Стара мома на 30 г това в 21 век ли е?
- Публикувана: 22 септ. 2021, 19:00 ч.
- Последно мнение: 22 септ. 2021, 23:05 ч.
Ролята на мъжа в семейството
Ама чакай сега постигнала си една голяма дългогодишна цел, имаш си детенце. Това, че реве не бива да те изкарва толкова от релси, гледането на малко бебе, стига да е здраво е най-лекото време, повярвай ми.
Помисли си хубаво какво от ежедневието можеш да си олекотиш, готова храна, чистене като включиш и мъжа ти, няма какво чак толкова да изнемогваш.
Не си скапвай живота за глупости, не си ли щастлива в момента с това човече, кажи честно. Мъжът ти не бива да ти скапва радостта с някакви глупости. То ви е обща радост в края на краищата.
Помисли си хубаво какво от ежедневието можеш да си олекотиш, готова храна, чистене като включиш и мъжа ти, няма какво чак толкова да изнемогваш.
Не си скапвай живота за глупости, не си ли щастлива в момента с това човече, кажи честно. Мъжът ти не бива да ти скапва радостта с някакви глупости. То ви е обща радост в края на краищата.
Боже, стара мома на 30... Аз родих на почти 35. Как ли не съм се гръмнала преди това?!?!
10 години с един човек, виждаш го какъв е, обаче циклиш упорито, че този ще е, край. Проблеми със зачеването от НЕГОВА страна, не, пак циклиш упорито. Той някой свише ти е показвал да не се набутваш, но като реши човек да си затваря очите, няма спасение. Е, постигнала си го. Той е. Бащата. Имате дете. Няма да го превъзпиташ. Според тези неща си прави изводите и решавай как ще продължиш. Явно при вашите няма да се върнеш, щото единственото по-лошо нещо от стара мома на 31 за такива хора вероятно е самотна майка с детето при тях. Казваш, че не е опция да го изгониш, значи зависиш от него жилищно и финансово. Честито. Сама си хлопнала капана. Сега ще мълчиш и ще теглиш хомота, който си си вързала.
10 години с един човек, виждаш го какъв е, обаче циклиш упорито, че този ще е, край. Проблеми със зачеването от НЕГОВА страна, не, пак циклиш упорито. Той някой свише ти е показвал да не се набутваш, но като реши човек да си затваря очите, няма спасение. Е, постигнала си го. Той е. Бащата. Имате дете. Няма да го превъзпиташ. Според тези неща си прави изводите и решавай как ще продължиш. Явно при вашите няма да се върнеш, щото единственото по-лошо нещо от стара мома на 31 за такива хора вероятно е самотна майка с детето при тях. Казваш, че не е опция да го изгониш, значи зависиш от него жилищно и финансово. Честито. Сама си хлопнала капана. Сега ще мълчиш и ще теглиш хомота, който си си вързала.
Сама си гледах детето, и чистех и готвех, мъжът ми работеше. Бях му благодарна, че се трепи за нас. Не съм мрънкала, справях се. Тогава бяха трудни години, но се справихме. Много си обичах не само детето, но и мъжа. Затова не те разбирам и не ти съчувствам.
11 години връзка и ти чак сега го разбра какъв е?! Не го вярвам.
Не знате на какви индивиди съм се натъквала преди това, за какви уроди става въпрос. На фона на всичко, което съм преживяла преди, този до ден днешен е цвете. Жилището ни е общо, с равни делове и без кредити. Живеем на чист въздух и домът ни е уютен. Искам да внеса баланс в отношенията, а не да бъдем поредните, които са се разделили след появата на дете. Никога не бих се върнала при нашите, тази алтернатива ме ужасява. Там си нямате на идея пък за какво иде реч. Където 30, там и 35, 40 и така нататък. Едно време се отделих от вкъщи и въпреки всичко, което описах, пак това беше по-добрия вариант, отколкото да остана с нашите. Мои приятелки, които не се отделиха навреме, вече са на 40 и си кукуват заедно с изкуфелите си родители, което за мен е равносилно на харакири.
