Презиме -ов

Винаги! Глоба нямам за 38те си години на тая земя, да не говорим пък за друго. И той ми позволява, предполагам умишлено написан позволявайки тълкуване, в частта за "освен при семейни, религиозни и какви там бяха причини". Факт е, че се допускат отклонения от отколешната българска традиция и явно горепосоченото е достатъчно разтегливо.
Имам набор роден 1983 с второ име Валентин, вместо Валентинов. И така си е по акт за раждане.
2021ва сме, мили хора!
Отворете тия решетки и пуснете тия души да се реят

Голямо реене... Да се правиш на интересен за сметка на детето си е меко казано неразумно. Отвори я тази решетка, направи нещо със себе си, направи откритие, спечели Нобелова награда!

Освен авторката да сложи началото на тяхната семейна традиция.... Защото името на бащата позволява наставка -ов, и не влиза в останалите изключения.
Ама в крайна сметка всеки си има глава на раменете, да си я ползва и да си носи последствията.

Отдавна съм я отворил, но благодаря за съвета 👍
Да се правиш на интересен за сметка на детето си? Bitte?! Не го линчува обществото приятелчето ми щото няма -ов, нито пък мен ме издигна в божествен култ щото имам.
Но най-малко искам да влизам в спор, апелът и мнението ми беше насочен към създалия темата и вярвам тя ще разбере какво съм казал, щом е задала този въпрос по този начин.
Здрави и усмихнати бъдете всички 🙂

Сетих се, че също имам познат с презиме Валентин. Роден е още по-рано - през 70-те. Но фамилията им не е българска, мисля че е еврейска и също е без наставка. В такъв случай е напълно логично и презимето да е без наставка, дори щеше да е нелепо с презиме Валентинов, пък с еврейската фамилия.

Какво му е на Калоянов? Нещо криво ли звучи? Презиме Калоян звучи колосално тъпо. Наскоро попаднах на име на дете (момиче) - с презиме Николай. Е що за мозък имат тия родители и на какви се правят? Първото което може да се каже е, че цял живот ще го питат дали Калоян е двойно име с първото и ще трябва да обяснява, че е презиме. Общо взето който прочете трите имена ще си каже: Аа, ясно, родителите са били заблудени - най-вероятно майката.

PS: Калоянов пръстен: https://www.nasamnatam.com/statia/Unikalniiat_zlaten_prysten_na_ … Tyrnovo-2285.html

Това е, ако някой каже, че точно Калоянов му звучи "странно" като е с -ов накрая.

Аз съм с три дълги имена. И трите завършват на - ва. Като си казвам имената, имам чувството, че казвам скоропоговорка. Цял живот това много ме е дразнело. В България мястото във формулярите не ми стигаше да си попълня имената. После в чужбина ми казваха, че постоянно се бъркат кое ми е личното име и кое фамилията.

Когато се родиха децата ми, без никакво колебание махнах наставката - ов/-ова от презимето им (включително на момичето). Не следвам никаква мода, въпрос на лично усещане е. Не обичам повторенията и ненужно дългите имена. Ако бях запазила наставката на презимето, това щеше да ми звучи все едно съм си кръстила детето Иван Иванов, Георги Георгиев или Петър Петров (без да обиждам никого). Просто не ми харесва. Това повтарящо се ов/-ова много утежнява името. Ако наставката на презимето беше различна от тази на фамилията сигурно нямаше да я махна.

Предпочитам презимето да звучи като второ име (детето все пак носи името на баща си), отколкото да звучи като второ фамилно име.

Законът го позволява. В родилното ме питаха как ще се казват децата, продиктувах имената, после в общината си получих актовете за раждане без никакъв проблем.

А в тая чужбина срещали ли са индиец да видят какво са дълги имена? Значи не можа да избереш имена за децата си от типа 3-4 буквени (Ева, Иво и др.), ами се напрягаш да се правиш на интересна с орязани окончания.

Затова,като кръщавате момче,имайте предвид,че името му ще се носи като бащино.Това за традиционалистите,де!/усмивка/

От тая чужбина ми е половината семейство (не са българи). И да, предпочитам за брат ми и сестра ми (които не са българи) да е по-лесно да произнасят имената на племенниците си. Малко ми накривява шапката, когато собствената ти рода не може да ти произнесе името като хората или пък след втора година следване, учителят си признае, че все още бърка кое ти е личното име и кое фамилното (все едно съм някакъв добитък с номерче).

Индийците грам не ме вълнуват, казах че става въпрос за лично усещане. Нито следвам мода, още по-малко се правя на интересна. Пред кого по-точно?

И да, децата ми са с кратки имена.
Благодаря за милите съвети!

Добре, че не съм традиционалист,  че сме избрали такова име с ММ за сина ни, което никак не върви  с -ов .

Освен -ов има вариант и -ев. Също и -ски. Кажи името все пак да преценим колко е несъвместимо.

Антъниев, Антъниски, Деймианев... не се получават звучно.

Марио примерно.

На някои хора явно им харесна идеята името и фамилията на таткото да се прехвърлят без промени в имената на детето, други пък явто го правят по западен маниер или с идея евентуално за чужбина. Аз пък намирам за богатство и предимство на нашия език наличието на тази завършваща и придаваща завършеност част! А и за удобство също – разграничават лично име от презиме, ясно е мъж ли е жена ли е и т.н. И подкрепям твърдо позицията, че по-добре наставката да се ползва, отколкото да се отреже.
Още малко споделени размисли, които скривам, защото не са точно по темата:

В много редки случаи намирам за приемливо отсъствието на наставка. В горния пример с Любов – дали защото името е българско, женско и женствено, но завършва на съгласна, дали заради фонетичната заигравка с буквите „л“ и „в“ – даже аз, дето съм твърд противник, признавам, че има някаква хармония в комбинацията. Но в повечето случаи, особено за момиче, презимета без наставки ми звучат нелепо, някак грешно и даже грозно. За момче пък са предпоставка за грешки и въпроси - това презиме ли е, двойно лично име ли е и т.н.
А едни от най-нелепите примери са ми, когато синът е кръстен дословно на баща си и презимето е без наставка. Като че ли някой се е заплеснал и му е написал името два пъти погрешка. В градината имаше едно дете Ивайло Ивайло (Едикакъвси). Ами всеки път като му видех името написано в някакъв списък, ми идваше наум съжалителното възклицание „Ивайло, Ивайлоооооо!“
А иначе и аз съм срещала доста примери на презимета без наставки още в последните 2 десетилетия на миналия век. Така и не разбрах какво му има на презимето Олегов/а – благозвучно е, не е дълго, елиминира възможността някой неграмотник да го напише с „к“ накрая, но точно с това име имам няколко примера на хора с бащи Олег и презимета без наставка. Имах и съученик с друго презиме, пак без наставка. Ами той си знае колко пъти трябваше да се обяснява, намирайки си името сгрешено, защото някой счел за по-естествено и му дописал „-ев“.
Моите деца са си с наставки в презиметата, въпреки че баща им е с леко засукано име, а те са с дълги имена. Ами досега не се е случвало да не се събират в бланки или нещо подобно...

Предполагам, от написаното стана ясно – глас от мен за „Калоянов“.