Изживей я тая емоция, без да ти пука много, много. Ако е нещо временно, ще ти останат едни хубави спомени. Ако стане сериозно, още по-добре. Ако избягаш, цял живот ще се чудиш какво щеше да бъде. Не рови, не насилвай с разговори от типа " Ние сега с теб какви сме?", просто си изживявай моментите и толкова. Каквото стане.
- Публикувана: 18 септ. 2021, 22:18 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2021, 16:29 ч.
Неясни отношения
Скрит текст:
Усещам, че съм се вкопчила в емоцията, която ми дава този човек, точно защото не съм я изпитвала много отдавна. Чувствам се влюбена, но ме е страх да не свърши. И сякаш подсъзнателно предпочитам да свърши, за да се успокоя, че няма да ме нарани...Не смятам, че пишейки в бгмама, очаквам да си реша проблемите, но нивото на комуникация е различно. Тук аз бих признала и неща, които трудно си признавам пред близките. Признавам, че съм допускала грешка да скоча от една токсична връзка в друга. И точно това "спасение" от старата, ме е въвличало в нова въртележка, по-тежка и от предишната. Разбрах за себе си, че не е това начинът и избрах да остана сама.
Срещнах този човек в момент, в който бях наясно, че имам нужда от още време да разбера какви компромиси със себе си повече не бих направила, какъв човек съм аз и от какъв имам нужда, за да живея в мир със себе си и околните. Не съм си избирала да се влюбвам, но не е и сламка, за която съм се хванала, защото отказвам да скъся дистанцията и невидимата стена, която слагам пред себе си, със сигурност се усеща от отсрещния субект.
Не разбирам хората, които ме нападат как може да се влюбя за два месеца с някоя и друга среща, след като съм излязла от уж ужасна връзка.
Връзката, от която излизам, беше ад, който малко жени биха могли да изживеят, без да им останат травми. Самата аз знам, че имам много такива и се старая всеки Божи ден да се боря с тях, да се обичам и да го преживея, защото в това нещо няма кой да ми помогне. Мислех, че бързо съм го превъзмогнала, защото мозъкът ми изтри моментално всички грозни чувства и емоции, които трябваше да изпитам. Може би това беше инстинктът ми за самосъхранение. Без значение, всичко свърши и се оказах по-силна, отколкото мислех,че съм.
В момента доказвам на себе си,че не ми трябва някой, просто за да запълни празнотите, но и ако се появи човек, който може да ме разсъни, така да се изразя, защо да бягам?
Срещнах този човек в момент, в който бях наясно, че имам нужда от още време да разбера какви компромиси със себе си повече не бих направила, какъв човек съм аз и от какъв имам нужда, за да живея в мир със себе си и околните. Не съм си избирала да се влюбвам, но не е и сламка, за която съм се хванала, защото отказвам да скъся дистанцията и невидимата стена, която слагам пред себе си, със сигурност се усеща от отсрещния субект.
Не разбирам хората, които ме нападат как може да се влюбя за два месеца с някоя и друга среща, след като съм излязла от уж ужасна връзка.
Връзката, от която излизам, беше ад, който малко жени биха могли да изживеят, без да им останат травми. Самата аз знам, че имам много такива и се старая всеки Божи ден да се боря с тях, да се обичам и да го преживея, защото в това нещо няма кой да ми помогне. Мислех, че бързо съм го превъзмогнала, защото мозъкът ми изтри моментално всички грозни чувства и емоции, които трябваше да изпитам. Може би това беше инстинктът ми за самосъхранение. Без значение, всичко свърши и се оказах по-силна, отколкото мислех,че съм.
В момента доказвам на себе си,че не ми трябва някой, просто за да запълни празнотите, но и ако се появи човек, който може да ме разсъни, така да се изразя, защо да бягам?
Много осъзнато и разумно, а същевременно и емоционално звучиш, Марена, един умен мъж би се влюбил в теб 
.
