Неочаквана бременност

А какви суми се присъждат? В смисъл по-ниски, по-високи?

Тя писа, че е била женена 18 години и явно се е разделила и развела наскоро. Съответно няма кой знае какъв опит с издръжки. Не е гледала никакво дете сама, ако и да е била основният обгрижващ на дъщерите си.

Ако роди това дете, ще се окаже сама, но с разходи по големите дъщери, които няма да подскачат от радост от новината за изтърсак.


Разкажи го!

Този, дето аз го зная е:

1. С първото изваряваш биберони, готвиш прясна био храна, внимаваш да не си удари главата във възглавницата.

2. С второто гледаш да не яде от паницата на котката, мяу 🐈.

3. С третото- ако изяде храната на котката, проблемът си е на котката.



Тя може да осъди бащата, дори в Гърция. Ще го запишат като баща и ще плаща някаква издръжка. 25% от децата в България не живеят нито с майка, нито с баща постоянно, в момента, така че липсата на баща едва ли ще го стресна. Може да изиска среща, разбира се, както и контакти. Може да му разкаже за бащата и да обясни, че той е бил семеен.

А дали, ако има право на избор това дете няма да избере да се роди?
Нарекоха го куп клетки, но жената писа, че има само две седмици да вземе решение, което май значи, че е в трети месец и вече няма ли сърдечна дейност този "куп клетки"?

Неве, този виц знам и аз.

В трети месец е доста късно от гледна точка на повествованието. А пък ако се е развела наскоро, съвсем кофти комбинация.

Невена, по-ниски суми се присъждат. Има определени условия, но не е за това темата. Дори и нищо от бащата може да не вземат. Има значение дали бащата има доходи извън тези, от които той самият може да се издържа.

"Тя може да осъди бащата, дори в Гърция. Ще го запишат като баща и ще плаща някаква издръжка. 25% от децата в България не живеят нито с майка, нито с баща постоянно, в момента, така че липсата на баща едва ли ще го стресна. Може да изиска среща, разбира се, както и контакти. Може да му разкаже за бащата и да обясни, че той е бил семеен."

Не става дума за издръжката, а най-вече за чисто емоционалното и физическо присъствие на бащата. До преди малко бащата на моите си игра с тях на големия лош вълк, мина 2 нива на някаква игра, вози ги на конче, говориха си по мъжки със сина ми, гушка дъщеря ми. Ей такива дребни неща, които могат да липсват на детето. Някои жени успяват да компенсират донякъде липсата на баща. Други - не успяват. И това се случва. Нали за опит си говорим, наш и чужд.

На 40 вече отдавна е трябвало да знаете как да се предпазвате, но след дъжд качулка.
Ще оставите ли бебето? Ако сте решила този вариант, то се посъветвайте с адвокат международно право, за да се докаже бащинство и съответно да Ви бъде присъдена издръжка, която ще Ви помага.
А пък идеалния вариант е, ако таткото реши да присъства в живота Ви.

красимило, родителите ми са имали сключен брак когато съм родена. Баща ми е бил със само 2 години по-млад от авторката. Никога не си е играл на големия, лош вълк с мене, нито на други игри. Срещите ни бяха редки и епизодични. От родилния дом са ме завели у баба и дядо и след това съм живяла с двамата си родители точно няколко месеца. Зная кой е, къде е, зная си родословното дърво и така. Имах приятели и съученици с бащи у дома, но като гледах лал живеят, понякога се радвах, че нямам баща в къщи.

Бащата може да изчезне, да умре, да иде в Америка и пак никога да не се сближат.

Разбира се, че е за предпочитане да е в картинката. Още по-желателно е да е младата версия на Брад Пит с неговите финанси, но повечето хора това не ни огрява.

А на дете, което никога не е живяло с баща, такъв не му липсва. На мене и братя и сестри не ми липсват. Нямам братовчеди, но не ми липсват. Щяха да ми липсват ако ги бях имала и ги бях изгубила.

Споделяме различен опит, да. Но тъй като вече съм видяла какво е децата да бъдат обичани и желани и от двамата родители, не бих причинила на децата си липсата на баща.
А дали липсва баща или не, вероятно пак е индивидуално. Имам приятелка, чийто партньор много пътува и практически отсъства от дома. Детето им само чака някой мъж от приятелския но кръг да дойде, за да се нагушкат и заиграят.  А говорим за дете, което има баща, който го обича.

