Представям си как момичетата учат редовно в университет, работят да се самоиздържат и помагат в свободното си време за бебето.
Нещо много очаквате май...
Нещо много очаквате май...
- Публикувана: 22 септ. 2021, 09:13 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2021, 20:17 ч.
Неочаквана бременност
Пак ще напиша, че не вярвам на историята, но в името на диалога да повторя нещо, което няколко човека написаха - ако ЛГ толкова иска, нека роди, просто да не чака помощ от абсолютно никого. Както ЛГ има съществена дилема, така всеки друг герой в историята има своите съществени проблеми.
Темата изобщо не е "за или против абортите"! Авторката спомена, че възприема аборта като убийство и някои скочиха да я убеждават, че нямало такова нещо, че не мислила за наличните си дъщери. Оставиха ги без бал, без университет, без безвъзмезден покрив, а всъщност изобщо не се знае дали каките нямат на разположение баща, на когото да разчитат за подкрепа.
Скрит текст: Никой не ѝ обяснява нещо подобно, но да се говори за "убийство" на ембрион на 2-3 седмици е обидно за милиардите жени, които вземат това решение напълно осъзнато (и с болка, разбира се). Все пак, освен романтично и фанатично отношение, не е зле да се прилага и известна доза прагматизъм. Много по-осъдително ми се струва да тропосаш допълнителни ангажименти на вече родените си деца и да се поставиш в невъзможност да им окажеш подкрепата, която им се полага в един чувствителен момент от живота, да доведеш на бял свят една невинна душица, за която не е сигурно, че имаш капацитет, отколкото да прекъснеш съществуването на няколко десетки клетки. Тя ще кара пубертета на нейното на 53-58 години - сама, без подкрепа от никого. Има и силни, издръжливи жени, но не всички са такива. Не е същото като на 30 години. Вероятно ще е вече доста изхабена, с понижена работоспособност и разбити нерви, какъв живот ще има това дете?
Дай да убедим още една жена да направи аборт, та да облекчим съвестта на тези, които са го направили. Изгубила съм две ранни бременности, оплакала съм двете "купчинки клетки", които нямаха и сърдечна дейност. Ако успея с някоя от "купчинка" във фризера, ще съм "по-изхабена" от авторката, но ти гарантирам, че, ако съм жива, ще бъда пъти по-добра майка от лиглите, които реват от зъбки и колики.
Е, ти очевидно си травмирана и ти съчувствам, но авторката не е. Тя, слава Богу, си има 2 деца, за които трябва още да се грижи. Цинично е да се сравнява заченато детето с прекъснат полов акт, ползване на презерватив, спешна контрацепция. Щом авторката възприема аборта като убийство, кои сте вие, та да и обяснявате, че било чудо голямо.
И аз да се върна на сметките 
Значи, в днешно време съдиите отсъждат около 200 лв за 1 дете от единия родител, което означава, че държавата приема, че издръжката на 1 дете е 400 лв.
За 3 деца е 1200 лв. За възрастен ако е 600 лв., значи трябва да подсигуряваш по 1800 лв. чист доход всеки месец. Не й достигат на авторката пари, за да си позволи да отгледа и трите си деца и себе си.
Ако се наложи да плаща на адвокати, за да съди гърчето, съвсем не я виждам.
И бала и студентството на децата й ще станат мираж. И това всичко, за да роди дете с гените на някакъв си там.
Значи, в днешно време съдиите отсъждат около 200 лв за 1 дете от единия родител, което означава, че държавата приема, че издръжката на 1 дете е 400 лв.
За 3 деца е 1200 лв. За възрастен ако е 600 лв., значи трябва да подсигуряваш по 1800 лв. чист доход всеки месец. Не й достигат на авторката пари, за да си позволи да отгледа и трите си деца и себе си.
Ако се наложи да плаща на адвокати, за да съди гърчето, съвсем не я виждам.
И бала и студентството на децата й ще станат мираж. И това всичко, за да роди дете с гените на някакъв си там.
всъщност изобщо не се знае дали каките нямат на разположение баща, на когото да разчитат за подкрепа.
Скрит текст: Никой не ѝ обяснява нещо подобно, но да се говори за "убийство" на ембрион на 2-3 седмици е обидно за милиардите жени, които вземат това решение напълно осъзнато (и с болка, разбира се). Все пак, освен романтично и фанатично отношение, не е зле да се прилага и известна доза прагматизъм. Много по-осъдително ми се струва да тропосаш допълнителни ангажименти на вече родените си деца и да се поставиш в невъзможност да им окажеш подкрепата, която им се полага в един чувствителен момент от живота, да доведеш на бял свят една невинна душица, за която не е сигурно, че имаш капацитет, отколкото да прекъснеш съществуването на няколко десетки клетки. Тя ще кара пубертета на нейното на 53-58 години - сама, без подкрепа от никого. Има и силни, издръжливи жени, но не всички са такива. Не е същото като на 30 години. Вероятно ще е вече доста изхабена, с понижена работоспособност и разбити нерви, какъв живот ще има това дете?
