо.
Откарах си почти до вечерта в реанимация, докато се освободят легла по стаите.
Тук една от сестрите закачайки ми система с парацетамол и дексаметазон ми спомена, че децата са качени в интензивен сектор.
Като ме преместиха в стая, всички знаеха къде са децата, но подробности никой.
Вечерта доктора извършил секциото мина да каже как е минало и каза, че нещо се усъмнили в адаптацията на малките и ги качили на шести етаж.
Сестрите и акушерките на етажа за престой също стриктно си вършеха работата, ако нещо е било неудобство, че някои в бързината вкарват антибиотика в абоката от раз и боли.
Вълшебните системи за обезболяване на втори ден са през осем часа, точно тогава е най-гадно заради упойката.
Не знаех, че трябва щом усетя, че започват болки от контракци да настоявам за обезболяване. Дадоха ми свещичка профенид, аз ни напред ни назад, куцук по някое време ревяща за система. Глюкозата и обезболяваща бързо отпускат.
Веднага бяха предали на доктора за мини панаира дето спретнах.
Като никога не са ми правили операция и не подозирах за болката.
И този мит отпадна за мен, че еди кой си доктор не се интересува от пациентите си след раждане, колкото други.
За посещенията при родоразрешение на пациента ми направи впечатление и доктор Петрова - по сдържана и по същество, и пърформансите на друг в стил - йохохо, оо, йее, каза го едно и също и на двете си пациенти, които засякох за по вечер.
Правилно си бях избрала доктор без излишни али-бали, не е моето някой да ми разиграва сцени, защото една пациентка е отвършена, трябва да дойде друга, че скъпа техника има за изплащане.
Така, че всеки с доктора, който му вдъхва увереност и спокойствие.
Първата вечер се паднах с момиче, което беше избрала да роди естествено с епидурална, беше и второ раждане и детенце каза, че оставя през нощта в детска стая за да е адекватна през деня, когато и го носят.
После за вечер ми се падна природоестественичка, мъчи детето четири часа през нощта да засуче, ревове, телевизия, лампи, накрая се предаде и позвъни в детска стая да донесат храна. Тази компания, добре, че беше само за нощ.
Последните нощувки момичето беше след секцио и беше на мнение, че ще взема детето през деня. Използваме нощта за малко почивка.
За момичета от детска стая - мили и отзивчиви, въпреки натовареността. В един от дните асансьор беше развален за няколко часа и носеха бебетата на ръце по стълбите щом са получили обаждане да ги донесат или вземат.
Помагат при молба за помощ.
Консултант ката по кърмене е колкото да се води, че има. Ходи в детска стая, взема данни за дете и родилка, записва в тефтер и ходи да отчита дейност.
На трети ден от секциото гърдите ми без никакви признаци за лактация ми каза, че с тези плоски зърна нищо няма да направя, ами да си искам хапче, да не вземе да се запушат и да ходя да ме режат.
Това с анатомията на гърдите ми си го знам и без чужди заключения.
На следващия - четвърти ден се събудих със слязла лактация, гърдите колкото тухли.
Заведоха ме долу на етажа на детска стая, там с голяма помпа медея за двете гърди поизцедих нещо.
После ми донесоха моята и опитвах. Вечерта дежурната за деня млада лекарка мина и каза, че отива да извика акушерка Негалова за акъл. Дойде акушерката и каза, че това не са възпаление гърди, а наляли от лактацията, да почвам регулярно цедене, задължително и през нощта, когато лактацията е по-активна. С две изречения получих нужните напътствия.
За всякакви въпроси покрай децата питах на визитация педиатрите, особено доктор Жекова е доста разговорлива.
Не, че още нищо не ми е ясно:)
На регистратура при изписване на бебоците, направо си ми казаха, че епикризата им ще е готова утре защото все още по документи се водят при тях.
Общо взето имах нормален престой и обгрижване без предварително да очаквам кой знае колко.
Nova777, при доктор Минев беше.
Нарочно не писах името му в предния пост, че разни хора, които не са му били пациенти го пишат надменен, надут, злодей... пък той си е съвсем обикновен като човек.
Аз го избрах на случаен принцип, че не ми се обикаляше по частни кабинети извън болницата с цел раждане пак там.
Нарочно не писах името му в предния пост, че разни хора, които не са му били пациенти го пишат надменен, надут, злодей... пък той си е съвсем обикновен като човек.
Аз го избрах на случаен принцип, че не ми се обикаляше по частни кабинети извън болницата с цел раждане пак там.
Привет! Колко време преди термин посетихте д-р Минев?
Nova777, при доктор Минев беше.
Нарочно не писах името му в предния пост, че разни хора, които не са му били пациенти го пишат надменен, надут, злодей... пък той си е съвсем обикновен като човек.
Аз го избрах на случаен принцип, че не ми се обикаляше по частни кабинети извън болницата с цел раждане пак там.
Нарочно не писах името му в предния пост, че разни хора, които не са му били пациенти го пишат надменен, надут, злодей... пък той си е съвсем обикновен като човек.
Аз го избрах на случаен принцип, че не ми се обикаляше по частни кабинети извън болницата с цел раждане пак там.
Мен Минев дори не дойде да ме види след операцията - останах много разочарована. Операцията бих казала много посредствено направена, явно затова едно време като работеше в Окръжна и всички се оплакваха от дърпане, криви шевове, болки. Надявам се да се възстановите бързо, макар, че неговите операции водят до бавно възстановяване. Честити бебчета! Да бъдат живи и здрави! Желая Ви спокойно отглеждане!