FrauDanna, зависи и какво е отношението на този мъж като се прибере от работа. Ако само ти му беше благодарна за това, което прави, а неговото мнение е, че на теб ти е малко работата и още ти трябва, и че нищо не вършиш, вероятно щеше да се чувстваш различно.
mariamp28, примирила си се в някакъв момент, очевидно е. Или продължавай в същия дух, докато си докараш рак или нещо друго там от нерви, или наложи себе си и нуждите си на нормален човек.
Абе те жените затова вече не искат да стават майки, а бащи. Като си баща си ходиш и на работа, и си излизаш, и вкъщи пак ти е сготвено, изпрано. Има и детето кой да ти гледа, направо не се усеща, че се е появил нов човек... рай.
mariamp28, примирила си се в някакъв момент, очевидно е. Или продължавай в същия дух, докато си докараш рак или нещо друго там от нерви, или наложи себе си и нуждите си на нормален човек.
Абе те жените затова вече не искат да стават майки, а бащи. Като си баща си ходиш и на работа, и си излизаш, и вкъщи пак ти е сготвено, изпрано. Има и детето кой да ти гледа, направо не се усеща, че се е появил нов човек... рай.
Къде блях? Алтернативите, които бяха пред мен, от опита ми с мъжете до момента, бяха много, много по-мрачни и в един момент просто се примирих, че има и много по-лоши варианти. За съжаление в момента не мога да си позволя лукса да му покажа вратата. А защо родих дете? Защото това дете е целият ми свят. Алтернативата беше да се върна като стара мома на 30 години при нашите, което би ме изнервило стотици пъти повече, повярвайте ми.
Мъжът няма как да се промени, ако не се промениш ти. Грешката ти е, че показваш как се справяш сама с всичко. Така той е спокоен, че няма за кого да се грижи...
Сама си гледах детето, и чистех и готвех, мъжът ми работеше. Бях му благодарна, че се трепи за нас. Не съм мрънкала, справях се. Тогава бяха трудни години, но се справихме. Много си обичах не само детето, но и мъжа. Затова не те разбирам и не ти съчувствам.
Но когато нямат трудности, след детето е нормално и двамата да поемат от новата отговорност. А не единият да си живее като преди, да има много свободно време, в което си лежи, спи, спортува и мързелува и да се другият да гледа сам детето, да овършава всичко останало, да е на работа 24/7. Не мога да си представя как ще се радваш да си почиваш, докато човекът до теб няма свободна минута.
И да имаш време и възможност, но да лишиш съзнателно детето си от грижи, защото си мъж и мъжът не гледа дете е... дори не мога да намеря дума.
Първото, което искам да ти кажа е, че ти си герой!! Аз също съм с малко бебе и не съм готвила от както се е родило, караме на пържени яйца.🤣 Сериозно. Моят беше същият ленивец нищо не пипаше, но от както се роди бебето помага с абсолютно всичко. Идва в 16:30 мете, бърше, чаши, чинии, след това поема "щафетата" до 01:00, 02:00 за да си почина. След като вършиш толкова неща от какво не е доволен? И от горе на това те хранел, брей, а защо прави деца. Незнае ли, че децата имат разходи. Какво правиш там, спасявай се докато е време.
Не вярвам да съм единствената жена в тази ситуация и да ме хокате как съм се набутала. По мои наблюдения българският мъж не става за нищо по презумпция и има много по-лоши варианти. Изневеряващи мъже, пияндурници, безработни безхаберници и прочие, да не говорим за побойници. "Идеалният" съпруг доста често няма само една жена в живота си, нека бъдем честни. Не вярвам всички тук да живеете с мъж-мечта и аз да съм единствената, която е изтеглила късата клечка. Идвам тук, за да получа съвет как да внесем баланс в задълженията си. Някой, който е имал сходна ситуация, да сподели как го е постигнал без кавги и драми.
Стара мома на 30 г това в 21 век ли е?