Дай да убедим още една жена да направи аборт, та да облекчим съвестта на тези, които са го направили. Изгубила съм две ранни бременности, оплакала съм двете "купчинки клетки", които нямаха и сърдечна дейност. Ако успея с някоя от "купчинка" във фризера, ще съм "по-изхабена" от авторката, но ти гарантирам, че, ако съм жива, ще бъда пъти по-добра майка от лиглите, които реват от зъбки и колики.
Е, ти очевидно си травмирана и ти съчувствам, но авторката не е. Тя, слава Богу, си има 2 деца, за които трябва още да се грижи.Цинично е да се сравнява заченато детето с прекъснат полов акт, ползване на презерватив, спешна контрацепция. Щом авторката възприема аборта като убийство, кои сте вие, та да и обяснявате, че било чудо голямо.
Е, ако изпадне в депресия след аборта, ще се погрижи, та няма кой да разбере. Не одобрявам абортите по желание, но и не упреквам жените, които прибягват до тях. Жената трябва да бъде вътрешно убедена, че постъпва правилно и няма ли го това усещане, по-добре да не го прави.
Решението за аборт или отказа от него е строго интимно и няма нужда от одобрението на хората. Какво смяташ за аборта засяга само теб. Може да даваш акъл, ако смяташ ти да ги храниш, да водиш детето по лекари, училища и т.н. Иначе абстрактно всички сме много фини и възвишени.
На 40 години да родиш от прелитащ гларус ,граничи със шизофрения. Съжалявам, крайна съм, но е факт.
Скрит текст: Никой не ѝ обяснява нещо подобно, но да се говори за "убийство" на ембрион на 2-3 седмици е обидно за милиардите жени, които вземат това решение напълно осъзнато (и с болка, разбира се). Все пак, освен романтично и фанатично отношение, не е зле да се прилага и известна доза прагматизъм. Много по-осъдително ми се струва да тропосаш допълнителни ангажименти на вече родените си деца и да се поставиш в невъзможност да им окажеш подкрепата, която им се полага в един чувствителен момент от живота, да доведеш на бял свят една невинна душица, за която не е сигурно, че имаш капацитет, отколкото да прекъснеш съществуването на няколко десетки клетки. Тя ще кара пубертета на нейното на 53-58 години - сама, без подкрепа от никого. Има и силни, издръжливи жени, но не всички са такива. Не е същото като на 30 години. Вероятно ще е вече доста изхабена, с понижена работоспособност и разбити нерви, какъв живот ще има това дете?
Дай да убедим още една жена да направи аборт, та да облекчим съвестта на тези, които са го направили. Изгубила съм две ранни бременности, оплакала съм двете "купчинки клетки", които нямаха и сърдечна дейност. Ако успея с някоя от "купчинка" във фризера, ще съм "по-изхабена" от авторката, но ти гарантирам, че, ако съм жива, ще бъда пъти по-добра майка от лиглите, които реват от зъбки и колики.
Е, ти очевидно си травмирана и ти съчувствам, но авторката не е. Тя, слава Богу, си има 2 деца, за които трябва още да се грижи.Цинично е да се сравнява заченато детето с прекъснат полов акт, ползване на презерватив, спешна контрацепция. Щом авторката възприема аборта като убийство, кои сте вие, та да и обяснявате, че било чудо голямо.
Здравей, не изчетох всичките страници, но бързам да напиша, че горе долу съм в твоето положение, че забременях неочаквано на 41г , семейна с 2 деца. Шок и ужас бяха първите ми реакции. Хормоните ми бушуваха, изпаднах в депресия. Трябваше да взема решение бързо. Няма да изпадам в подробности, но съвсем съзнателно и прагматично,практично, аргументирано и т.н. - везните наклониха към решението да не задържа детето. Направих аборт.
