Неясни отношения

Съгласна, осъзнаването на проблема и всичката му теория, изобщо не означава, че нещо ще се промени в емоциите. Рационализирането и чувствата са две тотално различни вселени, които в дадени ситуации, може изобщо да не се докосват.

Е, следващата стъпка е да навържеш разума с чувствата. Казвам го като човек свръхимпулсивен и емоционален. Научаваш се да приемаш реалностите и да подреждаш емоциите във вътрешното си скринче. И, да, по подразбиране емоциите са ирационални. Подреждаш ги. Това е.

Хаха, точно това подреждане не виждам как може да стане. Чувствата не са нещо, което можеш просто да сложиш някъде, където му е мястото. Напротив, колкото повече ги подреждаш и затваряш в разни шкафчета, толкова по-успешна подривна дейност вършат.

Държиш просто вълците нахранени. И нищо не гърми.

Рационализираш.
Обикновено, на човек му е ясно какво точно "просто" трябва да направи. Но от това да ти е ясно, и реално да го направиш и да се получи, има огромна разлика.

Т. е. доставяш си това, което ти сака душата. Това работи само частично. В реалния живот човек обикновено е обвързан с най-различни зависимости, така че в най-добрия случай може просто да си избира набора от компромиси и да търси заместители на важните неща, ако няма късмета да ги има. Най-голямата зависимост са децата - заради тях се правят най-много компромиси.

Тоест балансираш между това, което ти харесва и това, което наричаш компромис. За всеки е различно.

Ами да, балансирането е компромис.
И затова, докато човек е млад и необвързан, няма особено извинение да прави компромиси с важните за него неща. Защото в бъдеще така или иначе това го чака.

Чувствата не са небалансирано лутане и безкрайни кризи. Осмислянето им не прекратява чувстването, просто улеснява преминаването през трудните етапи и пречи да преминат в истерии, мании и други нездрави проявления.

Балансирането е висш пилотаж.

А, точно това имам предвид. Осмислянето не пречи на чувствата сами по себе си, само пречи да се предприемат глупави действия. А преминаването в нездрави прояви е много по-вероятно, ако не се обърне внимание на чувствата, ако се заметат под килима като ирационални и въобще при всякакви опити за омаловажаването и потискането им.

Разбира се, това е изключително вредно. Напълно съгласна с целия пост.

Не смятам, че пишейки в бгмама, очаквам да си реша проблемите, но нивото на комуникация е различно. Тук аз бих признала и неща, които трудно си признавам пред близките. Признавам, че съм допускала грешка да скоча от една токсична връзка в друга. И точно това "спасение" от старата, ме е въвличало в нова въртележка, по-тежка и от предишната. Разбрах за себе си, че не е това начинът и избрах да остана сама.
Срещнах този човек в момент, в който бях наясно, че имам нужда от още време да разбера какви компромиси със себе си повече не бих направила, какъв човек съм аз и от какъв имам нужда, за да живея в мир със себе си и околните. Не съм си избирала да се влюбвам, но не е и сламка, за която съм се хванала, защото отказвам да скъся дистанцията и невидимата стена, която слагам пред себе си, със сигурност се усеща от отсрещния субект.
Не разбирам хората, които ме нападат как може да се влюбя за два месеца с някоя и друга среща, след като съм излязла от уж ужасна връзка.
Връзката, от която излизам, беше ад, който малко жени биха могли да изживеят, без да им останат травми. Самата аз знам, че имам много такива и се старая всеки Божи ден да се боря с тях, да се обичам и да го преживея, защото в това нещо няма кой да ми помогне. Мислех, че бързо съм го превъзмогнала, защото мозъкът ми изтри моментално всички грозни чувства и емоции, които трябваше да изпитам. Може би това беше инстинктът ми за самосъхранение. Без значение, всичко свърши и се оказах по-силна, отколкото мислех,че съм.
В момента доказвам на себе си,че не ми трябва някой, просто за да запълни празнотите, но и ако се появи човек, който може да ме разсъни, така да се изразя, защо да бягам?
Усещам, че съм се вкопчила в емоцията, която ми дава този човек, точно защото не съм я изпитвала много отдавна. Чувствам се влюбена, но ме е страх да не свърши. И сякаш подсъзнателно предпочитам да свърши, за да се успокоя, че няма да ме нарани...

В момента явно се боиш да бъдеш щастлива... Дано бъдеш!

Разбирам перфектно за какво говориш, и моят съвет е да си изживееш това, което ти се предлага. Поне това бих направила аз.
Няма как да се предпазиш и предвидиш всичко на 100%, но явно вече знаеш за какви знаци да гледаш, за да не попаднеш пак в ситуацията от миналата връзка. А ако в крайна сметка приключи не както ти се иска, вярвай, че имаш силата да го преживееш и да продължиш напред.