Прави ми впечатление, че тези които имат деца са за аборт, а тези, които по някакви причини са останали без собствени защитават тезата да се роди детето.
Всеки с емоциите си...

Може би, защото сме останали без собствени не бихме посегнали с лека ръка към аборт. Ако жената не искаше това дете нямаше да я има темата. Емоционално тя не е готова на тази крачка, въпреки, че бременността е непланирана и неочаквана. Рационалните доводи (ограничени финанси и евентуални финансови затруднения) се противопоставят на емоционалните такива - почувствала е детето е въпреки обстоятелствата тя самата го иска. Може да е криза на средната възраст, може да е синдром на празното гнездо, може да е просто сантиментална и да иска да задържи спомена от една лятна авантюра, която май е била нещо повече за нея. Каквото и да е още в първия си пост пише за този сблъсък на емоционалното решение да задържи детето с рационалните доводи против да ражда. Трудно решение е, което неминуемо ще даде отражение на следващите й години живот.

Има и трета група хора, които се отнасят към решаването на проблеми логично и прагматично. Аз нямам деца, но моят съвет  е за аборт, защото това дете практически ще наруши качеството на живот на всички в дома. Емоциите са временни, променливи и не са добър адвокат.

Липсващия баща е по-малката грижа за мен. Ако по-късно жената срещне нов мъж, на детето няма да му липсва мъжка фигура. Много деца израстват без перфектни бащи, даже и при женени родители. Има и деца, които малки остават сираци - съдба. Не можеш да спреш живота. Но да не го родиш, понеже нямало да има до себе си баща за игри и гушкане, та по-добре да го нямало - не ми се струва достатъчно основание.

Позната на 48 г, срещна голямата любов … Разведе се, любимията беше ерген, каза без дете не може. Две инвитро, те и възрастта на бременната станаха предпоставка за много тежа бременост, в болница с диабет, на инсулин. Нещо с Д димлера и не беше наред, абе кошмар, страх треперене за нея самата, за бебето…
Роди, онзи ден я видях, смазана е, психичвски, физически, емоционално всякак, качи 40 кг има да сваля още 38( таткото нещо не е очарован от новата фигура и изобщо състияние на майката) бебето е на 3 месеца. За нещастние много ревливо. Бащата мерклия нещо май не си ги представяше така нещата … преди месец заминал с камиона си, ще си дойдел след 6-8 седмици. За две седмици и после пак така -8 го няма 2 е тук или подобно.
Тя няма живи родители, няма брат, сестра. Сама, болна, с бебе. Сега когато можеше са си почива и помисли за себе си. Има син на. 23 г. в много трудни отношения са вследствие на решенията и.
Преди няколко дни била с вирус за 48 часа, не можела да стане. Единственият човек, на който можела да се обади бил бившият и мъж. Дошъл и се погрижил, чест му прави.
Та разказаше ми всичко това и сълизте и течаха, вика много прехвалена тая любов бе, голямо л@йно се оказа… Ако можех да се видя сега преди 2 години,  бих бягала с писъци…
Та авторката, опитай се да се видиш след 2 години. И предивждай всичко- болест, мизерия, самота, защото и това го има.

Аз съм на 40, не бих родила 3-то дете, нямам физически и по скоро емоционален ресурс да отгледам качествено още едно дете, нито желание. Аз смятам само на колко щв сме, докато изучим малкото и си стъпи на краката…

За другото не знам, ама като ще живее в бедност, никакъв проблем? Нали виждам - излезем на една разходка, детето ми иска това, това, и онова там (сладолед, сок, някоя джунджурия, нов чадър, тортичка...) Тя ще вика "Не, не, не... няма парички, няма парички, мамо." и ще се прибират у тях да си ядат лещата.

Извадихте доста страшни варианти. Спонтанна бременност на 40 не е като второ инвитро на 48 с диабет! Да не кажа, че няма нищо общо почти.

И аз родих на 43 и мъжът ми не съм знаела дали няма да го стегне шапката след 3 месеца и да забие нанякъде...! Вярно, имам резервни финансови варианти, обаче гаранция в мъжете кой и къде е получил? А коя жена знае какво ще стане с фигурата й? Много жени стават супер дебелани, после се оправят. Ама дайте да си представим най-ужасните възможни ситуации все пак

Мисля, че на авторката на мястото всеки трябва да си реши. Тя като види, че ще се озори прекалено сама ще си направи избора. Но чуждите истории, които разказвате дотук, нямат много общо с нейната.