Е, няма такава мъка, момичета. Само тези, които са преживели аборт (особено по желение, когато вината е смазваща) знаят за какво става дума. Ако знаех какво ме чака, никога не бих направила аборт. Искам да върна времето назад, а не мога! Вярно, аз съм много емоционален човек. Може би беше от хормоните и много се бях изплашила, но след аборта, видях, че не е толкова страшно положението и бихме могли да се справим. Няма такова съкрушение на душата. Мисля, че съм длъжна да го напиша. Сега търся вариант да се стабилизирам емоционално и давам пари по психотерапевти, които не ми помагат...Сега в главата ми е само как отново да забременея. Сигурно пак са хормони. (искам да подчертая, че аз не исках да задържа детето и 90% везните наклоняха към аборта)
Вярно, при теб бащата е под въпрос, както и финансите, но може да се измисли вариант - първите години не се изисква кой знае колко ресурс - бебето спи при теб, кърмиш го, дрешки и ванички - взимаш от някоя друга майка или група - носиш го в раница, не ти трябва количка поне за първите 6-8 месеца. Втората година, ако не греша може да се върнеш на работа, като ще получиш половината от майчинството. Ще бъде трудно да отделяш много внимание на големите си дъщери. Баща им помага ли финансово? Ще трябва да помислиш за детегледачка ако се върнеше след първата година, защото детето ще боледува. Ако имаш възможнсот да работиш от вкъщи, може да наемеш детегледачка на половин ден. Давам само идеи, защото сега ти се струва много страшно. Но виждам, че ти сикаш детето. Тогава е много по-лесно защото мотивацията ти е много силнаи това дава сили.
Е, няма такава мъка, момичета. Само тези, които са преживели аборт (особено по желение, когато вината е смазваща) знаят за какво става дума. Ако знаех какво ме чака, никога не бих направила аборт. Искам да върна времето назад, а не мога! Вярно, аз съм много емоционален човек. Може би беше от хормоните и много се бях изплашила, но след аборта, видях, че не е толкова страшно положението и бихме могли да се справим. Няма такова съкрушение на душата. Мисля, че съм длъжна да го напиша. Сега търся вариант да се стабилизирам емоционално и давам пари по психотерапевти, които не ми помагат...Сега в главата ми е само как отново да забременея. Сигурно пак са хормони. (искам да подчертая, че аз не исках да задържа детето и 90% везните наклоняха към аборта)
Вярно, при теб бащата е под въпрос, както и финансите, но може да се измисли вариант - първите години не се изисква кой знае колко ресурс - бебето спи при теб, кърмиш го, дрешки и ванички - взимаш от някоя друга майка или група - носиш го в раница, не ти трябва количка поне за първите 6-8 месеца. Втората година, ако не греша може да се върнеш на работа, като ще получиш половината от майчинството. Ще бъде трудно да отделяш много внимание на големите си дъщери. Баща им помага ли финансово? Ще трябва да помислиш за детегледачка ако се върнеше след първата година, защото детето ще боледува. Ако имаш възможнсот да работиш от вкъщи, може да наемеш детегледачка на половин ден. Давам само идеи, защото сега ти се струва много страшно. Но виждам, че ти сикаш детето. Тогава е много по-лесно защото мотивацията ти е много силнаи това дава сили.
То се видя колко са фини и възвишени всички, които поставихте комфорта на наличните над живота на заченатото. Де да знам, може някога майка ми да е постъпила така с мое неродено братче или сестриче и сега аз да плащам сметките с лихвите.
Това отива твърде ирационално.
Hope to Hope, съчувствам и на теб, че си в такъв душевен смут, но при авторката бащата не е под въпрос, той въобще липсва. Кара я да подпише декларация, че сама ще си гледа "копелето" (негов цитат). Това не е никак маловажна подробност. Ако ти си могла да се справиш някак си с мъжа си до себе си, то тя въобще няма на кого да разчита за помощ. На 40 се чувствате еди как си, но нямате представа как ще се чувствате на 50. Уверявам ви, въобще не е като на 40.
Де да знам, може някога майка ми да е постъпила така с мое неродено братче или сестриче и сега аз да плащам сметките с лихвите.
Аз родих на 42г, имам мъж, който работи здраво и ми е сигурен гръб.
Бях здрава и енергична и мислех, че ще се справя с всичко.
Докато не дойде менопаузата и станах половин човек.Почнаха болежки, автоимунни, депресия, замъглен мозък.
Но имах помощ в семейството. Не знам с каква смелост се хвърля авторката, то не значи че и тя ще стане зле, ама ако стане?
Едно е на 20, друго на 40г.
На синът му хич не му е приятно че съм болна, състарена малко или много. Понякога ми вика бабо, уж на майтап.Та помисли си добре, авторке.
Бях здрава и енергична и мислех, че ще се справя с всичко.
Докато не дойде менопаузата и станах половин човек.Почнаха болежки, автоимунни, депресия, замъглен мозък.
Но имах помощ в семейството. Не знам с каква смелост се хвърля авторката, то не значи че и тя ще стане зле, ама ако стане?
Едно е на 20, друго на 40г.
На синът му хич не му е приятно че съм болна, състарена малко или много. Понякога ми вика бабо, уж на майтап.Та помисли си добре, авторке.