Желая ти късмет, дано си способна да се насладиш на мига, без да таиш надежди за нещо, на което все още не му е времето. Ако пък не си способна, може би наистина е по-добре да си с открити карти към човека. Можеш ли да прецениш дали е добър човек? Ако е такъв, не би искал да те нарани. Помисли дали наистина има причина да не си ходила у тях, а все той да идва при теб. Такова изчезване за дни спокойно може да е признак на паралелна връзка.
.Желая ти късмет, дано си способна да се насладиш на мига, без да таиш надежди за нещо, на което все още не му е времето. Ако пък не си способна, може би наистина е по-добре да си с открити карти към човека. Можеш ли да прецениш дали е добър човек? Ако е такъв, не би искал да те нарани. Помисли дали наистина има причина да не си ходила у тях, а все той да идва при теб. Такова изчезване за дни спокойно може да е признак на паралелна връзка.
Той няма сериозни намерения към Вас и това е очеизвадно.
Мисля, че именно това би следвало да е Вашата опорна точка и да помислите дали ще продължавате да се виждате “на по кафе” или ще спрете да му звъните, за да приключите тези отношения, защото както разбирам търсите и очаквате друго.
Мисля, че именно това би следвало да е Вашата опорна точка и да помислите дали ще продължавате да се виждате “на по кафе” или ще спрете да му звъните, за да приключите тези отношения, защото както разбирам търсите и очаквате друго.
Когато човек желае сериозни отношения поведението му е съвсем различно.
Ако предложението за брак на втория месец е гаранция за сериозност - добре. Но да се виждаш от дъжд на вятър с жена, да пиете кафе, понякога да преспиваш при нея и после с месеци да не й позвъниш, то това е само секс и приятни емоции. В което няма нищо лошо, разбира се. Но авторката сякаш е тревожна, че наближава 30-те и много й се иска да има сериозен приятел, а явно този господин няма такива намерения. И това е очеизвадно 😉. Но хора сме, може и да греша.
Ако предложението за брак на втория месец е гаранция за сериозност - добре. Но да се виждаш от дъжд на вятър с жена, да пиете кафе, понякога да преспиваш при нея и после с месеци да не й позвъниш, то това е само секс и приятни емоции. В което няма нищо лошо, разбира се. Но авторката сякаш е тревожна, че наближава 30-те и много й се иска да има сериозен приятел, а явно този господин няма такива намерения. И това е очеизвадно 😉. Но хора сме, може и да греша
. 
Два месеца са напълно достатъчни, за да се види една връзка накъде отива, особено когато хората са над 30. Ти си се захласнала вече, ясно е, и колкото повече време минава, повече ще се захласваш. Мисля, че сама знаеш как да поискаш отговор от него, дори и не вербално, за сериозността на отношенията ви, но явно чувстваш, че е възможно отговорът да те разочарова. Давай смело, ако това е твоят човек, той ще е с теб сега, ако не е - и след две години чакане още, пак може да продължи да бъде несигурният човек. Другият вариант е да си креташ с него, докато срещнеш твоя човек.
А понякога просто не желаеш да чуеш отговор, защото подозираш, че ще те заболи
На 30 би трябвало да знае, че болката минава рано или късно, но поне ще е наясно с нещата.
Без да ти давам големи надежди, ще споделя, че след като прочетох публикацията ти, видях себе си и моя приятел в началото на нашата връзка. Беше по същия начин, виждахме се от ден за ден, никога не говореше за нас и отношенията ни, като цяло не знаех какво да очаквам, всъщност знаех- просто ще мине известно време и тогава ще ме потърси. Много страдах, плаках, не съм спала с месеци. А реалността беше, че той се виждаше и с други жени, не е бил само с мен, просто се е забавлявал, бил е свободен, но ето че с времето нещата много бавно се задълбочиха и дойдоха великите времена, когато най-сетне си призна чувствата и че иска да е с мен, сега сме заедно много силна връзка, но само аз си знам през какво минах.
Препоръчани теми