Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Как да постъпя в такъв момент?

  • 2 764
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Здравейте! С приятеля ми сме от 4 години заедно и двамата сме по на 25 г , живеем заедно. Сроко ще започне първата си по сериозна работа и с нея ангажиментите нарастват , а свободното време намалявам,също така проблеми в семейството, (винаги нещата се случват с напрежение в почти всяко едно отношение, а ние сме постояно с тях. Напоследък усещането ми е , че е някак отдръпнат на моменти, но не мога да разгранича дали е отдръпване понеже му е напрегнато и нещата му идват в повече като цяло или проблема му е с мен. В момента, в който подхвана темата, нормален разговор без упреци той тотално отрича проблема да е в НАС, но това усещане в мен остава. Според вас какви биха били причините за това отдръпване?

# 1
  • Мнения: 338
Всеки човек се справя с промените и трудните моменти различно. Има хора, които търсят компания и подкрепа, има и такива, които се затварят в себе си. Ако при всяка трудност ще добавяш още напрежение, с това че ни несигурна във връзката, би било грешка. Щом отрича, сигурно е така.
Аз например, ако съм притеснена, едва ли ще имам настроение за разни романтични неща, пътувания, излизания и т.н. Не сте малки, не се познавате от скоро, това е същината на връзките- има и добри, и лоши моменти. Връзката не е център на вселената, нито трябва да бъде.

# 2
  • Мнения: 445
Защо искаш да напрегнеш обстановката още повече? Явно минавате през стресиращ период, просто стисни зъби и приеми нещата такива каквито са за момента. Ако продължава да е дръпнат и след бурята, тогава може да се тревожиш и да тревожиш и него с въпроси или обвинения. Ако има конкретни неща, които ти липсват от безгрижните ви периоди, говори му конкретно за тях - липсва ми това и това, което правехме до скоро. Аз също минавам през семейни проблеми (болен роднина) и естествено любовния ми живот е минал на втори план. Мъжа ми не ме обвинява в нищо, дори е единствения човек в момента, който ми носи спокойствие. Без разговори или уговорки е ясно, че в момента имам нужда от най-добър приятел, не от любовник. Но за да осъзнаваш такива неща, може би трябва да заглушиш егото си и да поставиш половинката на първо място. Ти не си съгласна да му дадеш пространство, защото мислиш, че твоята нужда от повече внимание или излизания, или каквото там ти липсва, е по-важно от неговите нужди.

    # 3
    • Мнения: 22 528
    Здравейте! С приятеля ми сме от 4 години заедно и двамата сме по на 25 г , живеем заедно. Сроко ще започне първата си по сериозна работа и с нея ангажиментите нарастват , а свободното време намалявам,също така проблеми в семейството, (винаги нещата се случват с напрежение в почти всяко едно отношение, а ние сме постояно с тях. Напоследък усещането ми е , че е някак отдръпнат на моменти, но не мога да разгранича дали е отдръпване понеже му е напрегнато и нещата му идват в повече като цяло или проблема му е с мен. В момента, в който подхвана темата, нормален разговор без упреци той тотално отрича проблема да е в НАС, но това усещане в мен остава. Според вас какви биха били причините за това отдръпване?

    След 4 години сте по-зрели, а и отношенията ви са по-улегнали. Нормално е фокусът да не е само върху връзката ви. Трябва пари да се изкарват, това внася напрежение, а ти с твоите съмнения съвсем не помагаш, а напротив.
    И пак да кажа, нормално е да улегнат отношенията и животът да не е само гушкане и целувки. Човек има нужда и сам да поостане, да планира, да анализира. А и най-накрая, мъжете са различни - по-прости са и няма нужда да се търсят дълбоки причини, където ги няма.

    # 4
    • Мнения: 3
    Разбирам, най - вероятно сте прави. Начина за решаване на проблеми е самото възприемане, а не създаване на НОВИ. Благодаря за мненията!

    # 5
    • Мнения: 5 640
    Аз като съм напрегната за нещо и приятелят ми започне да ми говори за НАС и да търси проблем, който вече съм казвала сто пъти, че няма при нас, направо ми кипва в даден момент и почвам да се замислям искам ли въобще да има нас с това досаждане. Пита защо съм изнервена, отговарям, но въпреки това се започва една дисекция на отношенията ни и търсене на несъществуващи проблеми при нас. И така докато не ми прелее канчето и не стана малко по-рязка. Разберете, че не всеки проблем, изнервеност на партньора и прочие се дължи на вас, светът не се върти около вас. Особено като ви се каже, че проблем при вас няма, вземете и спрете да ровите и да изнервяте допълнително.

    # 6
    • София
    • Мнения: 20 061
    Търпение и наблюдение.
    Ако нещата не се нормализират в скоро време, значи любовта отстъпва назад.

    Доста трудно е с човек, който не иска да разговаря. После нагнетяване, отчуждение и бай.

    # 7
    • Мнения: 14 771
    Ако системно повтарям, че проблем няма при нас, но другата страна усеща и живее в неяснота, то това означава, че проблем има  и трябва да се говори за това, независимо къде се смята, че се крие той.
    Отрицанието не е решение.

    # 8
    • Варна
    • Мнения: 2 633
    Ако системно повтарям, че проблем няма при нас, но другата страна усеща и живее в неяснота, то това означава, че проблем има  и трябва да се говори за това, независимо къде се смята, че се крие той.
    Отрицанието не е решение.
    Най-разумния пост в цялата тема!

    # 9
    • Мнения: 22 528
    Ако системно повтарям, че проблем няма при нас, но другата страна усеща и живее в неяснота, то това означава, че проблем има  и трябва да се говори за това, независимо къде се смята, че се крие той.
    Отрицанието не е решение.

    И като се говори какво? Ако вината явно е в другата страна (както смятаме повечето писали) и това и се каже ясно и директно, много рядко другата страна се съгласява. Много по-често действа третия принцип на Нютон - ако ти натискаш, другият натиска със същата сила в обратна посока. То затова в спор никой никого не е убедил и в спор не се ражда истината, а кавга.
    В конкретния случай авторката на поста има късмета да се допита до трета страна и така няма основание да се наежва срещу половинката си и може би ще се усети, че вината е в нея.

    Та според мен, без да отричам ролята на комуникацията, понякога да се намеси трета неутрална страна е печелившо решение.

    # 10
    • Мнения: 14 771
    Допитване до трета страна с цел? Доказване на вина? Съдебната система не спи Simple Smile

    # 11
    • Мнения: 3 576
    Той почва работа, а ти?

    # 12
    • Мнения: 22 528
    Допитване до трета страна с цел? Доказване на вина? Съдебната система не спи Simple Smile

    Не, с цел решаване на проблема. Тук вини не се търсят. Нали затова се ходи на семейни консултации и психотерапевти. Или те търсят вина?

    # 13
    • Мнения: 14 771
    Неутралната страна не говори за вина. Ти коя трета страна визираш в контекста на упменатия късмет на авторката?

    # 14
    • Мнения: 22 528
    Неутралната страна не говори за вина. Ти коя трета страна визираш в контекста на упменатия късмет на авторката?

    Нас, съфорумките визирах. И тя си написа, че се е вслушала. А вината беше в смисъл, че проблемът е в жената, защото търси каквото няма. Не е някаква вина за наказание.

    Общи условия

    Активация на акаунт