Говорим за реализъм, именно затова хората се женят. Защото в момента на сключването на брак се виждат по благоприятен начин. Ако са достатъчно далновидни, ще са наясно, че гаранции няма за нищо и ще са с 1 на ум, че всичко може да се случи след 3 години примерно. И въпреки това да сключат брак. Ако искат да си ровят главата в пясъка и да си въобразявт, че всичко ще е цветя и рози завинаги, си е техен проблем. Други превантивно вземат мерки и сключват брачни договори или се подсигуряват имотно и финансово. Хора разни.
- Публикувана: 18 септ. 2021, 22:18 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2021, 16:29 ч.
Неясни отношения
Ако са достатъчно далновидни хич няма да се женят и няма да раждат деца, дори една кола няма да купят заедно, а само ще си консумират връзката. Щом тръгваш с едно на ум, значи вече си решил, че няма да вложиш във връзката, а само ще вземаш, да кажем, че ще гледаш да не се прецакаш. А ако мислиш как да не се прецакаш, вече си прецакал връзката. И вътре в себе си хората го знаят, и за партньора го знаят. Затова бързо-бързо се развеждат.
Това за пълното отработване на старите връзки е мираж. Носим си следите от тях доживот, винаги пренасяме багажа от старата връзка в новата. За жалост мозъците ни не са харддискове, за да изтрием ненужното с едно копче.
Ето, Босилка разбира нещата. Анализ е нужен не по дефоулт, а защото авторката е изпаднала в криза, и то при все че под давление на ефектите от предишната, се е постарала да наложи драконовски контрол над чувствата си. Не само не й се получава, а и се оказва бързо бързо влюбена в някого, с когото имат супер кратки, супер неангажиращи отношения. Не само е в тази неизгодна позиция, но и тъне в неяснота, която няма смелост да изчисти, от страх че ще изпусне малкото удоволствие, които получава. Затова и пуска тема, защото се терзае и защото не реагира адекватно, поради страховете и емоционалната каша, в която я е вкарала предишната й връзка. Затова пак казва, ако иска максимално добро развитие, трябва да задейства процесите на осъзнаване и да се опита да премахне капаните, които сама си залага.
Сериозно ли си управлявате чувствата чрез анализиране?
Допускам, че анализите могат да помогнат за избор на определен курс на действие, но да си управлява човек и чувствата по този начин ми се струва пълна утопия. Или не става дума за кой знае какви чувства.
Допускам, че анализите могат да помогнат за избор на определен курс на действие, но да си управлява човек и чувствата по този начин ми се струва пълна утопия. Или не става дума за кой знае какви чувства.
Сериозно ли си управлявате чувствата чрез анализиране?
Допускам, че анализите могат да помогнат за избор на определен курс на действие, но да си управлява човек и чувствата по този начин ми се струва пълна утопия. Или не става дума за кой знае какви чувства.
Допускам, че анализите могат да помогнат за избор на определен курс на действие, но да си управлява човек и чувствата по този начин ми се струва пълна утопия. Или не става дума за кой знае какви чувства.
Анализът не е управление на чувства в смисъл на контрол. Анализът помага да установим откъде идва дадено чувство и дали не е породено от някакви нездрави процеси в психиката. Всъщност, авторката е опитала да наистина да контролира и не само, че не е успяла, но се оказва точно в ситуацията, която се е опитала да избегне, и то в доста драматичен за нея вариант. Не виждам смисъл да продължава да дълбае в тази посока, по-скоро трябва да търси как да разплете кълбото, в което се е овъртяла.
Аха, ама само в часовете по психология. Наскоро даваха един сериал по въпроса Психотерапия. Много е поучутелен, особено за психотерапевтите, които иначе прекрасно знаят що е то анализ.
Говорим сама да се анализира, а не да ходи на терапия, освен ако тя самата не почувства такава нужа и желание. Иначе не бих черпила впечатления за реалната анализа от художествени сериали, рядко я представят адекватно.
Според живота, Анди.
Ако животът все те преебава (не теб по принцип), ами може би някъде бъркаш и вътрешният ти глас нещо те лъготи. Тогава търсиш да свериш часовника. Освен, разбира се, ако не си в ролята на вечната жертва и просто така ти харесва (дори и подсъзнателно) да си живееш.
Ако животът все те преебава (не теб по принцип), ами може би някъде бъркаш и вътрешният ти глас нещо те лъготи. Тогава търсиш да свериш часовника. Освен, разбира се, ако не си в ролята на вечната жертва и просто така ти харесва (дори и подсъзнателно) да си живееш.
Сериозно ли си управлявате чувствата чрез анализиране?
Допускам, че анализите могат да помогнат за избор на определен курс на действие, но да си управлява човек и чувствата по този начин ми се струва пълна утопия. Или не става дума за кой знае какви чувства.
Допускам, че анализите могат да помогнат за избор на определен курс на действие, но да си управлява човек и чувствата по този начин ми се струва пълна утопия. Или не става дума за кой знае какви чувства.